Вицове за магарета
В тази категория има 430 вица, разпределени в 29 под-страници.
Ето и една приблизателна схема на разделенито на конските сили в тези прочути немски возила:
1) 120 редови коня на обикновен Golf II GTI
2) Надпис GTI отпред дава минимум още 5 коня, тази отзад дава 15, щото винаги им гледаш задницата... => станаха 140
3) Затъмнени джамове + 10 коня => до тук 150
4) Допълнителни два фара на предната решетка + 15, но тъй като никога не се използват по предназначение ги намалявам на 10 => колко станаха... 160
5) Голям накрайник на ауспуха... тук работата е сериозна... минимум 25 коня => сумарно станах 185
6) Може да е само с накрайник на ауспуха, ма па за сметка на това има огромна лепенка REMUS на задния джам... минимум още 25 => станаха 210..
7) Надпис 16V сам по себе си добавя още 15 коня => 225
8) Малък, но забележим (?!?) спойлер на багажника отгоре подобрява несравнимо сцеплението, рязко спада разхода на гориво и прибавя още 25 магарета та да станат общо 250
9) Лет(Н)и джанти, страхотна имитация на O.Z. купени по 40 лева бройката прибавят още 20 (по 5 на джанта) коня за да станaт общо 270
10) Всяка лепенка на фирми за тунинг прибавя по още 10 коня, т.е. тъй като всеки уважаващ себе си голфаджия има минимум 2 (задължително на различни фирми) общия брой на конете стават 290
11) И сега като прибавим и типично голфаджийската поза в колата, а именно: отворен джам, с лявата ръка стиска със сила волана, лъкята му се е показал през прозорец, дясната е на скоростния лост , държи го 3 пъти по силно отколкото волана, главата му е наведена така, че очите му да са на нивото на лакътя за да може да гледа още по-страшно. Цялото това нещо прибавя още 10 коня (заслужава повече, но не всички са стрикни в изпълнението на този точка) и така вече крайните коне на вездесъщите Голфове стават 300. И после Голфаджиите били виновни... не са бе, не са виновни... и вие да се качите на толкова мощна кола, не през олимпийския кортеж ще минете, ами охраната на Буш...
0
Те го и ценорасписо като у скобите съм турил пояснениа за по наясно.
ЦЕНОРАСПИС
Спане У одаята с исглед накъмто барата - два лева на креват.
У одаята с исглед накъмто дворо - един и педесе пак на креват.
(и двете такси са независимо за мъжко ели за женско ама ако некоя ми фане окото моем да напрайм остъпка с некакви процентове)
Ядане
Закуска - пържени филий с кисело млеко една паничка.
Обет - пържена лютеница, пръжки с боб, картофена чорба и компот (секи път различно само компота е секогаш.)
Вечера - яйцета на очи ели бъркани (секи път различно) и ена малечка шльокавица по желание на клиенто с мезе торшиа а летоска домат ели краставица.
Сичко наедно - два и педесе секи ден.
(ако неко ден ми ареса компаниата може да отпущим по ена голема кайсиева за бес пари)
Хигиенски нужди
Ако некой му се прикъпе слочайно може летоска у барата а зимъска у цинково корито с ладка вода от котел. И у двата случая претвиждаме търкане на гръб с кисе от назе. Ако търка Глигорица таксата е лев и осемдесе ако търкам язе таксата става на лев и педесе що съм по як.
Ако некой си мие забите да си носи паста що у Добролево немаме. Ние заран като се нажабурчиме с шльокавица и не завъждаме микробе еб*си. Сапун нема нужда да се носи ние имаме ператен он се не пеняви като грацкия ама отмива добре.
Нужник си имаме у дворо и е екологически исправен. Секи път като се размерише та почне да люти на очите му фъргам вар. За него таксата е двайсе стотинки на исхождане става дума за голема нужда (леле а Натка расправа че у градо зимат по педесе стотинки). Иначе пикането може и у дворо за бес пари ама гледай да не е у насадено еб*си.
