Вицове за крави
В тази категория има 791 вица, разпределени в 53 под-страници.
Крава се катери по дърво. От един клон я гледа опулено врана.
- Краво, защо се катериш по туй дърво?
- Ми, ябълки ми се приядоха.
- Ама това е елха, ма!
- М чи, аз си нося, бе.
Мъж и жена сядат в ресторант. Идва сервитьора да им вземе поръчката.
– Добър вечер! Какво ще желаете?
– Една голяма телешка пържола за мен! – казал мъжа.
– Ами лудата крава?
– Тя ще си поръча сама…
Старт на агитацията за местните избори. Кандидатът за кмет и двама от екипа му обикалят из селото. Спират до къщата на току-що пенсионирания 65-годишен Иван. Той ги посреща дружелюбно на двора:
– Бай Иване, как я караш?! Имаш ли достатъчно пържолки, винце...?!
– Нямам, сиромах човек съм аз. Малка пенсийка...
– Секретар, пиши едно прасе на бай Иван - от общината ще бъде. А поне сиренце, млекце, кашкавалче - нямаш ли?
– Нямам, много съм беден. Само зеленчуци вадя...
– Секретар, пиши една крава за бай Иван от общината! Ама, само ако гласувате за мен!
Две седмици след изборите. Новоизбрания кмет и Иван случайно се засичат:
– Бай Иване, а бе ти оправяш ли я още твойта баба?
– К*р нема, кмете... К*р нема.
– Секретар, задраскай прасето и кравата и пиши – к*р за бай Иван!
В запустял селски двор седят котарак, петел и куче. Петела им казва:
- Писна ми вече от всичко. Утре ви будя за последно и потеглям на път. Вече кокошки няма, храна няма. А вчера като минавах покрай кухнята и чух, че щели да готвят пилешки бульон в събота…
Котаракът въздъхнал и той:
- Да, и аз ще тръгна с теб. Кравата продадоха, ни мляко има, ни сметана. Всички мишки вече ги изядох… Няма за какво да седя…
Кучето срамежливо ги погледнало и рекло:
- А пък аз ще взема да поостана и тая седмица…
- ?!?
- А бе, вчера чух стопанката да се кара със стопанина. Тя накрая му вика: "Ако и другата седмица не донесеш заплата – ще лапаш на Шаро онази работа!" Тааа аз ще поизчакам…
Когато Мичето отиде на гости на баба си Мика и като видя баба ѝ, как Мичето издои кравата за има няма 2 минути... и бая се усъмни, дали наистина работи като учителка в София.
Жената на бай Славчо му изневерявала със съседа им. Всяка нощ в 3 часа ставала, отивала на двора до плета, подавала си дупето и съседа през плета я опъвал...
Един ден бай Славчо я попитал:
- А бе жена, къде ходиш всяка вечер към 3 часа?
- А бе остави се, не е за разправяне... всяка вечер по това време ми се дохожда по голяма нужда, отивам до плета на съседа, свършвам си работата и после кравата на съседа ми облизва дупето и ми става едно такова хубаво... мани, мани...
Вечерта бай Славчо решил да пробва и той... отива до плета, прави каквото прави... появява се съседа, в тъмното се белее едно дупе и той му налита...
- Ааааааааа, недей така де, недей с рога, по-кротко...
- Как Видинлия да си намери Булка?!?
Не е никък лесно да си Северозападнъл мъж, кога за пръв път отидеш на селото на гаджето си, с цел да направиш добро впечатление, требва да напраиш следното:
1. Да идеш със стари дреи.
Дрътите, че си речът:
- "Добро а момчето, яла нема да са модерчи."
2. Да кааш веднъга:
- "Я не мом да седим така - дайте нещо да отфръгам".
Дрътите, че си речът:
- "Я гле, оште са не е довлекъл и за работа пита, те тава а човек."
3. Веднага да питаш:
- "Тоа кукуруз у коша сорта му нали е 611 - тип конски зъб?"
Дрътите, че си речът::
- "Леле, жив аграном дойде дом, жив да ни а!"
4. На обед да кааш - на бабичката:
- "Личи си, че тава момиче ти а унучка и ти си а учила да готви толко арно.
Бабичката че каа:
- "Лелее, па знаа къ сръце да ти стопи, бе."
5. Още ненахранил се, да кажеш:
- "Апнааме, кво апнааме, дайте нещо да работим".
Дрътите че каат:
- "Леллеее, още са не наял и работа дири!"
6. Требва да изпиеш с 30 грама рикия по-малко от старецу и с 50 грама по-малко вино.
