Вицове за Кумчо Вълчо
В тази категория има 163 вица, разпределени в 11 под-страници.
ЕЛЕГАНТЕН НАМЕК, ЧЕ Е ВРЕМЕ ЗА ДИЕТА:
- Миличка, ако лошият Кумчо Вълчо реши да те захапе по дупето, ще му се разчекне устата...
Зайо Байо отишъл в един бар да се похвали с новата си шапка. Обаче му я взели. Зайо Байо започнал:
— Върнете ми шапката, защото ще стане като миналата година!
Другите животни не му я дават, а Зайо рекъл с по-солен глас:
— Върнете ми шапката, щото ще стане като миналата година!!
Същата реакция. Зайо вече не се сдържал и силно изръмжал:
— ВЪРНЕТЕ МИ ШАПКАТА, ЗАЩОТО ЩЕ СТАНЕ КАТО МИНАЛАТА ГОДИНА!!!
Кумчо Вълчо се попритеснил доста и попитал:
— А бе, Зайо, какво е станало миналата година?
— Ами, не ми я върнахте.
Кумчо Влъчо причакал Червената Шапчица и я завлякъл в храстите...
- Давай!
- Ама Кумчо Вълчо, ти си дърт и грозен!
- Айде давай, ма!
- Ама Кумчо Вълчо, много си голям бе, а я такава мъненка!
- Давай, ще се ядосам, ма!
Червената Шапчица запретнала поличка, смъкнала гащетата и се одупила...
- Ама оооу... я да не съм те довел тука да сереш ма, давай питката, че умрях от глад...
ЕЛЕГАНТЕН НАМЕК, ЧЕ Е ВРЕМЕ ЗА ДИЕТА
- Миличка, да не бъда рязък, но ако лошият Кумчо Вълчо реши да те захапе по дупенцето, ще му се разчекне устата...
В гората. Кумчо Вълчо се върти с новия си мотор в кръг.
Наобиколили са го горските животни. Кумчо Вълчо крещи:
- Кой има такъв мотор! Кой има такъв мотор!
Лъвът се ядосал и казал:
- Аз имам такъв мотор!
- Как се спираааааааааааааааааааааа?
Някой знае ли, на кого са кумове - Кумчо Вълчо и Кума Лиса?!
Кумчо Вълчо причакал Червената Шапчица и я завлякъл в храстите...
- Давай!
- Ама Кумчо Вълчо, ти си дърт и грозен...!
- Давай бързо ма...!
- Ама Кумчо Вълчо, много си голем бе, а аз съм мъненка!
- Давай, че ще се ядосам, ма...!
Червената Шапчица запретнала поличка, смъкнала
гащичките и се одупила...
- Кво правиш ма! Да не съм те довел тука по голяма нужда! Давай питката, че умрех от глад...
Върви си Червената Шапчица в гората и изведнъж от храстите изскача един заек омазан целия с лайна.
- Ах, бедничкото то! Как си се оцапало! - казала Червенета Шапчица и бръзо го избърсала с една салфетка. Изведнъж от храстите се чул гласа на Кумчо Вълчо:
- Еееей! Червената Шапчица! Имаш ли още салфетки?
- Нямам!
- Лошо, я кажи на заека пак да дойде!
Вървяла си Червената шапчица през гората и Кумчо Вълчо я срещнал...
- Червена шапчице, сваляй гащите! А тя се изсмяла:
- Хехе, Вълчо си мисли, че ще му станат!
Вървяла си червената шапчица из гората и изведнъж срещу нея гледа върви едно дребно, грозно джудже влачещо огромен куфар.
- Кво носиш в тоя куфар, бе джудже?
- Диви х*йчета!
- Кво!?
- Ти кво, диви х*йчета не си ли виждала?
- Ми не, покажи ми!
Отворило джуджето куфара, а той наистина пълен с х*йчета. Мърдащи.
Полюбопитствала шапчицата за какво служат. Джуджето затворило куфара, дръпнало шапчицата на страни и възпитано ѝ обяснило.
- Като кажеш „люляк” - то почва да те е*е. Като кажеш „круша” – спира.
Шапчицата измолила едно х*йче за себе си и подсвирквайки си из гората продължила към баба си. По някое време решила да пробва -„люляк” - иииии голяма КЕФФФФ, казала „КРУША” и х*йчето спряло. Люляк - круша - люляк - круша - люляк. И се спънала в един корен и забравила думата за спиране. Ами сега. Върви си тя към баба си, ама вече не и е готино и сълзи текат от очите ѝ. Влиза при баба си и от прага вика:
- Бабо кажи ЛЮЛЯЯЯЯК!
Бабата казала люляк и на стари години и се натресло нещо дето не е и очаквала. Легнала бабата да мре. Влиза Кумчо Вълчо.
