Вицове за Марийка
В тази категория има 1284 вица, разпределени в 86 под-страници.
- Да го духаш! - Каза Иванчо и подаде на Марийка букет от глухарчета.
Иванчо и Марийка се чудят с какво да убият времето.
- Иванчо, ей там има една котка, хвани я и ми я донеси.
Хванал Иванчо котката и я носи на Марийка.
- И сега, какво ще я правим?
- Да се позабавляваме, хвани я за т*шаците и ги усуквай.
Котката побесняла, започнала да се дърпа, да врещи, да дращи.
- Марийке, ще я пусна.
- Ех, Иванчо, хич не се разбираш с котките.
Иванчо и Марийка се ч*кат на едно дърво. В един момент клонът се чупи и двамата падат. Марийка, облечена с нова пола се разплаква.
- Какво ще кажа на мама и тате, поличката ми се скъса.
- Е*авам ти полата, аз се чудя как да си откача т*шаците от клона.
- Марийке, напиши изречение, в което да има думите "гора" и "девойка!"
Марийка пише на дъската - "В гората влезе една девойка."
- Иванчо, а ти сега направи това изречение отрицателно!
Иванчо пише - "От гората излезе не девойка."
Учителката:
- Ама, Иванчо! Не е правилно, я бързо го поправи!
Иванчо:
- Госпожо, татко ми е казвал, че то това не се поправя, то е за цял живот!
Иванчо си четял книга, минава Марийка с къса поличка и на наш Иванчо взел че му се дигнал.
- Кво да правя сега? Чакай на бързо една ч*кия. Чък... чък... чък... аре готово.
След малко Марийка пак минава... бреее айде пак. Трети път минава Марийка, а Иванчо рекъл:
- Марийке я стига ма, бах та в ненаситната.
Иванчо, когато и да срещне Марийка все я прекарвал. Един ден Марийка разплакана отива при баба си.
- Бабо, бабо, Иванчо когато и да ме срещне все ма е*е.
- Слушай сега Марийке, ще сложиш едно орехче вътре в п*тката си и така той като пробва да те е*е няма да може.
Така и направила Марийка, сложила си орехче и изчезнала навън. Видял я Иванчо и отново:
- Сваляй гащите Марийке ще те е*а.
- Добре! - казала тя.
Свалила си гащите и Иванчо сигурен, мъчил се да го вкара ама не успял, пак пробвал и пак не успял. Изнервен от това Иванчо отива при дядо си.
- А бе, дядо, пробвах да е*а Марийка ама не влиза, друг път когато и да реша да я е*а все влизаше, а сега не може.
- Слушай сега моето момче. Като я видиш натисни я с ръчичка по коремчето и каквото има вътре ще излезе.
И така срещнал Иванчо пак Марийка, натиснал я с ръка по корема и орехчето излезнало та пак я нае*ал. Прибира се Марийка вкъщи и пак реве.
- Бабо, Иванчо пак ми го вкара.
- Как така?
- А ми натисна ме по коремчето и орехчето излезе.
Бабата:
- Ах тази стара лисица дядо му!Едно време дини вадеше от г*за ми.
Иванчо среща Марийка и казва:
- Марийке, добър ден.
- Иии, Иванчо, какъвто си сладкодумен много бързо ме нави!
Иванчо и Марийка гледали звездите и Иванчо попитал:
- Марийке, искаш ли да ти покажа Голямата мечка?
- Искам, ама минават доста хора тук в парка!
По време на учебния час, учителката попитала:
– Деца, кой знае какви пари имат американците? Петърчо, я ти кажи?
– Американците имат долари, госпожо!
– Правилно! А знаете ли, какви пари имат французите? Марийке, я ти кажи!
– Французите имат франкове, госпожо!
– Точно така! А знаете ли, какви пари имаме ние? Иванчо, ти кажи!
– Ние нямаме никакви пари, госпожо!
Иванчо и Марийка били брат и сестра и накрая се нае*али. Като свършили Марийка го погледнала усмихната и вика:
- Ех Иванчо, по-добър си от тате!
Иванчо:
- Тя и мама така казва!
В същото време по-малкото им братче стои в гардероба, гледа през някаква цепка, лъска бастуна и сумти:
- Е*ахти извратеното семейство!
Седнала Марийка върху лаптопа на мъжа си и задника и мигом станал голям, преголям...
Шофьор пътува на дълъг курс. Край шосето циганка-гледачка маха за автостоп. Човека си мисли:
- Да я кача - ще иска да ми гледа, ще ми надуе главата. Да не я кача - може да ме прокълне... Я по-добре да я взема, пък нека си говори.
Спрял. Качила се циганката.
- Ех, добър човек си ти! Златно сърце носиш, диамантено... Дай да ти гледам!
- Не! Каквото е било - вече го знам. Какво ще бъде - ще разбера!
- Тогава три истини да ти кажа, искаш ли?
- Това може...
- Първата истина - Луната свети, но не грее. Истина ли е?
- Истина е.
- Втората истина - Козела с брадата си не бреца. Истина ли е?
- Истина е.
- Третата истина - Жена ти Марийка при съседа Пешо ходи!
- Ааа, това вече не е истина! Не може да бъде! Не го вярвам!
- Ако искаш вярваш, ако не искаш - не вярваш...
Извършил си курса човекът, прибира се в къщи, жена му Марийка веднага нарежда масата, бутилка поднася - весела, усмихната... Хапнали, пийнали, взел да разказва мъжа как му е минал деня, какво му е дрънкала гледачката. Казал първата истина - Марийка веднага:
- Ах, истината ти е казала!
Казал втората.
- И това е самата истина!
- А третата истина Миме, няма да ти я кажа!
Заработило женското любопитство, замрънкала, заврънкала - кажи, та кажи!
- Ми, на съседа Пешо му е ей такъв - мъъъничък.
- Еее, това съвсем не е истина!
На 15-ти септември, първокласникът Иванчо казва на Марийка:
- Зная какво се прави, за да се раждат децата.
- Аз пък знам кво се прави, за да не се раждат! - отвръща Марийка.
Учителката казва на учениците да измислят рима. Марийка първа вдига ръка:
- Скочих в реката и си намокрих краката.
- Браво, Марийке! - приветства я учителката.
Иванчо вдига ръка. Учителката със свито сърце го вдига...
- Скочих в кацата със саламура и си намокрих...
Учителката позеленява.
- ...краката! - довършва Иванчо.
Учителката въздъхва облекчено и недоумяващо пита:
- Няма рима?!
- Малко беше саламурата!
Иванчо отива при майка си и и казва:
- Мамо, аз харесвам Марийка от 6-тия етаж.
- Ивачно, ти луд ли си, на нея са и откъснали цветето!
Иванчо след това отива при баща си:
- Тате, аз харесвам Мариийка от 6-тия етаж, ама мама ми каза, че няма цвете.
- Спокойно сине, аз като взех майка ти и задния и двор беше разкопан.