Вицове » Красиви

Вицове за красиви

В тази категория има 2996 вица, разпределени в 200 под-страници.

Оценка: 3 от възможни 10 - общо: 9303

Определено, жените като цяло са по-красиви от мъжете... доказателство за това е, че тях в с*кс шопа ги продават цели!

Добавен преди 7 години 6 Преглед

Бабичка хукнала да пресече булевард в Монако. Естествено, свирене на спирачки и бабата попада под колелата на Мерцедес. В Мерцедеса се натриса Порше, в Поршето - Кадилак, в Кадилака - Ферари, във Ферарито - Бентли, а в Бентлито - Ламборджини. Изпълзява някак от Ламборджинито човек, изправя се, поглежда на цялата купчина от ламарини и замислено си казва:
- Мдааа, красиво си отиде бабето.

Добавен преди 7 години 12 Преглед

Красива мацка умира и попада в рая. На вратата пита свети Петър:
– Мъжът ми трябва да е тук, къде да го намеря, умря преди 10 години?
– Име?
– Иван Иванов.
– Тук има милиони такива. Нещо по-така?
– Амииии… Преди да умре, ми каза, че ако му изневеря след смъртта му, ще се обърне в гроба.
– А-а-а-а, Ванката Пумпала ли?

Добавен преди 7 години 17 Преглед

Английски лорд и съпругата му в купе на влака София - Русе:
- Скъпа моя, това е чудно красивото Искърско дефиле. Приготви се да видиш мястото, където преди тридесет години за първи път те видях и безумно се влюбих в прелестите ти - ти беше млада козарка и пишкаше горе на скалите. Не издържах на вълнуващата гледка и дръпнах внезапната спирачка. Заведох те в Англия, оженихме се и ето, вече тридесет години живеем щастливо, обградени от деца и внуци...
В това време стюардът на вагона минава, запалва осветлението и спуска завесите на прозорците.
- Ама, защо... искаме да гледаме тая чудна природа? - роптае лордът.
- Не може, следва грозна гледка, излагаща ни пред света. Преди тридесет години някакъв шантав английски лорд, видял млада козарка да пишка горе на скалите, дръпнал внезапната спирачка и се оженил за козарката. Оттогава, вече тридесет години, когато минават влакове през дефилето, горе е пълно с пикаещи козарки.

Добавен преди 7 години 21 Преглед

Самотна жена звъни в службата за компаньони:
- Имате ли силни мъже?
- Разбира се!
- А силни и красиви?
- Всичките са такива!
- А силни, красиви и стилни?
- Да!
- А от тези силни, красиви и стилни има ли такива, които дълго не свършват?
- Да!
- А има ли такива които дълго, дълго, дълго, дълго не свършват?!
- Имаме такъв, взимате ли го?
- Да! Давайте го!
След половин час се звъни на вратата. Тя отваря, а там стои силен и красив младеж с цветя, целият облечен в Кавали и Гучи, дори чорапите – Бриони и т. н.
Влизат в спалнята, тя ляга на кревата, а той в това време хвърля цветята и започва да къса всичко по себе си, костюма на парченца, ризата на парцали... а тя:
- КАКВО ПРАВИТЕ? ЗАЩО ТАКА КЪСАТЕ?
- ЗАЩОТО КОГАТО СВЪРША, ВСИЧКО ТОВА ЩЕ Е ИЗЛЯЗЛО ОТ МОДА!

Добавен преди 7 години 11 Преглед

Когато разглеждаш фотоалбум "Моето коте" на красиво момиче, надеждата не умира до последната снимка.

Добавен преди 7 години 11 Преглед

- Вие обвързана ли сте?
- Не.
- Е, как такава красива и умна жена без мъж до себе си?
- Имах, ама умря... От щастие.

