Вицове за купони
Вижте как празнуват, купонясват и се веселят стари и млади. Яки купони с много алкохол и секс и тежки сутрини.
В тази категория има 732 вица, разпределени в 49 под-страници.
Забавните признаци, които показват, че остаряваме:
Навеждаш се да си завържеш обувката и се чудиш още какво можеш да свършиш, докато си в тази позиция.
Ушите ти стават по космати от темето.
Блясъкът в очите ти е отражение на слънцето в бифокалните ти очила.
Всичко те боли, а каквото не те боли, не действа.
Задъхваш се докато играеш шах.
Все още гониш жени, но не помниш защо.
Поддържаш връзка с приятелите си чрез некролозите във вестника.
Забиваш зъбите си в пържолата и те остават там.
Когато заспиш, хората се тревожат, че си умрял.
Можеш да живееш без с*кс, но не и без очила.
Обичаш да слушаш за операциите на другите хора.
Пак започваш да редиш пъзели.
Гадателка ти предлага да ти гадае на лице.
Дребната сивокоса старица, на която помагаш да пресече улицата, е жена ти.
Абонираш се за кабелна телевизия заради метеорологичния канал.
Правиш купон и съседите не разбират.
ПРЕПОРЪЧАНО ПИСМО ДО Г-Н НВО (Ейч Би О)!
Здравейте, Г-н Ейч Би О!
Пиша Ви от името на страната с минимална работна заплата от 50-ина евро. Искам да ви кажа следното:
Да го духате, Г-н Ейч Би О! Да го духат и “най-новите” Ви филми, гледани по 4-5 пъти преди да ги пуснете Вие, дори от хардкор феновете на Кондьо!
Да го духа месечната Ви такса, да го духат декодерите Ви и паролите Ви за тях!
Толкова ли сте тъп, бе, Г-н НВО?
Ще продавате стока с изтекъл срок на годност и то на правнуците на изпечения мошеник Хитър Петър? На 8-те милиона разбойника (без Али Баба)?
Наивни ми, Г-н НВО!
Не сте ли наясно, че светът вече е една проста задачка от вида: 21-ви век + Интернет = КОМУНИЗЪМ!
Виртуалното пространство е огромен безплатен Супермаркет или БитПазар (ако Ви изнася), където действаме по мега-завета на утопичния комунизъм “Всекиму според потребностите!” А ние имаме огроооомни потребности, Г-н НВО!
Ех, защо не може да ни видят отнякъде Карл Маркс, Фридрих Енгелс и всички останали прадеди на “ZZ Top”!? Ами, Ван Дер Любе?! Направо щеше да ни дерлюби, люби, люби... Ами, Владимир Илич Ленин? Рейв-парти на крайцера “Аврора” би ни организирал!
Така е! Защото сме пичове! Хиляди Робин ХУЙовци, преебаващи нотингамския (или какъвто и да е там) шериф на НВО! Сега е нашето време, Г-н Ейч Би О! Вие просто сте АУТ ъф дъ гейм!
Както форматът МР3 стряска на сън да речем Томи Мотола (за справка: един дърт нерез, който чукаше допреди 2 години Марая Кери), така сигурно формата DivX води Вас до кошмарни нощни полюции.
Явно сте адски заблуден, Г-н НВО!
Ще Ви светна … няма как.
Най-новите филми се “крадат” месеци преди официалната световна премиера. Със светлинна скорост се сменят формати, правят се субтитри, пекат се CD-та, копират се оригинални DVD-та, после VHS-касети и т.н., и т.н.
Резултатът? Холивудските мега-продукции ги гледаме много преди Вие, Г-н НВО, да хванете под ръчица Г-жа НВО и да отидете да ги изгледате, срещу “ебемтиценния” билет, а година и половина след това да ги завъртите по “смешния” Ви канал! :(((
И три години зарибителен гратис-период да пуснете – все тая!
Не търсете морал и честност през 2003-та! Ние тук сме гладни, закалени, смели и лукави!
Нас Червеното Знаме Роди Ни, бе ей! :)))
Имаме към 500 малоумни кабелни телевизии, които къде явно, къде тайно блъскат филмови чартбрейкъри, като онанисти-виртуози!
