Вицове за магарета
В тази категория има 430 вица, разпределени в 29 под-страници.
Две жени копаят в градината. По едно време се появява магаре, с "разкрепостен инструмент".
Едната казва:
- Леле, Пено, ако можем тоя да си го разделим...
А пък Пена и отговаря:
- Море, какво ми е недоклатено, хич не ми е до делене.
8
Да живееш на 5-я етаж без асансьор. След 12 часа на работа да минеш и да купиш от Била 10 литра туба вода и други продукти. Да влезеш във входа натоварен като магаре (лаптоп, чанта с фотоапарат и чанта с документи, туба, чанти)... Да ти се пикае от два часа. Да се скъса дръжката на тубата още на първия етаж. Да чакаш жена ти да слезе с празна туба. (АЙДЕ МАА, КО СТАНАА!)... Да преливаш вода (10 литра)... а да ти се пикае като на музикант в чуждо село. Да се качиш изпотен вир-вода и да те питат "Що се забави толкоз?" Безценно!!!
13
Не са важни конете под капака на колата, а магарето зад геврека!
16
Отива лесбийка на гинеколог! Качва се на магарето!
- Госпожо, браво, вулвата ви е уникално чиста, перфектна.
- Как я поддържате така безупречно?
- Една жена идва два, три пъти седмично!
6
БАБА НЕТКА:
- Чатке, как си ма, какво правят децата?
БАБА ЧАТКА:
- Аа, не съм ги чула... още днес. Сутринта само си проверих пощата, ама после имах работа. Трябваше да рефрешна кочината на прасето и да изхвърля рисайкъл бин-а. Цял ден сърфирам по двора. Ама надвечер ще си пусна скайпа и ще си чатна с моите.
БАБА НЕТКА:
- Ааа, добре ще направиш. Аз пък днес цял ден стоя на компа. Трябваше да даунлоудна ябълките от градината на двора и да максимизирам жилетката на дядото, че му е утесняла. Ама намерих едно място в нета, дека дават голи юзъри. Червих се, червих се, ама три часа ги гледах!
БАБА ЧАТКА:
- Ауу, Нетке. Ми да ми пратиш линк у скайпа, че да ги видя и аз. От момиче гол юзър не съм виждала! Дядото вече за нищо не става. Съвсем му се е разхлопало флопито и Рамът не му стига. А да не говорим, че хард дискът му вече изобщо не е хард.
БАБА НЕТКА:
- Ее, стига и ти. И ние вече за нищо не ставаме, Чаткеее. Даже и за спам не ставаме. Ако можех да се сейвна така както бях преди 40 години...
БАБА ЧАТКА:
- Ще ти копи пейстна една снимка откакто бях на 25 години. Знаеш ли каква красавица бях? Без никакви бъгове! А тогава нямаше фотошоп! Сега вече и аз съм станала за рестартиране... Целият ми десктоп се е набръчкал!
БАБА НЕТКА:
- Ауу, Чатке, ние се заприказвахме, ама аз се сетих, че имам работа. Трябва да компилирам един боб на дядото, че пак ще ми пусне намръщена емот икона. Ще ми услужиш ли с онази голямата лъжица, че моите всичките са зипирани версии?
БАБА ЧАТКА:
- Нетке, не помниш ли, че ти я сенднах миналата седмица? Я си виж хисторито.
БАБА НЕТКА:
- Не помня такова нещо, бе Чатке!
БАБА ЧАТКА:
- Как така не помниш? Ти ми се логна у нас миналата седмица и ми я рикуестна.
БАБА НЕТКА:
- Няма такова нещо!
БАБА ЧАТКА:
- Така ли! Ти лъжкиня ли ме наричаш! Какво си позволяваш! Ууу, да ти се скапе скайпа дано!
БАБА НЕТКА:
- Аа, така ли! Магарето ти троянски кон да стане!
БАБА ЧАТКА:
- Уиндоуса да ти се бъгне и всички да видят какво криеш в Май Докюментс!
БАБА НЕТКА:
- Да качиш 30 гигабайта дано. Всичките на корема и бедрата дано!
БАБА ЧАТКА:
- Да ти се срути кочината и да ти форматира прасето!
БАБА НЕТКА:
- Котка да ти изяде мишката!
БАБА ЧАТКА:
- Да ти се скапе антивируса и да ти влязат червеи в ябълките!
