Вицове за магарета
В тази категория има 430 вица, разпределени в 29 под-страници.
Събрали се селяните на панаира, той бил веднъж годишно и всеки искал да се докаже! Срещнали се трима земеделци, отглеждащи ябълки и се почнали:
- Ази ония ден откъснах една ябълка и като я турих на кантаро и фрааассс - строши кантаро...
- А ази като откъснах ябълката и като я турих на масата и фраассс - строши масата...
- А ази като откъснах ябълката и като я турих у каруцата...
- Ееее, ти ся шъ кайш, че е строшила каруцата!!!
- Не бе, ама като излезе червея и изяде магарето!!!
Една жена отишла на гинекологичен преглед. Докторът я разкрачил на магарето и тъкмо бръкнал с два пръстта да я прегледа, когато жена му звъннала по телефона.
- Ама как не може да го намериш, мила - поядосал се гинекологът и се опитал да жестикулира, макар ръцете му да били заети.
- Казах ти, веднага щом влезеш в безистена свиваш в ляво, минаваш три магазина, в дясно, пак дясно и на ляво нагоре по стълбите.
Затворил телефона си, а пациентката с учестено дишане простенала:
- Докторе, може ли още веднъж адреса!
Две модерни баби си чатят:
– Ко прайш ма, Нетке?
– Ми цъкам си в нета. Намерих едно място, дето дават голи юзъри. Червих се, червих се, ама три часа ги гледах.
– Аууу, Нетке, да ми пратиш линк у Месинджъра, та да ги видя и аз! От кога гол юзър не съм виждала? Дядото вече за нищо не става, съвсем му се е разхлопало хлопито и рамът не му стига. А да не говорим, че хард дискът му вече въобще не е хард.
– Ее, стига и ти! То и ние вече и за спам не ставаме. Ако можех да се сейфна така, както бях преди 40 години!
– А знаеш ли аз каква красавица бях, без никакви бъгове? Сега и аз съм станала за рестартиране. Целият ми десктоп се е набръчкал.
– Чатке, ние добре се заговорихме, ама се сетих, че трябва да компилирам един боб на дядото, че пак ще ми пусне намръщена емотикона. Ще ми услужиш ли с голямата лъжица, че моите всичките са зипирани версии?
– Нетке, не помниш ли, че ти я сенднах миналата седмица? Я си виж хисторито!
– Не помня такова нещо бе, Чатке.
– Така ли? Лъжкиня ли ме наричаш? Ууу, да ти се скапе Скайпът, дано!
– А на теб магарето ти, троянски кон да стане, дано! Уиндоусът да ти се бъгне, та всички да видят, какво криеш в Май Докюментс!
– Дядото ти да си ъпгрейдне хард диска и да си хване млада юзърка!
– Да ти се срути кочината и да ти форматира прасето, дано!
– А на теб някоя невестулка да ти хакне кокошките!
– Да ти влезе в къщата злонамерен софтуер и да ти изнесе всичко!
– И компютъра ли, ма?
– И компютъра.
– Ииии, пепел ти на ю ес би входа! Повече няма да правя ни аудио, ни видеочат с тебе! Даже не искам да ти чувам никнейма, да знаеш!
– Ммм... дреме ми на дънната платка. Хакерка с хакерка, такава!
Учителката се опитва да научи децата на фантазия и оригинално мислене.
- Деца, какво е това: сиво и се намира на пътя?
Децата:
- Камък.
- Правилно! Обаче може да бъде и магаре. Какво е това: голямо, кафяво в полето?
Децата:
- Крава.
- Правилно! Но може да бъде и копа старо сено.
Иванчо от последния чин:
- Или купчина тор.
Учителката:
- Иванчо, ти само глупости говориш!
Иванчо:
- Госпожо, като е така, може ли аз да задам един въпрос?
- Може.
- Какво е това: като влиза е сухо и кораво, а когато излиза е меко и мокро?
Учителката, разгневена, се приближава до Иванчо и му издърпва ухото. Иванчо, разтривайки ухото си:
- Правилно! Но може да бъде и дъвка...
- Вашата фамилия?
- Магарев!
- Ха-ха-ха! Хи-хи-хи! Ох, прощавайте, че се смея! В крайна сметка, човек не си избира сам фамилията, нали така? А това, че се казвате Магарев - не означава, че Вие самият сте магаре! Такааа...А как е малкото и бащиното ви име? Всъщност, кажете ми само инициалите!
- И.А.
- Моля? Не Ви разбрах добре. Бихте ли повторил малко по-високо и по-отчетливо?
- ИИИААА! ИИИААА! ИИИААА!
Кушия на Тодоровден. Конете се строяват за надбягването. Отнякъде дотичва магаре, нарежда се до тях и се съсредоточава.
– Ти къде, бе? – питат конете.
– Ми нали е състезание… – отговаря магарето.
– Да де, ама тука сме само атове и ще се надбягваме.
– Ъ! А аз помислих, че ще си мерим оная работа…
Лъвът събрал всички животни и казал:
- Някой с дълги уши е спал с дъщеря ми.
В този момент зайчето наплюнчило лапичка, загладило старателно назад ушички и плахо измърморило:
- Ей сега на магарето му се е*а майката!
Английски лорд на път за Ориента гостувал на Фердинанд в София. Направил деликатна забележка, че пред двореца е мръсно, псува се, поданиците ходят с магарета насам - натам.