Торизам и други заебавки
Отиване (и завръщане) до гората за гъби ели е тека само за расодка с придрожвач (язе) - един лев натам и един лев навам става на въпрос за пеша. Ако е с яздене на магаре таксата е секи път различно що требва да го пазарим от друк, що мойта магарица Живка е проклета и може да стане неко сакатлък еб*си. Ама нема да се върже повече от два лева нанатам и два лева нанавам сметам язе.
Посештение на хоремаго с придрожвач (язе) - педесе стотинки сичко ама кво си викнеш на Витка ели Благой си плащаш оделно. Ако викнеш нещо и на мене (ама да не е лемонада) таксата отпада. Апа ако тръгнеме сички тористе у група един е за бес пари ама вие че си се разберете кой еб*си.
Издойване на коза (ели офца) с инструктор (Глигорица) - осемдесе стотинки.
Издойване на крава пак тека - лев и двайсе.
Цепене на дърва с манара и инструктор (язе) - два и педесе за кубик.
Копане с малечко мотиче у дворо - един и десет на фитириа (по грацки май се вика леха).
Копане със сащинска мотика на кукуруз ели лозе - два и двайсе на рет.
Чистене на кочината на прасето Гошко - осемдесе стотинки.
Изфъргане на тор от оборо до улицата - лев и четиресе на количка.
Други - наспорет клиенто.
(у други олизат Глигорица да ви пее като едете ели язе да ви водим до казано да видите как се пече рикия ели текива неща)
Забелешка
Ако дойде чожденец ели чожденка в независимос от каде е в смисал на даржава, таксата веднъга се преобръща у еврота по същите цени. И да си водат превеждач еб*си.
Добре дошле у назе!
Опознай селото та да обикнеш градо!
Язе сметам че като туриш едно връз друго неизлиза скъпо еб*си.
3
Събрал лъвът всички животни и вика:
- От днес, ще подобряваме раждаемостта в гората и затуй съм решил да теглим чоп кой кого ще оправя.
Тегли първите двама и обявява:
- Магарето, че е по-силно ще оправи маймуната ва*инално. Магарето започва, а зайчето си мисли "Йибах мааму, дано не се падна с лъва или слона!"
Тегли лъвът вторите двама и обявява:
- Вълкът, че е по-силен ще оправи гаргата ан*лно.
Почва вълкът гаргата, а зайчето пак си мисли "Йибах мааму, дано не се падна с лъва или слона!"
Тегли лъва третата двойка, четвъртата и накрая остават само зайчето, змията, слона, лисицата и лъва.
Тегли пак лъва и обявява:
- Слона ще оправи лисицата, ан*лно.
Слонът почва, а зайчето си вика "Йибах мааму, само дано не се падна с лъва!"
За последно тегли лъвът и обявява:
- Аз че съм по-силен ще оправя змията орално.
И хоп, нанизва змията.
"Слава богу, размина ми се", хили се наум зайчето.
В това време слонът се обажда:
- Абе, лъве, лисицата не издържа и припадна, какво ще правим сега?
- Ааа, проблем няма, тъкмо си нанизах презерватива, що да не направим една тройка със зайко?
1
- Колко ти е часът?
- Сега е времето, когато магаретата се къпят.
- А защо още не си във водата?
0
Дневник на българския нинджа
Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни, че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...
Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника "болгарнинджа", за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.
Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.
Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачахме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.
Ден 6. Почивахме.
Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.
Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме пет метрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.
Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7-метрова ограда, може да я прелети. С барутни ускорители.
Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.
Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.
Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъса задника.
Ден 14. Най-сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.
Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 автомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.
Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.
Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза, че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.
Ден 18. Дойде командира и ни разказа, че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.
Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жмичка.
Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и нечути, тъй като мъдрият старшина ни привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме, че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Трябва да се знае все пак как да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.
Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства, реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.
Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме за упокой на душите им по обичая на нинджите.
Ден 23. Разбрахме, че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.
Ден 24. Дойде старшината. Обяви, че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.
Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината, състояща се в изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.
Ден 26. При командира пак дойде председателя на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза, че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини, а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се, че елхата по погрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.
Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза, че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се, не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в изкуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.
Ден 28. Някой от ротата по погрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка (знаем го) и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет, че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция, разбира се, най-добре е да се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.
Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет Макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по-големи мишени за стрелба с гири.
Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди.
Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце, а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша. Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина на бегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.
Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.
Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме за упокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.
Ден 34. Дойде председателят на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза, че при упорити тренировки с плюнка може да се убие и слон.
Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори. Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупчен като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни.
После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре, че сме тренирани и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане.
Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо със зелен кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението.
Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.
Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.
Ден 39. Дойде председателят и каза, че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му, че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиот е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.
Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок и опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.
Ден 41. На сутринта дойде председателят и със сълзи на очи ни разказа, че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъй като това беше последния ден на обучение в базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклауд.
Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.
Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.
Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни, че ще усвояваме управление на армейски средства за придвижване.
Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Рабира се, така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най-добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях.
Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи...
Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.
Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.
Ден 49. Започнахме с вертолетите. Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се, че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания.
Дойде инструктор и ни чете три часа - физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи, го прекъсна по средата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може.
Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във вертолета. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тернирахме на сухо да въртим педали.
Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих вертолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация, но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа.
Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той строши ръчките за управление и при кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола - единия в носа, единия в опашката. Да ни видеше старшината...
Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо? Никой не можеше да отговори. После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата.
Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти кокошки, панически бягащи през прозорците.
Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен. Изразихме съчуствие. Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фройд.
Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет. После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон.
Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка.
Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни е интересно. По-късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.
Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, който се нарича щик, може да се коси трева. За зайци.
Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се, събрахме с лопати.
Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение.
Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска.
Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава.
Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инструкторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби.
Ден 66. Най-сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе първи. След три кръга от танка се извиха кълбета дим. Спря. Зрелището бе отвратително.
От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху електромашинния усилвател на купола. Направил късо съединение. Включила се противопожарната инсталация. Инструкторът излезе от танка с измръзване на пръстите на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи тренировка на вестибуларния си апарат, ходейки по опънато на пода въже.
Ден 67. Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво движение и стреля с осколочно фугасен. От храстите с див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката стръвница и започна да разхвърля кожата си. Ние се спуснахме след нея и я заловихме. Оказа се, че стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка, специално изпратена от таен Пелменистански шпионски център. Терористката беше подложена на жестоко мъчение. Най-напред изскубнахме с кола маска косъм по косъм мустаците й. След това изрязахме ноктите и й изтрихме лака. Когато започнахме с гората на хълма, тя не издържа и си призна всичко. Записахме показанията. Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка. Терористките са нещо опасно. Носят със себе си бактериологично и биологично оръжие.
Ден 68. Изпратихме терористката в центъра. На излизане тя крещеше Хуйвам, Хуйвам. Огледахме се, но човек с такава фамилия при нас нямаше. Объркала се е горката.
След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров улучи дулото на танка, след което от вътрешността излезе танкист, целия в черни сажди и многократно спомена роднините на Петров по женска линия.
Ден 69. Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме, че ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на диверсионната техника - делтаплани. С цел маскировка ни натовариха в една полупразна цистерна за изпомпване на фекални води с надпис "Златната ръка". След тричасово пътуване пристигнахме на секретен полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев, който за маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип пустинна буря. Поизмихме се и решихме да се разтъпчем из секретния полигон. Наловихме змии и жаби и ги изпекохме за заблуда на вероятния противник.
Ден 70. Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с противоатомна защита. Там съхраняваха строго секретните делтаплани. Сержанът ни чете лекция за принципа на действие на делтаплан с пулсово реактивен двигател. Оказа се, че реактивния двигател работи с метан, който с цел екологичност, се изработва от човешкия организъм. За целта в течение на три дни преди полети трябва да се мине на спец режим на хранене с усилено присъствие на бобови култури и кисело зеле. После ни показаха самия делтаплан. Чисто черен с надпис made in Bulgaria. Сержантът реши да ни покаже възможностите на делтаплана. Направи демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж. Разбрахме, че най-сложната фигура в пилотажа е поставянето на пластмасовата тръбичка, захранваща двигателя към работния газ.
