Вицове за майстори
В тази категория има 406 вица, разпределени в 28 под-страници.
Из женски форум:
- МОМИЧЕТА, повече никога, ама никога не оправяйте нещо у дома, което можете самички! Преди три дена заредих акумулатора на семейният ни аварирал автомобил, смених спуканата му гума, смених гумичката на течащият кран в кухнята и подлепих с полиуретанова паста няколко плочки в кухнята... вече трети ден текат интензивни скандали у дома - кой е майстора-любовник и дали изобщо ТОЙ е само един?!
11
Българска седмица:
- Вторник, Сряда, Четвъртък - всяко чудо за 3 дни.
- Петък - ден на майстора.
- Събота и Неделя - 2 дни уикенд.
- Понеделник - Подготовка за ново чудо.
17
Ода за всички биещи се да живеят в София!
Аз съм българче щастливо -
купих си апартамент!
Май стените са накриво,
но нали си е за мен!
Кредита е първа стъпка -
почваш с банката борба.
То си е голяма тръпка,
ако жив си след това.
Чакаш смело кота било.
с други думи - груб строеж.
И ти става много мило,
сякаш с болка ти растеш.
После идва дограмата -
пее твоето сърце.
Кондензира по стената,
но си имаш PVC.
Ето майсторите сръчно
ще шпакловат две стени.
Обясняват ти научно
всички нови кривини.
После плочки, гипс-картони,
майстор нов и нов късмет -
пренарежда без фасони
уж прекрасния паркет.
Иде шкаф, след него втори -
тук очукан, там сгрешен.
Но със майстор не се спори -
той е майстор, ти кретен.
И накрая, без съмнение,
си щастливец, ако ток,
след година закъснение,
има в новия ти блок...
8
- Миличка, ще се омъжиш ли за мен?
- Ако ми купиш златен пръстен с огромен диамант!
- Ей майстор си, как деликатно ми отказа!
7
Шеф на ресторант уволнява цигуларят (майстор виртуоз):
- Ти изобщо не можеш да свириш, бе!
- Как...
- Клиентите ни, ни ядат, ни пият, само тебе слушат!
8
П*рно филмите култивират едни погрешни и нереалистични очаквания от живота. Например за това, колко бързо може да дойде майстор вкъщи.
13
Жената е като необработен диамант. А дали от нея ще се получи бижу или диамантено свредло, зависи от майстора!
7
Аптекар неистово се кикоти. Колегата му го пита:
- Кво се кискаш бе, да не се побърка?
- Не бе. Спомняш ли си миналата година ни правиха ремонт на водопроводните тръби и зимата всичките се напукаха?
- Помня, и кво?
- Ми майстора който прави тогава ремонта, преди малко дойде да си купува лекарства.
14
Вид маймуни използват опашката си като ръка-единствените животни, на които ръцете им растат от задника. Именно от тези маймуни са произлезли и майсторите, които ми сложиха теракота в коридора.
7
- Майсторе, кафе или ракия?!?!
— Ракия, додека се свари кафето...
6
В една група написах:
- Имам нужда от майстор протече ми сифона!
Член от групата ми отговори:
- Любимият измежду любимите ми ремонти. Твоя явно е ювелирно произведение и ще се наложи да вложа цялото си сърце и внимание в това. Дано ми се довериш!
1
Две приятелки:
- Пепи, теб кой те подстригва?
- Майстор!
- Виждам, че е майстор но по професия какъв е?
6
Майсторът работел на голям тезгях. Ама като ти се падне цех, няма насмогване, колкото и да си наточил шмиргела.
3
- Скъпа, постигнах уникални резултати в компютърната игра! Спечелих Копието на дявола, Крилете на гаргоила, станах Майстор на защитните технологии, а съвсем скоро получих и Поясът на Бога.
- Браво, скъпи! Продължавай все така и ще станеш носител на Рогата на Златния елен!
