Моше е, естествено, евреин и освен това – студент в Оксфорд. Явява се на изпит, който трябва да продължи цели шест часа (!) Но след като изминават първите два, той вдига ръка и квесторът се приближава към него.
- На мен – казва Моше – ми се полагат парче сушено телешко месо и чаша бира. Искам да си ги получа сега.
Квесторът го гледа недоумяващо.
- Правилно ли ви разбрах, че искате парче сушено телешко и чаша бира?
- Да, точно така. Те ми се полагат, така че си ги искам
- Но защо решихте, че ви се полага такова нещо?
Моше измъква някакъв том с размерите на тухла четворка.
- Това – казва той – е сборник с всички закони на Оксфорд от неговото основаване до сега. Ето вижте тук. Съгласно един закон от 1530 г. на всеки студент, който се явява на изпит, продължаващ повече от четири часа, му се полагат парче сушено телешко и чаша бира. Този закон не е отменен и до ден днешен и е напълно в сила. Затова ви моля да ми донесете полагащото ми се.
Квесторът се опитва да възрази с аргумента, че ще е трудно в момента да изпълни такова желание, а освен това неотдавна е приет закон, с който се забранява алкохола на територията на университета. Но Моше е упорит и държи на своето, а Англия е една правова страна, затова квесторът вика своя началник и накрая, след дълги преговори, се стига до компромис – сандвич и една кока-кола. Моше е страшно доволен, че е прецакал тия тъпи закостенели британци и то със собствените им оръжия. Но след няколко дни получава призовка да се яви пред Университетския съд. Моше е убеден, че всичко ще се размине с малко мъмрене от страна на няколко благообразни старчоци и с едно обещание, че повече няма да прави така. Действителността се оказва друга. Въведен е в огромна зала с безкрайни редици колони, цветни витражи по стъклата и необятна маса, зад която седят стотина професори, ректори, декани плюс разни лордове и перове, възпитаници на Оксфордския университет. Всичките в перуки и тоги и с изражение на инквизитори. Те единодушно изключват Моше от университета и той губи всички свои студентски права на основание на закон от 1415 г., който никой не е отменял и който и до днес е в сила.
За явяване на изпит без меч.

Добавен преди 11 години 1

- Каква е приликата между женското сърце, кръглата маса и автобус №94 от Софийския градски транспорт?
- Винаги има място за още един.

Добавен преди 11 години 0

Мъж влиза в ресторант и се заглежда в една готина мадама, седнала сама на маса. Приближава се и я пита:
- Извинете, Госпожице, гледам сте сама... имате ли нещо против да седна и да Ви правя компания?
Жената се изправя възмутена и започва да крещи:
- Да не сте луд... за каква ме мислите?!
От всички маси започват да се обръщат и да го гледат и той смутен се опитва да се извини:
- Извинете, само Ви предложих да ви правя компания...
Тя, в замяна, му плясва шамар и се разкрещява:
- Не Ви ли е срам! Нахалник!
Мъжът с подвита опашка се отдалечава и решава да седне на една затънтена маса.
След няколко минути мацето идвa на масата му:
- Прощавайте за начина по който се държах с Вас... психоложка съм и
изучавам как реагират хората в необичайни ситуации...
Мъжът се изправя и отговаря на висок глас, за да го чуят всички:
- 1000 кинта?! Да не съм луд - никоя ку*ва не струва толкова?!