Ден 73. След три дни усилено хранене със смилянски боб с кисело зеле дойде дългоочакваният момент. Сутринта започнахме подготовка за полети. Делтапланите бяха изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към задника на всеки от нас присъединиха пластмасова тръбичка за захранване на реактивния двигател. Първи стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе запалка тип Ронсон към соплото. Смотлев на тласъци излетя. Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко започна да набира височина съпроводен със режещ звук пррррррррррррррррррр.
Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя. После се опита да спре притока на газ, но беше здраво привързан. Сержантът каза, че може да се прибере чак след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона до полунощ и най-после се приземи. Останалите летяхме нормално с изключение на Душегубов, който след излитане започна да повръща. Двигателя загуби тяга и Душегубов се приземи на пет километра от полигона. После мъкна делтаплана на гръб.
Ден 74. Обучавахме се да катапултираме от учебен стенд. Петров катапултира така, че падна в гората. Върна се яхнал елен лопатар и с чувал гъби на гърба. Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че Петров в обърнал резбата, защото лопатаря беше мъжки. Ударихме му ножа. После ядохме лопатарско с гъби и пихме за упокой на душата му.
Ден 77. След три дни зарядка с боб имахме нощно тактическо учение с бойни стрелби. За целта селското население в радиус от 30 километра бе евакуирано. Към десет вечерта излетяхме. Сержантът ни даваше старт със запалката, нахлузил изолиращ противогаз. В тъмнината объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене атакувахме светещи постройки. Бяха ни нещо познати. Петров включи сирената и от прозорците на сградата заизскачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно предчуствие. Бързо се върнахме на полигона.
Ден 78. Мирното селско население се завърна в родните села. По този случай ни устроиха малък банкет. Изядохме едно прасе и изпихме пет каси бира. Следобед дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи разказа, че сутринта е намерил всички щрауси с разстройство. До обяд разгребвал последиците от разстройството. Сержантът му каза за успокоение, че птичия тор е много скъп и може да го продаде на селяните.
Ден 79. Нашето обучение е към своя край, обяви капитан Дърваров, пристигайки на полигона. Дадоха ни десетдневен отпуск.
След него заминаваме на мироопазваща мисия.
В Пелменистан.
5
- Знаеш ли каква е разликата между магарето и мулето?
- Каква?
- Магаре - това е научна степен. А муле - вече е длъжност...
1
Един се прибрал вкъщи късничко и намерил пред вратата умряло магаре.
Веднага седнал и се обадил на полицията.
- И защо заемате линията? - скарали му се оттам. - Тоя телефон ни трябва за по-сериозни работи! Като сте намерили умряло магаре, вземете и го заровете някъде!
- Ама нали в такива случаи се съобщава на роднините... Затова звъня...
3
Баба меца отишла при заио Байо и рекла:
- Зайо Байо аре ела с мен на дискотека?
- Не искам Мецо там ша ма спукат от бой!!! - отговорил заека.
- Не бой са бе, зайо!!
На другя ден Мецана па отишла при заека.
- Зайо Байо, аре ела с мен на дискотека?
- Не искам Мецо там ша ма спукат от бой!!! - отговорил заека.
Вече на другия ден Баба Меца отишла при Зайо Байо с една тояга.
- Зайо Байо аре ела с мен на дискотека?
- Нема, там ша ма изгърбят от бой!!
- Ако не дойдеш с мен аз ша та пребия!!!
- Добре Мецо.
Отишли те пред дискотеката и излиза една двогърба камила и зайо Байо почнал да се дърпа.
Меца рекла:
- Що се дърпаш бе зайо?
- Виж т`ва магаре как са го прегърбили от бой..
1
Бай Ганьо, французина и африканеца си говорели. Африканеца вика:
- Аз си купих една ябълка... е толко голяма и като се върнах като я сложих на масата и тя се счупи.
Французина казва:
- Това не е нищо. Аз като си купих една ябълка като я сложихме на кантара той се счупи.
