Вицове за младежи
В тази категория има 2055 вица, разпределени в 137 под-страници.
Млад студент музикант с очила, интелигентен, със цигулка в ръцете, с възвишен и замечтан поглед влиза в женското общежитие на Института по изкуства. В портиерната седи здрава лелка. Младежът я пита:
- Извинете, може ли да извикате Светла от 312 стая?
- Каква е тя?
- Блондинка, малка, красива, ходи с пантофки, балерина е.
- Няма я.
- Извинете, а може ли да извикате Галя от 216 стая?
- А тя каква е?
- Рижава, симпатична, мъничка, ходи с пантофки, балерина.
- Няма я.
- А може ли да извикате Ирина от 408-ма?
- Тя пък каква е?
- Брюнетка, с къса прическа, мъничка, красива, ходи с пантофки, също е балерина.
- Няма я.
- И какво да правя сега?
- Не знам. Балетът отиде на гастрол. Еб*те хористките!
Сподели
Обажда се приятелят на безработен актьор и му казва:
- Слушай, изскочи една халтурка и веднага се сетих за теб.
Актьорът:
- Разбира се, съгласен съм. Цял живот ще съм ти благодарен. А каква е ролята?
- Разбираш ли, не е много голяма. Един ред.
- Един ред? Никакъв проблем! Съвсем без пари съм останал, въобще няма да се поколе*ая... А какъв е текстът?
- "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"
- "Слушайте!
Чувам гръм от оръдия!" Става! Къде да отида?
- В сряда иди в Младежкия театър, питай за еди-кой си режисьор.
- Готово.
В сряда актьорът отива в Младежкия театър, намира режисьора, който му казва:
- Кажете ми репликата, моля.
Актьорът с патос произнася:
- Слушайте! Чувам гръм от оръдия!
- Отлично! - казва режисьорът. - Ролята е ваша. Елате в събота в 7 вечерта на спектакъла.
- Разбрано! - отговаря радостен актьорът.
При този удачен обрат на съдбата актьорът се напива до припадък. Идва на себе си в събота към 6.30 вечерта и бясно хуква към театъра, като си повтаря през целия път "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!".
Пред театъра го спира разпоредител:
- Къде така без билет?
- Аз съм "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!" - обяснява актьорът.
- Аааа! Ти ли си "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!", влизай бързо!
Актьорът отива зад кулисите. Естествено не го пускат.
- Аз съм "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!" - крещи актьорът.
- Ти ли си "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"? Закъсняваш! Отивай бързо в гримьорната! - крещят му в отговор.
Отива в гримьорната. Гримьорката:
- Господине, вие кой сте?
- Аз съм "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"
- Вие сте "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"? Защо закъснявате?! Сядайте тук, сега бързо ще ви приготвя.
Актьорът, гримиран и костюмиран, тича към сцената. Посреща го режисьорът.
- Ти ли беше "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"?
- Аз съм "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"!
- За малко да закъснееш! Давай, твой ред е!
Актьорът излиза на сцената, и зад гърба му се разнася оглушителен взрив. Актьорът подскача и изкрещява:
- ПУ*КИ МАЙНИ, СЪВСЕМ СТЕ ПОБЪРКАНИ, МАМА ВИ ДА Е*А!
В една фирма назначили млад и красив младеж.
След няколко дни отишъл да се жалва на шефа:
- Вашите служителки постоянно ме преследват, канят ме на гости, натискат ми се ту с бедра, ту с гърди. Просто не зная какво да правя!
- Дръж се, момко! За това ще получиш награда на небето!
- Добре. А каква ще е наградата?
- Корито с овес, магаре недно!
Поканили млад пианист (отличник, лауреат, дипломант и прочие) да запише концерт на Рахманинов за пиано. Отива той в студиото, ужасно развълнуван разбира се. Задушава се от притеснение. Посреща го стар и опитен звукооператор, които сигурно е правил записи на самия Рахманинова. Сипал му чайче, завел го в студиото при пианото, успокоил го по бащински. Влязъл в кабинката си и казал в слушалките на младежа:
- Изсвирете ми гамата фа-мажор, моля.
Пианистът я изсвирил.
- И си-минор, ако не ви затруднява.
Изсвирил и нея.
А старецът мълчи, тананика си нещо, движи плъзгачите, щрака с мишката нещо по монитора...
- Извинете, а кога да свиря концерта на Рахманинов?
- Ох! Ти още ли си тук? Отивай си, я после ще го наредя на компютъра.
Девойка седи на коленете на младеж:
- Писанчо, наречи ме ласкаво...
- Моя мила кокошчице!
- Защо пък кокошчица?
- Седиш ми на яйцата...
Малко момченце се приближава към полицай и го пита:
- Чичко полицай, защо имате каишка на фуражката?
Полицаят застава гордо и важно отговаря:
- Тя, младежо ми трябва, когато подгоня бандити. Тогава карам колата провесен през прозореца, за да стрелям по тях с пистолет. Вятърът може да ми отнесе фуражката в такава ситуация. За това си слагам каишката под брадата, и фуражката не мърда от главата ми.
- А-а, сега разбрах. Просто татко ми казваше, че каишката на фуражката е за това, да не ви се сцепи гъза като надувате свирката!
Метро, час пик. В тълпата крещи един мъж:
- Помогнете! Синът ми се задави с банкнота! Умира!
От тълпата се изнизва дебела лелка, хваща младежа за топките и страшно ги стисва! От гърлото на бедният младеж изскачат пет лева и вопъл "А-а-а-а-а!!!!!" Бащата с уважение:
- Егати! Вие сигурно работите в Бърза помощ?...
- Не. В данъчното.
Живеем в удивително време, когато младеж може да порази девойка, ако просто й напише съобщение без грешки.
Младеж отива на рецепцията в поликлиниката.
- Здравейте! От какво се оплаквате?
- Боли ме х*я!
- Млади момко, тук е пълно с хора! Да бяхте казали, че ви боли ухо или око... Хайде да пробваме от начало! И така: от какво се оплаквате?
- Боли ме ухото!
- И какво му има на вашето ухо?
- Като ми правят свирка боли!
Разговарят младеж и девойка:
- Искаш ли да ти покажа един фокус?
- Сам ще го възпитаваш!
Младеж казва на приятелите си:
- Ще ви помоля пред годеницата ми без мръсотии да се говорят. А теб, Генко, ще те представя като моя любим глухоням приятел.
Младежът, завършил музикалното училище в класа по туба, изпушва цигарата с две дръпвания.
Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза… И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
— Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
— Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
— В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само
за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята — започват твоята тема и надписите.
— ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за "Оскар". Пратил я на режисьора.
Той му благодарил и го поканил на премиерата…
Отива композиторът — залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка — и двамата над 80-годишни.
Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува.
Седнал, светлините изгаснали и започнало…
На фона природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни ц*ци, като баскетболни топки.
След това дошла нова двойка, разменили се… После - негри, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира!
След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него…
И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите.
Светват лампите…
Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.
Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода и забелязва, че възрастната двойка седят в прединфарктно състояние, и го гледат…
Той не се сетил да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя!…
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран, му отговарят:
-… А кученцето е наше...
Всеки петък беден възрастен евреин обядвал в дома на богат роднина. Един обяд се появил заедно с младеж, който също седнал на масата.
- А това кой е? - попитал домакинът.
- Това е зет ми. Обещал съм му, че ще го издържам първата година след сватбата.
Девойката:
- Мъжът трябва да е по-красив от маймуната.
Младежът:
- С която живее ли?