Заглавия от вестници:

Папагал се мисли за куче, лае.
Игуана налита на неразположени жени.
Пращат 10 слепи охлюва в космоса.
Мисис Бюст сред кравите е латвийка.
Селянин гледа магарета алкохолици.
Кръстосаха елха с медуза.
Мъжки жаби правят с*кс с галоши.
Дезодорант мирише на метеорит.
Пирон изваден с магнит от черепа на новобранец.

Добавен преди 10 години 1

Не искам да се хваля, но много държа на с*кс.
Дори като слушах на времето една песен "Notorious" си мислех, че за моята ерекция е писана. Има едно хубаво определение "даяни на с*кс". Ходи ми. Но скоро открих, че не е толкова непоклатимо всичко това. Бях се уплашил за себе си, но после разбрах, че за всичко са виновни компромисите.
Случката е следната.
Моя позната от гимназията, беше красиво момиче тогава,
а сега беше повехнала и лъхаше на ацетон преди да запали
цигара и всеки път когато я палеше, инстинктивно човек иска да изпълни командата "Атом отпред!". Мъжете разбират защо.
Компромис №1 - лош дъх.
Пихме кафе, казахме си колко се радваме, че се виждаме.
После пихме и по едно голямо, че беше студено. Няколко пъти.
Компромис №2 - жена, която пие като мъж.
Поговорихме си за свалки с други, за с*кс, за това как сме се сваляли и ние.
Дали се харесваме още? Да, а ти? И аз! И сега? Ами какво?
Всеки по пътя си? Да не бързаш? Хич. И аз. Нека си допием.
Допиваме си, естествено поръчваме и още и на толкова градуси темата за ан*лния с*кс идва като черешка на тортата. Тя го правела. Я да видим? Ти какво, не вярваш ли? Не бе, вярвам, но не ме топли. Ще те стопли! "Ела изгрей" ли? И на т'слата! Ти си пич! И ти!
Поведе ме към някаква къща. Насред центъра. Квартира било. Скърцащи стъпала. Тя върви напред, след нея ерекцията ми, а аз едвам ги догонвам двете. Голям студ е и вътре. Не се ли отоплявате тук? Ти пък, то топла вода няма...
Компромис №3 - подценяваш информацията..
"няма топла вода" какво говори това? Естествено ме карат да се събуя.
Компромис №4 - този тип делиорманска гостоприемност също не бива да се подценява ако все още възлагаш на хубав с*кс. Краката ми лепнат по пода. Не е от мен. Днес съм се къпал, има няма 3 часа и чорапите са ми нови. Етикетът "Фазан"-Русе дефилира през мислите ми. Килимът е събрал нещо
и се е натъпкал до гуша и не ще повече. Сега е почнал да връща студената мръсотия по гостоприемните чорапи на гостите.
Затваря вратата и единственото, което приличаше на нещо ново беше някаква нова печка тип "духалка" дето за 5 минути стопля поне въздуха и покрива латекса по стените с потта на присъстващите.
Поне сто човека й били казали, че леглото й скърца. Майтапела се.
Компромис №5 и 6 - компромисът с обстановката - една жена, която си подържа по този начин леговището как ли си подържа влагалището? И честите смени на партньорите не говори ли за тяхното ниско качество и съответно занижени критерии към нея?
Съблече се. Бели бикини, черен сутиен. Любимият й бил! Не го сваляла. Виж бикините си сменяла за по-хигиенично. Хубаво тяло има. Неподържано, но хубаво. Щедър ген. Но не и да я миришеш... Един до друг сме.
Банелите на сутиена миришат. Онзи който си е помислил "на пот" е познал. Аз тогава си мислех, че е на пържено защото някакъв телесен спрей се е опитвал да камуфлажира неуспешно. Майната му, нали съм възбуден. Целува ме. Опитвам се да отвърна и успявам докато не се опита тя да задълбочи. По езикът й има повече никотин и катран отколкото е изписан на един пакет синьо Виктори.
Ако преди между краката приличах на Биг Бен, сега вече с мъка имитирах носа на Пинокио, но с разликата, че колкото повече лъжа, че ми е хубаво толкова по се смаляваше.
Компромис № 7 - почнеш ли себе си да лъжеш - ходи си.
Тя ме погали и през погледа ми мина олющения маникюр,
преди ми се струваше едва ли не с*кси. Легна по гръб.
И се разкрачи. Не смеех да погледна надолу, но бях убеден,
че ако имаше пощальон и ми носеше известие от преизподнята
то чантата му би миришела по този начин. Не беше човешко.
Помня, че съм дишал с пълни гърди в тоалетна, а това тук чакаше и интимност.
Загубих ерекция. Някъде на стълбището май.
Компромис №8 - тръгни си! Предложи ми да я намери с уста.
Намери я за миг, просто много бързо си визуализирах в главата члена ми покрит с никотинова слюнка и съпроводен с тези кански звуци на магаре да лочи вода от кофа или свиня майка да яде диня в копанка.
Компромис №9 - тръгни си!
Отказахме се. Тя запали цигара. Аз се оправдах с нападението над WTC, с теменужките на Костов, с часовниковата кула от времето на Паисий във Враца и т.н. Компромис №10 - не се оправдавай! тръгни си!
...
Всичко това би ме съсипало ако след това нямах страхотен с*кс в нормална обстановка със страхотна жена, страхотен мирис... Ах, каква музика е за мъжките уши след 4-ия час да чуят "О, скъпи, не мога повече...нямам сили вече..." :)

