Вицове за ловци
В тази категория, ще се посмеете с шеги и вицове за ловците и животните в гората и най-вече за некадърните и неточни авджии.
В тази категория има 350 вица, разпределени в 24 под-страници.
Одеве викам на една колежка:
- Марче, искаш ли да ти стана личен ловец?
- Ау много мило, искам и какво ще правиш?
- Ами ще ти удрям всеки ден по няколко "патки"...
Ловци, чакат на опашка пред гастро кабинет. От дума на дума, започнали ловни истории:
- Един ден, както съм на лов, ми се присра жестоко. Клякам под един храст и започвам да сера. Както си сера, изведнъж чувам някой диша тежко зад г*за ми. Обръщам се, мечка, яде ми говнaта...
- И ти кво направи?
- Кво, кво, срах докато се наяде...
Въпроси, зададени на сайт за посещение на Южна Африка относно Южна Африка и отговорите на собственика на сайта:
- Ветровито ли е изобщо в ЮАР? Никога не съм виждал да вали по ТВ, как растат при вас растенията? (Англия)
- Внасяме растенията пораснали и след това седим и ги гледаме как умират.
- Ще видя ли слонове по улиците? (САЩ)
- Зависи колко сте пили!
- Искам да вървя пеш от Дърбан до Кейптаун - мога ли да следвам линията на влака? (Швеция)
- Може, само 2000 километра са. Носете си повечко вода...
- Безопасно ли е да се тича около храстите в ЮАР? (Швеция)
- А! Значи е вярно това което разправят за шведите...
- Има ли банкомати? Можете ли да ми пратите списък на тези в Йоханесбург, Кейптаун, Книсна и Дърбан?
- От какво, казвате, умря последния ви роб?
- Можете ли да ми дадете повече информация за надбягванията с мечки коала в ЮАР?
- Авс-тра-лия е ония големия остров в средата на Тихия океан. Африка е големия триъгълен континент на юг от Европа на който няма... Ооо, забрави! Да, бе. Надбягванията с коали са всеки вторник вечер в Хилброу. Елате голи!
- Накъде е север в Южна Африка? (Англия)
- Значи заставате на юг и се обръщате на 180 градуса. Като стигнете до там ни се обадете за по-нататъшни указания.
- Можете ли да ми дадете програмата на Виенския момчешки хор? (САЩ)
- Авс-три-я е оная чудата малка страна в средна Европа, която... Ооо, забрави! Да, бе. Виенския момчешки хор свири в Хилброу всеки вторник вечер, веднага след надбягванията с коали. Елате голи.
- Имате ли парфюми в ЮАР? (Франция)
- Не. Не миришем!
- Можете ли да ми кажете районите в ЮАР, където женското население е по-малко от мъжкото? (Италия)
- Да. Нощните гей-клубове.
- Празнувате ли Коледа в ЮАР? (Франция)
- Аха. Ама само по Коледа.
- Има ли пчели-убиици в ЮАР? (Германия)
- Не, ама за вас ще внесем.
- Има ли супермаркети в Йоханесбург и продава ли се мляко целогодишно? (Германия)
- Не! Ние сме мирна цивилизация на строги ловци и събирачи. Млякото е забранено.
- Ще мога ли да говоря английски на повечето места на които отида? (САЩ)
- Ще можете. Само първо трябва да го научите.
Прибира се ловец в къщи, и заварва жена си с любовник. Сваля пушката от рамо, и я насочва към прелъстителя:
- Ей сега ще ти пръсна т*шаците със сачмите за пъдпъдъци.
- Моля те недей, дай ми поне един шанс.
Ловеца се почесал по главата и казал:
- Добре, разклати ги.
Чукча е ловец. Лежи в затвора заедно с един мужик.
Мужикът:
- За какво лежиш?
Чукча:
- Убих бяла мечка, дадоха ми две години. А ти?
- Убих жена си, дадоха ми двайсет години.
- Двайсет!? И за какво? Че там има само една шепа козина!?
Срещат се двама ловци. Единият пита:
- Я разкажи как свали мечката?!?
