Вицове » Младоженци

Вицове за младоженци

Вицове и хумор за венчавката и брачната церемония на младоженците, първата им брачна нощ след сватбата и техните първи скандали след бракосъчетанието.
В тази категория има 1355 вица, разпределени в 91 под-страници.

Оценка: 10 от възможни 10 - общо: 42866

Покана за сватба, писана от свекърва:
- С най-голямо съжаление ви каним на сватбата на моя превъзходен син и някаква, името на която така и не запомних. Най-голямата катастрофа в историята на нашето семейство ще се състои в неделя - 17 часа.

Добавен преди 6 години 13 Преглед

Жабата щяла да остане стара мома. Животните се събрали, за да и намерят мъж. Умували, умували и решили, че крокодила е най-подходящ. Решили да и разкажат за младоженецът:
- Той е с една разкошна усмивка, като се усмихне всичките зъби му се виждат!
- Очите му, маслинени...
- Кожата му една такава, разкошна кожа...
- Обаче има къси и криви крачета...
- ИТАЛИАНЕЦ Е! - изкрякала жабата...

Добавен преди 6 години 16 Преглед

Македонец се жени за българка. Вечерта преди сватбата, бащата и майката дават съвети на младоженеца.
- Вечерта, преди първата брачна нощ, я взимаш и я хвърляш на леглото! Да знае, че Македония е СИЛА!
- След това сваляш дрехите си, за да види, че Македония е 'УБАВА! - добавила майката.
- След това праскаш една чикия, за да знае, че Македония е независима! - добавил дядото.

Добавен преди 6 години 46 Преглед

- Тате, защо тия коли бибиткат толкова?
- Сватба, моето момче...
- Ама нали бибитките на колите са, за да предупреждават за опасност?
- Е да, де!

Добавен преди 6 години 14 Преглед

Питали радио „Ереван”:
- Знаете ли защо на една циганска сватба има толкова много ядене?
Отговор на радиото:
- За да не кацат мухи по булката!!!

Добавен преди 6 години 10 Преглед

- Тате, защо тия коли бибиткат толкова?
- Сватба, моето момче...
- Ама нали бибитките на колите са, да предупреждават за опасност?
- Е да, де!

Добавен преди 6 години 11 Преглед

- Добър вечер, красиви дами! - поздравил Шерлок Холмс три жени, които седели на една пейка в Хайд парк и ядели банани.
- Познавате ли тези жени, Холмс? - попитал Уотсън.
- Не, драги ми Уотсън! За пръв път срещам на една пейка девственица, прост*тутка и младоженка.
- О! Интересно, в такъв случай, какво ви наведе на мисълта, че са точно такива?
- Елементарно, Уотсън! Девственицата държеше банана в едната си ръка, а с другата си отчупваше малки късчета от него. Прост*тутката го беше хванала с две ръце и погълнала почти целия...
- Невероятно! А младоженката?
- Тя държеше банана в едната си ръка, а с другата натискаше главата си към него.

Добавен преди 6 години 20 Преглед

Сватбата можеше да се размине и без кьотек, но младоженците избързаха с отварянето на пликовете.

Добавен преди 6 години 11 Преглед

- Алоо... Здрастии... Ама как се напихме вчера, ааа? Чий беше именния ден? Как така сватба? Как така моята бе?!

Добавен преди 6 години 15 Преглед

След дълга и уморителна сватба най-после младоженците са в стаята си. Щастливият съпруг сяда на леглото и казва:
- С какво нетърпение чаках този момент!
- И теб ли те стягаха обувките?

Добавен преди 6 години 7 Преглед

Най-разпространената фраза през първата брачна нощ:
- И тук само 50 лева! И това ми били приятели!

Добавен преди 6 години 9 Преглед

Върви си Принцът из гората, пуска по някоя стрела ей така, за кеф, по едно време стига до някакво езерце. А бее, чисто блато. В блатото - жаба. И жабата изведнъж проговорила с човешки глас:
- О, Принце, аз съм омагьосана! Целуни ме и ще се превърна в красива принцеса!
Позамислил се принцът, поогледал се – няма никой. К'во пък толкова? Целунал жабето. И жабето БАМ, се превърнало в красива принцеса! Естествено голичка, щото откъде 42 номер рокля в блатото? Грабнал я Принцът, че а отпред, а отзад, ха на Ге, ха на дудук, в общи линии, свършил работата по царски. Седнал да си почине, в това време принцесата се посъвзела и започнала да мрънколясва:
- Ама как така, що веднага с*кс? Не, че се оплаквам, ама сватбата?
На Принцът чак му изпаднала пурата от устата! Скочил нашият:
- К'ва сватба ма?!?
И като и изчаткал един наопаки, принцесата паднала и се превърнала обратно в жаба! Погледал принцът, почесал се и я прибрал в джоба си:
- Еййй, бахти удобното нещо!