Стареца че каже:
- "Те, моа да пиа момчето, мъ не а пияница."
6. Да направиш иновации - стойка за тоалетна хартия от овчарска тояга през отдушниците на клозета, канал за отводняване на дъждевна вода и примка за опашката на кравата на гредата, като я доиш, да ти я не увива около врато.
Дрътите че речат:
- "Лелеее, индженер е дошел дом, прости ора сме - да срамуваме от ньего!"
7. Да кажеш:
- "Довечерка, че спим у една соба с дедо, оти иначе е неудобно."
Дрътите ше рекът:
- "Бре пъ съ съобразева, бе. Нема да ни омаскари детето."
8. Да заемеш остра гражданска позиция против демокрацията, ниските пенсии и съсипваньето на дръжавата.
Дрътите ше помислът:
- "Я гле, па он и от политиките отбира. Тоа не требва да го изпущаме никоги."
9. Да заемеш остра гражданска позиция за връщането на 3-годишната казарма и срещу къпаньето и пръскането с дезодоранте и парафюме.
Дрътите ше си помислът:
- "Тоа си а мъж като от едно време, не а пед*рас като тиа дек ги дават по телевизору по "Евовизията"...
10. На другия ден, сабале да станеш преди бабичката /поне в 5:30 часа/, да запалиш кюмбето и да запариш на свиньете.
Бабичката да рече:
- "Умрех от срам пред тава дете, немам очи да го погледнем. Госпот да ма убиа, така да са я оспим. Одрътееме си вече и тава а."
11.Коги си пойдеш да речеш:
- "Я от тука нищо немом да зимам, я тука като доам само че носим. Вие сте стари ора, я така не мом и ми а неудобно."
Старците ше натурат още толко багаж и ше каат:
- "Нема да ни обиждаш мале, дорде моаме, че глеаме стока и че даваме. Коги одрътееме ептем и не моаме, тогива че опреме до тебе и като глеаме, си мъж на место и вече от нищо ни не а стра с ора като тебе"... И че се просълзът!
Месото не е позволено. В него има всякакви хормони за увеличаване на теглото, а защо ми трябват хормони - за да увелича теглото си? И риба не може. Натрупва се. Не знам какво, но се натрупва. Също така съдържа хормони за увеличаване на плодовитостта. А аз няма къде да вложа моята. За какво ми е още рибна? Доматите не може - те са покритосеменни. Не знам защо, но всички казват, че е вредно. Патладжаните и чушките - също. Плодове и ягоди не може - в тях има захар и диабет. Особено не може вечер. През нощта, цялата вечерна захар ще се превърне в з*дник. А защо ми е още з*дник, имам си собствен. Картофите не може - имат нишесте. В ориза - също. Паста също не може - има нишесте и глутен. А глутенът е бъдеща захар, която е бъдещ з*дник. Масло не може - и маслиново олио, и краве масло, и слънчогледово. То е мазнина, а кравето масло още е холестерол. Хлябът не може, има мая. И бирата също. Не знам защо, но е възможно дрождите вътре в теб да се разхождат. Яйцата са мазнина и холестерол. Млякото е мазнини и хормони за увеличаване на теглото, което се инжектира в кравите. И изобщо, то е предназначено телето по-бързо да набере тегло и да стане крава. А аз не искам да ставам нито крава, нито бик. Сокове не може. Те са същите като плодовете и ягодите, но без полезни фибри. В зелето - и обикновено, и цветно, и броколи, има вещества, които възпрепятстват усвояването на йод. Жителите на града без това са прецакани и имат проблеми с щитовидната жлеза. А кофти щитовидна дава дебел з*дник.
Спанак не може. В спанака - оксалова киселина, която уврежда бъбреците. Лоши бъбреци - подуване - допълнително тегло. Не, не, не, без спанак.
Краставици! Ще ям краставици. За краставици и корнишони не знам нищо лошо... Солени. С ракия или водка.
Отива един човек да търси работа във ферма.
- Искам 1000 лева заплата!
- Чакай, бе! Хората тука вземат по 100-200 лева, а ти 1000?! Че какво повече знаеш?
- Ами... Разбирам езика на животните.
- Добре. Я ела тука.
Завел го шефът при свинете. Животните изгрухтели.
- Аха. Шефе, казаха, че са се опрасили с 5 прасенца, а вие и кмета сте писали 3, 2 сте си ги поделили!
- Сакън! Тихо! Добре, добре! Разбрал си някак си. Ама я ела при кравата!