Бай Ганьо вика:
- Това не е нищо. Аз си купих една ябълка и като я сложих в каруцата... тя се счупи и от ябълката излезе един червей и той изяде магарето.
11
По празниците дори любимите ми научни работници от крепостта на науката - Магадан, си позволиха да му поотпуснат края и се отдадоха не толкова на открития, колкото на лични търсения. Ето каква обява е била забелязана да виси на таблото за съобщения в стаята за отдих на Магаданската Акушеро-гинекологична академия за репродуктивни експерименти, съкратено - МАГАРЕ. Дето се вика, реших да ви я прочета, защото кой знае - може пък някой да откликне и да помогне на човека. Но ето за каква обява става дума:
"Гинеколог с тридесетгодишен стаж по специалността си, търси да сподели живота си с жена, която е в състояние да го изненада с каквото и да е, което не е виждал досега".
2
Двама души си говорят:
- Искаш ли да се хванеме на бас, че онова магаре ей там ще го накарам да се засмее?
- На 10 лева, че не можеш!
- Гледай тогава.
Отишъл при магарето казал му нещо и магарето се захилило , върлагяло се по земята в кикот. После първият се връща и пита другия:
- А искаш ли да се хванем на бас, че мога да го накарам и да се разплаче?
- Айде да видим! - казал насмешливо другия
Отишъл той при магарето направил някакво движение и магарето започнало да реве неудържимо.
Вторият пита първият:
- Добре де, как го разсмя първия път?
- Еми казах му че моя х*й е по-голям от неговия и то умря от смях!
- А как го разплака?
- Втория път му го показах!
0
Умряло служебното магаре на локомотивно депо София. Когато го погребват на надгробния му камък пишат: Тук почива магарето Марко, което през жизнения си път успя да ритне трима министри на транспорта, 6 генерални директори на БДЖ, 20 главни енергетици, 30 ръководители на поделения, 50 началници на депа, 100 деломайстори, 150 началник-влакове, 300 машинисти, 500 кондуктори, 600 помощник-машинисти, 1000 билетни касиерки, 1300 хигиенистки и един вдигнат пантограф на локомотив серия 44/45.
1
Обява:
- От днес таксата за преглед е намалена от 15 лв. на 5 лв. и работя вече със здравната каса! Гинеколог П...
P.S. Между другото ми се счупи магарето и преглеждам на рамене!
3
VW Golf 2Голф 2 е аристократичен модел на шведската фирма Ауди, първоначално създаден да докаже или отхвърли Специалната Теория на Относителноста на Айнщайн или с други думи - да провери дали е възможно телата да се движат със скорост по голяма от тази на светлината.
Съществуват и други мнения - например според известния учен-дисидент Александър Бойчев, Голф 2, не е автомобил, а е истинско социално явление (също като Дявола).
Среща се предимно в провинцията и обратното.
Съдържание
1 Конски сили
2 Най-бързият модел в София
3 Най-бързата кола в страните членки на ЕС
4 Разпознаване на членовете
4.1 Известни личности с Голф
5 Направи си сам
6 Ъпгрейд
Конски сили
Ваденка Ремус на задното стъкло вдига мощността с 10 коня.Ето и една приблизителна схема на разделението на конските сили в тези прочути возила:
1) 120 редови коня на обикновен Golf II GTI
2) Надпис GTI отпред дава минимум още 5 коня, тази отзад дава 15, щото винаги им гледаш задницата... => станаха 140
3) Затъмнени джамове + 10 коня => до тук 150
4) Допълнителни два фара на предната решетка + 15, но тъй като никога не се използват по предназначение ги намалявам на 10 => колко станаха... 160
5) Голям накрайник на ауспуха... тук работата е сериозна... минимум 25 коня => сумарно станаха 185
Тръба от тоалетна сложена на ауспуха дава още 15 коня. Двойна такава - 25. Произведено в Юнайтед Стейтс Роботс анд Меканикъл Мен 6) Може да е само с накрайник на ауспуха, ма па за сметка на това има огромна лепенка REMUS на задния джам... минимум още 25 => станаха 210..