21
Мъж готви палачинки! Жените винаги имат високи очаквания. Днес се навършват четири години, откакто любимата ми се отдаде за пръв път. Искам да я изненадам с тържество. Тя е на работа. Изчистих (счупеното носи късмет), изпрах каквото ми падне (не намерих праха и сложих препарат за нужник – сякаш има разлика), прострях (терасата изглежда, все едно у нас има циганска сватба), обирах паяжина (ще купя нов полилей), измих една чаша (превързах се) и пих бира. Интересно защо, когато леем плоча в къщата на някой приятел или поправям колата, се измъквам без драскотина, а реша ли да помогна в домакинството, съм целият в рани. Оправям леглото, но без да разбера, заспивам връз него. Следобед продължавам. Ще готвя палачинки за вечеря. Поради горчивият ми опит с баницата (ползваме я за дъска да си режем мезета) съм много предпазлив. Осъзнавам, че ако си правя салата за ракията, никога няма да се порежа, но тръгна ли да кълцам зеленчуци за нещо друго, кръвта ми ще се лее по плота. Котката Ивелина вижда, че влизам в кухнята и моментално спринтира в най-далечния край на апартамента. В бързината се пребива в някои от мебелите, но макар и натъртена, успешно излиза в нелегалност. Всичко е толкова чисто. Грижливо подреждам продуктите и сечивата. Не мога да ползвам миксера, защото е скрит. Отварям лаптопа на работната маса. Чета рецепти. Струва ми се, че дори произволно избран умствено изостанал бобър ще се справи с палачинките – толкова е лесно. Сипвам нужното количество брашно в голямата купа. Помирисвам го да не е развалено... и тогава... кихвам. Целият съм бял, а в края на очите ми се образува тесто. Измивам се. Още брашно. Вода. Прясното мляко пада на бучки, но сигурно такъв му е моделът (някакво здравословно). Яйцата чупя на мивката и в шепа пренасям до масата – подът не се цапа много. Има и черупки, но те са полезни при болка от обувки и други болести. Разбърквам. Слагам олиото да се загрее... чудя се дали е готово. Това се проверява, като му ливнеш малко вода отгоре... Майкоо... Гейзер – всичко фъщи, а моя милост крещи. В огледалото лицето ми изглежда сварено. Не се отказвам. Първата ми палачинка прилича на голям хляб. Втората е по-добре. Сега ще я обърна във въздуха като кулинарите. Оооопп... мятам и тигана. Същия издрънча в тавана и право върху лаптопа, гледам как последният се пържи. Трудно се предавам – олио, подгряване, гейзер, нова смес, подхвърляне... сега пък я няма. Оглеждам се наляво-надясно, палачинката изчезнала. Проверявам горе... да, залепнала е на тавана. Той вече съвсем на нищо не прилича. Забърквам гипс и майсторски го измазвам. Четвърти последен опит. Бог ми е свидетел – от тук палачинка ще излезе. Много бавно става... и тоя тиган що натежа така... след малко разбирам – объркал съм съдовете и сега пека гипсовата смес. Сготвил съм плочка. Ключалката превърта. Тухлите на вината ме затрупват. Годеницата ми стои пред кухнята, а Ивелина я гледа като Христос спасител. Стълба, разсипано олио, черупки, кално брашно, пържен лаптоп, посуда, бинтове и катастрофа. Нора се промъква през отломките. Целуна ме с божествените си устни (даже малко език ми пусна) и рече „Не се безпокой, Кольо, знам, че си искал да ме изненадаш. Отиди да погледаш мач на телевизора, бира ще ти донеса, а аз ще оправя тук. Почини си, нали помниш, че утре идват шефовете ми от Германия и сме канени на вечеря в ония ресторант – най-сетне ще облека красивата бяла рокля „Версаче”, дето ми я прати вуйна от Щатите. Сложила съм я в пералнята, до утре вечер ще изсъхне. Толкова съм щастлива.” Мъжка сълза тупва на пода... Сещам се, че тая рокля излезе в крайно непознат за мен цвят. Казвам, че съм свършил тая работа, а на терасата има мишка, та да не излиза. Тази нощ в леглото раздадох всичко от себе си...
23