- По нормалния начин - шампанско, ласки, лека музика...
Един ловец отишъл в гората на лов за мечка. Прикрил се в шубрака заредил чифтето и зачакал. Минало известно време и усетил потупване по рамото...
Зад него седял един едър мадурест мечок с голямо кересте...
- И са кво да те правим, да те ядем ли щото съм гладен или да те е*ем?
- Може ли да ме нае*еш, аз имам жена, деца, бях лош няма повече така да правя! - примолил се ловеца и плувнал в пот и страх...
Надупил го мечока, ударил му той един голем с*кс щото отдавна не бил правил... мечката му беше избегала с мечетата от него заради с*ксуалните му фантазии и немечешката му похот всеки ден по три пъти без почивен ден... В ред на тия мисли мечоко с големото кересте напъваше пишман ловеца вече час... отръсквайки се от тея мисли, той се сепна от ужасните писъци на ловеца... беше прекалил с наказанието... отръпна се от жертвата си и се шмугна в гората... Горкият авджия с разцепен дирник бавно и уморено си вдигна панталоните и с улюляваща стъпка пое към селото... Пътят му за вкъщи минаваше през селската пивница и той реши да се отбие в нея за да поизмие срама с малко алкохол, а и да отпусне болката у дирнико... На третата чаша срама си остана, г*зът още го болеше, но той вече мислеше за отмъщение как ще окачи кожата на мадурестио мечок с големото кересте на стената си, точно над печката...
Удари още две ракии, усмихна се злобно, защото болката в г*за му се обади отново, стана и пое по пътя към дома... На сутринта стана рано, почисти пушката, зареди я и пое отново с бодра крачка... вечерта беше се намазал с крема на жена му и болката беше утихнала... Стигна гората, намери удобно място, прикри се и зачака с голямо търпение своя тримф и най-вече отмъщение... Унесен в тези си мисли, отново усети приятелско потупване по рамото... Беше същият мечок с големите мадури обаче еректирал щото мечоко помнеше кво тесно ду*пе има ловецо...
- И са да те ям ли... да те е*ем ли... кажи ми кво да те правим?
- Еми с*кс, ако може... нали знаеш деца, жена...
Натъртил го мечоко и го праснал пак ама вложил страст, щото помните мечката му беше избегала заради с*ксуалните му фантазии и ненасищането му... Както и да е... ръчка мечоко с големото кересте, ловеца пищи с ококорени очи и в унеса си за избягалата си половинка отново бе стреснат от едвам вече доловими стонове на авджията... доволен от себе си и този пред него мечока се шмугна в "раскете" оставяйки ловеца с разцепен дирник... Болката бе ужасна, срама още повече... с тая мисъл ловеца пое обратно към дома... Пътьом пак се отби в кръчмата удари три, болката в г*за му бавно отихваше, но се появяваше внезапно и напомняше със сълзи на очи за себе си... удари още 2 ракии и отмъщението се загнезди отново в съзнанието му... Изпи кило и беше решил да си върне за всичко на този похотлив мечок... кожата на стената, а топките и керестето щеше да ги отреже още преди да го разфасова... С тези си мисли той се прибра, намаза дирника си отново с крема на жена си, този път обилно и легна...
На сутринта почисти и зареди пушката и с не така бодра стъпка все пак 2 пъти го беха онодили, пое към гората... намери подходящо място, прикри се и зачака мига на своето отмъщение, триумфа на победата си над мечока... И отново потънал в тези мисли усети потупването по рамото си... с ужасна болка пръв г*зът му се обади, с пот по цялото му тяло страхът се включи хванат за ръка с резила... обръщайки се бавно мечоко му каза...
- А бе пич аз те мислих за ловец, а ти излезе пед*рас...
Екскурзоводка води група туристи из пещера:
- Това са рисунки на пещерни хора. Ето ловци гонят елен. Жени палят огън...
Турист се обажда:
- Тук пък елен говори по GSM.
Екскурзоводката в паника:
- Ама, много Ви се моля дръжте си за ръка децата... рисунките постоянно се увеличават!
