Вицове за Крикор и Гарабед
Много смях със задружното приятелство на арменците Киркор и Гарабед и тяхната глуповатост.
В тази категория има 98727 вица, разпределени в 6582 под-страници.
През 16 век, един лорд бил приет от английската кралица Елизабет Първа. Дали от смущение или от стомашно-чревни проблеми - благородникът изпуснал шумно газове пред височайшата особа! Това, толкова го засрамило, че се обрекъл на доброволно изгнание за седем години!
След този срок, той се явил повторно пред Елизабет Първа и рекъл покорно:
- Моля, Ваше Величество най-сетне да ми прости онази грубиянска постъпка, с която така Ви оскърбих навремето!
Кралицата се усмихнала любезно и отговорила:
- О, не се притеснявайте, милорд! Аз, вече - напълно съм забравила, че пръднахте!
Приятелска компания от трима души тръгнала да се прибира с кола. Шофьорът бил фиркан до козирката, а другите по- скоро - леко почерпени. Водачът подкарал по някакви неосветени участъци, без да се оглежда, без да изчаква... Единият пътник го потупал по рамото:
- Брат, искам да сляза! Хвана ме шубето!
- Ти - пък! Споко, бе! Аз имам ангел-хранител! Той ме пази от всякакви опасности!
- А, бе, предпочитам да сляза!
Пътуването продължило известно време. Другият пътник потупал шофьора по рамото:
- Брат, искам да сляза! Хвана ме шубето!
- Споко, бе! Аз имам ангел-хранител! Той ме пази от всякакви опасности!
- А, бе, предпочитам да сляза!
Когато останал сам, управляващият возилото процедил презрително през зъби:
- Ама, че шубелии!
И надул скоростта на макс!
Тогава една невидима ръка го потупала по рамото. И някакъв свръхестествен глас казал:
- Брат, искам да сляза! Хвана ме шубето! Аз съм твоят ангел-хранител!
На един муфтаджия - много му се пушело. Спрял някакъв случаен минувач на улицата и започнал:
- Ах, господине, да знаете само на какво станах свидетел току-що! Нали наблизо има же пе прелез? Та, значи бариерата беше спусната. Тоест - всеки момент ще мине влак, нали така! И тогава, някакъв идиот се наведе, шмугна се под бариерата и се юрна да пресича релсите! Да де, ама кракът му се заклещи в някаква разхлабена траверса! И точно в това време, влакът изскочи от тунела! О, Боже! Ръцете ми треперят! Може ли една цигара?
Минувачът с готовност извадил пакет цигари, изтръскал една към другия и попитал съчувствено:
- И какво стана после, господине?
Муфтаджията лапнал цигарата и махнал с ръка небрежно:
- Ааа, разминаха се! Имате ли и огънче?
Ако шахът беше измислен в Европа в началото на 21-ви век, вероятно щеше да е нещо такова:
- Няма бели и черни фигури. Всички са в нюанси на кафявото, тук-там има жълти;
- Двата комплекта фигури се различават само по тяхното самоопределение;
- Вместо коне има дронове. Така де, експлоатацията на животни е отживелица;
- Офицери също няма. Има инфлуенсъри;
- Единият комплект е с две царици, а другият - с два царя. При желание обаче всеки може да си смени пола;
- По принцип партиите свършват реми, за да не се наранят чувствата на загубилите. Ако се стигне до мат, загубилият получава социални помощи под формата на 2 допълнителни пешки за следващата партия;
- По време на партията по всяко време и в неограничен брой могат да се приемат фигури-бежанци от съседни дъски;
- Преди всеки ход съответната фигура трябва да покаже сертификат, че има право на него.
Палачът вдига брадвата и казва на осъдения:
- Какво се мръщиш, бе, ти си лесен! А я след работа тр'ее и дръва а цепим...
Телефонно повикване на 1-ви Януари. Домакинът с мъка вдига слушалката и сърдито казва:
- Ало, аве кой се е развънял в 17:30 часа посред нощ?
- Алоуу, Митьо... Ще ми върнеш ли парите или да мина да ти е*а майката...!
- Аз съм майка му, Митьо спи и нема пари... Ама ти мини...
Един скъперник тръгнал сутринта на работа. Малкият му син се обадил:
- Тате, тате! На връщане - ще ми купиш ли шоколадови бонбони?
- Разбира се, моето момче!
Като се прибрал пинтията свил рамене:
- Ами, шоколадовите бяха свършили! Имаше само желирани! А те не са толкова хубави!
На другата сутрин, детето подхванало пак:
- Тате, тате! Ще ми купиш ли шоколадови бонбони?
- Разбира се, моето момче!
Вечерта скръндзата въздъхнал:
- Нямаше от шоколадовите! Бяха останали само желирани! А те не си заслужават!
Тази ситуация се повторила многократно! Най-накрая, хлапето рекло с плаха надежда:
- Е, нищо, де, тате! Купи ми желирани! Аз - и тях ги обичам!