Така че, не на компромисите в с*кса! Веднъж се живее!
Това да не ви е генерална репетиция за истинския живот?

Само с качествени хора! Само качествен с*кс!

Добавен преди 10 години 10

Десет дена на село на един луд геймър без РС

Нашите решиха да ме пратят на село да поседя и да видя какво е истинския живот... истински живот - какво имат предвид? ...... Ъ-ъ-ъ, а какво е това село да пукна ако знам. Сигурно е някакъв курорт.

Ден 1: Абе какъв е тоя ужас. Пътувах 5 часа с влак и още толкова с някакъв раздрънкан Чавдар. Още не мога да си чуя мислите и даже не зная как стигнахме до къщата. Аз си лягам и утре ще разглеждам.

Ден 2 сутринта към 12-13: Ей к'ва е тая работа нашите са си заминали, а аз се събудих в някава почти гола стая, която приличаше декор от лагрите от Delta Force. Супер, тука яко геймъри ще да има.
20 мин по-късно: Бахти ужаса тука няма кьорав компютър. Как живеят тия хора. Остатъка от деня прекарах в размисъл над тоя въпрос.

Ден 3: Разходих се из селото. Баси все едно съм попаднал в Unreal. Всички ме гледат като някакъв извънземен. Страх ме е да ходя така невъоражен, поне един нож да имах. И на всичкото отгоре страшна тишина, само тук таме се чуват звуци от някакви същества - страх майка.

Ден 4: Баба ми ми каза, че ще има пилешка супа за обяд, но трябвало аз да донеса пилето, докато тя си свърши работата. Даде ми един нож, излязах на двора и се почудих къде е супера. Тръгнах из селото да го търся, ох добре, имам имам нож и съм по-спокоен.
Странна работа, към, който се зпътя гледа да се скрие, споко бе хора няма да ви ръгам, искам само да попитам нещо. Видях някакъв човек, който го следваха много животни. Мамоо тоя ще го нападнат всеки момент. Затичах се, а оня ми ти старец като замахна с неква тояга и ме свали с един удар на земята. Баси аз да помогна, а той...