Добавен преди 11 години 0

Банкова инструкция:
1. Използването на дебитната карта като стъргалка за лед, подложка за горещи напитки, линийка за чертане, ножче за рязане или като средство за очертаване на бели кокаинови черти е неуместно и може да доведе до повреда на физическия носител.
2. Моля, не се опитвайте да триете тъмната лента на гърба на дебитната карта - това е магнитна линия, а не ваучер за презареждане на Прима.
3. Моля не пъхайте в отвора на банкомата нищо друго, освен дебитни или кредитни карти. Пъхането на лични карти, шофьорски книжки, касови бележки или войнишки медальони няма да ви осигури желаната сума.
4. Банкоматите не осребряват лотарийни билети или тото-фишове. Безсмислено е да пробвате и със Смарт карти на Шел или Била.
5. Банката не е дружество за топлинно счетоводство и не може да ви обясни защо сметката за парното този месец е толкова голяма. Не мислим че и самото дружество за топлинно счетоводство може.
6. Не замерваме водомери, не сменяме бушони, не извършваме авто-монтьорски услуги, не знаем защо GSM-а ви не работи (а как тогава ни звъните от него?), нямаме специалисти по къртене, чистене, саниране, извозване на битови отпадъци, нито пък си имаме идея защо вестникът ви не е пристигнал.
7. Ние сме банка, по дяволите, телефонът на телефонни услуги е 144.
8. B-connect е услуга на мобилен оператор, а не телефон за свързване с нашата банка. Въпреки това ви поздравяваме за отличните познания по английски език.
9. ПИН кодът ви е четири цифрено число, което само вие знаете. Номерът на картата не е ПИН код. ПИН кодът ви също не е номер на картата.
10. При желание да теглите суми от вашата сметка на гише, моля носете със себе си документ за самоличност. Показанията на жена ви не са достатъчни, за да сме сигурни, че това сте вие. Нито пък снимка на маса с шефа на клона.
11. Моля не разпитвайте охраната на входа или санитарните служители за салдото по текущата ви сметка - има други служители в сградата, които могат да са ви много по-полезни.
12. Голямото електронно табло в кредитния салон показва информация за предлаганите от банката котировки. Не можем да пуснем любимия ви сериал на него. Охраната и служителите не знаят дали Мелинда се е целувала с Диего.
13. Ако искате нашите служители да ви познават по име и поздравяват всекидневно по телефона, просто пропуснете да платите месечната си вноска по кредита.
14. Погасяванията на лихви и главница се извършват единствено в брой или чрез превод чрез легитимни платежни средства. Селскостопанска продукция, домашна ракия, плетени вълнени чорапи или автограф на Дейвид Бекъм не се признават за валидно платежно средство. Въпреки това, благодарим за червеното вино.

Добавен преди 11 години 3

В разгара на лятото един борец както се хранел в един ресторант изведнъж се развикал:
- Келнер, келнер, абе момче спри този климатик че ще настина бе.
- Ведна. - отвърнал моментално келнера.
След няма и 10 минути бореца пак се развикал:
- Абе момче кво си направил бе я усили климатика че много топло бе взех да се потя нещо.
- Няма проблем господине веднага. - казал с готовност келнера.
И пак след десетина минути бореца пак взел да вика:
- Ей, момче абе кво си направил бе я веднага да спреш тоя климатик че ми духа на кръста бе.
- Слушам господине, веднага. - отговорило момчето.
От съседна маса един човек звикал келнера и го питал:
- Абе момче как може да изпълняваш всички прищявки на тоя бе я го виж няма врат бе, пусни климатика спри климатика на какво прилича това?
- Спокойно ние нямаме климатик - отвърнал келнера.

Добавен преди 11 години 1

Най-желаната мебел е...
Шведската маса.