Добавен преди 6 години 18 Преглед

Голяма Пушка от индианско племе решил да се жени. Отишъл при вожда да поиска разрешение да се ожени за Голяма Луна от съседното племе.
А вожда:
- Голяма Пушка, та ти още девствен, не знаеш какво да правиш първата брачна нощ. Я заминавай в гората да се научиш по хралупите.
Заминал Голяма Пушка и се върнал след един месец. Отишъл отново при вожда на племето:
- Голяма Пушка научил се, сега може ли да се жени?
- Може! - казал вожда.
Първата брачна нощ Голяма пушка казал на Голяма да застане стойка партер. Застанала тя и той фраааааааааааас един ритник.
- Голяма Пушка, защо риташ ме? - изненадано попитала Голяма Луна.
- Аааааааааа, Голяма Пушка не глупав - първо проверява за пчели...

Добавен преди 6 години 13 Преглед

- Чухте ли за младоженците, дето не можели да правят разлика между вазелин и маджун?
- Не сме! Баси историята! Я разкажи?
- Ами паднали им прозорците...

Добавен преди 6 години 10 Преглед

Мъж готви палачинки! Жените винаги имат високи очаквания. Днес се навършват четири години, откакто любимата ми се отдаде за пръв път. Искам да я изненадам с тържество. Тя е на работа. Изчистих (счупеното носи късмет), изпрах каквото ми падне (не намерих праха и сложих препарат за нужник – сякаш има разлика), прострях (терасата изглежда, все едно у нас има циганска сватба), обирах паяжина (ще купя нов полилей), измих една чаша (превързах се) и пих бира. Интересно защо, когато леем плоча в къщата на някой приятел или поправям колата, се измъквам без драскотина, а реша ли да помогна в домакинството, съм целият в рани. Оправям леглото, но без да разбера, заспивам връз него. Следобед продължавам. Ще готвя палачинки за вечеря. Поради горчивият ми опит с баницата (ползваме я за дъска да си режем мезета) съм много предпазлив. Осъзнавам, че ако си правя салата за ракията, никога няма да се порежа, но тръгна ли да кълцам зеленчуци за нещо друго, кръвта ми ще се лее по плота. Котката Ивелина вижда, че влизам в кухнята и моментално спринтира в най-далечния край на апартамента. В бързината се пребива в някои от мебелите, но макар и натъртена, успешно излиза в нелегалност. Всичко е толкова чисто. Грижливо подреждам продуктите и сечивата. Не мога да ползвам миксера, защото е скрит. Отварям лаптопа на работната маса. Чета рецепти. Струва ми се, че дори произволно избран умствено изостанал бобър ще се справи с палачинките – толкова е лесно. Сипвам нужното количество брашно в голямата купа. Помирисвам го да не е развалено... и тогава... кихвам. Целият съм бял, а в края на очите ми се образува тесто. Измивам се. Още брашно. Вода. Прясното мляко пада на бучки, но сигурно такъв му е моделът (някакво здравословно). Яйцата чупя на мивката и в шепа пренасям до масата – подът не се цапа много. Има и черупки, но те са полезни при болка от обувки и други болести. Разбърквам. Слагам олиото да се загрее... чудя се дали е готово. Това се проверява, като му ливнеш малко вода отгоре... Майкоо... Гейзер – всичко фъщи, а моя милост крещи. В огледалото лицето ми изглежда сварено. Не се отказвам. Първата ми палачинка прилича на голям хляб. Втората е по-добре. Сега ще я обърна във въздуха като кулинарите. Оооопп... мятам и тигана. Същия издрънча в тавана и право върху лаптопа, гледам как последният се пържи. Трудно се предавам – олио, подгряване, гейзер, нова смес, подхвърляне... сега пък я няма. Оглеждам се наляво-надясно, палачинката изчезнала. Проверявам горе... да, залепнала е на тавана. Той вече съвсем на нищо не прилича. Забърквам гипс и майсторски го измазвам. Четвърти последен опит. Бог ми е свидетел – от тук палачинка ще излезе. Много бавно става... и тоя тиган що натежа така... след малко разбирам – объркал съм съдовете и сега пека гипсовата смес. Сготвил съм плочка. Ключалката превърта. Тухлите на вината ме затрупват. Годеницата ми стои пред кухнята, а Ивелина я гледа като Христос спасител. Стълба, разсипано олио, черупки, кално брашно, пържен лаптоп, посуда, бинтове и катастрофа. Нора се промъква през отломките. Целуна ме с божествените си устни (даже малко език ми пусна) и рече „Не се безпокой, Кольо, знам, че си искал да ме изненадаш. Отиди да погледаш мач на телевизора, бира ще ти донеса, а аз ще оправя тук. Почини си, нали помниш, че утре идват шефовете ми от Германия и сме канени на вечеря в ония ресторант – най-сетне ще облека красивата бяла рокля „Версаче”, дето ми я прати вуйна от Щатите. Сложила съм я в пералнята, до утре вечер ще изсъхне. Толкова съм щастлива.” Мъжка сълза тупва на пода... Сещам се, че тая рокля излезе в крайно непознат за мен цвят. Казвам, че съм свършил тая работа, а на терасата има мишка, та да не излиза. Тази нощ в леглото раздадох всичко от себе си...

Добавен преди 6 години 23 Преглед
Вижте още...