Двама ловци
- Ей, вярно ли си съборил оная мечка стръвница? С какви патрони я свали?
- Кво да ти кажа... както обикновено... цветя, шампанско, "Рафаело" и милувки, мнооого милувки.
Мече пита баща си:
– Тате, ако срещна гъбар, мога ли да го изям?
– Може.
– А, ако срещна ловец?
– Може! Даже е задължително!
– А, ако срещна рибар?
– Не трябва сине, от месо на рибар, порядъчните мечки стават алкохолици...
Срещат се двама ловци. Единият пита:
- Я разкажи, как свали мечката?!?
- По нормалният начин - шампанско, ласки, лека музика...
Въпрос към радио "Ереван":
- Как се нарича "ловец с две леви ръце?"
Отговор на радиото:
- Вегетарианец...
По прашната улица свистеше ветър. Тръняци и каманяци се тръкаяаа по пъто. Чакале и секви други помиаре овиваа покрай селото. От далечината се чу конски тропот. Виждаше се само една висока осанка и шапка. Пред салоно се беше сбрал сума народ. На нйего имаше голем надпис „Хоремаг“. Коньо приближаваше. Сеянете си тръкаа прашните очи, за да виат кой е тоа странник и що дири у тва мирно село. Оказа се, че е магарок, а не конь. Ама мъжо си беше голем маторец. Слезна леко от животното и пювна сдъвчанио тютюн на Джак Манерката у краката.
– Кво си се разпювал, да ти е*ем макята у устата мръсна?
Тръгна да бръка у кобуро, ама страннико беше млого бръз. Бум, бум... Манерката се тръколи като ударен от ток. Жена му обичаше да кюкари и беше станала на пенджеро и виде смръта на мъжо си.
– Копиле ниедно, господ да те убиа, зе ми мъжооооо.
Женскио рев оглуши площадо.
– Гино не викай му, да те не гръмне и тебе, а беги грей вода да го умиаме и му приготви некоа убава ризка. – даде и съвет една прегръбена бабичка.
Шапката закриваше очите на страннико. Тури си „Смит и уесъно“ у кобуро и би един шут на вратата на кръчмата. Настана голема паника. У салоно беше останал само кръчмаро и Койо Забатаченьо, тръколил се на масата и пущил една лига.
Страннико се приближи до баро.
– Рикиа!
Гошко кръчмаро притрепери.
– Чуаш ли ме бе тумбак, рикиа!
Гошо се препоти целио, ама успе да фане едно шише „Карнобатска“.
– Ти сакаш да те гръмнем май, а? Сакам домашна, двоен препек!
Бръкна у джебецо на бархетната ризка и фръли един пробит лев.
Докато се разправяаа вътре, неколко чвека се затичаа до къщата на шерифо.
– Славчо излазай, утрепаа Манерката…
Славчо се беше заврел до казано и му отне малко повече време да стигне вратничката.
– Кого са утрепале, думате?
Манерката, гръмнаа го пред салоно. Некъв странник. Млого бръз. Прилича на ловец на глави. Влезна у хорето и ниа дотичааме до вазе…
Славчо даде указаниа на жена си кога да слага пенюги на казано, преметна колано с пищово през кръсто, тури значката и излезна.
У кръчмата беше тегосно. Страннико пиеше вече трета рикиа и боцкаше сиренйе с пипер.
– Пущи ми Берковската духова!
Кръчмаро с треперещи пръсти набута една касетка у касетофоно „Хитачи“ модел 83 – та и натисна копчето.
Тромпетките зеа да буат из целата кръчма. Коьо Забатаченьо се сепна от силната музика.
– Дай му жегаа, е*анйеее, майкоооо…
Двойната дръвена врата скръцна. Страннико не се и обръна. Шерифо се приближи до окаяната маса на страннико и приседна.
– Гоше, дай рикиа и на мене!
Изпотените ръце на кръчмаро изпълниа желанието на шерифо.
– Начи ти си гръмнал Манерката?
– Я. Кво ша напрайш, изклесяк?