Вие, Мистър НВО, сигурно сте мазен капиталист? ОК! Ама защо не си правите капиталите на друго място? Не че ми пука кой, как и защо ще граби дивите балкански племена, но Ви пиша това писмо, защото Ние сме многоооооо!:))) И живеем по 24 часа на ден с единствената мисъл “да еб*ме майката” на такива като Вас!
Да живее Виртуалният Комунизъм! Вече нищо не може да ни спре, Мистър НВО!
Даааа! Понякога ще даваме свидни жертви, като Napster и Audiogalaxy, но на тяхно място ще “никнат” други виртуални НВО-гробокопачи.
* * *
П.П.
Има все пак един начин да си понаковете малко НВО-абонати и в Чалгария, Г-н Ейч Би О! Просто вкарайте солидни дози поп-фолк между овехтелите си филми. Тогава ще стане! Със сигурност! Може да ремиксирате и името на Джей Ло на да речем Кю Чек Ло!
Това е!
До никога!
Цигански Биг Брадър! Реалити ШоУ!
Първи ден: Голям купон по случай, че сите роми заедно са събрали 12 души, които не са роднини помежду си. Освен това са сами в цялапартамент 300 квадрата. Йедене и пиене на корем, докато е още чистичко.
Втори ден: Оказва се, че съквартирантите не са 12, ами 36 човека, защото всеки е донесъл в куфара си по двама свои роднини.
Трети ден: Водата в джакузито е газирана, ама става за пиене. Съквартирантите са недоволни, защото в изповедалнята няма тоалетна хартия, а пликовете от мисиите много драскат.
Четвърти ден: Нонстоп с*кс понеже няма друго за правене.
Първа елиминация: Сериозен проблем, понеже са номинирани Манго, Хасан и Айше, а така се казват 28 души от всичките 36. В крайна сметка доброволно си тръгват по трима от всяка група. След тяхното заминаване къщата мистериозно остава без одеала, батерии за чешмите, мокет, помпа на джакузито и дръжки на вратите.
Втори месец: Досега няма успешно завършена мисия, понеже още на първите елиминации са изхвърлили оня Хасан, дето е учил първи клас и след това няма кой да чете условията. В крайна сметка съквартирантите са с около 200% на минус от бюджета. Няма за ядене, изпушили са храстите, в боклука също няма нищо, бубите също са изядени, а в крайна сметка спира токът, защото някой е прибрал жиците. Пак е време за нонстоп с*кс.
Три месеца след края на шоуто: Телевизията е фалирала, програмата е закрита, но никой не се е сетил да изведе съквартирантите.(Кофти а?)
Ставам ли за студент!? Наистина ли съм Студент!?(Ако мислите, че сте готов за този тест направете го!
1. Имаш ли топла вода?
а) Аз не, обаче едни приятели в 28 блок имат бързовар и там ходя
б) Не. Аз и студена нямам, ако искаш, ще ти разправя, тя е дълга и широка
в) Рядко, щото докато я донеса с тубите от Банкя, тя все изстива
г) Не знам, не ползвам
2. Капе ти от тавана в банята?
а) Ми капе си, кво. Нали е безплатна, какво ме интересува
б) Бе мене целия таван ми пада на парчета вече шест месеца, че за едни капки ли ще седна да се тревожа
в) Слагам чадър. Не се смей, знаеш ли колко е досадно, като ми капе на учебника, когато заседна за по-дълго
г) Откак ходих да го бия оня кретен от горната стая, не смее да се къпе и не ми капе вече, неговата мама
3. Вратата на банята е изгнила и се разпада?
а) Да гние бе, нали не е моя
б) То само вратата да беше?
в) Аз една завеска съм си направил и си я дърпам, като ползвам банята
г) Че кво, аз нямам какво да крия. Който не е виждал, нека гледа; малко останахме истинските мъже
4. Някой на етажа прави шумен купон и ти пречи?