7) Надпис 16V сам по себе си добавя още 15 коня => 225
Малък, но забележим (?!?) спойлер на багажника отгоре подобрява несравнимо сцеплението, рязко спада разхода на гориво и прибавя още 25 магарета та да станат общо 250
9) Лет(Н)и джанти, страхотна имитация на O.Z. купени по 40 лева бройката прибавят още 20 (по 5 на джанта) коня за да станaт общо 270
10) Всяка лепенка на фирми за тунинг прибавя по още 10 коня, т.е. тъй като всеки уважаващ себе си голфаджия има минимум 15 (задължително на различни фирми) общия брой на конете стават 290
11) Само 1 конска сила отгоре, но много GuZaR-ско технологично подобрение са няколко червени светодиода хитро скатани в муфата на ауспух-а. Погледнат изотзадзе Голфот прави кюнците червени!
12) Наличието на РК, КН или в най-краен случай ВН в номера качва съответно 15, 10 и 5 коня. Ако Голфът се кара в София, конете може да се удвоят. Ако шофьорът наистина е от някой от тия градове и кара в София, гореизброените коне се утрояват. Ако драйверът е от тия градове и си кара в града, конете падат наполовина.
За североизточна България правилото важи и при номера от типа ТХ и Н, също така и от по-южните щати като У - Ямбол. Особеност на този тип състезатели е тяхното отношение към новите технологии - повечето в крак с времето си инсталират гъзосъбирателни устройства и наред с басите марка Neo - за 10 лв от Метро - много държат да притежават зловонни горива под 260 атмосфери налягане за т.нар. Jet Propulsion. Цялата установка добавя поне 10-20 коня.
Важно е да се гледа страшно и да се кара със клаксон - това дава още 30-тина коня. А ако е през лятото пред баби Германки, се добавя 1 кон за сръчност и 4 за съобразителност.
Седалките "Рекаро" са стандартно оборудване във всеки Голф 2. Те се ползват още и в във военните изтребители F-15 TomCat и F-16 Fighting Falcon. Опцията "катапулт" спасява при опасни гонки / ластици.12) И сега като прибавим и типично голфаджийската поза в колата, а именно: отворен джам, с лявата ръка стиска със сила волана, лъкята му се е показал през прозорец, дясната е на скоростния лост , държи го 3 пъти по силно отколкото волана, главата му е наведена така, че очите му да са на нивото на лакътя за да може да гледа още по-страшно, телефон 3310 на колана и Сашка Васева от мощната аудио-система. Цялото това нещо прибавя още 10 коня (заслужава повече, но не всички са стриктни в изпълнението на този точка) и така вече крайните коне на вездесъщите Голфове стават 300
13) Сините светлини на жигльорите на чистачките дават поне още 7-8 катъра, но само по здрач.
14) Задължително за истинските притежатели на суперкар ГОЛФ-2 е изпреварването от дясно, в не-англоговорящи страни, с поне 40 км/ч над допустимата скорост. Идеята е че с всяко подобно изпреварване шоферите събират бонус точки които могат да заменят в специализирани магазини. Магазините членуват в клуб с мото: "Голф-2 аксесоари всичко от 1 до 2 лева" и раздават лепенки тип петно, тип капачка за бензин формула едно style и други. На по заслужилите членове им се дават топки за скоростен лост "зарче" , кит и вестници за визуален тунинг.
15) Ако Голф 2 е с перничка регистрация, огледайте и за задължително висящите от предното стъкло играчки - кученце, зайче и слонче, закачливо полюшващи се между ЦеДе-та или за по-модно ДеВеДе-та в сложен синхрон. Видимостта между тях е нулева, но именно в това се крие майсторлъка на перничкия шофьор на гоУф. Ако можете да зърнете пък задната седалка през затъмнените с фолио за 2лв стъкла, ще откриете модерната завивка китеник, неразделна семейна ценност, без която ГоУфа просто не може да кара достатъчно бързо. Ако върху китеника има поставена кора с яйца, добавете още 5 коня.
