Вицове за Крикор и Гарабед
Много смях със задружното приятелство на арменците Киркор и Гарабед и тяхната глуповатост.
В тази категория има 98727 вица, разпределени в 6582 под-страници.
- Жена, мисля си, как се търкалят годините... Имаме си дом, вила две коли и две деца. А помниш ли едно време - живеехме на квартира, карахме колело и парите все не стигаха, но пък всяка вечер си лягах с двадесетгодишна.
- Ти си легни с някоя двадесетгодишна и ще видиш, как ще ти се върнат и квартирата, и колелото, и безпаричието.
Ром отива войник и оставя две деца и бременната си изгора с трето. След време, баща му се обажда в казармата:
- Имаме си бебе!
- Момче или момиче? - вълнува се боецът.
- БРАТ!...
- Кола блъсна тъщата и постоянно сме по болници!
- Миналата година, във Виена и моята я удари кола, но остана на място!
- Абе, Виена си е ВИЕНА!...
Жена се прибира от пазар и естествено похарчила всички пари, но си хванала такси, за да не мъкне торбите. По средата на пътя съвестта и се обадила и тя споделила с таксиджията истината. Той без да казва нищо одбил по черен път, стигнал до скрита полянка наблизо, отворил багажника, извадил един бял чершаф и го проснал на тревата. Жената започнала да вика паникьосана:
- Ама моля ви, не може така, недейте... Аз... Ще ви платя... Аз съм щастливо женена от 16 години, имам 3 деца...
Таксиджията я прекъснал:
- А аз имам 2 кози и 14 заека - СКУБИ ТРЕВА И ХВЪРЛЯЙ НА ЧАРШАФААА!
Тя:
- Дано след мен само ку*ви да ти се падат!
Той:
- Е тя и предната така ме прокълна...
Двама приятели отишли да крадат череши в една черешова градина. Добре, ама единият заеквал, но пък другия по го бивало в катеренето. И тоз дет се катерел казал на заекващия:
- Дай ся да пробваме колко бързо ще кажеш "Пазачът идва", за да преценя дали ще имам време да слезна от черешата, за да избягаме!
Ония другия рекъл:
- П-п-п-п-пазача иде!
- Добре, достатъчно бързо е, ама я пак да пробваме!
- П-п-п-п-пазача иде!
- Окей е, ще имам време да слезна.
И качил се човека и взел да бере колкото може по-бързо, като пълнел пазви, джобове и шепи. По едно време ония отдолу взел да вика:
- П-п-п-п-п-п-п-п...
Ония едва не се убил докато слизал от черешата. Слязъл долу и питал:
- Кво става, бе?
- П-п-п-п-п-п-пед*рас, дай една череша...
Три приятелки си говорят - първата казва:
- Аз пък, снощи като си лягам с моя Гошо... пипам му топките - топли.
Другата казва:
- И аз като си лягам, пипам топките на моя Тошо... и те топли...
На другия ден пак се срещат, а третата цялата в синини по лицето. Приятелките и я питат:
- Муци, що така? Какво стана?
А тя:
- Абе снощи си лягаме с моя и аз го пипам за топките и питам: "Що така на Гошо и на Тошо топките им топли, пък твоите - студени?"
При директора на някакъв цирк влязъл странен тип. Той водел със себе си кон и крава:
- Добър ден! Търсите ли ловки дресьори?
Шефът отговорил с кисела физиономия:
- А, бе, тия добичета не са много атрактивни за целта! Какво точно умеят да правят?
Посетителят се усмихнал:
- Ами, конят може да свири на акордеон. А кравата изпълнява с човешки глас френски шансони!
Директорът се троснал:
- Вижте какво! Тук - не е място за глупави шеги!
Чудакът се засегнал:
- Ама, моля Ви се! Веднага ще направим демонстрация!
И така конят застанал на задни крака, извадил акордеон и засвирил с предните си крайници въпросните музикални творби!
А кравата запяла артистично и прочувствено - досущ Едит Пиаф!
Ръководителят на увеселителното заведение загубил ума и дума:
- Господи! С тоя номер - циркът ще се напълни до последното място! Но позволете ми да изкажа едно леко съмнение!
Според мен - тук има някаква шмекерия. Само между нас да си остане - каква точно е тя?
Дресьорът се захилил хитро:
- Е, добре! Хванахте ме натясно. Вижте сега... Всъщност, конят и свири, и пее! А пък кравата - само си отваря устата!
Момиченце отива в кварталната бакалия. Едвам подавайки се над плота, с тънко гласче задава въпрос:
- Леличкооо, ще може ли да ми дадеш четири бирички?
Магазинерката се навежда, поглежда го многозначително и му казва:
- Аз мисля, че няма да можеш да ги носиш, моето момиченце?
Вече доста по-уверено, момиченцето отвръща:
- А, то и аз това се чудя, дали да не жулна две още тука...
- Момчета, влюбих се!
- Я пък ти! В коя?