Добавен преди 11 години 0

Светльо – Светулката
Светулката му викаха, защото като видеше пиячка очите му светваха, а не заради рожденното му име. Педесе и три годишен, дребен на вид, но жилав, бивш миньор, родом от Дупница. След като се пенсионира жена му се спомина, а след нея леля й, която остави два апртамента в Младост 4.
Неочаквано му се подредиха на Светулката нещата – пренесе се от Дупница в София, даде единия апартамент под наем и заедно с пенсията си осигури доход, който покриваше ежедневната нужда от гориво. Светулката рядко се бръснеше, лицето му беше покрито с остра четина, вече побеляла на бакенбардите, косми извираха и от разкопчаната до гърдите му риза, палеше цигара, посягаше към чашката и очите му светваха.
Мястото на което се събираха наричаха „Барчето“.
„Барчето“ не е никво барче, ами един преграден вход, стопанисван от Бай Герасим. Има четри пластмасови маси и табела - „Кафе, коктейли, сокове“.
Постоянните посетители на „Барчето“ засядаха от два-три следобяд на биричка, шляпаха белот и си подмятаха шеги. Основната тема на шегите – кой е по-стиснат, кой не иска да почерпи, на кой жена му не му дава пари за ракия... Партньор в белота и най-близък приятел на Светулката е Грипа.
Грипа
Петко Георгиев Петков – Грипа, леко прегърбен, косата му беше заметната на една страна за да прикрива плешивото теме. От няколко месеца се беше сдобил с холивудска усмивка, зъботехничката му беше направила най-снежно белите кастанети на света, устата му с тях се превърна в нещо средно между жребец подушил кобила и машинка за трошене на орехи.
Прякора Грипа дойде от навика му като се лепне за някой, разказвайки му безкрайните си истории, да не го пуска да си тръгне от „Барчето“. Често беше склонен да почерпи някоя и друга мастика, само и само да не загуби слушателя си.
Естествено Светулката, като негов най-добър слушател си беше изработил схема за муфтене – на най-интересната част от разказа, ставаше да си ходи....
Грипа беше добър човек, благ и усмихнат, той усмихнат винаги си е бил, но от едно време насам доста...
Другата негова особеност беше, че не пиеше, но това го знаеха само Светулката и Бай Герасим. Грипа винаги си взимаше голяма мастика или ракия със содичка, но никога не успяваше да я изпие. Участваше във всички наздравици, често вдигаше чашата си, но само топеше устните в нея. Алкохола не му понасяше, а и предпочиташе да е с бистър ум, ако се наложи.....
Доктора
Илиян завърши медицина, отиде в казармата, жена му го заряза. Когато една отпуска прибирайки се в апартамента си, усети тежка миризма на мърша се уплаши. В следвашия миг разбра всички истини накуп – Христина се беше изнесла и то доста отдавана, но не беше взела със себе си Чарли. Така че тригодишния сетер се беше разложил брутално, или тотално...
След казармата два месеца неможа да намери себе си, нито в дълите разходки, нито в любимите книги, нито в новите филми... После майка му почина и света опустя. Първата усмивка от много месеци се появи на устата му, когато се качваше по стълбичките на самолета за Камбоджа.
Там се пречупи, от човек способен да пише нежна поезия се превърна в човек ненавиждащ чувствата. От тих и вглъбен стана агресивен, започна да харесва болката. Харесваше му когато някой я изпитва, започна да му харесва и да я причинява..
Там откри и уискито и жълтите ку*ви....
Когато се прибра започва няколко пъти работа, но гледаше на работата си единствено като източник на пари за уиски, скоро спестяванията свършиха и мина на... на всичко – ракия, джин, мастика, водка.
Годините се търкаляха и Илиян намери своя пристан в Бърза помощ. Работата му допадна поради редица неща – работното време, на смени, даваше възможности за дълги запои, близките на пациентите често черпеха. Срещаше болката и смъртта ежедневно в най-натуралния им вид.
Илиян не понасяше когато близките на умрелия плачеха, караше им се и им казваше, че трябва да приемат смъртта и че нищо особено не се случило...
Освен плача и мрънкането Илиян не понасяше и пенсионерите на ъгъла на неговиа блок. Мразеше шляпането на картите и вбесяващите зарчета на таблата. Няколко пъти събуждайки се от алкохолна дрямка излизаше на балкона и крещеше - „Ше ви е*а майката нещастна, ше ви е*а, ше ви избия сичките до един....“ Харесваше му, че старчета уплашено се разотиваха.
Старшината
Старшната всъщност не беше старшина, пенсионира се като майор. За себе си говореше като Старшина и обичаше така да се обръщат към него. Работеше охрана в Бизнес парка. Реда и дисциплината бяха важните неща в живота, изискваше ги от всички и знаеше единствения метод, според него, да ги налага – „Два шамара и че влезе у ред“
След работа Старшината се отбиваше в бирария „Кестен“. Всеки ден в 19.30 сядаше на първата маса пред бара. Това беше неговата маса. Нейните преимущества бяха безброй – там седеше управителя, който, ако имаше няква нужда от помощ се обръщаше към Старшината, после черпеше биричка. Когато го няма управителя можеше да се бъзика с барманчетата, щото е приятел на управителя. Поради същата причина сервитьорките слушаха дебелашките му шеги. Когато имаше клиенти, които чакат поръчка за вкъщи сядаха на първата маса, Старшината подвикваше да не се мотат в кухнята и да опаковат хубаво храната, естествено очаквайки некоя биричка...
