Луди вицове
Луди вицове за луди хора, откачалки и диваци, психолози, психиатри и лечение в лудницата. Смях с всякакви шеги за нестандартното и различно мислене на някой хора.
В тази категория има 5070 вица, разпределени в 338 под-страници.
Ако в коридора на болницата срещнеш бягащ психиатър, постарай се да не изоставаш от него!
- За всяко нещо има подходящо време и място! - си помислих в два през нощта, оставих дрелката и взех китарата..
- Аз знам, че нищо не знам. - Сократ.
- Недей много з'на! - баба...
Баба към внука:
- Какво ядеш?
- Това е екстази, бабо!
- Виждам, че е екстази. И защо така без хляб?!
Събудих се сутринта и какво да видя - имал съм четири пропуснати обаждания. От простатата...
Клиент в хранителен магазин:
- Един килограм ябълки, но ми ги завийте една по една!
Продавача:
- Друго желаете ли госпожо?
- Да, и един килограм праскови, но пак ги опаковайте една по една!
Продавача отново към клиента:
- Това ли е госпожо?
Клиента:
- Не съвсем! Кило леща, ако обичате! Но... Ако може също...
Продавача:
- Съжалявам госпожо, лещата не се продава!
Петък. Последен ден от седмицата, после уикенд. Качвам се в таксито, но с оглед сезона съм със секси ушанка, секси палто и секси три ката дрехи под него и ми става топло. Опитвам се да отворя прозореца - няма копче.
– А! - възкликвам изненадано към шофьора... Няма ви го копчето за прозореца!
– Той е сензорен. - равнодушно отговаря той, докато висим на светофара.
– Как сензорен?
– Ми така... Плъзгаш пръсти отгоре надолу, кат' при телефоните.
Плъзнах надолу - Оооо! Отваря се! Плъзнах нагоре - затваря се. Докато стигнем до работата не спрях да си играя. Шофьорът потрисаше рамене от сподавен смях, радваше се с мен от детския ми възторг. Но аз бях толкова въодушевена! Не живея ли в най-добрия град! С най-добрите таксита, със сензорни прозорци!
Пристигнахме. Понечих да слизам, а шофьорът ме спря:
– Госпожо, само да ви предупредя, да не се излагате пред хората. Това с прозореца беше шега, копчето е ей тук, до мен. Мислех да ви кажа още първия път, но вие така се радвахте...
Помислих си:
- И защо ми го каза? Уби всичко детско в мен...
Шофирам пиян, надрусан и без книжка, за да отклоня вниманието на катаджиите от това, че не съм си махнал старата винетка.
Еврейка летяла от Ню Йорк за Маями. След няколко минути казала на бизнесмена до нея:
- Вие сте евреин, нали?
- Не, госпожо, не съм евреин! - любезно отвърнал той.
- Евреин сте! - настояла тя.
- Не съм.
- Естествено, че сте. Евреин сте.
- Не съм, госпожо.
- Сигурна съм, че сте евреин.
За да я накара да млъкне, бизнесменът казал:
- Добре, предавам се. Да, аз съм евреин.
- Странно! - замислила се жената.
- Изобщо не приличате на евреин!
Когато ви е скучно, отидете в най-близката до вас банка и изкрещете:
- НИКОЙ ДА НЕ МЪРДА!
И точно преди да извадят пистолети, добавете:
- Падна ми контактната леща!
Когато кажа, че съм добре, всъщност имам нужда някой да хване ръката ми, да ме погледне в очите и да ми каже "Не си добре, ето ти 20 000 лв!"
Кафето е изключително вредно. Поканих я на кафе преди 20 години и до днес тя не си тръгва.
Няма по-голяма вътрешна драма от това да си самовлюбен, ама несподелено.
Разговор по телефона в метрото:
- Извънземен съм, да казах вече... Извънземен съм... Като се прибера утре в Земен ще ти звънна!
Съдейки по това, което виждам в огледалото - умрял съм преди няколко дни...