а) Аз бе, аз го правя купона, как ще ми пречи
б) Ми те всяка вечер правят купони; свивам се в ъгъла и чакам да свърши
в) Мама ми изпрати едни тапички за уши, много са ефективни, ще знаеш
г) Ей сега ше отида да ги разкатая наглите копеленца
5. Тока спира?
а) Няма нищо, аз без друго тъкмо излизах
б) Първо водата, сега и тока? То аз друго не съм и очаквал
в) Аз от вкъщи съм си взел една газена лампа. Тя е почти антикварна, още баба ми я ползваше
г) Ше спрат дедовия, аз на всичките им имам телефоните в Енергото
6. Съквартирантът ти много ти досажда и постоянно има гости?
а) Няма проблеми, и аз имам гости постоянно. Много е весело, но е тясно
б) То не бяха гости, то не беше чудо. Откакто приятелката му и сестра й дойдоха да живеят в стаята, наистина взех да се притеснявам
в) Аз нали ти казах за онези тапички за уши, много помагат; само параван някакъв ми трябва, че с приятелката му двамата като се налегнат, се сконфузвам много и ми става неудобно да гледам
г) Къв съквартирант бе, той избега още на третата седмица; аз само малко го понабих, за да му помогна с решението
Отговори: Няма значение какво си отговарял, ако живееш в студентски град, всички отговори са валидни!
На едно студентско парти студент задава въпрос на останалите:
- Кое е това нещо, което при Арнолд Шварценегер е голямо, при Ричард Гиър е малко. Мадона въобще го няма, а папата го има, но не го използва?
Всички започват да се кикотят. Студентът недоумяващо казва:
- Абе, на вас какво ви става. Вие какво си помислихте? То ставаше въпрос за фамилията!
Студент се буди на сутринта след купон и с натежала глава се довлича до банята. Поглежда в огледалото и що да види - от устата му стърчи тънка връвчица. Поглежда нагоре и с умоляващ глас казва:
- О Боже, нека да е чаена торбичка!
Разговор на гей-парти:
- Ох, да знаете, че изгубихме Жорж...
- Да не е СПИН?
- А не, само хемороиди...
Исус Христос закъснял за тайната вечеря. Влиза той с един час закъснение и какво да види... ядене, пиене, жени... всички се веселят, страшен купон се вихри. Пита той какво става, но никой не му обръща внимание... всички пият, ядат, задяват девойките... Седнал по едно време до Петър и го побутнал:
- Абе Петре, отде толкоз пари за такъв купон?
Петър:
- Абе Юда продал нещо си...!!!
Една стоножка била поканена на купон. Всички останали гости дошли, само нея я нямало. Минал 1 час, минали и 2 часа а тя не идва. Накрая на купона, когато всички вече щяли да си тръгват стоножката се появила. Останалите я попитали:
- Защо идваш чак сега?
А тя отвърнала:
- Ами как защо!?! На вратата имаше табелка с надпис: "Изтрий си краката преди да влезеш"!
Телефонът на Джон звъни. Той го вдига:
- Ало?
- Здравей, тук е Сюзън. Срещнахме се на един купон преди три месеца.
- Сюзън ли!? Преди три месеца? - измърморил неуверено Джон.
- Да, на купона у Били. След това ти реши да ме изпратиш до вкъщи и по пътя спряхме и се прехвърлихме на задната седалка... Ти каза, че ти е било страшно приятно с мен.
- А, да, Сюзън! Как я караш?
- Бременна съм и съвсем сериозно обмислям да се самоубия.
- Както казах, общуването с теб е изключително приятно - отвърнал Джон.
Ловял си старият трапер риба в прерията и взел, че хванал златната рибка.
- Ще ти изпълня три желания - казала рибката.
Старият трапер се чудил, чудил и казал:
- Абе, ще може ли едно стадо бизони да мине пред мен да го видя.
- Добре, щом искаш това - смутено отвърнала рибката.
И едно стадо бизони минало, траперът умрял от кеф.
- Давай второто желание.
Траперът мислил, мислил:
- Ще може ли стадото да се върне в обратна посока?
- Абе ти добре ли си , хората си поръчват пари, жени, слава, хубави коли, богатства! - но изпълнила желанието.
