Благодарение на интернет разбрах, че за да не изгарят кюфтетата, трябва да се пекат на бавен огън. Благодарение на интернет, кюфтетата ми изгоряха бавно.

Добавен преди 7 години 12

Мъките на един празнувал човек
- 01.01.2017 година. Нещо грапаво ми ближе клепача... Заспивам... Повтаря се... Сигурно е котката. Опитвам да отворя очи, но е невъзможно – сигналът, който мозъкът ми изпраща до тях, отива на грешно място в петата. Лошо ми е – умирам. Никога повече алкохол! След третото усилие успявам да се надигна от дивана – прегърбен съм Г-образно на буквата „Щ”. Някак стигам до банята. Поглеждам се в огледалото. Имам гурел от лявото око до ухото, а на другото оче залепени няколко резена суджук (явно съм се правил на пират). Косата ми прилича на четка за нужник... използвана... от тираджия... Лоча вода в шепа – изпивам половината чешма. Сухотата не изчезва – в сравнение с устата ми, Сахара е блато. Лошо ми е – ще пукна. Лягам обратно в поза умрял пингвин от мъка. Котката Ивелина се тръшва на задния ми гръб да ме топли. Дъхът ми е с вкус на потна жлеза от анус на скункс. Задавям се – едновременно хлъцвам, кихам и се оригвам. От гърлото ми изпада квадратна бучка – явно снощи съм дишал сирене. Някак пускам телевизора – Бог ми е изпратил мач от английското (Арсенал – Кристъл Палас). Благодарен съм му. С едното око спя, с другото неуспешно се опитвам да асимилирам картината. От цигарите белият ми дроб свири като бракувана хармоника, черният е в кома. Бъбреците ми са изтръпнали, стомахът ме реже, червата са се увили около гръкляна в опит да емигрират от мен. Ръцете треперят потни, ушите ми пищят със свой глас, очите сълзят – пак ще образувам гурел. Сърцето ми трака като развален миксер, пуснат в центрофугираща пералня. Много ми е зле. Никога повече алкохол. О... ето любимата Нора се явява. Спасението. Опитвам се да кажа „Здравей”, но излиза само „Зай”. Никакво внимание. Обръща ми гръб, дрънчейки нещо в килера. Какво е станало? Да не би да съм обладал някоя от снощните гостенки по невнимание? Идва пак и най-шокиращо пуска прахосмукачката: РУУУУУУУУУ... РУУУУУУУУУУУУУ... Ще ми се пръсне главата. Сякаш вътре великан е притиснал топките ми с домашната си ютия. Край – тука ще загина. Виждам картини от детството си, яздя малка мечка с три пъпа и бавно навлизам в тунела... Прахосмукачката спира. Тихо е като котлон... Годеницата ми започва да мие тавите и чиниите от вчера. ДЖАЗ-БУМ-ДРЪН. Свивам се в ембрионална стойка. Може би трябва да ѝ кажа да спре, но не мога да сглобявам думи, защото не си спомням половината букви от азбуката. Изведнъж нещо изтрещява на пода. Едвам се обръщам да видя. Нора е над мен, гледайки ме с очите на Саддам Хюсеин:
- „Ахх тии... Кольоо, защо снощи, преди да заспиш, не каза, че ме обичаш!?” Мисълта ми е разредена, но събирам някои по-известни букви и поднасям искрено извинение. Внезапно всичко се променя – тя грейва. За под две минути на масичката пред мен има кипела шкембе чорба, замръзнала бира, люти чушки, топли кюфтета... излизала е по обед до близката кръчма да ми е добро. Някак успявам да седна. Загребвам с лъжицата – устата ми не чувства нищо. Втора хапка – същата работа. Повечето ми рецептори са убити, а ранените са по местните болници. На половината кастрон започвам да усещам лек вкус. Лоча от бирата – идва нова. Почва да ми светва: „Норка, бухалче, я сипи по една ракия да пием!” За секунди чашите са пълни, салатата от кисело зеле е на масата. Разговаряме и се веселим. Разказвам как след един мач, като по-млад, полицаите ме гепиха, че хвърлям камъни по противника и ме повлякоха към патрулката. Да, ама аз нарочно настъпих някакво случайно лайно и така двамата влязохме в колата. След точно минута ме изгониха. Любимата ще припадне от смях. Исус шепне името ми – сега бил моментът. Изстрелвам се на комета в банята. Бързо се връщам и я награбвам (котката Ивелина вече крачи към клозета)... Нора си получава заслуженото. Лежим прегърнати и потни, а след малко продължаваме с почерпката.
- 02.01.2017. Нещо грапаво ми ближе клепача... Опитвам се да отворя очи, но е невъзможно... Лошо ми е – умирам. Никога повече алкохол...

