Вицове за кучета
Тук ще намерите много забавни и смешни истории и лафове за кучета и тяхното присъствие в живота на хората.
В тази категория има 1438 вица, разпределени в 96 под-страници.
Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал:
- Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро.
Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба.
- Добро утро, мадам, аз бих искал да…
- Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. – прекъснала го малко нервно г-жа Иванова.
- Наистина? – озадачил се фотографът.
– Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета.
- Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте.
След минута госпожата попитала, изчервявайки се:
- Ъмм, откъде ще започнем?
- Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме.
- Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо.
- Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата.
- Боже мой! Това е много… – ахнала г-жа Иванова.
- Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована.
- Зная това. – тъжно отвърнала госпожата.
- Позволете да ви покажа някои от моите произведения! – казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета.
- Ето това го направих в рейс на градския транспорт.
- Боже господи! – възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка.
- А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. – продължил фотографът.
- Било е трудно?
- Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха.
- Борисовата градина!? – разширили се очите на г-жа Иванова от изумление.
- Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката!
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала:
- Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ..., апарат!?
- Точно така. Е госпожо, стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа.
- Триножник!?
- Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво и стана, тя припадна!
ТОП РЕПЛИКИ, КОИТО ЩЕ ЧУЕШ НА МОРЕТО:
„Бах тоа песък колко аа горещ!”
„Бах тоа песък още са нее сгреял!”
„Таа водъ е лед, недей влаза да та не вадиме посиньиел!”
„Фръгай тоа фас тукее и го зарови като лайно на куче…”
„Де не фръгай тоа фас у краката ми, ша стана да маана да та прекина!”
„Мола ти са рупай тоа кукуруз часка, че баш сиги ма нервираш…”
„Бах таа водъ е на пикоч!”
„Ша ма фанат за мрътвеца, 5 лева за чадър нема да дам!”
„Свий тия въторе, не моа легна кат човек…”
„Ако още един път тръснеш песък от таа авлия, ставам и ти троша канчето.”
„Глей тия къ цапат като уя ми!”
„Контра на твойто сичко и ви е*авам п*тката майна те сиги те!”
„Ша връа дира да ям нещо.”
„Сакате ли бира, бе, *уйове?”
„Глей онаа какъв шипар аа! Маай още кебапчета и тизе, жено, ша та вада от назе с кран!”
Ей, кво са прайш, че четеш?! Ти некролог да прочетеш, ша зАспиш от преумора!”
„Сакам си дОма, тука на тоа плаж не моо ма нарАнат.”
„Глей ги онаа босчАтата къв задник е отпрала като каменополска биволица!”
„Ба неговата майкя! Тука има повече ора от пАнаиро на Криводол!”
„Склапи ги таа Уста, че мисла ка да ида да й го вдена е на онаа тамее!”
„А па тоа спасител е толко изтръпнал, че нема повече накъде.”
„Цецке, кво реве мЪнинкия? Ша стана да го дОбия!"
ИЗДИРВА СЕ ГАДЖЕ. ЕТО ИЗИСКВАНИЯ!
- Да ни пий, да ни пуши, да ней по-нисък от мени, да ней па и много висок, да ней по-малък или много дърт. Да йе от голям окръжен град, по възможност София. Да ней черен. Да ни слуша Чалга. Да ни слуша и Рап. Да харесва Кубинска музика, ма да не обича сериали. Да има кола, ама такава, че и аз да можи да я карам /за цвета после/. Да плаща сметкити. Да ма води редовно у Моуа. Да жрибец в леглото. Да обича да ходи на: Балет - 1 път на месец. Кино - 3 до 5 пъти седмично. Открит театър - когато има. Танци - от 2 до 6 пъти на месец. Да има компютър. Да можи да мейли по много. Да чати есемеси и най-важното да готви. Пире. Чисти. Да разхожда куче, котка. Да кара колело, мотор, трактор, камион с ремарке и полуремарке /ТИР/, сърф и самолет. Да ней от БСП, ма да ней и от ДПС. Да можи да носи на пари. Да е Принц /ама не Арабски/. Да е каратист, пианист, масажист. Да можи да гледа дица, кокошки, овци, пилци, добитък и друга стока - включително и мени. Сига не се сещам за още друго, ама има...
Лорд Дамървил решил да отиде на почивка. Тъй като винаги вземал със себе си любимото си куче, предварително написал писмо до хотела, за да се информира разрешено ли е в него да се водят кучета. Скоро получил отговор:
- Сър! В досегашната ни практика не сме имали нито един случай, в който куче да изгаря дупки по чаршафите с цигара или пура, да задига пешкирите, да залива с вино тапетите или да си тръгне без да плати. Затова с удоволствие ще приемем Вашето куче! А ако то гарантира за Вас, сме готови да Ви настаним в неговата стая.
Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза… И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
- Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
- Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
- В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само за титрите. Представи си - от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята - започват твоята тема и надписите.
- ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за "Оскар". Пратил я на режисьора. Той му благодарил и го поканил на премиерата… Отива композиторът - залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка - и двамата над 80-годишни. Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува. Седнал, светлините изгаснали и започнало… На фона на природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни гърди. След това дошла нова двойка, разменили се… После - негри, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира! След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него… И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите. Светват лампите… Композиторът седи в шок, червен като домат от срам. Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода и забелязва, че възрастната двойка седят в прединфарктно състояние, и го гледат…
Той не се сетил да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя!