Скъперникът се изпъчил и казал гордо:
- И дума да не става, сине! Докато баща ти е жив, ти - само шоколадови бонбони ще ядеш!
Тя беше от тези жени, за които ме предупреждаваше мама и ми ги препоръчваше татко!
Една семейна двойка нямала деца...
Какво ли не пробвали - модерна камасутра, гонене из спалнята с писъци и мяукане, с*кс върху работеща пералня, скубане под мишници... Явно проблемът бил сериозен. Почнали с лекари. По какви ли лекари не ходили - не става и не става.
Чули за един лекар в Ню Йорк, събрали пари и отишли. Ама проблем - те не знаят английски, той - само английски, наложило се да покажат как действат по въпроса... и... показали... даже останали с впечатление, че са го изненадали. Докторът написал рецепта и те се прибрали у дома. Отиват в местната аптека и питат:
- Имате ли тритхеотхерхоле?
Аптекаря:
- Ъъъ?!?!... Какво да имам???
- Тритхеотхерхоле... с досада му повтарят те и му се чудят на невежеството.
Аптекарят поглежда рецептата и казва:
- ... Аааа... "Try the other hole"... ми... нямаме...
- Докторе, не мога да отслабна!
- Защо?
- Ами дояждам на всички - на мъжа, на дъщерята...
- Вземете си прасе да гледате.
- Да, бе, и на него да дояждам!
31 декември в магазина:
- Значи... Дайте ми две кила филе "Елена", кило пастърма, три сушеници на "Чичовци" и три луканки на "Орехите", две кутии "Стилтън" от по-големите... едната да е с папая, а другата със смокини, тая пита синьо сирене, "Гауда" половин кило и този "Ементал" ми дайте... Шампанско - италианско, мани я тая "Искра"... Две стекчета "Трапистка" тъмна биричка, три бутилки" Бушмилс", четири бутилки "Финландия", пет кутии "Давидов"...
На 4 януари:
- Е, как 78 стотинки, веее?! Че тая сол до оня ден беше по 73 стотинки...
- Жената каза, че ако поръчам още една въдица по Еконт ще ме изхвърли.
- И ти?
- Ми поръчах по Спиди, за тях нищо не е казала.
Съпруг разбрал, че жена му се заиграва с любовник от друг град и започнал да я държи по изкъсо...
Жената се обадила на любовника си и му обяснила, че мъжът и е разбрал за тях двамата и вече няма как да се срещат, а той и казал, че ще направи нещо по въпроса... На следващият ден пристига телеграма до съпругата (разбира се - изпратена от любовника):
"Леля ти почина. Утре е погребението. Трябва веднага да тръгнеш и да дойдеш!!!"
- Скъпи, трябва да отида... тя ми бе много близка...
Мъжът се позамислил малко... и отсякъл:
- Добре... обаче отиваш с мама!
Младата булка отново се обадила на любовника си и му обяснила за новата ситуация. Мъжът качил майка си и жена си в колата и ги закарал на местната автогара... Изчакал автобусът да тръгне... и се прибрал у дома си. Пристига автобусът в съседния град... двете жени слизат на тамошната автогара... а там ги чакат две коли... от които слизат двама яки мъже и канят двете жени... Свекървата се качва в едната кола... а снахата в другата... И така три дни нито се виждат... нито се чуват... На четвъртият ден спират двете коли на автогарата... от едната кола слиза снахата... и се качва в автобуса... а от другата слиза свекървата и сяда до снахата в автобуса.
Пътували те двете известно време мълчаливо... когато снахата попитала гузно свекървата си:
- Мамо, и сега какво ще обясняваме?!?
Свекървата казала.
- Ти, дъще, каквото искаш обяснявай... обаче аз ЗАДЪЛЖИТЕЛНО и на деветтe, и четиридесетте дена пак съм тук!
Умира един стар кубинец, да кажем, стария бръснар Педро. И на смъртният си одър, нейде в Маями се обръща към синовете и внуците...
- Синове мои, отивам си от тоя свят. Последното, което искам е преди да си отида - да целуна кубинския флаг.
Лесна работа, рекли синовете, поровили тук, поровили там. Бре. Нямат флаг. Търсили по роднини, комшии - срам. Половин Маями е кубински - няма и няма флаг. Накрая един от внуците - Педрито, намерил в някаква уличка с червени фенери кубинския флаг... Върху задните части на една знойна млада кубинка. Помолил я да изпълни последната воля на умиращия стар бръснар. Девойката откликнала.
Очите на стария, умиращ бръснар светнали при вида на... ъъъ, националния флаг. Той се надигнал с неподозирана бързина. И разцелувал националния флаг, след което се обърнал към момичето и с треперещи устни промълвил:
- Дъщеее... а сега, би ли се обърнала? Да се простя и с Кастро.