- Виж сега - казала рибката - това е последното ти желание, гледай да поискаш нещо ВАЖНО!
Старият трапер мислил, чудил се и накрая казал:
- Абе, дай пак бизоните, купон да става!
Един болен, след наскоро изкаран тежък инфаркт, спечелил от тотото големия джакпот - 5 000 000. Никой от близките не се решава да му каже, страхувайки се, че такава новина може да го убие направо.
- Нека аз да му кажа, - казал доктора. - Самият аз съм с болно сърце и знам как да кажа в такъв случай - малко по малко.
Отива докторът при болния късметлия и го пита:
- Какво бихте направили, ако спечелите от тотото 10 000 лева?
- Ще направя такъв купон, който да се запомни за цял живот.
- А ако спечелите 100 000?
- Ще поканя всичките си приятели в най-скъпия ресторант.
- А например, ако са 500 000?
- Плюс ресторанта, ще направя такива подаръци на жената, на вашата жена, каквито никога не са и мечтали.
- А ако са 5 000 000?
- Тогава, приятелю, половината ще ви дам веднага.
Докторът се строполил мъртъв.
Защо е гот да си мъжко отроче
- телефонните ви разговори приключват за по-малко от минута;
- голотиите по филмите са винаги женски;
- едноседмичната ви почивка изисква само един куфар багаж;
- приятелките ви не ви обременяват с любовните си проблеми;
- опашките пред тоалетните са много по-къси;
- на старите ви приятели не им пука дали сте надебелял или отслабнал;
- сметките при фризьора не ви разоряват;
- гърдите ви никога не са сериозен фактор при интервюта за работа;
- всичките ви оргазми са истински;
- биреното шкембе не ви прави автоматично невидим за противоположния пол;
- не се налага да носите със себе постоянно огромна чанта, пълна с полезни и нужни предмети;
- можете да посетите тоалетната без допълнителен реквизит;
- последното ви име не се променя;
- никога не ви се налага да чистите тоалетната вкъщи;
- можете да се изкъпете, облечете и излезете за 10 минути;
- не се налага да планирате сватбата си;
- ако някой забрави да ви покани някъде, не става автоматично ваш враг;
- купуването на бельо не изисква сериозни инвестиции;
- не се налага да се бръснете никъде под брадата си;
- никой от колегите ви не може да ви разплаче;
- ако сте на 34 години и не сте семеен, на никой не му пука за това;
- можете да си пишете името по снега );
- можете да си организирате състезания в тоалетната;
- всичко по лицето ви си запазва оригиналния цвят;
- всяка ваша грешка се поправя само с цветя;
- можете да си признавате, че мислите за с*кс през 90% от времето;
- никой не прекъсва мръсния виц, който казва, когато влезете в стаята;
- можете да си свалите ризата, ако ви е топло;
- никога не се чувствате длъжен да спрете приятеля си от полов акт;
- няма да сте на ръба на нервна криза, ако никой не забелязва новата ви прическа;
- можете да си гледате мача мълчаливо с приятеля ви, без да си мислите дали не ви е сърдит;
- целият свят е ваш писоар;
- запазвате едно настроение за повече от 2 минути;
- можете да харесвате Брат Пит без да пазите диета, за да приличате на него;
- можете да пиете бира от бутилката;
- можете да седите удобно и разкрачено, независимо с какви дрехи сте облечен;
- сивата коса и бръчките ви правят само по-атрактивен;
- дистанционното е винаги ваше;
- хората никога не ви гледат в гърдите докато разговаряте;
- ако не се обадите на своя приятел в уреченото време, той няма да се обади на всички други ваши общи познати, за да им каже, че сте се променил;
- при всеки проблем или неловка ситуация имате готова реплика - "Да му ... майката"
- ако на купон с вас се появи друг със същите дрехи, това няма да ви направи смъртни врагове;
- никога не пропускате полов акт защото "не сте в настроение";
- порно филмите са направени за такива като вас;
- не се налага на всяка цена да помните рождените дни на всичките си познати;
- това че не харесвате някого не изключва правенето на с*кс с него
А ти Копеуе - СТУДЕНТ ЛИ СИ а?????
