Бог:
- Знаеш ли, направих нещо много полезно. Забраних на Адам да яде от Ец-ха-Даат-Тов-Ве-ра.
Луцифер:
- Кво си му забранил?
Бог:
- Да яде от дървото на познанието за добро и зло.
Луцифер:
- Ама, че си! Ще го съсипеш тоя човек! Не се ли досети, че щом досега Адам не е ял от дървото на познанието за добро и зло, той не може да разбере смисъла на забраната ти.
Бог:
- Как така?
Луцифер:
- Ей така, много лесно! Адам все още не може да прави разлика между добро и зло, нали не е опитвал плод от дървото на познанието за добро и зло, затуй и не знае, че да яде плод от това дърво е зло, а да не яде е добро.
Бог:
- Да, бе! Ех! И сега какво - значи моята забрана нищо не значи за него?
Луцифер:
- О, напротив! След като си му споменал дървото на познанието за добро и зло, ти вече си му го предложил. Той може и да не е опитал плода на дървото, но е усетил плода на предвкусването за него. Сиреч, ти си му обърнал света наопаки, защото си посял семето на желанието у Адам.
Бог:
- По дяволите! Какво направих? Ех, само ако бях толкова добър психолог като теб...
Луцифер:
- Не се тревожи, аз ще оправя нещата вместо теб.
Бог:
- Наистина ли? Ще го направиш ли отново за мен. Ах, колко съм ти благодарен! Но какво ще сториш?
Луцифер:
- Сега ще го обсъдя с Ева, все ще измислим нещо...

Добавен преди 7 години 6

На перваза на прозореца, на десетия етаж се е изправил самоубиец. Психолог го убеждава да избере живота:
- Помислете за жена си!
- Майната и на жена ми!
- Децата ви ще плачат за вас!
- Те не са от мен!
- Погледнете в парка - всичко цъфти - пролет е!
- Имам алергия към цветен прашец!
- Добре де, помислете за нещо хубаво - ето, започна пролетният полусезон, Левски ще стане шампион!
- Само това оставаше!
- Така ли била работата? Скачай бе, чорбар!

Добавен преди 7 години 9

- Заслужава ли си да отида на психиатър? - попитах себе си. Мненията се разделиха.

Добавен преди 7 години 8

Току-що четох мнение за Колумб, че бил страшно лъжливо копеле. Казал на жена си, че отива в Индия, пък запрашил за Америка...

Добавен преди 7 години 15

И когато на среща на съучениците след 30 години недостъпната красавица на класа ти пусне е горе-долу същото, като баща ти даде да направиш кръгче с Москвича, с който пренася дините от бостана, когато ти отдавна караш Мерцедес...

Добавен преди 7 години 8

Децата на двора спореха чии баща е най-силен, без да се досещат, че това е един и същи човек.

Добавен преди 7 години 8

Една майка отишла при един мъдрец и го помолила:
- Моля те, мъдрецо, кажи на сина ми да престане да яде толкова много сладко.
Мъдреца казал:
- Доведи сина си утре при мен.
Жената му благодарила и казала, че ще изпълни заръката му.
На другия ден тя дошла със сина си. Мъдрецът погледнал момчето и казал:
- Престани да ядеш толкова много сладко.

Добавен преди 7 години 6

Прибирам се от работа, зад трансформатора се чува строг женски глас:
- Веднага остави пистолета! И ножа! Свали си ципа!... А сега сваляй панталоните!
Кога поглеждам, някакъв дребен ще пикае, а майка му до него...

Добавен преди 7 години 11

Един мъж влиза в магазин за обувки и любезният продавач се приближава до него:
— Мога ли да ви помогна, господине?
— Искам чифт черни обувки като онези на витрината.
— Разбира се, господине. Да видим, сигурно търсите номер… четирийсе и първи. Нали?
— Не. Искам трийсе и девети, моля.
— Извинете, господине. От двайсе години работя като продавач и съм сигурен, че вашият номер трябва да е четирийсе и първи. Може би четирийсети, но не и трийсе и девети.
— Искам трийсе и девети, моля.
— Извинете, ще позволите ли да ви измеря ходилото?
— Мерете каквото искате, но на мен ми трябва чифт обувки номер трийсе и девет.
Продавачът изважда от чекмеджето онзи странен инструмент, с който продавачите на обувки мерят стъпалото, и възкликва доволно:
— Виждате ли? Нали ви казах - носите четирийсе и първи номер.
— Я ми кажете кой ще плати обувките — вие или аз?
— Вие.
— Добре. Тогава ще ми дадете ли трийсе и девети номер?
Изненадан, но и примирен, продавачът отива да донесе чифт обувки номер трийсе и девет. Пътьом разбира каква е работата - обувките сигурно не са за този мъж, а за подарък.
— Ето ги, господине, номер трийсе и девети, черни.
— Ще ми дадете ли обувалка?
— Ще ги обуете ли?
— Да, разбира се.
— За вас ли са?
— Да! Ще ми донесете ли обувалка?
Този крак не може да влезе в тази обувка без обувалка. След дълги напъни и всевъзможни опити клиентът успява да напъха цялото си стъпало в обувката.
Прави няколко крачки по килима, но все по-трудно, охкайки и пъшкайки.
— Добре. Ще ги взема.
Като си представя как тези обувки трийсе и девети номер убиват пръстите на клиента, самият продавач усеща болки в краката.
— Да ви ги увия ли?
— Не, благодаря. Ще остана с тях.
Клиентът излиза от магазина и изминава криво-ляво трите преки до офиса си. Той работи като касиер в банка. В четири следобед, след като престоява повече от шест часа прав с тези обувки, лицето му се разкривява, очите му се зачервяват и той вече рони сълзи.
Колегата му от съседната каса, който го наблюдава цял следобед, се тревожи за него.
— Какво става с теб? Зле ли ти е?
— Не. От обувките е.
— Какво им е на обувките?
— Стягат ме.
— Какво е станало? Намокри ли ги?
— Не. По-малки са с два номера.
— Чии са?
— Мои.
— Не разбирам. Не те ли болят краката?
— Страшно ми убиват.
— Ами тогава?
— Ще ти обясня! — казва той и преглъща.
— Малко са удоволствията в живота ми. Всъщност в последно време почти нямам приятни моменти.
— И какво?
— Обувките страшно ми убиват. Боли ужасно, така е… Но представяш ли си какво удоволствие ще изпитам след няколко часа, като се прибера у дома и ги събуя? Какво удоволствие, човече! Какво удоволствие!

Добавен преди 7 години 9

Случвало ми се е, срещна човек - на пръв поглед напълно нормален... Но като го опозная, се оказва същият като мен.

Добавен преди 7 години 8

Днешната младеж стават все по-зле! Днеска един младеж си запали цигарата от свеща в църквата, бях толкова потресен, че си изтървах бирата!

Добавен преди 7 години 10

Имаш явна нужда от приятели, ако ти се случва да гледаш право в двете дупки на намерено на пътя копче и трескаво преценяваш дали ще е добър събеседник.

Добавен преди 7 години 2

Неотдавна бях на гости у дъщерята. Когато и поисках вестник, тя ми вика:
- Мамо, сега сме 21 век, вземи моя iPad!
Какво да кажа... тази муха така и не разбра какво я уби.

Добавен преди 7 години 17

Реших, че няма да чакам войната на хората с роботите и е*ах мамата на прахосмукачката...

Добавен преди 7 години 5

Любовта наистина е сляпа, как може да не ме забелязва...

Добавен преди 7 години 4