- В Кети, от съседния блок.
- Че вие вчера за първи път излизахте заедно.
- Разберете ме, тя е моят идеал! Накратко, изпращам я към тях, тя ме кани на кафе у тях, казва, че няма никой у тях... А аз се оправдавам, че съм зает... И тогава тя ми казва - "Не се притеснявай, и моите чорапи са с дупки!" Кажи, как да не се влюбиш после?
- Мъжа ми вика, че държа повече на Фейсбук, отколкото на него...
- И ти какво и каза?!?
- Ми, к'во... блокирах го...
- Ало, дърводелски услуги ли е?
- Да, кажете!
- Жена ми иска да скочи от прозореца на 8 етаж.
- Обадете се на 112, не може да ви помогнем.
- Неее, вие ми трябвате, защото прозореца заяжда и не може да се отвори!
Лъвът събрал всички животни и им казал:
- Искам всеки да ми донесе месо.
Който не ми донесе ще му бия един чимбер с оная си работа.
И почнали животните да му носят месо.
Дошъл ред на заека и той донесъл морков.
- Защо ми носиш морков, а не месо?
- Ами защото не можах да намеря друго.
Баам един чимбер.
Заека хем реве хем се смее.
- Що ревеш бе?
- Щото ме боли.
- А що се смееш?
- Таралежът иде с ябълка.
Един претенциозен тип решил да посети нов ресторант. На вратата на заведението се мъдрел надпис:
"Добре дошли! Тук можете да намерите ВСИЧКО!!!"
Капризният мъж влязъл вътре, повикал келнера и поръчал:
- Една пържола от слон, ако обичате!
Оня изпаднал в затруднено положение. Защото, надписът бил чиста реклама и изобщо не отговарял на истината. Отишъл чисто формално до кухнята. И когато се върнал, смотолевил под носа си:
- Съжалявам, господине! Не можем да изпълним Вашата поръчка!
Капризният тип възкликнал злорадо:
- Пипнах ли Ви, сега...?! Нали, ужким предлагахте всичко, а?
Сервитьорът обяснил:
- Проблемът е друг, господине!
Вече е осем вечерта. След малко ще затваряме. И готвачът няма да иска да коли нов слон само за една пържола!
Дребничка възрастна госпожа влязла в Чейс Манхатън Банк и попитала дали може да си открие сметка.
- Естествено - казал управителят. - Колко искате да вложите?
- Три милиона долара - отвърнала възрастната госпожа.
Управителят ахнал.
- Това са много пари. По какъв начин ще ги преведете в сметката си?
- В брой. Нося ги в тази торба. Вижте сам, ако искате.
Управителят надзърнал в найлоновата торба, в която имало доста пачки новички, зелени банкноти. Това било твърде необикновено и той решил да осведоми президента на банката, който надлежно поканил възрастната госпожа в кабинета си, за да се заеме лично с въпроса.
Президентът бил самото очарование. Той наредил да донесат чай и бисквити за ценната нова клиентка на банката.
- Ако може да попитам, откъде се сдобихте с тези пари? – полюбопитствал президентът.
- От хазарт - отвърнала възрастната госпожа. Той се изненадал.
- От какъв хазарт?
- А, обзалагам се с хората за всевъзможни неща и обикновено печеля. Например залагам сто хиляди долара, че до утре на обяд топките ви ще станат квадратни. И приемам облог четири към едно. Имате ли да заложите двайсет и пет хиляди долара?
Президентът почти онемял.
- Не е морално да приема парите ви, защото се боя, че няма начин да спечелите този облог.
- Е, щом не искате да приемете облога, започвам да се питам дали тази банка е подходяща за парите ми.
Президентът в никакъв случай не искал да изгуби клиентката си.
- Да не бързаме - казал той. - Добре, приемам облога ви, щом сте абсолютно сигурна.
- Абсолютно - заявила дребничката възрастна госпожа. - И не се бойте за мен. Знам какво върша. До утре в дванайсет без петнайсет.
Същата нощ президентът на банката се будил през час, за да проверява дали топките му не са станали квадратни. Всичко в това отношение било наред. В дванайсет без петнайсет на другия ден дребничката възрастна госпожа дошла в банката заедно с адвоката си.
- Адвокатът ми е тук като свидетел - пояснила тя, когато влезли в кабинета на президента.
Точно в дванайсет президентът обявил, че печели облога, но дребничката възрастна госпожа поискала той да си събуе панталона, за да се увери. Банкерът се подчинил. Тя го опипала и заявила, че топките му не са квадратни.
- Предполагам, че печелите облога - казала госпожата и му връчила стоте хиляди долара. В това време адвокатът започнал да си удря главата в стената.
- Какво му става? - попитал президентът на банката.
- Оставете го този нещастник - отвърнала дребничката възрастна госпожа. - Разбирате ли, обзаложих се с него на един милион долара, че до днес на обяд ще съм хванала президента на Чейс Манхатън Банк за топките!...