1. Имаш ли топла вода?
а) Аз не, обаче едни приятели в 28 блок имат бързовар и там ходя
б) Не. Аз и студена нямам, ако искаш, ще ти разправя, тя е дълга и широка
в) Рядко, щото докато я донеса с тубите от Банкя, тя все изстива
г) Не знам, не ползвам
2. Капе ти от тавана в банята?
а) Ми капе си, кво. Нали е безплатна, какво ме интересува
б) Бе мене целия таван ми пада на парчета вече шест месеца, че за едни капки ли ще седна да се тревожа
в) Слагам чадър. Не се смей, знаеш ли колко е досадно, като ми капе на учебника, когато заседна за по-дълго
г) Откак ходих да го бия оня кретен от горната стая, не смее да се къпе и не ми капе вече, неговата мама
3. Вратата на банята е изгнила и се разпада?
а) Да гние бе, нали не е моя
б) То само вратата да беше?
в) Аз една завеска съм си направил и си я дърпам, като ползвам банята
г) Че кво, аз нямам какво да крия. Който не е виждал, нека гледа; малко останахме истинските мъже
4. Някой на етажа прави шумен купон и ти пречи?
а) Аз бе, аз го правя купона, как ще ми пречи
б) Ми те всяка вечер правят купони; свивам се в ъгъла и чакам да свърши
в) Мама ми изпрати едни тапички за уши, много са ефективни, ще знаеш
г) Ей сега ше отида да ги разкатая наглите копеленца
5. Тока спира?
а) Няма нищо, аз без друго тъкмо излизах
б) Първо водата, сега и тока?То аз друго не съм и очаквал
в) Аз от вкъщи съм си взел една газена лампа. Тя е почти антикварна, още баба ми я ползваше
г) Ше спрат дедовия, аз на всичките им имам телефоните в Енергото
6. Съквартирантът ти много ти досажда и постоянно има гости?
а) Няма проблеми, и аз имам гости постоянно. Много е весело, но е тясно
б) То не бяха гости, то не беше чудо. Откакто приятелката му и сестра й дойдоха да живеят в стаята, наистина взех да се притеснявам
в) Аз нали ти казах за онези тапички за уши, много помагат; само параван някакъв ми трябва, че с приятелката му двамата като се налегнат, се сконфузвам много и ми става неудобно да гледам
г) Къв съквартирант бе, той избега още на третата седмица; аз само малко го понабих, за да му помогна с решението
няма значение какво си отговарял. ако живееш в студентски град, всички отговори са валидни
Дневник на един Студент
6 януари 199... год.
Коледно-новогодишната ваканция изтече. Започна да вали сняг. Става студено.
12 януари 199... год.
Свърших парите. Добре, че докато бях вкъщи, съм натрупал подкожно някоя мазнинка, та глада не се усеща толкова силно. Ако беше модерно да си без пари и много гладен, то явно аз щях да бъда ултрамодерен. Снегът продължава да вали.
20 януари 199... год.
Гладът вече не се издържа. Добре че си дойде съквартиранта ми и донесе ядене от тяхното село. Падна здрав банкет. За утре не оставихме нищо. Снегът продължава да вали.
28 януари 199... год.
Вече сме в сесия. Снегът наваля до петия етаж на общежитието. За да може да се снабдяваме някак си, аз и още няколко студенти прокопахме тунел от входа на блока до магазина. За да стигнем до факултета на изпит трябва да ходим два дена пеша. По тая причина си направихме базов лагер по средата на пътя. От съседния блок, който е семейно общежитие, задигнах една детска шейничка. Събрах няколко бездомни кучета и си направих кучешки впряг. Така започнах да спасявам замръзнали колежки. Един приятел на 11-тия етаж направи в стаята си работилница за снегоходки.
2 февруари 199... год.
Въпреки, че е такъв знаменателен ден, днес имахме изпит и ме скъсаха. По тоя повод накарах един състудент да ме почерпи. Малко прекалихме с ракията и сигурно другите клиенти на кръчмата ни взеха за обратни. Купон да става! Половината кучета от кучешкия ми впряг умряха от глад и болести.