16) Обява, написана на РС и залепена от вътрешната страна на страничното стъкло (може да се дублира и от двете страни). Текстът е: с големи букви ПРОДАВА СЕ ЦЕНА 10 000лв (носи 10 т.) или 5 000еur (носи 15т.) Важно е да се знае цената на Голфу.
16) Ако шофера е с ментекс кожено яке дизел (черно и бело) допълнително 25 коня.
Най-бързият модел в София
След дълго проучване на марката и собствениците по средно статистичестко изчисление, базирано на Неделното Гаусово разпределение и Съботното Шофиране в полутрезво състояние, се оказа, че най-бързият модел в София е Golf II 2.0 GTI 16V черен металик отговарящ на всички описани tuning points по-горе и със регистрация PK.
"Забелязва се отдалеч. За жалост аз не го видях и отблизо."
- споделя Ахмед Мерчев след Катастрофата на светофара на МЕИ-то.
Най-бързата кола в страните членки на ЕС
Пернички Голф 2, модел 2007-ма
След 2007 година Golf II с перничка регистрация ще бъде най-бързата кола в страните членки на Европейския Съюз.
Разпознаване на членовете
Собственик на Голф 2 от Люлин на ежегодния голф-парад в Берлин.Тъй като Голфаджиите са много задружен народ помежду си и те се поздравяват по кръстовищата, магистралите, тесните улици, планинските пътеки и паланките по следния начин (степенуването на крясъците и виковете е задлъжително до момента в който колегата не реагира):
1. Спиране на ръчна зад колегата.
2. Светкане, свиркане и ръкомахане към предния.
3. Отваряне на прозореца и усилване на музиката. Същевременно псуване на бакшиша отстрани.
4. Потропване отгоре по покрива с лявата ръка.
5. Жест "наздраве" - с празна ръка.
6. Сваляне и вдигане на сенника - левия или десния.
7. Среден пръст. За да се отличава от обидния жест - показва се с двете ръце едновременно през преден ляв прозорец. За да сме сигурни в съпричасността си може да се вика силно и продължително: "УУУУУУУУУ".
8. Изкъртване на ръчната и махане с нея през левия прозорец на Голфарата.
9. Вдигане на колата 4 пъти на крик. Два пъти бързо и два пъти бавно.
10. Изваждане на помпата и надуване на презервативи.
Известни личности с Голф
Голф 2 е престижна марка, която е привилегия, а не право. Известни хора, които притежават или ще притежават Голф 2:
Светлин Наков
Шефът на САП Лабс (ще получи Голф 2 ако успее да наеме 1,000 човека до края на 2006-а година)
Румен Гайтанов - Вълка, шеф на софийските фирми за извозване на боклук "Волф" и "Дитц", кара поръчков МакЛарън Голф 2 на стойност 450,000 евро. И двете фирми са пред фалит, поради липса на работна ръка - повечето работници се преместват в САП Лабс веднага след отварянето на офиса на германския гигант.
Др. Александър Горанов - отявлен (вече ex-)собственик на Голф (или още `кенефа`). Виж Русенски Коцкари.
Абдул ал Хазред - собственик на мощен PHI Golf.
Любо Станиславов - главен редактор и близък до сърцето на издателя на драйФ-стайл списание MOTOR SHOW Мартин Захариев.
Грую
и Аз
Направи си сам
Голф 2 самоделкаАко не разполагате с Голф, но много Ви се иска да имате, не се отчайвайте. Има изход от ситуацията. Винаги може да тунинговате вашия стар Форд. За целта са Ви необходими само парче картон, лак за нокти (сребрист) и българско инженерно влакно.
0
Едно трабантче и едно магаре се засичат на един мост, обаче нямало как да се разминат и трябвало някой да отстъпи.
Трабантчето казало:
- Аре чупката от моста за да мина, аре че бързам!
Магарето се ядосало и отвърнало:
- Какво да се разкарвам от моста веее... и аз съм МПС!
Трабантчето загледало Магарето и му отвърнало:
- Е добре като си МПС защо кардана ти виси надолу??
1