Вицове за Ленин
В тази категория има 128 вица, разпределени в 9 под-страници.
Ленин говори на събраните революционни матроси:
- Другари, революцията се отлага! Феликс Едмундович отиде за риба!
- Не можем ли да минем без него?
- Без него можем, но без "Аврора" - не!
- Три пъти прекъсвах в униреситета и три пъти си възстановявах правата.
- Ти си точно като Ленин.
- Как така?
- Ами "Проучване, изследване и отново проучване!"
- Три пъти прекъсвах в униреситета и три пъти си възстановявах правата.
- Ти си точно като Ленин.
- Как така?
- Ами "Проучване, изследване и отново проучване!"
Любител на изобразителното изкуство посещава картинна галерия в Ленинград. Спрял се пред една картина, на която била нарисувана следната ситуация: полянка в брезова горичка, палатка насред полянката, а от палатката стърчат четири крака - два космати и два по-малко окосмени. Отдолу имало надпис със заглавието на картината: "Ленин в Полша". Любителят помолил галериста да му даде пояснения: "Товарищ, не вижу Ленина, только четыре ноги. Чьи эти ноги и где сам Ленин?". Галеристът отговорил: "Это ноги Феликса Дзержинского и Надежды Крупской". Любителят: "А где Владимир Ильич?". Галеристът: "Внизу написано: Ленин в Польше".
- Какво е комунист?
- Някой, който е прочел трудовете на Маркс и Ленин.
- А какво е антикомунист?
- Някой, който ги е разбрал...
Ноември 1922, събират се членовете на политбюро на болшевишката партия да заседават по неотложните въпроси на държавното развитие. Заседанието се проточило и решили да пийнат по чашка, две водка та да тръгнат обсъжданията по-добре. Започнал Бухарин да налива и когато стигнал до Ленин, той сложил длан на чашката и казал:
- На мен и Лев Давидович (Троцки) не сипвайте, че през октомври 1917 пак така веднъж се напихме, после съм се катерил на някакви столове и такива глупости съм приказвал, че и до ден днешен не можем да се оправим.
Ленин говори на събраните революционни матроси:
- Другари, революцията се отлага! Феликс Едмундович отиде за риба!
- Не можем ли да минем без него?
- Без него можем, но без "Аврора" - не!
- Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година.
Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам - свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре - топло, уютно - в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка.
- Дядо, дядо, ама това е бил другарят Ленин!
- Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: "Може ли да се постопля при вас другарю - изгубих се в бурята, умирам от студ". А той каза само "Вън!"
... а очите му добри, добри...
Бях малък и минавах покрай къщата на чичко Ленин. Оттам се носеше апетитна миризма на кюфтета. А аз - гладен, гладен...
Срам не срам, звъня на вратата. Излиза чичко Ленин с престилка и вилица в ръката.
- Чичко Ленин може ли едно кюфте, много съм гладен?
- Да се махаш оттук!
А очите му излъчваха ли излъчваха доброта...
- Какво е комунист?
- Някой, който е прочел трудовете на Маркс и Ленин.
- А какво е антикомунист?
- Някой, който ги е разбрал.
Дзержински звъни на Ленин:
- Владимир Илич, кога да разстрелваме - преди обяд или след обяд?
- Непременно преди обяд! А обяда дайте на гладните деца!
В кабинета на Ленин внасят цвете в саксия.
- Как се казва това цвете, другарю? - пита Владимир Илич.
- Мушкато.
- Мушкато... - замислено повтаря Ленин, след това изтръгва цветето с корените и го изхвърля през прозореца. - А земята, - заповядва той, - я раздайте на селяните!
Дядо разказва на внуците си за първата си среща с Ленин:
- Беше на един съботник, носехме талпи. По едно време ми писна, оставих талпата на земята, седнах на нея и запуших. Идва при мен един такъв нисичък, с каскет, и ме пита: "Другарю, вие защо не носите талпата?", а аз му казвам "Ако ти се носи, носи си я сам".
- Дядо бе, това е бил самия Ленин. И после?
- После дойде един висок в шинел и пита: "Какво става тук?", а този, ниския, му отговаря "Този другар не иска да носи талпите.". "Ами като не иска да носи, да ходи да реже" - отговаря високия.
- Ииих, дядо, та това е бил Феликс Едмундович. И после?
- Ами после рязах. До 1958 година...
Ученици на посещение при Ленин:
- Другарю Ленин, ние сме ви много признателни за напътствието: "учете, учете, учете!"
- Ех, деца, ама сте и вие... Аз просто си разписвах писалката.
По случай годишнина от рождението на Ленин бил обявен в Москва конкурс за най-ефектен стенен часовник с вид и украса, свързана с делото на юбиляра. От изпратните модели трето място спечелил часовник с украса от дърворезба, изобразяваща Ленин, говорещ на митинг. На второ място бил класиран часовник с кукувица, която на всеки час се показвала, изкуквайки "Ленин! Ленин!" Първата награда била присъдена на подобен часовник, на който от прозорчето на кукувицата се показвал миниатюрен Ленин с възгласа: "Ку-ку! Ку-Ку!"
След конкурса били обявени и наградите:
Трета награда - екскурзия до Сибир с връщане.
Втора награда - екскурзия до Сибир без връщане.
Първа награда - среща с юбиляра.