БАБА НЕТКА:
- Някоя невестулка да ти хакне кокошките!
БАБА ЧАТКА:
- Да ти се скапят драйверите на мотиката и с ръце да копаеш земята!
БАБА НЕТКА:
- Дядото ти да си ъпгрейдне хард диска и да си хване млада юзърка!
БАБА ЧАТКА:
- Лицето ти на пиксели да стане!
БАБА НЕТКА:
- Кучето ти на оптичен кабел да се обеси!
БАБА ЧАТКА:
- Сиди ром да ти влезе в къщата и да ти окрадне всички вещи!
БАБА НЕТКА:
- И компютъра ли?
БАБА ЧАТКА:
- И компютъра!
БАБА НЕТКА:
- Иии, пепел ти на ю ес би входа! Повече няма да правя с теб ни аудио, ни видео чат! Даже не искам да ти чувам никнейма, да знаеш!
БАБА ЧАТКА:
- Ммм, дреме ми на дънната платка! Хакерка с хакерка.
7
Живота на мъжа е като зебра - блондинка, брюнетката... Живота на жената е като зоопарк - магаре, козел...
7
Край едно далечно планинско село горно Вършило имало 2 - манастира. Единият мъжки, другия женски. По принцип монасите и монахините не си говорели и рядко се засичали един друг. Да обаче, случило се така, че в една ранна мъглива утрин на края на селото се срещнали - монах и монахиня. Просто било петък и те били изпратени до града на пазар и нямало просто как да не се видят. Все пак от селото се излизало само от един път. Монахът брат Евгени и сестра Красимира се видели, спогледали се, кимнали си и без да промълвят и дума поели към града. Сестра Красимира вървяла пеша, а брат Евгени яздел магаре. Евгени може да е монах, но все пак бил мъж, който малко от малко бил кавалер. След 30 мин. бавен ход по планинските пътеки, той спрял магарето и нарушил почти всички забрани само с едно изречение:
- Сестро, знам че не бива да ти говоря, но ми е жал да те гледам как се мъчиш така пешачката из тия камънаци. Защо не вземеш, така с божията помощ, да се метнеш при мене на магарето и без това няма кой да ни види. Сестра Красимира нямала желание да си троши краката по чукарите и се съгласила. След което с помощта на Евгени се метнали на добичето и тръгнали надолу. Магарето било старо и уморено и на следващия баир се срутило, приритало 2-3 пъти и умряло. Изведнъж брат Евгени и сестра Красимира се видели в приключение - сами, природа, далеч от всякакво село и град, и те точно сред някаква горичка, в която слънце не прониква. В главата на брат Евгени се родили мисли и идеи, коя от коя по греховна. Изведнъж изрекъл изненадващо дори за себе си:
- Сестро да ти кажа така кът гледам тук ще останем за съжаление и тук ще умрем да знаеш.
- Ми, добре! - казала Красимира.
- Ми, то щом тъй ще умрем да го караме направо, все едно вече сме умрели и сме в рая.
- Как така в рая?
- Ми така събличаме се голи...
- Ми, добре! - казала Красимира.
Съблекли се те чисто голи и Евгени нямало как да скрие, че сестра Красимира много го вълнува. Тя пък нямало как да не забележи онова нещо, което се опитвала да не забележи и попитала:
- Какво е туй нещо между краката ти и сочи нагоре?
- Това сестро е дар от Бога!
- И какво прави този Божи дар? - попитала засрамено и любопитно Красимира.
- Амиии... създава живот. Ако да речем сега го пъхна в теб, ще усетиш прилив на Божествена енергия и ще създам нов живот.
- Тъй лииииииииии? - изведнъж се зарадвала Красимира.
- ЖИВОТ, а?????? Мииии... че хайде де, пъхни го в магарето и да си ходим тогава.
11
Отивам на годишен профилактичен преглед и ми остана само да вляза при гинеколога. Гледам - в обедна почивка са. Викам си - чакай да отскоча до вкъщи да се поизмия. Прибрах се, измих се, избърсах се с една кърпичка и бързам обратно да не си изпусна реда. Влизам в кабинета, лягам на магарето, а докторът учудено казва:
- Ооо, как добре сте се подготвили днес!
Това не го разбрах много... Тичам обратно на работа, и чак вечерта, седя си аз в кухнята, а дъщеря ми се провиква от банята:
- Мамоо, тук на една кърпичка си бях сложила брокати и пайети! Случайно да знаеш къде са?!!
