Вицове за младоженци
Вицове и хумор за венчавката и брачната церемония на младоженците, първата им брачна нощ след сватбата и техните първи скандали след бракосъчетанието.
В тази категория има 1355 вица, разпределени в 91 под-страници.
Кръчмарски оркестър щели да имат свирене на сватба. Вечерта преди сватбата обаче вокалиста си загубил гласа и отива при китариста, че му бил по-близо да му обясни, че няма да може да пее на сватбата, щото така и така се случило и няма глас. Звъни на вратата и се показва жената на китариста. Нашия човек с адски мъки прошепва:
- Пешо тук ли е?
Жената се поогледала и прошепнала!
- Няма го, влизай...
12
Кирчо, се записал в шофьорски курс. Сяда зад волана и се приготвя да завърти ключа, когато инструктора го спира и му казва:
- Чакай! Преди да започнеш да шофираш, трябва да знаеш три неща, от които да се пазиш:
- Първото, от което трябва да се пазиш, това са мотористите! Карат наляво, надясно, карат като луди и не можеш да ги видиш... Все някой ще се блъсне в теб.
- Второто, това са маршрутките - не дават мигачи, като тръгват и ти секат пътя.
- А третото, това са пияните шофьори - те са непредсказуеми и винаги може да стане беля.
- А не трябва ли да се пазя и от жените шофьори? - попитало учудено момчето.
- Ооо, да пази Бог! Те са като пиян моторист, избягал от собствената си сватба, каращ маршрутка! - възкликнал инструкторът.
31
Планове по години:
3-годишен. Да порасна голям и да цапардосам Гошко от моята група. Защо лъже, че неговият татко е по-силен от моя?
4-годишен. Да намеря пет лева на улицата и да си купя сладолед, LEGO и кола с педали като на Ангел. Ще си я карам цял ден пред блока, та всички да ми завиждат.
5-годишен. До порасна голям, по-голям от татко. Да си пусна мустаци, да се науча да пуша и да стрелям на стрелбището, да се оженя за мама.
6-годишен. Да не ходя повече на детска градина. Искам да ходя на училище. Там няма да ме карат да спя следобяд и да ям мляко с грис на закуска.
7-годишен. Да не ходя повече на училище. Да не са луди, 10 години да търпя този ужас? Та 10 години са повече от целия ми живот до този момент!
8-годишен. Да стана войник. Със сабя, кон, пистолет и всичко, дето си трябва.
9-годишен. Да се преместя да живея във Варна или Бургас. На морето. Много по-добре е отколкото всяка година за по десетина дни да ходим там. Е, може и в София да отида, там също не е зле. Ако искам в ЦУМ ще отида, ако искам — в НДК. Може и на ескалатора в метрото да се повозя.
10-годишен. Да стана мускетар. “Един за всички..” и така натататък. Пробвах сламената шапка на баба, маминия шал вместо мускетарски плащ и пръчка с предпазител от капачка за буркан вместо шпага. Добре е.
11-годишен. Да стана най-силния в училище или в класа. Първото, което ще направя, е да цападорсам Гошо, защото ми хвърли раницата в локвата и ми наплю новото яке. Майка ще ме убие.
12-годишен. Да стана пират. Реи и брамсели, луидори и пиастри, дървени крака и папагали. Жалко, че не мога да плувам.
13-годишен. Да стана известен, много известен. Стихотворението, дето казах на тържеството, разплака класната и майка ми.
14-годишен. Да стана каратист. Разбрах, че взимали всички, независимо от ръста им.
15-годишен. Да порасна. По физическо съм трети в редицата отзад напред. Даже след момичетата.
16-годишен. Да започна да се бръсна. Ники има ей така брада, Сашо почти от година вече се бръсне, а аз.. нито косъм.
17-годишен. Да вляза висше някъде. Където и да е. Иначе ще ме вземат в казармата, ще се върна като десантчик-герой и ще изпопребия всички, на които съм им набрал. Гошо, чу ли? Ти си първи в списъка.
18-годишен. Да спя с някоя. С която и да е. Ако вярвам на състудентите — те вече са спали с половината град. Единствената ми надежда е разпивката по случай края на първи курс. Ако не ми провърви… как ще се покажа пред очите на приятелите ми?
19-годишен. Добре би било да стана рокаджия. Шантава прическа, в светлината на прожекторите, в ръка държа бас китара, възбудени момичета крещят пред сцената… Спокойно, девойки, с всяка ще се видя. За да ми направите свирка — запишете се в списъка на чакащите, дето го води мениджърът ми.
20-годишен. Да стана някой. Започнах третото си десетилетие, а още не съм написал романа на века, нито съм командвал армия, нито с Мис Вселена съм спал.
21-годишен. Само да не се стигне до сватба! Сама си е виновна, само говореше “сметнала съм дните, спокойно”. А сега реве и не знае какво да прави. И въобще не ме занимавайте с разни държавни изпити и дипломи, моля!
22-годишен. Да спечеля сто милиона лева, да си изплатя дълговете, да купя нормално детско креватче за сина, на жената ново кожено яке да подаря, да си взема най-накрая трите томчета Борхес, нов компютър и джинси.
23-годишен. Да си купя къща. Или гарсониера. Каквото и да е, ама да е мое. Да избягам от тези квартири под наем с неизмиваеми бани, капещи тавани, разкъсани тапети.
