Луди вицове
Луди вицове за луди хора, откачалки и диваци, психолози, психиатри и лечение в лудницата. Смях с всякакви шеги за нестандартното и различно мислене на някой хора.
В тази категория има 5070 вица, разпределени в 338 под-страници.
В градския парк баба държи в ръката си очила, чене, изкуствено око и перука и вика:
- Баси, как кихнах!
Знаете ли че: ако пръднете в космоса ще се придвижите напред?
И защо казват, че греховете пречат на съня? Например аз, като се нагреша преди сън, спя идеално!
Последно време всеки се обръща много почтително към мен. Говорят ми на САН.
Който ме види вика:
- Ооо пак спиртоСАН и надруСАН!
Решенията на Страшният Съд може да се обжалват само и единствено в Страшният Апелативен Съд.
Кучетата ни обичат, защото вътре имаме кокали!
- Татко, загубих си хапчетата! Светло сини са, да си ги виждал?
- Имаме по-голям проблем, сине... В кухнята има дракон!
Служителката зад гишето:
- Тука сте забравили да сложите точка.
- Добре де, сложете я вие!
- Не може... Трябва да е с вашия почерк...
От ФБР разпитват Ружа за криптовалутата, а тя:
- Взехме на детето таблет, и то там натискало, ма като не знае да чете...
Говорят си няколко ловци:
- Приятели, ще ви заведа някой път на едно страхотно място, страхотни тигри можем да убием. Ама ще се наложи да чакаме един час и петнайсет минути…
- В засада ли ще чакаме?
- А бе не, имат там някакви акробати преди антракта.
Миналия уикенд ходихме на село, брахме сливи. Както не видели сливи - малко се поувлякохме и набрахме цяла касетка - 32 килограма. Отначало мислехме да дадем половината на комшиите, обаче аз се възпротивих и казах:
- Не ги давам!
В общи линии, огледахме се и пресметнахме. Излезе, че ако всеки от нас – аз, жена ми и бабата – яде по 15 сливи на ден, то до края на месеца ще ги изядем. Вече втора седмица сме на сливова диета. Бабата след първите три дни се предаде, та се наложи нейната порция да си я разделим с жената. Нищо лошо по принцип, но се оказа, че сливите в такова количество имат неочакван ефект върху организма. А бе, не точно неочакван... Просто тоалетната понякога е заета. А бе, не точно понякога... Постоянно. Направо казанчето с водата не успява да се напълни. С жена ми общуваме единствено през вратата. Когато тя е тук, аз съм там, когато тя е там, аз съм тук. Бабата засега не я пускаме там – не ѝ трябва чак пък толкова. Сутрин се налага да пътувам за работа по-бързо от обичайното. Вчера за малко да ме глобят за превишена скорост. Размина ми се! Дългите съвещания засега ги пропускам. Във фитнеса временно не ходя – старая се да не се напъвам излишно. Знаеш ли какво може да стане... Обличам се топло, за да не би, не дай си боже, да кихна. За сметка на това походката ми сега е бърза, решителна, винаги съм стегнат и съсредоточен. С хора общувам малко и по правило – от прилично разстояние. Шефът ме пуска да си ходя в къщи по-рано. У дома всичко върви по-добре отработена схема:
- пристигам, целувам жената, гоня баба от тоалетната и сядам.
- излизам, вечерям (сливи, разбира се), целувам бабата, гоня жената от тоалетната и сядам. Навън излизаме малко. Стараем се да не се отдалечаваме много от вкъщи. Кой го знае, хм... Топли ме мисълта, че останаха още само някакви си две кила. Това е всичко, извинете, налага ми се да тръгвам.
На изписване от психиатрията:
- Благодаря, докторе! Не съм и предполагал, че абсолютно нищожество като вас ще ме излекува от манията ми за величие!
Бях на среща на класа. 25 г. от завършването. То едни бради, мустаци, шкембета разплути... А за мъжете да не говорим.
- Защо името, издавало настроението?
Ето, например:
- Сте-ла,... ла-ла-ла!
- И смех, и грех... - отбеляза отчето, докато дърпаше от джойнта.