15
Свещеник звъни в полицията:
- Ало, обажда се отец Иван, искам да ви уведомя, че намерих мъртво магаре на пътя...
- И какво, отче, прочете ли му молитва?
- Не, реших първо на роднините да кажа!
20
Младеж се жени, след три месеца жена му казва:
- Скъпи, ще раждам!
- Как така, ние сме женени от 3 месеца!??
- Ама че си, нали преди сватбата ходихме 3 месеца, от 3 сме женени, а 3 по 3 е 9.
Влиза жената във болницата и на другия ден звъни:
- Скъпи, роди ни се черно дете.
- Как така?
- Когато ме кара към родилното не забеляза ли, че черна котка ни пресече пътя?
Младежът отива при баща си и му разказва всичко.
Бащата крещи към майката:
- Жено, помниш ли, когато те карах към родилното, дали някакво магаре не ни е пресякло пътя?
12
Баща му беше в положение човек, имотен беше и гледаше съответно на живота, а то какво прави, какво струва, не зная, ама замина момче младо и хубаво, като цъфнал гюл, наука да учи в София, стоя колкото стоя, току се върна един ден смачкано, рошаво, мършаво, гаче ли като свети Ивана се е хранило със скакалци и див мед само. Заряза и наука, и всичко и започна със земята да се бори като нас. Питам го веднъж:
— Стефко бе, че какво, такова, си отпаднал в телосложението и бузите ти залесени тук-там на участъци?
— Аз — кай, — бай Димо, тъй си живея, такова ми е — кай — убеждението. По природата се водя — кай.
— Ама не се ли храниш — думам, — не похапнуваш ли си повечко, та си се източил като бобена вейка?
— Храня се, похапвам си, ама месо не ям и каквото взема — сурово го вземам. С плодове — кай, — със зеленчуци, с ядки и сокове поддържам живота. Орехи ям — казва — много, защото те са четири пъти по-хранителни от месото, четири пъти — от яйцата и повече от десет пъти — от млякото. Имат си — кай — и тлъстините, и захарите, и белтъците.
Ха сега де! Орех с белтък!
— Е, хубаво — казвам, — сурови ги ядеш, ама боб суров може ли да се яде? Картофи ядат ли се? Сурови тикви, да речем, само прасетата, да прощаваш, такова…
— Тъй — казва, — сурови си ги ям, защото огънят — кай — ги разваля. Променя им — кай — химическия и енергическия състав и ги прави — кай — по-мъчно смилаеми.
И това не бях чувал, и това научих! Бря, пуста наука, бря! Побърка ни хубавите момчета и вер селям!
Питам после поп Еня вярно ли е, дето го разправя.
— Вярно е — кай. — Не му знам — кай — каква вяра изповядва, съботник ли е, от жълтото братство ли е, ама и хляб не яде, а кълве житото като мисирек. Леля му Райна разправяла на попадията. Сурово го кълвял, или пък го топял в студена вода и го джвакал като дъвка, песоглавецът му с песоглавец! Сохрани боже!
Кръсти се попът и разправя, а аз се пуля насреща му и се чудя и мая.
— А бе какво се чудиш — обажда се Лъжлив Съби, — и бъзуняк яде момъкът, и млечък, и капикоса, и каквото му попадне. На моята нива — кай, — до гробищата, синора го е опасал като магаре до дъно. Ами! И тръне имаше тук-там, и тях ги няма.
Един ден — кай, — като гледал как сладко пасат конете люцерната в хаджи Дончовата ливада, да вземе да се намъкне и той, че да нагъва люцерна, да нагъва, додето му се издул коремът като на малко циганче, кога яде варени тикви. Щял да се пукне момъкът и да експлодира без малко.
Разтривали го, церили го, хеле му преминало.
— А бре, майка — думала му кака Деля, — ами че може ли тъй като добитъка?… Ами че хайде, да речем, прияло ти се е люцерна, ами че посоли си я малко, полей си я с оцет отгоре, че тогава! А то тъй на какво прилича?
Оттогава — кай — не е хапвал вече люцерна. Кощрава почна да нагъва и по-добре му е на момчето, заглади му се косъмът и брадата му по-честа стана.
— Ех, Събко — думам му, — смеем се ние и се подиграваме, ама знам ли? Както ми е тръгнало и на мене толкова време без работа, дали няма да се пиша и аз в неговата партия, че да тръгнем кооперативно да пасем по синорите. А?!