Кравата измучала.
- Да, шефе. Ами тя каза, че дава по 10 литра на ден, а вие с кмета пишете 5, другите си ги вземате!
- Добре! Добре! Тихо! Нает си! 1000 лева! 2000 лева! Само мълчи!
Отиват те да уредят договора, минават покрай овцете, и те започнали да блеят.
Шефа бързо казва:
- Не ги слушай, не ги слушай! С кмета бяхме пияни...
Уважаеми другарю генерален секретар,
Пишат Ви благодарните жители на града, в който бяхте неотдавна на работна визита. Наистина, Вие само три дни преди нея предупредихте нашите градски власти, че пристигате, но даже за тези три дена те успяха да свършат повече, отколкото за всичките години съветска власт.
Първо, бяха боядисани всички жилища откъм страната на улицата, по които се предполагаше, че ще минете. Но после някой каза, че обичате да се отклонявате от начертания маршрут. И нашите власти бяха принудени да боядисат и останалите жилища. Като така се стараха, че някои боядисаха заедно с прозорците.
Второ, всички улици до Вашето пристигане бяха осветени, асфалтирани, озеленени. В нощта преди пристигането Ви бяха изкопани 356 подлеза. В магазините се появиха продукти, които мислехме, че отдавна вече са вписани в Червената книга. Например консервите, които ние за последен път бяхме виждали преди 12 години, когато недалеч от нашия град в неутрални води потъна хладилен кораб, който возеше тези консерви за гладуващите в Африка.
Трето, строителите достроиха най накрая моста, за тържественото завършване на който рапортуваха още през миналата петилетка. И който, когато засвири оркестърът и комисията преряза лентата, се откачи от брега заедно с комисията.
Накрая, пътят от летището комсомолците изпрахосмучиха със собствените си прахосмукачки. А профсъюзните дейци преметоха гората около този път, боядисаха със свеж зелен цвят всички дървета и измиха с югославски шампоан всички паметници в града. При което паметникът на Менделеев беше измит толкова добре, че се оказа, че е паметник на Ломоносов.
Още повече, боейки се от Вашия гняв, много ръководители предадоха на държавата вилите си. В някои от тях тези дни се откриха детски ясли и градини. Те винаги толкова са липсвали на нашия град. А вилата на управляващия градския комитет беше преоборудвана за нова сграда на летището. Стреснаха се и се промениха към по-добро и другите наши ръководители. Доколкото всички знаят, че преди всичко в ръководителя Вие цените неговото лично мнение, нашите ръководители три дни заседаваха, изработвайки лично мнение на всеки от градския комитет. И го утвърждаваха после на заседание на областния комитет.
Всички, също така, знаят колко много разбирате от животновъдство. Затова се събра консилиум от научни работници по въпроса „Колко цицки има вимето на кравата“. Оказаха се четири, а не пет, съобразно която бройка се съставяше плана преди, когато пролетариатът беше изпратен на село да провежда колективизацията.
Разбира се, не мина и без произшествия. Например, в нощта преди Вашето пристигане бяха проведени, незнайно защо, учения по гражданска отбрана. Тъй като сигналът за тревога се повреди, а всички противогази се оказа, че работят само на издишване, а за всяко вдишване трябваше да се свалят, в 3 часа през нощта, след истеричния вик на началника на гражданската отбрана на града: „Внимание, ядрен взрив! Лягай!“ – всички побягнаха от домовете си и изпопадаха на земята, прикривайки лицата си с длани срещу лъчението и закопчавайки плътно всичките си копчета срещу радиацията. В резултат на това, половината население, очаквайки отбоя, закъсня за работа.
Също така беше пусната подаръчна книга за нашия град с четири снимки на нови постройки в града ни, а по-точно – единствената нова сграда, снимана от четири страни. Накрая тръгна слух, че във всички градове Вие обичате да посещавате музеи и да проверявате как се поддържат. Веднага, по заповед на завеждащия отдела за култура, който зае този пост веднага след завършването на техникума към тухларната фабрика, беше разрушена с багери старата и вехта къщичка, в която е живял Антон Павлович Чехов, а на нейно място беше построена нова къща, в която той също е живял. А на площадчето пред музея беше поставен паметник на Антон Павлович, който седи на пейка и с одобрение в очите чете Вашия доклад от последния пленум.
Но ние на тези грешки на нашите ръководители не се обиждаме. Разбираме ги колко им е трудно сега. Вие им казахте – трябва да бъдат личности, а инструкции и записки как да станат такива, не им дадохте. Казахте, че трябва да се преустроят, а срокове не им дадохте. И те въобще не могат да разберат кога трябва да Ви докладват, че са се преустроили предсрочно.