- Но, това са шопи, Сър. Те не могат да се превъзпитат! - отговорил Фердинанд.
- О, няма невъзможни неща. Ние взехме маймуни от колониите и ги направихме джентълмени, та тези ли?
- Невъзможно, Сър! Те са шопи! Настоявал нашият.
- Да се обзаложим! Аз вземам един шоп и Ви го връщам култивиран след шест месеца!
- Добре, Сър.
Залогът е един автомобил Форд, който вече бил моден.
След шест месеца се получава телеграма:
- "Фердо, ела си земи шопо! Е*ам ти Фордо! Лордо..."
Магaрето отишло при лъва и му вика:
- А бе, що ти трябва да си цар на животните? Що па да не съм аз?
- Ми как що, я гледай ква хубава грива имам.
- Ми, то и аз имам хубава грива. Значи и аз може да съм цар?
- Е, да ама аз имам и много голям х*й. Гледай къв е!
- Ми и аз имам голям х*й. - извадило го магарето.
Премерили си х*йовете и се оказали точно до сантиметър еднакви. Тогава лъва казал:
- Е, да, ама аз е*а много яко и дълго.
- Ми и аз е*а яко и дълго.
Накрая лъва предложил:
- Дай да се е*ем един друг, и който издържи по-дълго без да свърши, той ще е цар на животните.
Съгласило се магарето, теглили чоп и се паднало на лъва да е*е пръв. Почнал той да шкури магарето, е*ал, е*ал и след 30 минути не издържал и свършил. Дошъл ред на магарето. Набил го до корен на лъва и почнал да го лющи. Минали 20 минути и лъва си казал:
- "А бе тоя нещо много издържа, ще вземе да ме стигне. Я, да се сетя кво ми прави лъвицата като я е*а. А, да, хапе ме закачливо по врата." Обърнал се и почнал да хапе магарето по врата. То пощуряло и почнало да му го набива още по-здраво. Обаче минали 25 мин. и не свършва. Лъвът пак се замислил за триковете на лъвицата и се сетил как му драска с нокти т*шаците. Почнал да го прави и на магарето, а то зацвилило от кеф и го залашкало още по-жестоко. Станали 28 мин. и лъва вече се притеснил сериозно. Пак се замислил и се сетил, че за да му направи най-голям кеф, лъвицата почвала да си върти г*за на осморки. Речено-сторено, започнал да се върти като луд на шиша, а магарето откачило и се изпразнило мощно на 29-тата минута, след което прошепнало в ухото на лъва:
- Ти не си цар, бе. Ти си Бог.
- Иванчо, какво е магаре?
- Магаре, госпожо, е кон дето е бил online на училище.
Когато тръгваш на работа помни... На времето в ТКЗС-то най-много товареха магарето, но то така и не стана председател.
Мимето четейки бележка, оставена от баба ѝ, изведнъж се притесни:
- Не съм дала на магарето, дай му ти.
Отива мутра в зоопарка, приближава се към клетката на магарето. Обиколил от всички страни клетката, гледал, гледал и накрая казал:
- Мдаа, като се съди по ушите, тоя заек вероятно е на поне двеста години.
В купе на бързия влак Лион-Париж влиза млад човек и вижда млада девойка.
- О, мадам, така се радвам, че ще пътуваме заедно. През целия път ще ви разказвам весели истории.
Ето една от тях: Монах се връща към манастира и по пътя го застига проливен дъжд. Единственото място, където може да се скрие е една купа сено. За негова беда, обаче, в сеното преди него се е скрила млада селянка..... Няма какво да се прави и монахът се скрил в сеното от обратната страна. След като спира дъждът, монахът се прибира в манастира, отива при игумена и му казва: "Отче, по време на дъжда прекарах два часа в една купа сено заедно с една млада селянка."
"И какво стана?" - пита го игуменът. "Нищо не стана, отче. Какво да направя за да изкупя греха си?"
"Отиди и изяш сеното, в което си се крил!"
"Ама аз не съм кон, отче!"
"Ти си магаре!" - отсича игуменът.
Пристига влакът в Париж. Младежът носи куфара на девойката до таксито. Девойката се качва и му подава банкнота от 10 франка.
- Ама няма нужда! Аз съвсем безкористно го направих!
- Аз не ви давам тези пари за това, че ми разказвахте истории, нито за това, че ми носихте куфара. Давам ви ги, за да си купите сено...
В медицинския факултет, професорът се обръща към студент и пита:
- Колко бъбрека имаме?
- Четири! - му отговаря той.
- Четири?! - възкликва професорът, който е бил от тези арогантни хора, които изпитват удоволствие да подчертават грешките на другите.
- Донеси малко трева, защото в стаята имаме магаре ! - заповядал професорът на своя асистент.
- И кафе за мен!- допълнил студента
Професорът бил толкова ядосан, че го изгонил от залата.
Студентът бил хумористът Aparicio Torelly Aporelly (1895-1971), известен като "Baron de ltararé". А на излизане, отново имал наглостта да поправи разярения си професор:
- Попитахте ме колко бъбрека имаме? Имаме четири бъбрека - два мои и два Ваши. "Ние" е израз, използван за множествено число. Насладете се на храната си и се насладете на тревата.
Животът изисква много повече разбиране от знанието. Понякога хора, които имат повече знания или вярват, че ги имат, се чувстват, че имат право да подценяват и унижават другите.