В 10.30 си тръваше от нерагламентираното си работно място, придавайки си важност питаше сервитьорките дали нямат някои проблемен клиент, щото Страшината, че го вкара у ред...
28 септември
На Светулката му беше криво, че цял ден загуби в „Брумата“ и неможаха да му дадат изравнителната сметка. От спирката направо отиде в барчето. Нямаше го Грипа, нямаше го и Бай Герасим. Зад тезгяха беше нямото момче от съседния вход, което на всичкото отгоре не искаше да му сипе ракия. Светулката сам си сипа и пусна монетите в чинийката, седна отвън и отпи жадно. След десетина минути се появи Бай Герасим, пременен, с костюм и вратовръзка, като лигавник. Обясни, че затваря, защото отивал на годеж на малкия си син.
След минута се появи Грипа, приседна до Светулката, а като разбра каква е работата с усмивка и дълги пожелания честити на Бай Герасим, който за да не си измачка костюма даваше указания на нямото момче как да прибира масите.
Грипа и Герасим станаха и с бавна походка завиха зад ъгъла на блока. Със същата бавна походка продължиха, пресякоха булеварда и без да са се уговаряли краката им сами ги заведоха в бирария „Кестен“
Бирарията беше вече пълна, на повечето маси клиентите вечеряха, Грипа и Светулката се почудиха къде да седнат, но барманчето им кимна с ръка към първата маса. Поръчаха си и Светулката взе да разказва перипетиите си от деня, преди Грипа да е взел думата.
Старшината влизайки през вратата на бирария „Кестен“ първото, което видя, бяха двамата на неговата маса. Настани се при тях, поздрави поименно целия персонал и започна да слуша разговора на натрапниците. След втората бира започна да прави коментари и вметки.
Старшината напипа болните места на двмата и започна да ги провокира, след час Светулката беше разкопчал още едно копче от ризата си и се тупаше в косматите гърди.
Светулката - „Той на мене ше ми говори за работа, кой си ти бе алонкоолу бе, аз имам триесе години под земята бе, с тия две ръце една планина съм изкопал...“
Старшината - „Ако не беха комунистите, къде щеше да си сега бе, още щеше да пасеш овцете.“
Грипа - „Абе има Господ за всеки, на всеки му е отредена работа“
Старшината - „Така е, ама вас ви хрантути държавата, цел ден да пиете“
Светулката - „Тоя не може да вдене, че аз съм си изработил мойто, вас военните ви е хрантутила държавата, щото за пет стотинки работа не сте свършили..."
Времето летеше с него и ракиите на Светулката, Старшината си остана с двете бири и облизваше пресъхналите си от говорене устни, обземаше го яд, че тия двамата бяха разрушили подредения му свят. Грипа се опитваше да баланисира, но се страхуваше, виждаше че Страшината е агресивен и си търси повод да се заяжда, но го беше яд и на Светулката, че се напи и отговаря на всяка провокация. На шестата ракия Светулката си говореше сам и псуваше ядно.
Старшината си тръгна, Светулката плати сметка с помоща на Грипа и пак с негова помощ излезнаха заедно от заведението.
Вървяха в тъмното и се спъваха, Светулката продължаваше да псува целио свет, а Грипа да го държи да не падне.
Нито един от двамата не разбра какво стана, нещо изсвистя покрай ухото на Грипа и се спря в главата на Светулката, после още два пъти много бързо. Светулката се свлече, а Грипа видя отдалечаващия се гръб на Старшината, които мърмореше - „Ше псува той, едно време лагери имаше за тия....“
Грипа се наведе, видя кръвта по главата на своя другар и му прилоша. Огледа се и тръгна към спирката, там помоли едно момиче да се обади на Бърза помощ и веднага се върна при Светулката, който нито светеше, нито мърдаше.
След десет минути Светулката, прояви признаци за живот, взе да пъшка, да плюе и едва разбираемо да псува. Когато доиде линейката го завари седнал с окърваени ръце и ридаещ.
Грипа се суетеше и се опитваше да обясни какво се случило.
Доктора попита рязко:
- Кво му е на тоя бе?
- Един от оная кръчма дойде с един винкел...
- Кажи му да спре да циври, да не го накарам аз....
Грипа се взря в лицето на Доктора и промълви:
- Аз те знам тебе, ти си оня ненормалния...
Не можа да изговори последната гласна, защото получи смаразяващ ъперкът от който седна земята. След това силните ръце на Доктора го зграбчиха, вдигнаха го и в секундата в която се олюляваше получи нов удар в корема, след него имаше още но Грипа нез наеше...
Когато се освестиха Грипа и Светулката бяха под навеса на спирката, наоколо имаше хора, в лицата им се отразяваше светлината от полицейската лампа.
Червендалест и дебеловрат полицай се приближи и пита:
- Кво стана бе? Кой ви би?
Светулката дигаше рамене и мърмореше несвързано. Грипа вдигна ръка и посочи Доктора.
Сред сейрджиите се понесе тих смях и шушукане...
Полицая се приближи с усмивка до Доктора:
- Кво да ги праим тия двамата?
- Да ги караме в изтрезвителното, напили се и се сбили, дее*а алкохолиците... - каза Доктора и си дръпна от цигарата.

