Вицове за Лада
В тази категория има 99 вица, разпределени в 7 под-страници.
Един евреин започнал работа в голяма търговска фирма. Нещата, обаче, не потръгнали и шефовете му се чудели как да го уволнят. Решили да му възложат задача, която смятали за неизпълнима, затова го пратили да продава "Лада" в Англия. Но не минал и месец, а той се върнал с договор за голяма доставка. Какво да правят - изпратили го в Япония, да продава компютри - позабавил се месец - два, но въпреки това пристигнал с договор. Оставала последната възможност: възложили му да продаде в Африка кожуси и радиатори. Минал месец, два, три, половин година, година... няма го. Шефовете вече се били успокоили, че си е умрял или е изяден, когато Давидов цъфнал уморен, отслабнал, но с договор!
- Е, как го правиш, човече?! Това е просто невероятно!
- Чак пък невероятно. Отивам в Лондон, вървя си по улицата и виждам местен евреин. Заговарям го, запознаваме се и от дума на дума той ме свързва с техните лобисти, след седмица в Парламента гласуваха закон и ей ти поръчката. В Япония отне повечко време да намеря евреин, но после всичко си вървеше по схемата: телефони - лоби. Събранието гласува закон и подписваме.
- Добре, ясно! Обаче в Африка - палта?! И защо се забави толкова?
- Защото се оказа, че там нямали депутати и Парламент. Та се наложи да им правя и Събрание, и избори... после - вече знаете...
На тортата на директора на завода на "Лада" три пъти сменяли свещите.
Добре, че детските мечти не се сбъдват! Иначе, сега щях да съм космонавт, да карам Лада и да имам ключ от сладкарницата!
На една млада двойка им излязъл номерът за ЛАДА. Обаче от'де пари?! В селото 6 000 има само един дърт перверзник...
- Аааа, не! - сопнала се жената - Тоа шъ си посака и шъ ма разкачи от еб...
- Спокойно, ма! Он е стар, а ти нема да мръдаш и да му помагаш. Нема'а му стане, и шъ излъже, че е свръшил работа!
Всичко... по план. По некое време старият яко се ядосал, извадил един голям нож и:
- Дръж, Булка, да го режеме!!!
Излъгала се, хванала го, че като скочи!... Та два часа!
Младежът отвънка не издържал и викнал:
- Кво става бе?
- Ма-а-а-ни!
- Що, бре, а плана работи ли?
- Ра-бо-ти отзад! Фанах го с две ра-а-це да го ре-е-е-же, па-а-ах-Ох...
- Я ти рекох да не помагаш, а ти!? Хот дог му прайш. Ако ти е, улавица...
В авто къща:
- Искам да си купя "ЛАДА".
- Добре няма проблем...
- А с какви екстри може да я до-окомплектовате?
- С въже за теглене, комплект гаечни ключове, чук...
Гецата пие. Ама пие, човеко! Не ти редим за двеста-триста грама. Тоя змей лапа от кило нагоре! Сякаш пожар гаси, мамка му! Е, преди месец катаджиите го гепили с пет промила в кръвта. Казват, било рекорд за нашия край. Може. Може, защото ние тук пием по начало редовно. Обаче по малко! Та катаджийският началник първо решил, че дрегерът му е дефектен. Тъкмо пишел жалба до фирмата-вносител, пристигнал и протоколът от болницата. Цифром и словом 5,1 (пет цяло и един) промила.
— Я — рекъл, — ми го докарайте тоя рекордьор.
Грабва го полицейската лада от строежа (заради туй около шест часа из градчето се носеше слуха, че Гецата изнасилил и удушил баба Рада Юрдечката миналата зима) и право в участъка.
— Колко изпи? — поставил ребром въпроса катаджийският началник.
— Две бутилки. — навел срамежливо глава Гецата.
— По половинка? — не повярвал на ушите си катаджията.
Гецата пристъпил от крак на крак и от устничките му се отронило:
— Седемстотин грама.
Катаджийският началник забелил очи да смята.
— Литър и четиристотин?
— Литър и четиристотин. — пак притропал стеснително Гецата.
— От обяд до осем вечерта.
— Бре! Че аз за това време толкова вода няма да мога да изпия!