10 февруари 199.. год.
Днес излязох и ме биха контролите по градския транспорт, задето нямам билет, а пък е ясно, че и пари за глоба нямам. Всъщност си бях забравил картата. Както бях с пукната глава, минах през площада, където едни протестираха срещу нещо, а пък някакви полицаи ги биеха. Някакви журналисти взеха да ме щракат с фотоапаратите си без да ме питат съвсем нищо.
11 февруари 199... год.
Видях снимката си с пукнатата глава в един вестник. Под нея пишеше как са ме били полицаите и колко мирно съм бил протестирал. Според тоя вестник съм бил в "Пирогов" с тежка, ама страшно тежка фрактура на черепа.
12 февруари 199... год.
Според един друг вестник, освен фрактура съм имал и счупена ръка. След това разбрах, че и левият ми крак бил счупен. Някои журналисти твърдяха, че съм си го заслужил, понеже съм оказвал съпротива на органите на реда. Изобщо с хулиганското си поведение съм бил направил щети за около 20-30 милиона лева.
13 февруари 199... год.
Вече съм и заплаха за демокрацията, а някои вестници ме нарекоха "екстремист". Друг вестник е обявил създаването на фонд за подпомагане на възтановяването ми. Като си помисля вече, аз май наистина съм чупел и трошил де що срещна, даже и полицаите взех да си спомням как ме набиха. Обаче после се сетих, че ако е така, защо трябва да са ми здрави краката и ръцете. Един чичко ме срещна на улицата и ми каза, че много бързо съм се бил възтановил, сигурно с помоща на фонда от вестника.
14 февруари 199... год.
Днес е великия празник на влюбените... в алкохола. Свети Валентин не го признавам, поне докато баща ми изпраща вино и ракия. Направихме класическо намотаване с танци, свалки, драйфане, чупене на бутилки, абе всички екстри. Когато се налочих като прасе, една колежка заяви желание да ме прибере до стаята ми, но аз реших, че крои злоупотреби и офейках мавреме. Предвидливо се бях запасил с кисело мляко и монети за телефон за бърза помощ, в случай че попадна на менте.
16 февруари 199... год.
Подкожната ми мазнина свърши и затова наистина взех здравата да огладнявам. Даже получих халюцинации - по едно време учебника ми по статистика се превърна в готварска книга и започнах да чета рецепти и да виждам снимки на някакви ястия. Не издържах и отворих буркана с неприкосновен запас ядене, който си бях приготвил ако стане военно положение.
17 февуари 199... год.
Днес съм на изпит по икономикс. Ясно е, че не съм се счупил от учене. Доцента ме попита какво трябва да направим, за да си открием банка. Аз му отговорих, че с него банка едва ли ще тръгна да правя. Обаче той ми каза: Ей така, представи си, че сме решили да си направим банка и какви документи ще трябва да си извадим? Аз му отговорих, че изобщо не си представям как ще тръгна да правя банка с него и че изобщо мисълта да ставам банкер ме отвращава. Бях съвсем искрен, а той взе че ме скъса. Наесен, септеври ще бъде май...
20 февруари 199... год.
Съседите над мен правят купон поради края на сесията. По едно време тавана се проби и при мен паднаха две момичета. Аз в просъница грабнах веднага пистолета - играчка (предназначен за сплашване) и им извиках "Лягайте на пода, веднага!". А те взеха, че легнаха по гръб и ме загледаха въпросително. След като светнах, забелязах дупката на тавана и се досетих каква е работата. "Ясно, а сега тичайте за метли да чистите." След малко се съжалих над горките девойчета и им казах, че и утре могат да почистят.
27 февруари 199... год.
Едно от момичетата, които трябваше да чистят стаята ми, нещо много взе да се престарава. Търси ме по два пъти на ден, за да "доизчисти" по нейните думи. Въпреки, че не съм толкова досетлив, взеха да ми идват мръсотийки в главата. Като си помисля, то е хубаво и приятно момиче (за мен повечето момичета са такива). Вчера дойде за пореден път да поизчисти, въпреки че нямаше какво да се чисти повече. Не стига това, ами се забави до късно. Хили се, хили се, пък аз направо я метнах в леглото си и стана каквoто стана... Тъй са те делата человеческий (мъдро, нали?).