– Начи, чуй ме са. Бокиловци а мирно село и такива пустиняци като тебе не ни требует. Чий уй дириш тука, твойта верица мръява?!
Страннико се учуди на смелостта на тоа застарел шериф.
– Мани ми говори така, оти ша се тръколиш като ония отвънка!
– Отвънка… те чекат баре десет човека с насочени пушки. Ти ша ме гръмнеш и ще напраат на говно, накйоцано от кокошки.
– Шерифе, знааш, че сички ша се разбегат. Па и ми миришеш на пръщина. Не вервам да ти се мре баш коги печеш рикиата?
Славчо осмисли ситуациата и прецени че „гънслингеро“ е прав.
– Кажи кво сакаш?
– Дирим Камен Говедаро. Нае ме един човек от Комарево. Откраднал му един бидон с рикиа и 100 кила джибри. Даде ми пеесе лева да го гръмнем.
– А оти гръмна Манерката?
– Що ме напсува. И ти ме напсува. И тебе ша гръмнем, ама след малко, че са ми е нйело на стомахо нещо. Па и ми се не пиа сам. Кажи къдеа говедаро, гръмим го, гръмим и тебе и си заминавам. Другите ша ги остайм!
Касетката свръши. Музиката спре.
– Преврътай, лайнар дебел!
– Оно такова, не работи кОпчето… – избоботи кръчмаро.
– Преврътай с молив!
Страннико си завръте на ръка една цигара и а запали.
– Ти не си ли чул наредбите за тютюнопушенйето на затворено? – пита заядливо Славчо Шерифо.
– Шерифе увехнал, ще сплатим кък си сакам. Не се дръви. После ща утрепем и жена ти заради тва, че само ме обиждаш. Имаш един шанс. Да излеаме на дуел. Ако ме гръмнеш, съм ти е*ал макята. Ако я те гръмнем, немаа закачам жена ти, ша намерим оная мрътвец и си бегам?
Славчо много обичаше дрътата Елентикя и се разбесне.
– У дванаасе саато на обед отвънка, на мегдано! Клисаро ша удари камбаната за сигнал!
– Е баш по пладне ли, коги се пиа рикиа и се еде?
– Баш тогива, пий още некоа, оти имаш още има нема един саат. После айде горе у гробищата. Даже нема те копаме горе. Ще фрълиме у странището, таа те изедат песовете.
Славчо стана и излезна под звуко на шпорите и със стойката на Гари Купър. Страннико отвори второ шише рикиа и даде една касетка на кръчмаро. Селото утихна, сички чекаа да стане дванаасе. Само бабичките си оправаа разсадо. У дванасе без две страннико излезна из хоремаго. От вътре зазвуча Енио Мориконе. Касетофоно пръщеше. Мачките се разбегаа. Въздухо спре. Тишките спреа да скръцат. От некъде се чу:
- Дванайсе, дванайсе, дванейсе плюс три тът!
Славчо и страннико дръжеа ръцете близо до кобурете. Тамън да удари камбаната, иззади страннико се спущи жената на Манерката с една мотика и разлупи главата на ловецо на глави. Он се свлече от еднаж на земята.
Сички нададоа рев на удовлетворение. Славчо си отдъъна. Бръкна за пищово та да даде един контролен у вече строшената глава на мрътвецо. Дръпна спусъко и се сети, че е забравил да тури патроне. Препоти се. Така Гина Манерката спаси и шерифо и селото. Касетката на Мориконе зе да влачи. Гошето я спре и наду Дунавското. Отсекъде се чуваше едно победно:
- Е*анньеееее!
Орото се завръте покрай сгръченио комаревски Джон Уейн. Та поуката е, че у чуждо село, дали с мотика или с пищов, се ша ти строшат главата.
Вегетарианец - това е много стара българска дума, която означава
"смотан ловец".
Студен зимен ден... ловец се подхлъзнал и паднал в дълбока преспа - не може да помръдне.
- Баси... сега кво? До пролетта тук ще си остана!?!
- Ама ти си голям оптимист! - рекла мечката.