Вицове за Крикор и Гарабед
Много смях със задружното приятелство на арменците Киркор и Гарабед и тяхната глуповатост.
В тази категория има 98736 вица, разпределени в 6583 под-страници.
Цариград. Къща край Босфора.
Мустакат турчин пие шербет, намръщен. Идва жена му.
- Какво има?
- Седни - строго казва мъжът - Имам една лоша и една добра новина. Почвам с лошата - Хасан, нашият син, станал гей.
- Вай, Аллах, кво е туй?
- Гьотверен, ма!
- Вай, вай... А добрата новина? - със свито сърце пита жената.
- Станал Мис Истанбул.
Пена се връща от къра с мотика на рамо, зачервена и раздърпана. Мъжът и я пита:
- Пено, ма, да не са те гонили?
- Ба, ша ме гонят!
- Пено, ма, да не са те били?
- Ба, ша ме бият!
- Пено, ма, да не са еб*ли?
- Ба, ша ме гледат!
Чатят си две самотни бабички-наборки, едната нашенка, другата емигрирала преди бая години, в Германия.
"Германката":
- Аз си имам приятел.
- Браво! И как е?
- Ами всеки вторник той идва у нас, аз му готвя айсбайн, той носи цветя, вино и бонбони, хапваме, пийваме, после се прегръщаме и пеем тиролски песни...
- С*кс не правите ли?
- Ами той е импотентен, ма Златке, затова не правим с*кс...
- И аз съм горе-долу така - всеки ден след работа при мен се качва бай Иван от втория етаж, ядем каквото има, пием каквото е останало, после правим с*кс...
- Правите с*кс???
- Какво да правим, ма Станке, ние не знаем тиролски песни!...
- Скъпа, прочетох в Нета, че тази година ще успеят в бизнеса само астралните знаци, които имат рога -Овни, Телци и Козиризи, а аз съм Скорпион. Какво ще правим?
- Не мрънкай, скъпи, аз каквото можах - направих. И ти ще имаш голям успех...
Пътнически самолет се издигнал във въздуха. По уредбата се чул спокоен и ведър глас:
- Драги пътници, говори главният пилот! Днес времето е чудесно за полет! Грее слънчице, по небето не се вижда дори едно облаче! Няма никаква турбуленция! С две думи - летим без никакви пробле... ААААА!!! Какво стана, бе! УЖАС!!!
И гласът заглъхнал! Всички пътници изпаднали в прединфарктно състояние!
След една минута, по уредбата се чуло:
- Драги пътници, отново е главният пилот! Успокойте се! Всичко е наред! Просто, стюардесата разля кафето върху мен! Извинявайте, че реагирах така емоционално! Ама, ако знаехте само какъв ми е панталона отпред...
Един от пътниците се обадил:
- Да ти... майката! Да знаеш само какъв е моя отзад...
В еврейската история Равин Худ взимал парите на богатите и ги давал на бедните срещу скромна лихва...
Той:
- Скъпа, ти си като къща - очите ти са като прозорци към света, а гърдите ти са като балкони, обсипани с безброй цветя...
Тя:
- А не искаш ли да погледнеш и в мазето, скъпи?!
Мъж и жена са на опера. По някое време мъжът пита жената:
- Скъпа, мога ли да пусна едно гълъбче?
- Пусни, скъпи!
След малко пак:
- Скъпа, мога ли да пусна едно гълъбче?
- Пусни, скъпи!
Не след дълго се повтаря същата история. От задния ред, обаче, се обажда възмутен мъжага:
- А си посмял да пуснеш още едно гълъбче, а съм ти счупил гълъбарника!
- Мамо, как се запознахте с тати?
- Ох, беше толкова романтично... бях скъсала с гаджето и баща ти ми написа - "zdr kо pr?"
ЗАКОН ЗА МЪРЗЕЛА
Чл.1 (1) Човек се ражда уморен и живее, за да си почива.
(2) В случай, че не си почива достатъчно – умира за да си почине окончателно. В този случай, същия занапред се нарича „починал”.
(3) Ако случайно погине без време, явно е бил уморен, както следва:
1. прекалено уморен за да се роди жив;
2. роден жив, но прекалено уморен от раждането за да живее още.
Чл.2. (1) Обичай кревата, така както обичаш себе си.
(2) Ако това не те затруднява особено, обичай и тоя/тая, с която делиш кревата.
(3) Ако това те затруднява, просто дели кревата – тоя/тая има все някой, който да го/я обича.
(4) В случай, че те мързи да обичаш и кревата и себе си, самообичай се постоянно и не мисли за кревата.
Чл.3. (1) Ако видиш някой да си почива, помогни му.
(2) Ако те мързи да му помогнеш, поне му дай акъл как да си почива ефективно.
