Вицове за кучета
Тук ще намерите много забавни и смешни истории и лафове за кучета и тяхното присъствие в живота на хората.
В тази категория има 1427 вица, разпределени в 96 под-страници.
Рецепта за патица по корейски:
Вземаме едно куче...
- Защо плачеш, любов моя?!
- За първи път сготвих със собствените си ръце и кучето го изяде.
- Не плачи мила, ще вземем друго куче!
- Кое ти е любимото животно? Куче или котка?
- Дрождите. Ядат захар и акат спирт.
Един мъж бил при любовницата си. След страстния с*кс се погледнал в огледалото и се уплашил - на врата си имал огромен отпечатък от зъби и засмукване... Какво да прави? Мислил, мислил, но не можал да се сети как да се прикрие. Прибрал се вкъщи и като видял кучето, се сетил. Поборил се с него, разкъсал си ризата, и като влязъл при жена си, казал:
- Ей, това куче съвсем побесняло! Виж как ме ухапа по врата!
Жената си разкопчала блузката и казала:
- Така си е, виж пък мене как ме нахапа по гърдите!
Мъж влиза в аптеката:
- Имате ли прахче против бълхи?
- А вие какво имате - куче, или котка?
- Бълхи имам, бълхи...
Мадрид, Испания, лятото на 1999 г. Провеждал се най-големият кинеложки конкурс в югозападна Европа. Участниците били от цял свят, наградите големи, както подобава...
Някъде в ранният следобед, дошъл редът на единственият български участник Георги Георгиев да представя своето куче. Излязъл пред комисията той, като водел едно куче - среден ръст, клепнали уши, къси крака... а бе въобще порода "улична превъзходна". И от комисията го питат:
- Защо го водиш това безпородно куче тука... Язък за парите дето си дал като такса за участие...
А нашият казал:
- То може да е помяр, ама е необикновено, защото може да лети.
Последното накарало председателят на журито да стане на крака и с невярващ поглед да каже:
- Добре господин Георгиев, дайте да видим вашето куче какво може, макар че лично аз...
Наш Гошо се обърнал към кучето и му заповядал:
- ПЕШО! ЛЕТИ!!
Никаква реакция.
- ПЕШО! ЛЕТИ!!
Пак никаква реакция.
- ПЕШО! ЛЕТИ!! - изсъскал Георгиев през зъби и леко сритал добичето по хълбука.
Пешо жално погледнал стопанина си, размахал уши и.... казал:
- Не мо'а ба Гошо! Мно'о горещо ва!
Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал:
– Аз изчезвам, скъпа, човекът ще дойде скоро.
Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба.
– Добро утро, мадам, аз бих искал да…
– Оо, няма нужда да обяснявате, аз Ви очаквах. – прекъснала го малко нервно г-жа Иванова.
– Наистина? – озадачил се фотографът. Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета.
– Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте!
След минута госпожата попитала, изчервявайки се:
– Ъмм, откъде ще започнем?
– Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме.
– Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо.
– Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата.
– Боже мой! Това е много… – ахнала г-жа Иванова.
– Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да Ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована.
– Зная това. – тъжно отвърнала госпожата.
– Позволете да Ви покажа някои от моите произведения! – казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета.
– Ето това го направих в рейс на градския транспорт.
– Боже господи! – възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка. – А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. – продължил фотографът.
– Било е трудно?
– Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина, за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха.
– Борисовата градина!? – разширили се очите на г-жа Иванова от изумление.
– Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него, докато работя с майката!
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала:
– Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!?
– Точно така. Е, стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа.
– Триножник!?
– Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво ѝ стана, припадна!
Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза... И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
- Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
- Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
- В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само
за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята - започват твоята тема и надписите.
- ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика - направо за "Оскар". Пратил я на режисьора.
Той му благодарил и го поканил на премиерата...
Отива композиторът - залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка - и двамата над 80-годишни.
Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува.
Седнал, светлините изгаснали и започнало...
На фона природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни ц*ци като баскетболни топки. След това идва нова двойка, разменят се... После - негри, куци, сакати, зайци - екранът вече не ги побира!
След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него...
И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите.
Светват лампите...
Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.
Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода, но забелязва, че възрастната двойка седи в прединфарктно състояние, и го гледа...
А той не се сеща да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя!...
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран, му отговарят:
-... А кученцето е наше...
Спокойно куче - кротвайлер
Охранено куче - шпекинез
Послушно куче - добърман
Кръвожадно куче - коли-беси
Извратено куче - самоеб
Поспаливо куче - хъркътка
Куче, което бързо се уморява - маламинут
Работливо куче - докер шпаньол
Първично куче - сефтер
Куче със запек - йоксер
Миризливо куче - одеболонка
Много енергично куче - ред бултериер
Непослушно куче - дакелеш
Куче с хрема - апчихуа-хуа
Много старо куче - взел-далматинец
Много умно куче - оксфордширски териер
Куче, което постоянно прави бели - Опс
Похотливо куче - померак
Куче с дългове - шар изи пей
Куче, което прави фокуси - лабракадабрадор
Артистичното куче - Ма, коли кълкин
Подарено куче: Харизан шнауцер!
Между наркомани:
- Братче, купих си страшно куче - пенсионирана немска овчарка от полицията, обучена да търси наркотици. Само и пъхам парите в нашийника и след петнайсет минути ми носи тревата.
Един срещнал на полето овчар с куче, кон и една овца.
- Може ли да поговоря с кучето ти?
- Как? Кучето не говори!
- Здравей старо куче, как си?
- Ооо, супер съм, моят стопанин се отнася много добре към мен, храни ме, пои ме, разхожда ме по два пъти на ден...
Овчарят гледа изумен...
- Може ли да поговоря с коня ти?
- Конят не може да говори!?!?!
- Здравей старо конче, как си?
- Ооо, супер съм, моят стопанин се отнася много добре към мен, храни ме, гали ме...
Овчарят още по-изумен...
- Може ли да поговоря с овцата ти?
- Ааааа, овцата много лъже...!
- Тате, искам куче!
- ЖИВОТНО вкъщи, никога! Забранявам!
- А мама?
- За майка ти съм направил изключение.
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва:
- Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам - тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" - ми вика и се съблича...
- Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, - Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате - "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи".
- Вие ме спасихте! - казва пациентът и си отива.
Влиза следващият и започва:
- Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни.
- Спокойно! - казва докторът - Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор?
- Е, ми, някъде към Горна Оряховица.
- Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз - другите пет!"
- Докторе, вие сте гений!
- Работим, работим - казва скромно докторът, - между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица?
- Към един и половина...
- Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста...
Шефът на борците инструктирал своите хора:
- Ако някой път ви преследва полицейско куче, гледайте да не пълзите през тесен тунел, да не се качвате на люлка и да не скачате през горящ обръч! Защото - те са обучени точно за това!
Един недодялан сваляч видял млада дама с кученце в парка и решил да пофлиртува с нея:
- Имате разкошно животинче!
Как се казва, ако не е тайна?
Мацката отговорила:
- Ами избрах му малко нетрадиционно име. Казва се Пръц!
Свалячът решил да блесне с изискан комплимент:
- Господи, колко сте умна!
Значи може да го повикате даже без да си отваряте устата!