Ден 5: Баба ми ми каза, че пилета имало в курника, а не в супера. Пак ми даде ножа и ме изпрати да донеса едно, че все пак да ядем пилешка супа. Какво е курнинк? Отивам да питам съседите които бяха снощи у нас. Изглеждат добри хора. Питах ги те се засмяха и ми показаха някаква постройка в другия край на двора им. Рекох си хубаво, сбогувах се с тях и се запътиха натам. Тамън отворих вратата на двора и три от тия животни дето видях вчера се изпречиха на пътя ми. Е днеска няма начин да не отнеса поне едно в гроба. Засилих се, замахнах и на едно падна главата... егати шума вдигнаха другите две, някакво "бааа баа бааа" от бараката отсреща почнаха да се чуват някакви други странни звучи. Излезе съседа и като видя какво съм направил фана една сопа и с два удара ме свали на земята.

Ден 6: Цял ден баба ми и дядо ми ми викат и не ме пускат да изляза. Да пукна ако разбера защо. Чак вечерта разбрах, че това били овце.

Ден 7: Старите отидоха на полето и ми казаха да не излизам от вкъщи. Е поне на двора ме пуснаха. Разхождам се. Намерих някаква прашна врата. Отворих я, а отвътре един куп кирки и лопати. Супер, намерих си ново оръжие. Взех една кирка и продължих да се разхождам. Зад една врата чух странен шум, някакво "оинк оинк"... баси кво пък ще да е това?! Отварям вратата и гледам някакво странно, дебело животно с два големи "рога" стои и ме гледа. Баси тва прилича на Skaаrdj warrior само дето седи на 4 крака. Сигурно баба ми и дядо ми не знаят за това. Ще взема да ги отърва, че ще си имат проблеми после. Замахнах един път онова се дръпна назад и го изпуснах. Замахнах още веднъж, оно изквича и се скри в ъгъла и млъкна. Ох дано да съм го убил. Поне виждам кървава диря към тъмното.
Легнах да спя и ме събудиха виковете на дядо ми. Оххх май пак съм сгафил нещо - мда бях прав пак идва със сопата. По трудния начин разбрах, че това било обикновен див глиган, който дядо ми угоявал, че да имак повече месо като го заколи.

Ден 8 сутринта: Взеха ме на полето, че да не правя повече бели в къщата... Ужас, това поле ми напомня за Mech Warrior.
След 5 часа: Почна да ми става тъпо и горещо. Ще ида да се разходя... Супер! Магерета! Казват, че били добри животинки, чакай да видя по отблизо. Погалих по глава... май му харесва. Е ще тръгвам за към баба ми. Я то иска да ме последва... ми хубаво дай да го отвържа да дойде с мен. Проследих въжето което за което беше завързно. Някакво колче зад магарето. Тамън го отвързах и онова ми ти магаре се дигна на предните си крака и ме изрита в задника със задните. Изхвърчах поне на 10м. После не помня.

Ден 9: Малееееее боли ме ЗАДНИКАААА. Баба ми се грижи за мен. Каза, че отива в градинката да прекопае лозето и ако ми потрябва да я извикам. Излязох за малко на верандата, а там стои някакво животно което съска, надуло се е и се пуе срещу мене сякаш иска да ме захапе. С един як шут го забих в дувара. Вечерта дядо ми го откри и побесня и искаше да ме набие ама баба ми го спря.

Ден 10: Омръзна ми да лежа, а и задника вече ми мина. Ще се пошляя малко из двора. Eхааа какъв готин, голям нож имаше на масичката. Ще взема да го разгледам като се върна. Запътих се към някаква врата, която ходеше към мазето. Влязох вътре, мммммммммм мирише на вино. Видях една огромна бъчва от където идваше миризмата. Реших да го опитам. Брех то много вкусно това айде още една чашка...
След 30 мин. "опитване" Отидох при баба ми да я видя какво прави... видях я двойна. Тя се зарадва, че съм станал. Даде ми няколко моркова и каза да ги занеса на животните в другия край на двора. Взех ги и бавно бавно, залитайки се запътих натам. Какви пък животни ще обичат да ядат моркови. Като отворих вратата големи, бели, с дълги уши и кървясали очи същества се нахавърлиха срещу мен. Мамоо това са само зайците от Alice, побягнах към къщата стиснал морковите в едната ръка. Блъснах се в масата. Изправих се и взех ножа, който беше на на нея и се завъртях готов за битка. Малко след това се появиха и онези гадове. Клатейки се скочих върху единия и забих ножа върху другия - тъкмо се завъртях да заколя още един баба ми се появи от някъде и ме фрасна с дръжката на мотиката през ръцете след това усетих един здрав удар зад врата и изгубих съзнание.