- Бабо ша тъ ЯМ!
- Кажи първо люляк и после квот искаш ма прави.
Казал вълчо думата и му се отяло, х*йчето го почнало здраво. Хукнал той из гората и насреща му ловеца. Хукнал вълчо към ловеца.
- Кажи люляк и ме застреляй! Моля ТЕЕЕ!
Ловеца го погледнал учудено ама казал люляк. Забравил и пушка и вълк. Ходил като замаян из гората, блъскал се в дърветата и накрая седнал в един поток. Три дена седял там и успял да удави х*йчето. Върви си ловеца из гората. Всичко го боли. Целия свят му е крив. И кво да види. Насреща му едно дребно, грозно джудже влачи един огромен куфар.
- КВО НОСИШ В ТОЯ КУФАР БЕ, ГРОЗНИК? - изръмжал ловеца.
- Ми диви х*йчета.
- Я да видя!
Отворило куфара. Навел се ловеца и погледнал.
- Я!!! ЛЮЛЯЦИ!!!
- Селям алейкум! - Казал Кумчо Вълчо.
- Оххх, слава Богу! - Отдъхнали си трите прасенца.
Някой знае ли, на кой са кумове Кумчо Вълчо и Кума Лиса?
Къщичката на бабата. На леглото лежи Червената Шапчица и виновно хлипа. До нея се е опънал Кумчо Вълчо и пуши.
По едно време не издържа:
– Е, хайде сега! Ти си си виновна, с твоите въпроси „Защо ти е толкова голямо това? Защо ти е толкова голямо онова...
Върви си Червената Шапчица из гората и изведнъж гледа - под едно дърво седи Кумчо Вълчо.
- Какви хубави големи очи имаш, Вълчо!?
Вълкyt се вдигнал и избягал. Върви си Червената шапчица нататък, преминава някакво поточе. Изведнъж пак вижда Кумчо Вълчо прикрит зад един храст.
- Какви големи, дълги и с*ксапилни уши имаш, Вълчо!
Кумчо Вълчо само изсумтял и пак избягал.
Продължава си по пътя Червената Шапчица, върви по пътечката и пак вижда Кумчо Вълчо, притаен до едно дърво.
- Какви големи зъби имаш, Кумчо Вълчо! - възкликнала тя.
Кумчо Вълчо почервенял целия и се надигнал и изкрещял:
- А бе твойта мама, ти ще ме оставиш ли най-после да се изсера, ма!?
Вървяла си червената шапчица из гората и изведнъж срещу нея гледа върви едно дребно, грозно джудже влачещо огромен куфар.
- Кво носиш в тоя куфар, бе джудже?
- Диви х*йчета!
- Кво!!!!
- Ти кво, диви х*йчета не си ли виждала?
- Ми не, покажи ми!
Отворило джуджето куфара, а той наистина пълен с х*йчета. Мърдащи.
Полюбопитствала шапчицата за какво служат. Джуджето затворило куфара, дръпнало шапчицата на страни и възпитано и обяснило.
- Като кажеш „люляк”- то почва да те е*е. Като кажеш „круша” – спира.
Шапчицата измолила едно х*йче за себе си и подсвирквайки си из гората продължила към баба си. По някое време решила да пробва -„люляк” - иииии голяма КЕФФФФ, казала „КРУША” и х*йчето спряло. Люляк-круша-люляк-круша-люляк. И се спънала в един корен и забравила думата за спиране. Ами сега. Върви си тя към баба си, ама вече не и е готино и сълзи текат от очите и. Влиза при баба си и от прага вика:
- Бабо кажи ЛЮЛЯЯЯЯК!
Бабата казала люляк и на стари години и се натресло нещо дето не е и очаквала. Легнала бабата да мре. Влиза Кумчо Вълчо.
- Бабо ша тъ ЯМ!
- Кажи първо люляк и после квот искаш ма прави.
Казал вълчо думата и му се отяло, х*йчето го почнало здраво. Хукнал той из гората и насреща му ловеца. Хукнал вълчо към ловеца.
- Кажи люляк и ме застреляй! Моля ТЕЕЕ!
Ловеца го погледнал учудено ама казал люляк. Забравил и пушка и вълк. Ходил като замаян из гората, блъскал се в дърветата и накрая седнал в един поток. Три дена седял там и успял да удави х*йчето. Върви си ловеца из гората. Всичко го боли. Целия свят му е крив. И кво да види. Насреща му едно дребно, грозно джудже влачи един огромен куфар.
- КВО НОСИШ В ТОЯ КУФАР БЕ ГРОЗНИК? - изръмжал ловеца.
- Ми диви х*йчета.
- Я да видя!
Отворило куфара. Навел се ловеца и погледнал.
- Я!!! ЛЮЛЯЦИ!!!