3
На времето зебрата дошла у нас на официално посещение. Както сега, така и тогава веднага спретнали на африканската гостенка обиколка на страната за да се запознае с интересните неща и да види докъде сме втасали. През Северна България стигнали до Варна, оттам до Бургас и след това през Южна България се запътили към София. Каквото и да покажели на зебрата по време на обиколката тя все казвала - "Такова съм виждала" или пък "И ние си имаме такова". Образована била, не била загубена. Когато наближили софийско равно поле, тя пожелала да походят пеша, за да се разтъпчат. Не щеш ли по това време покрай пътя кротко, кротко пасло едно магаре. Видяла го зебрата и се ококорила:
- Какво е това?
- А, това е нашенско софийско магаре.
Мернал Марко шарената гостенка, натопорчил се и започнал да си тупа по корема с баданарката.
- А за какво му е това? - пита любопитната гостенка.
- А бе ти си съблечи пижамата и ще видиш за какво ми е това! - осведомил я Марко.
10
Момичета, запомнете истинският мъж е не този, който се бие с дракон за вас, а този, който остава до вас въпреки, че драконът сте вие... Сега разбирам скритият смисъл - значи дори истинските мъже са си магарета.
9
Всички сме виждали странни лозунги по автомобилите. Някъде са на стикери, а при други просто написани с пръст върху мръсното купе. Ето и някои от най-култовите надписи:
- Между стоповете на трабант: "Пазете се! Възможно е изхвърляне на спирачен парашут!"
- Надпис на маршрутка: "Заменям за тролей", "Спирачките са за страхливците!", "Измий ме, сърби!"
- Върху прашен запорожец с пръст: "Екипажът търси стюардеса"
- Надпис върху камион: "Тук работят 400 коня и едно магаре."
- Върху москвич: "Не задминавай, обидно е!", "Внимание! Тъща в колата!"
- На москвич: "Един час позор - и съм си на село!", "Не карай след мен, заблудих се!"
- На запорожец: "Като порасна ще стана ферари!"
- На стар москвич: "Сигнализирайте, ако нещо падне!"
- На запорожец: "Сушен мерцедес."
- На тико: "Не обиждай малките!"
- На бронята на мощен камион: "От съдбата си не можеш да избягаш", "Бъркам педалите!"
- На стар разнебитен пикап: "Шумахер почива, Валери работи!"
- На трабант: "Бясната табуретка."
- На стар москвич: "Какъвто живота, такава и колата..."
- Над вратата в маршрутка: "Място за удряне на глави!", "Пиян съм, карам на автопилот!"
- На спортно кабрио: "Не пречи, излитам!"
- На запорожец: "Не задминавай! Прескочи!"
- На трабант: "Малък, но подъл."
- В маршрутка: "Викайте силно, шофьорът е глух!"
- В друга маршрутка: "20 минути страх и сте си вкъщи!"
- На ауди: "Искам си в Германия..."
- На запорожец: "Консервата на смъртта."
- В маршрутка: "Моля, яжте семките, бананите, портокалите... с обелките!"
14
След едно земетресение, последвано от потоп, на малък остров в океана се оказали сами един лъв и едно магаре. И понеже нямало нито лъвици, нито магарици, след известно време се стигнало до неизбежния горещ въпрос:
- Ами сега какво правим?
Тогава лъвът предложил да се поизчукат помежду си и магарето отговорило, че няма никакъв проблем. Лъвът настоял да е първи, заради царстването му при цивилизацията, магарето и с това се съгласило. Нагласил се дългоухият, а лъвът извадил някакво бурканче и започнал да си маже инструмента с някакво мазило.
- Какво е това? - попитал Марко.
- Вазелин, да не те боли дупето и да не ти се подпали опашката.
- Аха! - казало магарето, след което спокойно понесло най-финото изчукване на света.
- Сега е мой ред! - казало магарето и се нагласило зад лъва. И понеже дълго време не започвало, Лъвчо се обърнал да види какво става. Маже, значи, Марко, едно мазило в основата на пръта, маже друго по средата, трето - почти на върха, и капе някакви капки на главата...
- Какво правиш!? - попитал лъва.
- Ами, това в основата е за да не ти се подпали опашката. Това в средата е против болки в стомаха, следващото е обезболяващо за гърло, а капките са да не ти сълзят очите...
9