Събудих се завързан за една от седалките в рейса. Шофьора ми каза, че щял да ме пусне като сме стигнели гарата, защото така му били поръчали. Предаде ми още никога да не съм се бил връщал в тук. Аз и нямам такова намерение - там просто е по-опасно от всяка една игра.

Добавен преди 10 години 1

Върви си магарето Йори из гората и вижда едни от най-добрите му приятели Мечо Пух и Прасчо. Мечо е застанал над Прасчо, а Прасчо е без едно око, един крак, една ръка и едно ухо, държи кошница с гъби. Йори, разбира се, се затичал към тях разтревожен и ги пита:
- Боже, какво му е на Прасчо?!?
Мечо му отговорил:
- Абе, той, глупака, с гъби се натрови..
Йори учудено:
- Е,как така гъби?!? Как така гъби?!? Та, той няма един крак, липсва му ръка, ухо...
Мечо:
- Е,отначало отказваше да ги яде..

Добавен преди 10 години 5

Учителка се опитва да научи децата на фантазия и оригинално мислене.
- Деца, какво е това: сиво на пътя?
Децата:
- Бетонна стена.
- Правилно! Обаче може да бъде и магаре. Какво е това: Голямо кафяво в полето?
Децата:
- Крава.
- Правилно! Но може да бъде и купа старо сено.
Иванчо /от последния чин/:
- Или купчина тор!
Учителката:
- Иванчо, ти само глупости говориш!
Иванчо:
- Госпожо, а може ли аз да задам един въпрос?
- Може!
- Какво е това: като влиза е сухо, кораво и право, а когато излиза е меко, мокро и увиснало?
Учителката, разгневена се приближава до Иванчо и му издърпва ухото.
Иванчо /разтривайки ухото/:
- Правилно! Но може да бъде и дъвка....

Добавен преди 10 години 3

Дневникът на младия Мичурин

10 юли 1863
Днес ашладисах дървената дръжка на метлата със стрък див джоджен. Засега няма резултат, освен че баба ме наби. За да й отмъстя, отрових петела. Така й се пада.

23 юли 1863
Вече две седмици поливам метлоджоджена. Метлата почна да гние, но не се отчайвам. Всяко начало е трудно. Моят съсед Ванка Павлов вчера ми каза, че заключил кучето си и му светкал с червена лампа преди да го нахрани. Попитах го защо, а той каза, че не знае, но било много забавно. Голям чешит е тоя Ванка! И много обича животните. Ходихме с него за риба, а той през цялото време държеше червеите в устата си.

1 август 1863
Магарицата ни, дето я оноди конят на Тимофей Петрович, роди женско. Много е сладичко – на вид е като конче, но е с магарешки уши.
Сега се питам: ако конят оноди овца, какво ще се роди?
Сигурно ще е нещо, дето хем дава мляко и вълна, хем тегли каруцата... Попитах баба какво мисли по въпроса, а тя ме наби.

13 август 1863
Ванка Павлов ми се похвали, че вече имало резултат от експеримента му – козината на кучето окапала.
Питах Тимофей Петрович за кръстоската между кон и овца. Той така се разсмя, че изкуственото му око изхвръкна и кокошката го глътна. Пак ядох бой.