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран и му отговарят:
- А кученцето е наше...
Разхождам песа и една ми вика:
- Много убаво куче, апе ли?
Викам:
- Не, я тоо наморник съм го турил да се не прозева!
На спирката се карат две циганки. Едната е дребна, сива и слаба като врабец през февруари. Другата - дебела като депутат на трети мандат и с лъскави бузи като министерски мерцедес. Слабата изнася дълга тирада, изпъстрена с красиви думи като к*рва, уруспия и мастия, от която към края се разбира, че дебелата е съблазнила мъжа и. Тя я изслушва със светещи от превъзходство очи и като млъква, хвърля в лицето и следните презрителни думи:
- Ай, виж са мъ! Съдя хохали. Мъж ти да не е куче, чи да яде хохали? Ша доди при мен, я! Щото като ми съ качи, плава ли, плава!
Из форум: "БГ Мама":
- Мили мами, моля помагайте! Ще ходим на излет на едни поляни, но там имало много кърлежи. Ние имаме куче, на което сме купили верижка против кърлежи. Ако я сложа на детето дали ще има ефект?!"
- Скъпи, иди до магазина.
- Скъпа, в такова време, куче не можеш да изкараш на вън!
- Добре де, върви без кучето.
Ако ви е ухапало зло куче - не се притеснявайте, все някога ще ви ухапе и добро!
Едно семейство решило да си купи куче пазач. Жената отишла в магазина и разглеждала големите кучета. Тогава дошъл продавача и предложил на жената най-малкото куче и казал, че това е пинчер-нинджа. Тя не повярвала и той предложил демонстрация като казал:
- Пинчер нинджа, сейф!
Тогава кучето направило сейфа на стружки. После казал:
- Пинчер нинджа, гардероб!
Кучето направило и гардероба на трески. Жената го харесала и купила кучето.
Когато се прибрала вкъщи мъжът и я попитал:
- Какво е това малко кученце дето си купила, нали трябваше куче пазач?
Жената казала:
- Това е пинчер нинджа.
- Пинчер нинджа, оная ми работа.
Малката Виктория вече закопаваше дупката под дървото в градината, когато иззад оградата се показа приветливото лице на съседа, достопочтения мистъра Уолтър. Заинтригуван от това, какво прави момиченцето, мистър Уолтър вежливо полюбопитства:
- Какво закопаваш там, малката ми?
- Моята златна рибка, сър! - хлипайки отвърна Виктория.
- Вече я погребах...
Разчувстван от видяното, мистър Уолтър си позволи внимателна забележка:
- Колко голяма дупка за толкова малка нещастна златна рибка... а?
Поставяйки последната шепа земя, Виктория неочаквано притихна, а после обърна към добросърдечния съсед своето изкривено от преживяното лице, извика:
- Това е, защото тя е вътре във вашето ш*бано куче, сър!
На улицата полицай псува безпощадно малко момченце. Минувачите се възмущават:
- Господин полицай, как си позволявате така да се отнасяте с детето?
- Как да не го псувам, цял месец ходи след мене и ме моли да изчукам кучката му, че искал полицейско куче!
Между блондинки:
- Твоето куче има ли родословно дърво?
- Няма! Пикае където му падне.
ТОП РЕПЛИКИ, КОИТО ЩЕ ЧУЕШ НА МОРЕТО:
„Бах тоа песък колко аа горещ!”
„Бах тоа песък още са нее сгреял!”
„Таа водъ е лед, недей влаза да та не вадиме посиньиел!”
„Фръгай тоа фас тукее и го зарови като л*йно на куче…”
„Де не фръгай тоа фас у краката ми, ша стана да маана да та прекина!”
„Мола ти са рупай тоа кукуруз часка, че баш сиги ма нервираш…”
„Бах таа водъ е на пикоч!”
„Ша ма фанат за мрътвеца, 5 лева за чадър нема да дам!”
„Свий тия въторе, не моа легна кат човек…”
„Ако още един път тръснеш песък от таа авлия, ставам и ти троша канчето.”
„Глей тия къ цапат като уя ми!”
„Контра на твойто сичко и ви е*авам п*тката майна те сиги те!”
„Ша връа дира да ям нещо.”
„Сакате ли бира, бе, уй*ве?”
„Глей онаа какъв шипар аа! Маай още кебапчета и тизе, жено, ша та вада от назе с кран!”
Ей, кво са прайш, че четеш?! Ти некролог да прочетеш, ша зАспиш от преумора!”
„Сакам си дОма, тука на тоа плаж не моо ма нарАнат.”
„Глей ги онаа босчАтата къв задник е отпрала като каменополска биволица!”
„Ба неговата майкя! Тука има повече ора от пАнаиро на Криводол!”
„Склапи ги таа Уста, че мисла ка да ида да й го вдена е на онаа тамее!”
„А па тоа спасител е толко изтръпнал, че нема повече накъде.”
„Цецке, кво реве мЪнинкия? Ша стана да го дОбия!”