Още повече....Вие непрекъснато казвате, че трябва да се върви напред, а къде напред не обяснявате. А те самите не знаят. Разберете това, в града ни винаги е било така. Тези, които имаха наклонности към изкуствата, отидоха да работят в изкуството. Които имаха към науката – в науката. Които към производството – в производството. А тези, които в младостта си лентяйстваха и нямаха никакви способности, отидоха да работят в комсомола и в профсъюзите. И станаха ръководители на тези, които имаха способности, докато и при тях те не изчезнаха, благодарение на това ръководство.
С една дума – благодарим Ви за Вашето посещение. Нашият град стана красив, зелен, благоустроен! В съседните колхози започнаха да летят самолети. И беше, най-накрая, възстановена телефонната връзка с другите градове, която още немците прерязаха при отстъплението си.
Разбира се, след като си заминахте, от нашите магазини отново изчезнаха всички продукти. Но за времето, в което Вие бяхте при нас, ние се запасихме за три години напред. Затова много Ви молим, след три години пак елате. Вече ще се е обелила боята от жилищата ни, паметниците ще са се изцапали, отново мостът ще се е откъснал от брега, ще се народят нови деца. Ние разбираме, че сте много зает. Имате още много градове като нашия и всичките чакат на опашка за Вас. Затова, ако не можете да пристигнете, то само кажете на нашите власти, че идвате. И тогава ще бъдат принудени да свършат нещо и за народа.
Уважаеми другарю генерален секретар,
Много Ви молим, ако не Ви затруднява, нека някой от Вашите хора да пуска слух преди пристигането Ви, че Вие много обичате да ходите по жилищата и да проверявате има ли топла вода.
Много искаме да се изкъпем!
Един фермер отива сутринта в кръчмата и гледа друг да се налива с ракия.
- Що пиеш толкова отрано?
- А бе, някои неща не можеш да ги обясниш.
- Как така?
- Отивам сутринта да доя кравата. Тъкмо напълних котлето, кравата вдигна десния крак и го ритна. Ядосах се и и завързах десния крак за десния стълб.
- Е, и?
- Тъкмо пълнех котлето пак, кравата вдигна левия крак и го ритна. Ядосах се, взех друго въже и и завързах левия крак за левия стълб.
- Е, и?
- Кравата замахна с опашката и пак разсипа млякото. Понеже нямах повече въжета и стегнах опашката с колана за напречната греда.
- И какво стана?
- Някои неща не можеш да ги обясниш. В този момент ми паднаха гащите и жена ми влиза в обора...
Да си сред лъвове, не означава автоматично, че си лъвица! Може и да си утрепана крава...
Малкият Иванчо живеел на село и имал крава. Неговата съученичка Марийка имала бик. Един ден се уговорили да срещнат кравата и бика на една полянка. Бикът започнал да се „труди“, а децата седнали да гледат. По едно време Иванчо предложил:
– Марийке, искаш ли да опитам и аз?
– Виж какво Иванчо, кравата си е твоя, прави каквото щеш…
Между приятели:
- Ти знаеш ли, че Иван умрял, докато пиел мляко?!
- О, не, отровно ли е било?
- Не, кравата седнала отгоре му.
МЪДРОСТТА НА УЧЕНИКА:
- Наоколо беше тихо, като че всички бяха измрели... Каква красота!
- Неговите очи с нежност се гледаха едно друго.
- Стихотворението е написано в рима, което нерядко се наблюдава при поетите.
- Генерал Вазов бил истински мъж и спял с обикновените войници.
- Плътността на населението в Австралия е 4 квадратни човека на един метър.
- Изведнъж въстаникът се сетил, че в джоба си има кремъклийка.
- Тениската на моряка беше разкопчана догоре.
- Поетите на XIX век били леконравни: тях често ги убивали на дуел.
- От него не чу друга ласкава дума, освен глупачка.
- Кълвачът сяда и почва да гризе дървото.
- В клетката е пернатият ми приятел – хамстера.
- По площада, марширувайки, минаха танкове.
- Тръшнах се да спя и ме нападна мисъл.
- Селянинът бил заможен: имал свиня и жена.
- Кравата е голямо животно с четири крака по ъглите.
- Художникът бил поразен от позата на нейното лице.
- Кучето си тръгна, въртейки с благодарност опашка. Няма много хора, които могат да го направят!