14 август 1863
Баба закла кокошката и върна окото на Тимофей Петрович. Тайно заведох една овца при коня му. Глупавият кон обаче се дърпа и не ще да я оножда. Ванка Павлов твърди, че съм избързал. Трябвало в продължение на няколко седмици всеки ден да осветявам коня и овцата с червена лампа и чак тогава да седна да ги кръстосвам. Боядисах газената лампа на баба и пак ядох бой.

11 септември 1863
Саша Лодигин е в болница. Изгорил си ръцете ахмакът му с ахмак. Хем му казвах да не пъха жици в аквариума! Открил обаче, че от електричеството рибките светят. Сега събира пари за нови рибки.
Ашладисах сливата с калем от мушкато. Баба още не знае.

20 септември 1863
Ванка Павлов ми се похвали, че усилията му дали плод. Щом видело червената лампа, кучето почвало яростно да ръмжи. По същия начин обаче реагирало и на зелена лампа, което било сигурно доказателство, че кучетата са далтонисти.
Саша излезе от болницата и си купи нови рибки.

26 септември 1863
Тимофей Петрович оноди баба. Ако от кръстоската се роди дете със стъклено око, значи съм на прав път.

14 октомври 1863
Плевнята на Лодигини изгоря. Саша пак е в болница. Изследвал влиянието на електричеството върху балираното сено.

1 декември 1863
Кучето на Ванка умря и той е отчаян. Щял да зареже науката и да се отдаде на бубарство. Безхарактерен тип.
Саша ми показа страхотен номер. Пие вода и я излива през ушите си. Цял ден тренирах, но нищо не постигнах. Предполагам, че цаката е да имаш клепнали уши като Саша.

2 януари 1864
Лодигин успя! Вчера пъхнал електрожена в празен буркан и бурканът засветил. От радост Саша целунал електрода и сега пак е в болница.

4 януари 1864
Сливата, дето я ашладисах с мушкато, цъфна! Това е много странно, като се има предвид, че навън е минус 35 градуса. Цветовете й обаче не миришат на мушкато, а на ламарина. Къде съм сбъркал?

23 януари 1864
Тимофей Петрович умря от цироза. Баба много плака, а за утеха взе окото му и го сложи под кандилото вкъщи. “Сега, като се моля, все едно Тимофей ме гледа”, въздъхна тя. Горката жена! Толкова е тъжна, че дори забрави да ме набие.

8 февруари 1864
Саша е съсипан. Някакъв глупак Едисон откраднал идеята му за светещия буркан и я патентовал. Опитах се да го успокоя, но Саша е безутешен. Едри сълзи капят от клепналите му уши.

11 юли 1864
Еврика! Аз съм гений! Сливата роди бадеми. Е, не стават за ядене, но очевидно съм на прав път. Маря Петровна забременя от Саша Лодигин. Тя иска да се женят, но Саша е непреклонен. Твърди, че детето е от Едисон.
А ако кръстосам свиня и петел, дали хибридът ще снася яйца?

Добавен преди 10 години 5

Из научнопопулярен филм:
"Когато порасне, малкото на маймуната става маймуна, прасенцето става свиня, магаренцето става магаре, козлето - козел и т.н.
Човекът е единственото същество в природата, чиито деца, когато пораснат, могат да се превърнат в едно от гореизброените животни."

Добавен преди 10 години 0

За следващия контингент на мироопазващите мисии в чужбина

Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...

Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника болгарнинджа, за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.

Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.

Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачаме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.

Ден 6. Почивахме.

Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.

Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме петметрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.

Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолеее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7 метрова ограда, поже да я прелети. С барутни ускорители.

Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.

Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.

Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъза задника.

Ден 14. Най сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.

Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия.. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъза задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 автомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.

Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.

Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал!! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.

Ден 18. Дойде командира и ни разказа че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.

Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жоманка.

Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими но и нечути тъй като мъдрият старшина ми привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Тярбва да се знае все пак ка да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.

Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.

Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо??? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме заупокой на душите им по обичая на нинджите.

Ден 23. Разбрахме че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.

Ден 24. Дойде старшината. Обяви че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.

Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината състояща се от изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.

Ден 26. При командира пак дойде председателял на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се че елхата попогрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.

Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в искуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.

Ден 28. Някой от ротата попогрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка /знаем го/ и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция разбира се най-добре е ба се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.

Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената 100 от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по големи мишени за стрелба с гири.

Добавен преди 10 години 2

Жена си сменя гинеколога и отива за пръв път при новия. Когато ляга на магарето и разтваря краката си, докторът се навежда, оглежда и казва потресено:
- Е-хеее, това е най-голямата, която съм виждал! Най-голяяямата, която съм виждааал!
- Е няма нужда да го казвате 2 пъти, тросва се жената.
- Не съм! - отговаря доктора - Това е от ехото...

Добавен преди 10 години 5

ИЗ ПИСМА ДО ЕДИН ЖЕНСКИ ВЕСТНИК

"Той много тежко го преживяваше и което е най-лошо - разочарова се от момичетата. Започна да гледа на тях като на противоположен пол."

"Сутринта той си замина, а аз останах сама в разхвърляното легло - гола и разтревожена." Стела, 14 г.

"Аз бях изнасилена цялата и навсякъде. Но това е минало. Сега се интересувам от други работи."

"Аз не умея да се целувам и в това е моята беда. А всъщност нищо ми няма, даже съм красива. Харесвам се на момчетата, но щом разберат, че не мога да се целувам, те бягат от мен и казват, че съм задръстена."

"Когато харесам някое момиче, аз мога да я любя от 10 до 14 пъти на нощ. Не всички момичета обаче издържат на моята страст."

"Първоначално аз я обичах с полова любов, но след това тя постепенно за 10 години премина в платоническа любов със с*кс."

"Мъжът е най-доброто, което е могла да измисли природата за жените."

"Вчера с моя приятел спахме заедно и реших да съобщя за това на любимия си вестник. Целувам всички мъже в редакцията!"

"И тогава аз разбрах, че моите родители ГО правят. Когато минавах покрай спалнята им дочух стонове и въздишки, след това видях в кофата за боклук "онова нещо". Аз се ужасих, преживях го дълбоко, не можех да си намеря място. Не си представях, че моите родители правят такива неща... Та те са постигнали всичко в живота: работа, приятели, четири деца. Защо? Какво не им достига? Не разбирам..."

"Вашите фотографии към публикуваните материали ми пречат да чета..."

"Какво трябва да прави мъжът, когато жената изпитва оргазъм?"

"Мъжете много добре се приспособяват. Идват, ядат, гледат телевизия, прелистват вестник и - спят. А ти тичаш като магаре насам-натам."

"Обичам жена си, затова й изневерявам рядко."

"В една книга прочетох, че жената трябва да знае мястото, където се намира еректалния център на мъжа. А как да го намеря - за това нито дума."

"Много ми е интересно да разбера: Робинзон Крузо и Петкан, когато са били сами на острова какви са били - обратни или зоофили?"

"Той отговаря на любовта ми със с*кс, но не от сърце."

"Аз те обичам повече от живота, не случайно съм спала
с тебе."

"Предлагам вместо думата "кунилингус" да се употребява по-подходящата по звучене дума "лизинг".

"Защо ако момиче преспи с момче я считат за прос*итутка, а ако момче преспи с прос*итутка, няма подобно нещо?"

"Може ли да се заразя с венерическа болест от момче, ако той боледува от нея, но още не знае за това?"

"През лятото имах полова близост в парка до паметника на българо-съветската дружба. И до ден днешен при полова
връзка в съзнанието ми изникват образите на национални герои."

"При нас всичко не стана просто така, а дълго и сложно."

"Тя ме покани у тях на гости. Аз като мъж купих хубаво вино, букет цветя и няколко презерватива."