Гецата го погледнал някак виновно и признал искрено:
— Вода и аз няма да мога…
Та тъй — оттогава Гецата е вече Георги Рекордьора. Писаха за него в софийски вестник. Е, на последната страница, при криминалните… Смятахме — за никой друг не са писали. Тъй че грабна още един рекорд — най-известен нашенец. И още една файда — големи аванти му се отвориха. Всеки го черпи, бе! Майка му обаче се разтревожи. Ами да — идва му време за женене, а никоя не иска да чуе за него. Ха го залибила — ха бащата и отреже главата като на куцо пиле, хванало птичи грип! Та леля Ганка взе нещата в свои ръце. И скроила пъклен антиалкохолен план. Една сутрин извикала Жужа Вятърничавата. Да ви разказвам коя е — дълга и широка. Само ще кажа, че тя е единствената, дето обикаля по казаните с боклука. Преди половин век била акушерка, но е толкова грозна, че бебетата, щом я видели, пак влизали обратно у майките си… Е, сега си я представете на стари години. Опа, наближаваме края… Леля Ганка я съблякла по нещо, което някога било розов комбинезон и я накарала да легне на спалнята до спящия кьоркютук пиян Рекордьор. И когато той се разбудил от отвратителната смрад и отворил очи, Жужа изпълнила последната майчина заръка — приближила лице към неговото и казала с дрезгав глас:
— Искам пак…
Какво да ви разправям… Разбира се, че спря да пие. Рекордьорът си е рекордьор, братче — казват, че на спринта му би завидял всеки хърделист, а от върха на тополата пред кметството го свалиха две пожарни от областния град. Дотогава никога не бяха идвали две наведнъж…
Добре е, че детските мечти не се сбъдват. Иначе щях да бъда космонавт, да карам Лада 7-ца и да имам ключ от склада на сладкарницата...
Открадната е синя лада. Който я кара, да знае, че са и повредени спирачките. Освен това е газова и и изтича газ в купето. В багажника е трупа на тъщата, моля заровете го някъде.
Из дневник на един обикновен руснак:
- "Днес станах както обикновено, сипах си двеста грама водка за закуска и пуснах телевизора да видя Путин. Вместо него обаче даваха Алла Пугачова. „Тоже неплохо“, помислих си аз, допих водката, намигнах на портрета на Сталин на стената, облякох се и тръгнах за работа.
Във входа срещнах съседа Серьога. „Крым наш!“, поздравих го аз. „Воистина наш!“, отговори той и извади една бутилка водка да полеем събитието.
На улицата беше минус 50 градуса и ладата запали едва от втория опит. Подкарах я внимателно между дупките и мечките. Особено досадни бяха последните – като видят кола, тичат да си изпросят нещо за ядене. Уж кметът все обещава да направи нещо с бездомните мечки, но нищо не се случва и те все така си обикалят около кофите за боклук.
После минах покрай най-голямата дупка, където на дъното лежи предишната ми кола. Впрочем, вероятно и двадесетина други. Местните власти чакат да паднат още пет-шест и като се напълни, после да асфалтират отгоре.
Малко по-нататък ме чакаше полицейски патрул. По навик посегнах към калашника, но видях в ръцете на единия лека картечница и се отказах.
Полицаите ми взеха десет долара, но почерпиха по една водка с кисели краставички, а служебната им мечка ми изтанцува ламбада. Разделихме се като приятели.
На работа бригадирът беше купил пет бутилки водка и кило сельодка. Изпихме всичко, като пяхме песни за войната и за победата. После съм заспал.
Привечер се събудих и тръгнах за вкъщи. На улицата беше минус 70 градуса и дори мечките бяха с шапки и шалове. Помислих си, че е време да сложа зимните гуми.
Вечерта най-после дадоха Путин по телевизията и аз отворих една бутилка водка по този случай. Стана ми малко студено, та слязох до мазето да поусиля малко ядрения реактор. Навремето го свих от военния завод, в който работех и сега не давам пари за отопление. Вярно, на няколко години трябва да му се сменя урана, но иначе си работи.
Посвирих малко на балалайка, а после си легнах. Малко преди да заспя, си напомних, че вече цял месец не съм ходил в мавзолея на Ленин.
+10°C Жителите на панелни жилища в Хелзинки си пускат парното.
Лапландците садят цветя.
+5°С Лапландците се припичат на слънце.
+2°C Италианските коли не палят.
0°C Чистата вода замръзва.
-1°C Дъхът става видим. Лапландците ядат сладолед и пият студена бира.
-4°C Котката иска да се мушне с теб под одеялото.
-10°C Време е да се планува една почивка в Африка. Лапландците отиват да плуват.
-12°C Твърде студено, за да вали сняг.
-15°C Американските коли не могат да запалят.
-20°C Може да си чуеш дъха.
-22°C Френските коли не палят вече.
-23°C Политиците започват да съжаляват бездомниците.
-24?C Немските коли не могат да запалят.
-26°C От дъха могат да се нарежат блокчета за строежа на едно иглу.
-29°C Котката иска да се пъхне в пижамата ти.
-30°C Нито една истинска кола не пали вече. Лапландецът ругае звучно, рита гумите и пали ладата.
-31°C Твърде студено за целувки, устните замръзват една за друга. Лапландският отбор по футбол започва тренировки за пролетния сезон.