Добавен преди 7 години 17

Обичам веганите! Не ми ядат пържолите и кюфтетата.

Добавен преди 7 години 10

Тъща отива на гости при дъщеря си и мъжа и. Вечерта решава да сготви и прави кюфтета. Докато пържи, котката се доближава до нея и почва да се умилква. Тъщата я сритва:
– Марш!
И така след няколко пъти, котката се отказала. Седнали да вечерят, котето се завъртяло около зетя и той и дал едно кюфте. Котката го близнала, търколила се и опнала краката.
Зетя скочил и викнал:
– Ти змийо, да не искаш да ме тровиш с тия кюфтета? – и праснал два яки шамара на тъщата.
Котката си лежи и мисли:
- И ще ме риташ, а?!

Добавен преди 7 години 15

Веганите са толкова жестоки към картофите - дерат ги и варят живи, кълцат ги, пържат ги... А всеки картоф си има собствено излъчване, форма, стил, той не само е жив, но и би могъл да даде живот! Докато в едно кюфте няма никакъв живот и потенциал за размножаване.

Добавен преди 7 години 16

Прибира се Киро, а Танчето болна в леглото и му казва:
- Успях да приготвя само кюфтенца... Хапни си...
- Четири може ли?
- Можеее...
Половин час след като Киро е омахал кюфтаците, Танчето се провиква изнемощяло:
- Киреее... А ти добре ли си?
- Да... Що?
- Е, аз от какво ще съм се натровила тогаз?

Добавен преди 7 години 15

Снощи сънувах ужасен кошмар, че съм спрял алкохола и съм станал веган. Изпих три бири, две бутилки вино, изядох три пържоли с пет кюфтета за гарнитура и още не мога да дойда на себе си...

Добавен преди 7 години 15

- Изброй 10 неща, които обичаш?
- 7 кебапчета и 3 кюфтета...

Добавен преди 7 години 5

Някъде към полунощ:
- Скъпа, ела с мен да съгрешим в кухнята.
- Ах, ти, палавнико, с*кс на плота, а?
- Не, ма, да натъпчем по още 2-3 кюфтета...

Добавен преди 7 години 12

Стар евреин лежал на смъртно легло, почти без признаци на живот. Внукът му се суетял около него. По едно време болният отворил очи и казал:
- Ицик, замириса ми на кюфтета. Моля те, донеси ми едно!
След минутка внукът се върнал от кухнята и казал:
- Баба не дава, каза че са за погребението...

Добавен преди 7 години 16

Тъщата правела кюфтета, но котката постоянно идвала при нея и си просела:
– Мяу, мяу…
Тъщата изритала котката с крак:
– Марш оттука!
Котката дошла отново и пак започнала:
– Мяу, мяу…
– Махни се, бе! – ядосано изкрещяла тъщата и отново изритала котката.
В този момент зетят влязъл в кухнята и тъщата му казала:
– Зетко, сготвила съм ти кюфтета!
Зетят седнал на масата и тъщата му напълнила чинията. Котката дошла отново и започнала да се умилква на зетя. Тогава той казал:
– Вземи коте, хапни си малко кюфте!
Котката отхапала парче от кюфтето и паднала по гръб на пода. Тогава зетят станал и изкрещял на тъщата:
– Ах, ти, гадино! Решила си да ме отровиш, а?
Забил и такъв здрав юмрук, че тъщата паднала по гръб на пода. В този момент котката отворила очи и казала на тъщата:
– Ще ме риташ, а?

Добавен преди 7 години 12

Принципно... целувката на мъжа може да е още по-страстна, ако жената е захапала кюфте...

Добавен преди 7 години 11

Баба...
- Има круши, праскови, диня... Какво ти се яде?!
- Кюфте...

Добавен преди 7 години 17

Значи, усетя ли пеперуди в корема, веднага ги затискам с кюфтета и започвам да ги давя с водка.

Добавен преди 7 години 15

Този същият мозък, който сутрин ме убеждава, че трябва да се храня по-здравословно, сега ме тормози с:
- К'во ще кажеш за бира с кюфтета?

Добавен преди 7 години 13