"Не пия, не пуша, обичам музиката, цветята, плащам алименти..."

"Аз го наричах "урод", но обърнах внимание на поведението му и се влюбих."

"Аз съм на 42 години. Омъжвала съм се 4 пъти, всеки път все по-успешно и по-успешно."

"Едно малко познато момче искаше да спим заедно, но аз се страхувах. Тогава той ми каза: "Не се страхувай, той ми е малък..."

"Мъжът ми много ме пазеше."

"Не ме даваха на когото падне."

"Аз съм на 13 години и досега не съм спала с момчета... Но вече се интересувам от публичните домове."

"Мъжете ме гледат с някаква жажда и очакване. Понякога просто ми се иска да ударя някого по мутрата, особено чужденците."

"Никога не съм виждала жива прос*итутка. Интересно, къде ли се крият?"

"Неотдавна ме изнасилиха. Честно да си кажа, не знам защо."

"Пиша Ви вече трето писмо, въпреки, че не съм изпратил все още първите две."

"Аз мисля, че с*ксът при нас, в провинцията, не е много развит. Въпреки, че имам познати, които го практикуват почти ежедневно."

"С*ксът го правя само с жени, нямам никакви връзки с мъже. Но още от детството си обичам клизмите."

"Виждам, че всякакви кретени Ви пишат писма за най-различни глупости. Затова и аз реших да Ви пиша."

Добавен преди 10 години 7

Отишъл Нане на гости на Вуте. Както си говорели, Нане се сетил че за утре има тежка работа и решил да поиска на Вуте магарето на заем:
- Абе Вуте да те питам... Да ми дадеш магарето на заем за утре...???
Седи Вуте и мисли: "Да му кажа, че не е тука... Не става, видел го е на поляната... Да му кажа, че е болно... Не става, пасе трева като побъркано... Ше зема КОМПРОМИСНО решение...":
- Нане, абе я си е*и майката !!!

Добавен преди 10 години 2

Един млад актьор се явява на изпит в НАТФИЗ:
- Ще вземете изпита само, ако разсмеете това магаре.
Отива младежа до магарето прошепва му нещо. То започва да се хили и търкаля.
- А сега, ако успеете да го разплачете ви пишем отличен.
Магарето подвива опашка и избягва.
Питата го:
- Абе, ти какво му направи да го размееш и да го разстроиш така?
- Ами, първо му казах, че моя е по-голям от неговия.
- А после?
- Ами, показах му го.

Добавен преди 10 години 2

Знаеш ли, момиченцето ми, какво ще стане ако посмучеш на лъва в зоологическата градина оная работа?
- Знам, дядо - ще има сперма.
- А ако посмучеш на магарето оная работа?
- Знам, дядо - сперма.
- А ако посмучеш на дядо си оная работа?
- И това знам, дядо - ще има сперма.
- Не само, момичето ми - ще имаш и шоколадче!

Добавен преди 10 години 4

- Защо магарето маха с опашка, когато реве?
- Дирижира си.

Добавен преди 10 години 1

Вървяли си двама шопи и по едно време видяли едно магаре да си пасе на поляната. Единия шоп казал на другия:
- Давам ти 50 лв. , ако накараш ей онова магаре да се разсмее.
Отишъл шопа при магарето и му прошепнал нещо на ухото. За почуда на първия шоп магарето започнало да се хили като след виц на Слави.
- Е, добре де к'во толкова му каза, че го разсмя така - попитал първия шоп.
- Ами казах му че оная ми работа е по-голяма от неговата. - отговорил втория шоп.
- Добре, давам ти 100 лв., ако го разплачеш.
Отишъл пак шопа при магарето и изведъж то започнало да реве.
- Е, добре де този път какво му каза? - попитал първия шоп.
А вторият отговорил
- Ааа, нищо... просто му го показах.

Добавен преди 10 години 2