6 март 199... год.
Хубаво нещо е пролетта. Пекна най-сетне слънце и взе че стопи целия сняг. Около блока ми стана наводнение до третия етаж. Студентите трябваше да ходят на лекции посредством плуване. Някои от крайдунавските селища си докараха лодки и вече го раздават баровци. Аз трябваше да се задоволя с надуваем дюшек, който взех от едни роднини назаем. Този дюшек едва ме издържа, но въпреки това обикновено каня някое момиче да ми прави компания. Домакинката дойде с хеликоптер за да събере наемите, даже и на тези под третия етаж под водата.
8 март 199... год.
Ура! Понеже днес е женски празник всички колежки черпят. Като видях трапезата се замаях. Всички видове алкохоли! Мезета! После като се позамислих се сетих какво казва Чудомир за жените: "Жената не си мисли за мъж само когато минава над пропаст". Явно и тук дебнат "търсачки". С един хипар, дето седеше до мен, си чукнахме среща под масата. Като се насмуках се затичах към най-близката колежка и й се разпях "Само да те гепна, дънките щe ти цепна", а тя се развика "А дано бе!". А пък аз "Ой, тигре, тигре, имаш ли жени?" и се тупам по гърдите. После отидох под масата, за да се срещна с моя човек.
9 март 199... год.
Да, днес ме дъни здрав махмурлук. В джоба си намерих на едно листче адрес, написан със женски почерк. Веднага го хвърлих в коша. Да не съм ненормален да бия път до квартал "Надежда", на две туби бензин път от тук. Да си повтаря името на кварталa и да си търси тая някой по-близо.
12 март 199... год.
Гледах филма "Особености на националния лов" и реших да издам книга "Особености на университетското следване", в която ще има изключително описания на истински алкохолни случки, митове и легенди.
15 март 199... год.
Сесията свършва. Резултатът е 3:1 в полза на Университета. Ето що не мога да мръдна никъде след началото на август. Отсега имам само три изпита, ами лятото колко ще направя?
19 март 199... год.
Вече почва да се усеща пролетта. Замирисва ми на трева, свежест, чувам и птички тук-там. Това ми влияе доста странно - много започвам да си мисля за глупости, заглеждам се в колежките, сякаш ги виждам за първи път, въображението ми чертае сладки картинки, в които учавстваме само аз и тя (абстрактната колежка). Нещо и на лекциите се заплесвам. Какво да правиш, пролет...
1 април 199... год.
Днес се лъжем, че ще минем в следващия курс. Ха-ха. Обясних се в любов посредством писма с днешна дата на четири момичета. Единствено една не загря каква е ситуацията и се върза. Така си записвам в дневника наколко извода:
1. Всяка четвърта жена няма чувство за хумор.
2. Всяка четвърта жена се опитва да обърне майтапа в реалност.
3. От четири момичета поне една от тях ми е навита. Значи, че ако на Земята има около един милиард момичета на възраст между 16 и 23 години, то са ми потенциално навити около 250 милиона от тях. Леле-мале, кво ще ги правя толкова? От всички най-любима ми е точка трета.
Забележка: Добре, че е първи април, та човек може да излъже нещо и в дневника си.
5 април 199... год.
Днес слушах една реклама по радиото. Някаква жена се оплакваше, че е наддала килограми, а съпругът й отговаряше, че ходи на еди-кой си спортен център за отслабване. На тая мадама бих препоръчал да се пренесе в Студентски град и да живее от стипендия. Тогава проблемът й ще се реши много по-бързо и особено евтино. Няколко предимства:
- По-малко средства (стипендията е съвсем скромна);
- След едномесечно отслабване от една пола ще може да си направи две;
- Тук я очакват по-разнообразни и интересни контакти, отколкото една фитнесзала, пълна с коплексари, сноби или безделници-пенсионери;
- Може да научи полезни неща за водене на семейното домакинство, като мапример как може едно семейство да се наяде с три яйца, как с два билета за кино да влизат трима човека, да отпушва мивки и тоалетни, оправя бушони; Да-а-а-а, като завърша ще взема да се захвана с този бизнес-отслабване в Студентски град.