Добавен преди 7 години 7 Преглед

Върви си Принцът из гората, пуска по някоя стрела ей така, за кеф, по едно време стига до някакво езерце. А бее, чисто блато. В блатото - жаба. И жабата изведнъж проговорила с човешки глас:
- О, Принце, аз съм омагьосана! Целуни ме и ще се превърна в красива принцеса!
Позамислил се принцът, поогледал се – няма никой. К'во пък толкова? Целунал жабето. И жабето БАМ, се превърнало в красива принцеса! Естествено голичка, щото откъде 42 номер рокля в блатото? Грабнал я Принцът, че а отпред, а отзад, ха на Ге, ха на дудук, в общи линии, свършил работата по царски. Седнал да си почине, в това време принцесата се посъвзела и започнала да мрънколясва:
- Ама как така, що веднага с*кс? Не, че се оплаквам, ама сватбата?
На Принцът чак му изпаднала пурата от устата! Скочил нашият:
- К'ва сватба ма?!?
И като и изчаткал един наопаки, принцесата паднала и се превърнала обратно в жаба! Погледал принцът, почесал се и я прибрал в джоба си:
- Еййй, бахти удобното нещо!

Добавен преди 7 години 18 Преглед

В едно купе пътуват мъж и млада жена. Мъжът седи и чете вестник, на жената нула внимание. Накрая тя не издържа:
- Защо не ми обръщате внимание? Аз съм млада, красива, в купето няма никой...
Мъжът оставя вестника настрана:
- Винаги съм казвал, че е по-добре да потърпиш половин час, отколкото три часа да уговаряш...

Добавен преди 7 години 19 Преглед

За да може редовно и убедително да лъже царицата, че тя е "най-красивата...", огледалото изискваше да го почистват с ракия.

Добавен преди 7 години 7 Преглед

Мъж готви палачинки! Жените винаги имат високи очаквания. Днес се навършват четири години, откакто любимата ми се отдаде за пръв път. Искам да я изненадам с тържество. Тя е на работа. Изчистих (счупеното носи късмет), изпрах каквото ми падне (не намерих праха и сложих препарат за нужник – сякаш има разлика), прострях (терасата изглежда, все едно у нас има циганска сватба), обирах паяжина (ще купя нов полилей), измих една чаша (превързах се) и пих бира. Интересно защо, когато леем плоча в къщата на някой приятел или поправям колата, се измъквам без драскотина, а реша ли да помогна в домакинството, съм целият в рани. Оправям леглото, но без да разбера, заспивам връз него. Следобед продължавам. Ще готвя палачинки за вечеря. Поради горчивият ми опит с баницата (ползваме я за дъска да си режем мезета) съм много предпазлив. Осъзнавам, че ако си правя салата за ракията, никога няма да се порежа, но тръгна ли да кълцам зеленчуци за нещо друго, кръвта ми ще се лее по плота. Котката Ивелина вижда, че влизам в кухнята и моментално спринтира в най-далечния край на апартамента. В бързината се пребива в някои от мебелите, но макар и натъртена, успешно излиза в нелегалност. Всичко е толкова чисто. Грижливо подреждам продуктите и сечивата. Не мога да ползвам миксера, защото е скрит. Отварям лаптопа на работната маса. Чета рецепти. Струва ми се, че дори произволно избран умствено изостанал бобър ще се справи с палачинките – толкова е лесно. Сипвам нужното количество брашно в голямата купа. Помирисвам го да не е развалено... и тогава... кихвам. Целият съм бял, а в края на очите ми се образува тесто. Измивам се. Още брашно. Вода. Прясното мляко пада на бучки, но сигурно такъв му е моделът (някакво здравословно). Яйцата чупя на мивката и в шепа пренасям до масата – подът не се цапа много. Има и черупки, но те са полезни при болка от обувки и други болести. Разбърквам. Слагам олиото да се загрее... чудя се дали е готово. Това се проверява, като му ливнеш малко вода отгоре... Майкоо... Гейзер – всичко фъщи, а моя милост крещи. В огледалото лицето ми изглежда сварено. Не се отказвам. Първата ми палачинка прилича на голям хляб. Втората е по-добре. Сега ще я обърна във въздуха като кулинарите. Оооопп... мятам и тигана. Същия издрънча в тавана и право върху лаптопа, гледам как последният се пържи. Трудно се предавам – олио, подгряване, гейзер, нова смес, подхвърляне... сега пък я няма. Оглеждам се наляво-надясно, палачинката изчезнала. Проверявам горе... да, залепнала е на тавана. Той вече съвсем на нищо не прилича. Забърквам гипс и майсторски го измазвам. Четвърти последен опит. Бог ми е свидетел – от тук палачинка ще излезе. Много бавно става... и тоя тиган що натежа така... след малко разбирам – объркал съм съдовете и сега пека гипсовата смес. Сготвил съм плочка. Ключалката превърта. Тухлите на вината ме затрупват. Годеницата ми стои пред кухнята, а Ивелина я гледа като Христос спасител. Стълба, разсипано олио, черупки, кално брашно, пържен лаптоп, посуда, бинтове и катастрофа. Нора се промъква през отломките. Целуна ме с божествените си устни (даже малко език ми пусна) и рече „Не се безпокой, Кольо, знам, че си искал да ме изненадаш. Отиди да погледаш мач на телевизора, бира ще ти донеса, а аз ще оправя тук. Почини си, нали помниш, че утре идват шефовете ми от Германия и сме канени на вечеря в ония ресторант – най-сетне ще облека красивата бяла рокля „Версаче”, дето ми я прати вуйна от Щатите. Сложила съм я в пералнята, до утре вечер ще изсъхне. Толкова съм щастлива.” Мъжка сълза тупва на пода... Сещам се, че тая рокля излезе в крайно непознат за мен цвят. Казвам, че съм свършил тая работа, а на терасата има мишка, та да не излиза. Тази нощ в леглото раздадох всичко от себе си...