Добавен преди 11 години 5

Мутра и елегантен джентълмен седят в ресторанта на една маса. Мутрата си поръчва пържола, а господинът пастърва. Келнерът донася поръчката и джентълменът му казва:
- Келнер, рибата иска да плува.
След малко сервитьорът носи чаша бяло вино.
“Елегантна работа” - мисли си мутрата:
- Хей келнер, свинята иска да пие!

Добавен преди 11 години 0

В далечно село, в кръчмата са се събрали мъже и си пият. Вратата се отваря и влиза млад мъж /нов в селото/. От една маса го привикват да седне при тях и започват да го черпят.
По едно време младежът забелязва няколко мъже, които носят на ръце един мъж, пиян като кирка. Вижда, че го отнасят в съседна стая и пита.
- Къде го отнесоха този?
- Отидоха да го чукат. Тука в селото няма жени, разбираш ли.... Ама ти си пий и не обръщай внимание...
.......
......изведнъж младежът отваря очи и вижда няколко селяни, които го носят на ръце.
- Не, не, не искам в другата стая, не ме носете там!!! - започва да крещи той.
Един от селяните се обажда:
- Успокой се, бе. Ние не те носим в стаята, а те изнасяме от нея!

Добавен преди 11 години 1

Чапай и Петка бягали от белите. Двамата решили да се скрият в една кръчма.
Сядат на една маса и поръчват 50 гр. ракия.
- Келнер, на колко километра са белите?
- На 1 километър от заведението.
- Дай по още две малки.
Изпиват ги.
- Келнер, на колко метра са белите?
- На 500 метра.
- Дай по още две малки.
Изпиват ги на екс.
- Келнер, на колко метра са белите?
- Ами на 100.
- Дай по една стограмка.
Келнера им дава.
- Келнер, на колко метра са белите?
- Вече са пред заведението.
- Петка, виждаш ли ме?
- Не.
- И аз не те виждам. Значе добре сме скрили.

Добавен преди 11 години 0

Прибира се мъж от командировка в чужбина и жена му още от вратата започва да разпитва:
- Е как беше, разкажи нещо забележително от чужбината?
- Най-интересното беше стрийптиза. Даваш 50 марки и една мацка се съблича пред теб гола на една маса и при това в такт с музика.
- И ти за това даде 50 марки?
- Дадох.
- Дай ми на мен 5 лева и аз ще ти се съблека тук на масата.
Мъжът дал петарката, седнал близо до масата и зачакал. Жена му пуснала радиото качила се на масата и лека-полека се съблякла.
- Е скъпи, как беше?
- Абе, жена кво да ти кажа евтиното си е евтино.

Добавен преди 11 години 1

Крикор среща Гарабед, заприказват се, и по някое време го пита:
- Абе ти защо не ме попита как съм?
- Е защо да те питам?
- Ами ето, от маса време не сме се виждали, сега се срещаме и ти даже не ме питаш как съм.
- Какво да те питам, нали те гледам?
- Добре де, все пак от уважение поне...
- Ама нали те виждам че си виж и здрав?
- И какво сега, няма да ме попиташ, така ли?
- Е айде, щом настояваш... Крикор, как си?
- Ох, не питай...

Добавен преди 11 години 0

Един програмист влиза вечерта в бара и вижда колегата си на една маса, а пред него купчина празни бутилки от уиски. Пита го:
- Какво се е случило, колега?
- И-з-т-ри-вам о-пера-тив-ната па-мет!

Добавен преди 11 години 0

Мутра е на операционната маса, казва на хирурга:
- Докторе! Спасете ме! Ще ви дам много пари! Само ми помогнете!
Хирургът:
- Не! Първо парите! Работим с предплата. Иначе помогнеш му и никаква благодарност! Лежи си в гроба и се прави, че не те познава!

Добавен преди 11 години 1

- Голямо, зелено, ако падне от дърво може да те убие. Що е то?
- Билярдна маса...

Добавен преди 11 години 0