Луди вицове
Луди вицове за луди хора, откачалки и диваци, психолози, психиатри и лечение в лудницата. Смях с всякакви шеги за нестандартното и различно мислене на някой хора.
В тази категория има 5048 вица, разпределени в 337 под-страници.
Девойка пита айфона си:
– Сири, защо още нямам приятел?
Сири мълчаливо включва предната камера...
10
Най-сигурният начин да разберете дали сте запазили детето в себе си, е да отидете на ултразвук...
2
Започва прегледът. Психиатърът я пита:
- Как се казваш?
- Петя.
- А на колко години си?
- На 5.
- Кой сезон е сега?
- Лято.
- Е как лято, вчера вози ли се на шейна?
- Возих се.
- А прави ли снежен човек?
- Правих.
- Е какво лято е сега!
- Скапано!
8
По телефона:
- Здрасти муцка, кво праиш?
- Ми на, унищожавам уликите, доказващи родствените ми връзки с хобитите.
- Кво?
- Кво, кво! Епилирам си краката!
5
Психиатър показва на пациент картинка с някакво неясно изображение:
- Какво виждате?
- Виждам тъжен, самотен човек, на когото му е писнало да общува с идиоти, принуден да работи за стотинки и фрустриран от житейски несправедливости!
Докторът през сълзи:
- А на картинката какво виждате?
16
- Аз май от някъде те познавам...
- Бях ти гадже....
- А бе, гледам аз нагла физиономия...
5
Щели да слагат месо в кренвиршите. Нищо свято не остана в тая държава, ей!
8
Купих си папагал… Научих го да казва:
- И какво още?
Вече един час говори с една от М-тел( А1)...
10
- Искам да подаря на хората топлина!
- Петров, спри с тези глупости, остави тубата с бензин.
6
Нося си елка, за всеки случай, ако някой приятел си е забравил телефона, да натиска нещо там, докато си говорим...
13
Само жена може да се вкара в такъв филм...
- Сутринта получих съобщение на телефона: 48М.4040. Викам си – Това е само Митко! Той е едно старо гадже, което живее в Монтана. Мерцедесът му е с регистрационен номер 4040. Звъннах веднага – Мите, как се сети за мен? И аз си мисля за… таковата, пък той ми отговаря някак си отчуждено – "имате грешка, кого търсите, моля!" Затворих веднага, не съм толкова тъпа. Седя и аз и си мисля:
- Леле, сетих се… това е тате – ул. Морска 48 тел. 40-40.
Случило се е нещо! Я кръвното, я нещо друго… Знаех си! Казвах му – "смени си личния лекар, много завеян ми се вижда, не ти гледа диагнозата, ами само ЕГН-то" – той не, та не! Докато набера номера, сърцето ми щеше да изхвръкне… Тате, питам, как си? Работата върви на зле, вика… Едва го чувам… Кой е зле, бе тате? Пък той ми вика – половината разсад не ще да никне, а чесъна го изядоха охлювите. Да, ама аз като съм притеснена и емоционална… докато се разберем, че не ми е писал, доста се навикахме. Затварям и си мисля… леле, колко съм тъпа! От ясно, по-ясно – това е код, сбъркали са телефона и го пращат на мен. Марихуана. 40 пакетчета по 40 грама, до 48 часа… А може и да са терористи, 48М – туй е Москва… или Маями. Тука вече изгорях! По мобилния, по шифъра, колко му е да ме издирят. Чакай, викам си, да взема да звънна в полицията. Отсреща някакъв приятен мъжки глас ми каза – дежурният шесто РПУ слуша. Започвам подробно да обяснявам от началото и тъкмо стигнах до голите охлюви и той ме прекъсва – момент, ще ви дам телефона на специалния отдел. Набирам аз номера и чувам Добър ден. Диспансера за психично здраве… и биииип – записват разговора значи. Веднага затворих, не съм толкова тъпа. В този момент мъжът ми се прибра ухилен и с цвете в ръка. Хайде, вика, муцка – честит празник! Чочо, лягай си, пил си. Знаем се много добре, какви празници, какви глупости ти бръмчат из главата? Бутнах го в кревата и чак тогава ми светна. Отворих отново съобщението и каквато съм емоционална, държа телефона и плача. Никакви шифри, никакви терористи нямало, ами било – „Честит осми март – Чочо“."
9
- Първо и свалих сутиена...
- И?
- После и свалих копринените чорапи...
- И?
- После и свалих бикините...
- И?
- После въжето се освободи и прострях втората пералня.
5
Изядох глава чесън и много мъже се отдръпнаха от мен. Боже колко вампири имало сред нас!
4
Психиатър:
- Обобщете с една дума, риба, кренвирши, картофи.
Пациент:
- Водоплаващи!
12
Отидох на кино. Филмът е психотрилър. В кулминационния момент се чува глас в залата:
- Елено, загаси тоя телевизор и ме завий!
10