-39°C Живакът замръзва. Твърде студено, за да мислиш. Лапландците закопчават най-горното копче на ризата.
-40°C Колата също иска в леглото. Лапландците си обличат пуловер.
-44°C Финландският ми колега си мисли евентуално да затвори прозореца на офиса.
-50°C Моржовете напускат Гренландия. Лапландците затварят прозореца на тоалетната.
-70°C Белите мечки напускат Северния полюс. Университетът на Рованиеми (Лапландия) организира ски излет.
-75°C Дядо Коледа напуска Полярния кръг. Лапландците нахлупват шапката над ушите.
-120°C Алкохолът замръзва. Следствие - лапландецът е много вкиснат.
-268°C Хелият става течен.
-270°C Адът замръзва.
-273°C Абсолютната нула. Брауновото движение на частиците спира. Лапландците си признават, че е малко студено и поискват още една ракия на клечка.
Разследват някакъв престъпник:
- От къде имаш пари да си купиш това скъпо Ферари?
- Имах Мерцедес, продадох го, додадох още малко пари и си го купих.
– А откъде имаш пари за Мерцедеса?
– Имах Фолксваген, продадох го, додадох още малко пари и го купих.
– А как го купи тоя Фолксваген?
– Продадох си Ладата, доплатих още малко…
– А откъде взе пари за Лада?
– Продадох Москвича.
– А тоя Москвич с какви пари го купи?
– Продадох един мотоциклет и доплатих малко.
– А как купи мотоциклет?
– Продадох колелото, Балканче… доплатих…
– И с какви пари го купи това колело?
– Е, него го излежах вече.
Нещастен зет, решил да се отърве от тъща си. Приятелите му го посъветвали.
- За да изглежда като злополука, купи и москвич на старо - ще се пребие с него.
След няколко дни тъщата потрошила москвича, но без даже да се натърти.
- Ще ти трябва нещо по-бързичко! - рекли приятелите.
- Вземи една лада, сигурна работа!
След три дни срещат нещастния зет - печален.
- Какво става?
- И ладата потроши! А на нея - нищо!
- Братче, ще трябва да се бръкнеш - вземи един ягуар, да ти е мирна главата!
След още три дни срещнали вече бившия зет - целият в траур, но ухилен до ушите.
- Изяде я! Три дни я яде, ягуарът му с ягуар, но до шушка я изяде!
- Чу ли, че Пешо спечелил Волга от лотарията?
- Чух, ама първо не е Пешо, а Гошо .Второ не я спечелил, а го е блъснала. И трето не е Волга, а Лада!
Един евреин започнал работа в голяма търговска фирма. Нещата, обаче, не потръгнали и шефовете му се чудели как да го уволнят. Решили да му възложат задача, която смятали за неизпълнима, затова го пратили да продава "Лада" в Англия. Но не минал и месец, а той се върнал с договор за голяма доставка. Какво да правят - изпратили го в Япония, да продава компютри - позабавил се месец - два, но въпреки това пристигнал с договор. Оставала последната възможност: възложили му да продаде на негрите в Африка кожуси и радиатори. Минал месец, два, три, половин година, година... няма го. Шефовете вече се били успокоили, че си е умрял или е изяден, когато синът Давидов цъфнал уморен, отслабнал, но с договор!
- Е, как го правиш, човече?! Това е просто невероятно!
- Чак пък невероятно. Отивам в Лондон, вървя си по улицата и виждам местен евреин. Заговарям го, запознаваме се и от дума на дума той ме свързва с техните лобисти, след седмица в Парламента гласуваха закон и ей ти поръчката. В Япония отне повечко време да намеря евреин, но после всичко си вървеше по схемата: телефони - лоби. Събранието гласува закон и подписваме.
- Добре, ясно! Обаче в Африка - палта?! И защо се забави толкова?
- Защото се оказа, че там нямали депутати и Парламент. Та се наложи да им правя и Събрание, и избори... после - вече знаете...
На разбит съветски път поради внезапен трап на платното верижно катастрофират волга, зазка и лада. Точно в тоя ред! Излязъл от ладата арменец - златар, погледнал спитлената предница и се завайкал:
- Ай, ай! Какво направих! Цял месец работих за тая кола и я съсипах за една секунда!
След него от трапа, изкалян и натъртен се показал грузинец - цветар, погледнал разбитата машина в ямата и заръкомахал:
- Вах! Какво направих! Цяла седмица работих за тая волга и сега за секунда я поломих!
Накрая от сгънатата на акордеон зазка се измъкнал руснак - учител, наместил спуканото стъкло на очилцата си и заплакал:
- Ой, мъка, мъка! Цял живот работих като вол за тая колица, а за секунда я изгубих!
Грузинецът го погледнал съчувствено и попитал:
- Уважаеми, а защо толкова скъпа кола си си купил?