9 април 199... год.
От телевизията разбрахме, че хеликоптерът на домакинката е свален някъде над Босна. Като разбрахме това, всички се зарадвахме и вдигнахме траурен купон - без лимонада и Радка пиратка.
14 април 199... год.
През нощта сънувах, че съм на Хавайските острови на 7 декември 1941 година, когато японците нападат пристанището Пърл Харбър. Виждах съвсем ясно как се спускат японските бомбардировачи и торпедоносци, как избухват бомбите и как експлоадират корабите на американците. Спомням си, че бях съвсем малко момче и ме беше ужасно страх. На сутринта разказах съня си на съквартиранта и той каза, че много добре си измислям и въобще не ми повярва.
Явно трябва за малко време да си почина и да спра да чета каквито и да е книжки по исторически теми.
17 април 199... год.
По студентски град плъзнаха и крокодили. Явно от многото вода и топлото време. Странното е че нападат и отвличат само момичета. Чувствам се обиден. Откъде накъде ще яде само жени, а на мен примерно няма да налети да ме яде. Жива дискриминация по полов признак.
19 април 199... год.
Разбрах тайната на крокодилското женоядство. Двама от МЕИ-то (сега вече има тежкото име Технически университет) са откраднали крокодилите от зоологическата градина и така ловят жени. Просто крокодилите не ги били изяждали, само ги пренасяли до нашите бъдещи инженери. Лошото станало, когато единят от тези си студенти казал на крокодила: "Тъпо животно, казах ти да ловиш жени, а не женски крокодили" като най-неочаквано женският крокодил проговорил: "Не виждаш ли че съм от философския факултет бе, тъпанар!".
29 април 199... год.
Ура! Вече тръгнаха и автобусите. Всички студенти са въодушевени от тях. автобусите са толкова пълни, че вътре направо се шири разврат. Така се натискаме, че след едно-две возенета после цяла нощ сънуваш мръсотийки. Някои момичета направо им личи как им стават някои работи - погледът им се замъглява, по ръцете им минават леки конвулсии.
3 май 199... год.
Ето на! От някоко дни тръгнаха автобусите и в резултат 3 (три!!!!) момичета се опитаха да ме изнасилят в храстите до блока, съвсем близо до автобусната спирка. Явно една от тях им беше главатарка, защото ги комадваше. И трите бяха със замъглено съзнание от автобуса и си личеше как нямат търпение да ми се нахвърлят. Едната ми скочи в гръб и ме повали на земята, след което ми притисна ръцете с колене. Другите две започнаха вече да ми дърпат дрехите, а една ме захапа по корема, когато с последни сили си измъкнах едната ръка и фраснах оная, дето ме държеше, по гърба. След това се измъкнах и побягнах с все сили към блока. Ужас!!!!
5 май 199... год.
Утре е Гергьовден, дена на овчарите и на военните, а също така и на Гошовците. По традиция трябва да се коли агне, но нямам пари нито за живо агне, нито дори за парче от агне. Така си стоях тъжен до прозореца, когато видях, не е за вярване, но видях как под блока ми спокойно си пасеше едно малко стадо с козички, измежду които имаше и няколко яренца. Веднага нададох боен вик, адресиран към съквартиранта ми, след което го навих да излезем и да се опитаме да задигнем една с оглед нейното изяждане. Колебанието на съквартиранта се изразяваше в това, дали на Гергьовден могат да се ядат и кози, но и аз не бях сигурен в това, така че той се съгласи. Скрихме се в храстите (същите в които щяха да ме изнасилят) и започнахме да мекекечим като кози, ама така жално, че на човек ще му се скъса сърцето. И по едно време взе, че довтаса едно яренце и съквартиранта ми веднага извади ножа и му резна гърлото, докато аз му стисках устата да не врещи много-много. Целите се оплескахме в кръв, ама к'во от това, важното е, че Гергьовдена ще го почетем с ярешко и бира.