Луди вицове
Луди вицове за луди хора, откачалки и диваци, психолози, психиатри и лечение в лудницата. Смях с всякакви шеги за нестандартното и различно мислене на някой хора.
В тази категория има 5048 вица, разпределени в 337 под-страници.
Самоковска емпатия:
- Какво мислиш за мен?
- Яко си грозна, ама си пичага барем.
4
Две книги "Математика за Идиоти."
- По 16,9 0лв. всяка... общо 50 лв., моля!
7
- Как се справяте със стреса?
- К'ЪВ СТРЕС БЕ, НЕЩАСТНИК?!
3
Случайна среща на улицата. Топли ръкостискания. Разменени шеги. Горещи поздрави на семейството, а накрая:
- Кой, по дяволите беше па тоя?
5
- Едно дълго кафе моля!
- Колко дълго?
- Около 1 метър...
5
- Пух? Знаеш ли как се пише любов?
- Тя не се пише, Прасчо, тя се КУПУВА!
13
При авария:
- Ситуацията е динамична = не знам какво става...
- В контакт сме с институциите = и те не знаят...
- Работим денонощно = един колега седя до късно...
6
- За да заспя по бързо, броя наум всички жени с които съм спал...
- Защо не броиш овце?
- Аааа, това беше само веднъж.
12
Ако в коридора на болницата срещнеш бягащ психиатър, постарай се да не изоставаш от него!
13
- За всяко нещо има подходящо време и място! - си помислих в два през нощта, оставих дрелката и взех китарата..
5
- Аз знам, че нищо не знам. - Сократ.
- Недей много з'на! - баба...
8
Баба към внука:
- Какво ядеш?
- Това е екстази, бабо!
- Виждам, че е екстази. И защо така без хляб?!
10
Събудих се сутринта и какво да видя - имал съм четири пропуснати обаждания. От простатата...
8
Клиент в хранителен магазин:
- Един килограм ябълки, но ми ги завийте една по една!
Продавача:
- Друго желаете ли госпожо?
- Да, и един килограм праскови, но пак ги опаковайте една по една!
Продавача отново към клиента:
- Това ли е госпожо?
Клиента:
- Не съвсем! Кило леща, ако обичате! Но... Ако може също...
Продавача:
- Съжалявам госпожо, лещата не се продава!
8
Петък. Последен ден от седмицата, после уикенд. Качвам се в таксито, но с оглед сезона съм със секси ушанка, секси палто и секси три ката дрехи под него и ми става топло. Опитвам се да отворя прозореца - няма копче.
– А! - възкликвам изненадано към шофьора... Няма ви го копчето за прозореца!
– Той е сензорен. - равнодушно отговаря той, докато висим на светофара.
– Как сензорен?
– Ми така... Плъзгаш пръсти отгоре надолу, кат' при телефоните.
Плъзнах надолу - Оооо! Отваря се! Плъзнах нагоре - затваря се. Докато стигнем до работата не спрях да си играя. Шофьорът потрисаше рамене от сподавен смях, радваше се с мен от детския ми възторг. Но аз бях толкова въодушевена! Не живея ли в най-добрия град! С най-добрите таксита, със сензорни прозорци!
Пристигнахме. Понечих да слизам, а шофьорът ме спря:
– Госпожо, само да ви предупредя, да не се излагате пред хората. Това с прозореца беше шега, копчето е ей тук, до мен. Мислех да ви кажа още първия път, но вие така се радвахте...
Помислих си:
- И защо ми го каза? Уби всичко детско в мен...
10