(3) Ако даването на акъл те затруднява, дори не се напъвай. Напъването изморява, а при липса на акъл - в повечето случаи убива.
Чл.4. (1) Почивай през деня, за да можеш да спиш вечерта.
(2) Ако можеш да спиш и през деня, почивката ти ще бъде двойна.
(3) Ако си нощна птица – спи през деня, а нощта си почивай.
Чл.5. (1) Работата е свещена, не я докосвай!
(2) Алинея 1 не се прилага само ако не става въпрос за „оная ти” работа.
(3) Чуждата работа – кучета я яли, така че за нея се прилага алинея 1. Освен ако чак пък толкова ти се иска да я докоснеш.
Чл.6. (1) Онова, което можеш да направиш утре, не го върши днес.
(2) А когато утре стане днес се прилага алинея 1.
(3) За другиден се прилага чл.1, ал.1 от закона.
Чл.7. Работи възможно по-малко и не прави това, което трябва да направи друг.
(1) Винаги си на далавера, ако в случая е приложим чл. 5, ал.1.
(2) Никога не забравяй чл. 4.
Чл.8. (1) Бъди спокоен, никой не е умрял от почивка.
(2) Ако е умрял, то е било в хипотезите на чл.1, ал.3.
(3) Ако не си спокоен, първо си почини. След това пак прочети чл.1.
Чл.9. (1) Когато изпиташ желание за работа, седни и изчакай да ти мине.
(2) След като ти мине, прилагай хипотезите на чл. 5, или ако не е възможно – чл. 6
(3) Ако не можеш да приложиш ал.2, провери дали не е възможно да се приложи чл. 7.
Чл.10. (1) Щом работата е здраве, нека работят болнавите.
(2) Ако работата беше здраве, замисли се защо всеки иска да ти е шеф.
- Петре, в джоба ти намерих презе*вативи с дъх на ягода, на ябълка и на круша! Tи какво, компот ли се каниш да вариш с някоя?!
- О, тези са на Киро! Забравил съм да му ги дам!
- Стига си лъгал!!! На Киро са безмирис!!!
Цирк. Дресировка на крокодил. Дресьорът отворил устата на крокодила, поставил вътре мъжкото си достойнство и крокодилът затворил устата си. Дресьорът ударил с юмрук по главата на крокодила, който си отворил устата.
Мъжът извадил достойнството си непокътнато, показал го на публиката и попитал:
- Е, кой иска да пробва този номер?
Последвало дълго мълчание. Чул се плах женски глас от първия ред:
- Аз! Само не искам да ме удряте така силно по главата...
Почивните дни са измислени, за да се "убиеш" от къщни задължения, да се изпокараш с близките и в понеделник, като отидеш на работа, да си щастлив, че виждаш шефа и колегите.
Отворил българин фризьорски салон в Мюнхен. Пръв при него дошъл съседът му по магазин, цветарят.
- Колко струва подстригването?
- Нищо няма да струва. Съсед си ми, пък и пръв клиент.
На другата сутрин гледа 10 рози пред бръснарницата.
- Колко струват, съседе?
- Нищо не струват. Съседи сме, а и ме подстрига без пари.
Дошъл другия съсед, хлебарят.
- Колко струва подстригването?
- Абе, нищо не струва за теб. Съседи сме.
На другия гледа пред магазина 10 питки хляб.
- Колко струват, съседе?
- Без пари за теб. Нали вчера ме подстрига без пари?
На третия ден дошъл българин.
- Колко струва да ме подстрижеш?
- Нищо няма да струва. Нали сме българи?! Остава и от теб пари да взема.
Идва на другия ден на работа и гледа пред магазина 10 българи...
Иванчо пораснал. Дошло време да влиза в казарма, но, както на всеки, така и на него въобще не му се ходело. Решил да хитрува пред комисията, като се престори, че недовижда. Отишъл при доктора, съблякъл се гол, както си му е реда и казъл:
- Докторе, не мисля, че съм годен за военна служба. Не съм добре с очите, нищичко не виждам.
Почесъл се по главата докторът, протегнал ръка към него и попитал:
- Колко пръста виждаш?
Иванчо започнал да се взира, ту да жми, ту да ококорва очи...
- Нищичко не виждам, докторе.
Докторът взел едно фенерче и започнал да светка в очите на Иванчо.
- Виждаш ли нещо, усещаш ли нещо?
Той продължавал твърдо да отрича:
- Не, нищо не виждам.
Излязъл за малко докторът. В коридора срещнал медицинската сестра. Казъл и да се съблече и я изпратил при пациента. Сестрата изпълнила всичко. След малко и доктора се върнал при Иванчо:
- Иванеее... сега виждаш ли нещо?
Иванчо стискал зъби и продължавал:
- Не, нищичко не виждам.
- Не виждаш, не виждаш - усмихнал се доктора - ама оная ти работа сочи право към казармата