24-годишен. Да отвоювам шефското място в отдела. какъв шеф може да ми е Иван, бе? Този некадърник компютъра си не може да включи без мен. На миналото новогодишно парти на компанията така се напи, че счупи с главата си мивката в тоалетната.
25-годишен. Да отида на море. Или на планина. Или в тундрата. Където и да е, само да я няма работата, жената, родителите.
26-годишен. Да сваля новата в офиса. 23-годишна, разведена, боядисана блондинка, с крака и гърди като за световно. Бих си дал годишната премия и три пръста от лявата ръка, само да се озова насаме с нея в заседнал асансьор.
27-годишен. Да завърша най-накрая второ висше — мениджмънт или право. И този път ще уча сериозно, ще се явявам подготвен на изпитите, ще чета в библиотеката, ще познавам всичките си преподаватели по име и по физиономия.
28-годишен. Да спечеля, да нарисувам, да намеря на улицата или да открадна отнякъде 432 хиляди евро. Две хиляди за жената — да си купи там каквото си иска и да ме остави за малко на мира, 20 хиляди да си взема една малка гарсониерка с мебелите направо, 10 хиляди да ремонтирам къщата на село за майка ми и баща ми. А останалите ще си ги ползвам за ежедневни разходи.
29-годишен. Да убия всички в офиса и да не ме осъдят. Най-много глоба да ми тръшнат, но да не е много голяма. Гадове! Не мога да ви понасям, нищожества такива!
30-годишен. Да посадя дърво, например вишна или круша. Или пък да сложа малко фонтанче пред вилата? Беседка? Да си седим вечерно време и да се любуваме на залеза. По дяволите, колко е буренясало тука.
31-годишен. Да започна да пиша отново. При пренасянето намерих черновата на романа, дето го почнах преди 6-7 години. Уфф, нима това аз съм го писал? Свежо, ярко, наивно и като цяло не е добро. Роман от този материал няма да се получи, по-скоро 3-4 разказа мога да обособя. Ще ги почна скоро, може би по време на отпуската…
32-годишен. Да порасна. Да се науча да слизам стъпало по стъпало, а не да подскачам по стълбището. Да отговарям само когато се обръщат по фамилия към мен. Да си си поръчам визитка с “Началник отдел”. Какво като имам само един подчинен, че и той е стажант по разпределение за лятна практика? Да си купя нормален телефон, а не да се червя с тази евтина ‘слушалка’, дето за нищо не става. Да взема мерки по отношение на фигурата си. От края на април си взимам карта за фитнес. Хем да сваля излишните кила, хем девойките да погледам.
33-годишен. Бързо да направя равосметка на живота си, да внеса необходимите корекции и да заживея пълноценно и творчески. Да стана уверен в себе си и да преуспея. От утре започвам…
29
Влизат две деца в църквата, точно в момент, когато попът венчава двама млади. Едното дете се обръща към другото:
- Искаш ли да видиш, какво е паника?
- Да.
Детето отива при младоженеца и го хваща за ръката:
- Тате, коя е тази лелка в бялото?
12
В ритуалната зала
"и сега младоженецът може да целуне булката"
Глас от сватбарите:
"Егаси... да я целунел, моля ви се! ...той безбожно си я е*е от три години."
15
- Аврам, какво да правим?!?!? Петрови вдигат сватба, а при Иванови има погребение. Всичко това в един ден. Какво избираме?
- Погребението.
- Защо?
- Всичко е едно и също, но без подаръци.
13
Овчар направил голяма сватба. След дни, обаче трябвало да замине за кошарата си насред гората. Със съжаление съобщил на невестата лошата новина, но и предложил, когато гръмне с пушката тя да дойде при него. Тя се съгласила. След една седмица той гръмнал. Никой. Втори път. Никой. Трети път. Никой. Накрая слязъл в селото, но къщата празна! Попитал комшията:
- Пешо, да си виждал моята скоро?
- Страшна работа комшу, от както започна ловния сезон, като ракета е!
26
- Жена, давай палтото и да си отиваме у дома...
- Стой тука, пияница такъв, това е нашата сватба...
11
Прибира се мъж от сватба:
- Жена, ако знаеш как се напих, няма да повярваш...
- Като те гледам с булчинската рокля, направо ти вярвам.
22
Жена закъснявала за сватба и тичала по стъпалата пред черквата. На входа поискали да покаже поканата си.
- Нямам! - отвърнала тя.
- На младоженеца ли сте приятелка?
- Категорично не! - озъбила се жената.
- Майка съм на булката!
14
А бе, има такива жени, дето като им напишеш едно „Здравей" и те в главата си спретват една пищна сватба и ти раждат 2-3 деца!
11
Млада двойка се венчае в църквата. Отчето пълни чашата с вино и я поднася към младоженците с думите:
- Чашата на търпението приеметееееееее...
В това време младоженеца казва:
- А бе, аз чашата ще я приема, ама тя дали ще приеме търпението?
5
На вчерашната сватба, приятелките на булката - волейболистки - тридесет минути не позволиха на букета да докосне земята.
5
На сватба. Млад метъл към DJ:
- Пусни нещо за пого.
След минута:
- Специален поздрав за Пого и компания!!!
6
Подготвихме дъщерята за първи клас и като сметнах разходите - все едно сме вдигнали сватба...
6