Добавен преди 7 години 23 Преглед

Селско момче се влюбило в най-красивата селянка. Не знаело как да процедира, затова попитало най-стария плейбой в селото:
- Немаш проблеми, момче! Водиш я в градо, отивате в парка, сядате на пейка до други влюбени и правиш каквото прави градският младеж.
Отиват в града, намират пейка с влюбени и сядат до тях. Градското момче пита:
- Желаеш ли нещо, миличка?
- Ами, един сметанов сладолед.
Носи момчето сладоледа и селският момък запитва приятелката си:
- Сакаш ли нещо, ма?
- Сакам, сакам еднъ баничка и еднъ бозъ.
Носи селянчето баничката, а градското момче пита приятелката си:
- Миличка, желаеш ли нещо друго?
- Ами, искам един шоколадов сладолед.
Отива за сладолед, а селянчето действа по план:
- Сакаш ли нещо, ма?
- Сакам, сакам още една баничка и една бозъ.
Докато си дояжда баничката, селянинът чува:
- Миличка, желаеш ли още нещо?
- Не, благодаря. Сега искам да съм твоя цяла нощ.
- "Охо, действа!" - казал си селянинът и пак питал приятелката си "Сакаш ли още нещо, ма?"
- Сакам да акам, после може още една баничка с бозъ...

Добавен преди 7 години 18 Преглед

- Тати ми донесе от чужбина папагал за 1000 долара.
- Красив ли е?
- Много!
- Говори ли?
- Аха!
- Вкусен ли е?
- Много си тъп бе, папагал за 1000 долара, как няма да е вкусен!

Добавен преди 7 години 9 Преглед

Разговор между колежки:
- Жоро ли? Ооо, той е толкова красив, умен и добър, че не съществува дори минимална вероятност да е хетерос*ксуален...

Добавен преди 7 години 7 Преглед

Само внук на Ванга с усет към красивото може да напише на жена без профилна снимка:
- "Zdravei krasavice, kefi6 ma!"

Добавен преди 7 години 2 Преглед