Луди вицове
Луди вицове за луди хора, откачалки и диваци, психолози, психиатри и лечение в лудницата. Смях с всякакви шеги за нестандартното и различно мислене на някой хора.
В тази категория има 5048 вица, разпределени в 337 под-страници.
В психиатрично лечебно заведение двама пациенти се люлея на третият етаж на пригодена през отвореният прозорец здрава дъска. Единият отвътре, другият отвън. Звъни се от входната врата на първи етаж, под който е прозореца.
- Колега! - провиква се люлеещия се от външната страна.
- По-близо си, виж кой ни безпокои по никое време.
След минута "колегата" вижда приятелят си проснат на плочника и весело подхвъря:
- Първо ти си звънял, след това изчезна, а сега ми се правиш и на умрял!
Лекарят казва на медицинската сестра в кабинета си:
- Сестра, имам огромна молба към Вас. Моля Ви, престанете да пишете своите рецепти за сладкиши по моите рецептурни бланки. Ето, миналата седмица, например, в една аптека са направили торта на един мой пациент.
Високопланинско пасище. Голямо стадо овце пасе свежа тревица. Отстрани на резбован кривак се е подпрял овчарят и свири на меден кавал. По едно време се чува звън. Цялото стадо изумено поглежда към овчаря.
Овчарят бърка дълбоко под ямурлука и вади GSM.
- Ало! Да... Момент!
Обръща се към овцете:
- За мене е!
- Калпав магьосник си ти! Виж тук, на пентаграматата ти този лъч е крив, тази свещ не е на мястото си, а последните думи от призоваването съвсем си ги объркал.
- Яяя, говореща котка!!! Ти пък от къде се взе???
- Както казах, калпав магьосник си. А сега кажи какво искаш?
А бай Ставри от търкане на билетчета спечели 50 лв., а почерпи и изпи в кръчмата за 200 лв...
- Тате, тате, студено ми е!
- Иди в ъгъла!
- Но защо?!
- Там е 90 градуса!
Сега трябва много по-внимателно да се пресича улицата, защото децата израсли с GTA и Need For Speed, вече получават шофьорски книжки.
Един ден се разхождах покрай психиатричната клиника, зад оградата няколко души крещяха силно:
- Тринадесет! Тринадесет! Тринадесет!
Чудех се какво се случва. Там оградата е толкова високо, че не можех да видя нищо. Накрая след дълго търсене се натъкнах на една малка дупка, когато погледнах през нея някакъв олигофрен тикна пръст в окото ми. Веднага същите гласове заедно закрещяха:
- Четиринадесет! Четиринадесет! Четиринадесет!
Като почнат да казват:
- По-лесно ми е да пиша на латиница.
И на мен ми е по-лесно да се изтропам в хола, но го правя в тоалетната!
Повечето мъже са правнуци на Одисей - много от тях само Одат и Сеят!
Баща на 8 дъщери откачи и кръсти новороденото си момиче Георги...
- Ленче, ти ядеш ли хапчета за отслабване?
- Да, ям!
- А по колко?
- Ами, докато се наям...
Ленив ден в малко гръцко село. Дъжд се сипе като из ведро, улиците са опустели. Времената са трудни, хората са затегнали коланите, всеки е задлъжнял на някого, всеки живее на кредит. Точно в този ден един богат германски турист решава да се отбие в селото, паркира автомобила си пред скромния местен хотел и влиза вътре. Слага банкнота от 100 евро на рецепцията и казва на собственика, че първо иска да погледне стаите и тогава ще реши дали да наеме някоя за през нощта. Хотелиерът му дава няколко ключа и в момента, когато чужденецът се качва на горния етаж, той тутакси грабва банкнотата от 100 евро и тича до близката месарница, за да плати дълга си на месаря. Месарят взима банкнотата от хотелиера и хуква надолу по улицата, за да се разплати с фермера, от когото купува прасета. Фермерът взима банкнотата от 100 евро и бързо отпрашва да си плати сметката за храна и гориво към фермерския доставчик. Фермерският доставчик взима банкнотата от 100 евро, която му е дал фермерът, и тича да си плати дълга за вино и узо в местната таверна. Кръчмарят приема банкнотата от 100 евро и мълчаливо я приплъзва към местната прост*тутка, която в този момент отпива от питието си на бара, и която заради кризата влизала в положение на клиентите си и също предлагала услуги на кредит. Прост*тутката взима банкнотата от 100 евро и забързва към скромния местен хотел, за да си плати за стаята, която ползва. Собственикът на хотела приема банкнотата и я поставя на мястото, на което е била до преди малко, така че богатият чужденец да не заподозре нищо. В този момент, туристът слиза обратно до рецепцията, посяга към банкнотата от 100 евро, като обяснява, че стаите не задоволяват вкуса му, прибира си парите в джоба, качва се в колата си и напуска селото. Никой нищо не е произвел. Никой нищо не е спечелил. Но пък сега вече цялото село се е издължило и гледа на бъдещето с много повече оптимизъм.
Бръмбарите в главата ми са странно притихнали. Вероятно ми готвят изненада.
- Стояне, какво можеш да кажеш в защита на Ивайло?
- За съжаление, почти нищо. Лошо познавам добрата му страна.