Вицове за монаси и монахини
Шеги за отчето, попове и попадии, монахини и монаси, хумор за свещеници и отчета и всякакви религиозни вицове.
В тази категория има 1057 вица, разпределени в 71 под-страници.
На една маса в кръчмата, седнали дядо поп, аптекаря и ковача. По едно време, от дума на дума, ковача казал:
- А бе, дядо попе, я изпей нещо!
А попа отвърнал:
- Лягай и почвам!
9
Поп влиза в оръжеен магазин и започва внимателно да разглежда пистолетите, с явното намерение да си купи. На продавача му станало интересно и учтиво попитал:
- Отче, за какво ти е пистолет? Нали една от божите заповеди е "Не убивай?"
Попът погледнал изпод вежди:
- Няма бе, няма никого да трепя. Аз само така, в коленцата...
12
Монахиня направи скандални признания за живота зад стените на манастира! По-ужасно е от затвор!
5
- Е, монахини, аз като игуменка ви питам: Заслужава ли си за един час удоволствие цял живот да си с гузна съвест?
- Цял час? Как???
11
В едно село били много набожни. Когато жените изневерявали на мъжете си отивали при местния поп да се изповядат като казвали паролата:
- Отче, подхлъзнах се, моля опрости греха ми!
От мъжете в селото само попът и кметът знаели значението на паролата. Но една зима попът се споминал и на негово място изпратили друг. В края на първия си ден, след като опростил греха с подхлъзването на множество жени, попът отишъл при кмета и го помолил да опесъчи улиците, защото жените цял ден са се подхлъзвали. Кметът започнал да се смее, но за малко да припадне като чул попът да му казва:
– Ти се смееш, кмете, но твоята жена днес три пъти се подхлъзна, ще се потроши, бре!
20
- Отче, много ви моля, докато се изповядвам, да спрете да цъкате с език...
17
Обява:
- Монах от Троянския манастир търси втори поп от третия пол.
13
Съществува легенда, според която в стари, престари времена Господ изваял от глина десет Адамовци. На всеки един той възложил различни работи. Един обработвал земята, втори пасял овце, трети ловял риба… Всички били заети.
Минало известно време и те се явили пред своя Отец с молба:
- Всичко си имаме и пак нещо не достига. Скучно ни е.
Господ помислил, пък им дал тесто и казал:
- Нека всеки си извае по свой образ жена, на кой каквато му харесва — закръгленка, слаба, висока, малка… Аз ще им вдъхна живот. Те ще бъдат вашата утеха и опора. С тях никога не ще ви бъде скучно.
След това Господ изнесъл едно блюдо със захар и казал:
- Тук има десет бучки. Нека всеки вземе по една и я даде на жената, за да бъде животът с нея сладък.
Така рекъл Господ и ги оставил да направят подялбата. Всеки от мъжете взел бучката захар и отишъл при своята си жена. След време Господ се върнал и на момента се разгневил:
- Сред вас има измамник. На блюдото имаше единадесет късчета захар. Кой взе две?
Всички мълчали. Тогава Господ взел жените, размесил ги, а после ги раздал - на когото каквато се паднала. Оттогава девет от десет мъже мислят, че чуждата жена е по-сладка, защото е изяла допълнителното парченце захар. И само един от десет мъже знае, че всички жени са еднакви, защото допълнителното парченце захар е изял той самият.
21
Един циганин отишъл при селския поп и го попитал:
– Попе, писна ми да ме наричат циганин. Какво да направя за да стана българин?
– Виж! Хващаш едно куче, колиш го и правиш курбан и ще нахраниш с курбана маалата!
– Ама... попе, от куче курбан става ли?
– Не става, ама и от циганин българин не става!
23
Попитали свещеник:
- Отче, може ли да се гледат снимки на голи жени?
- Може.
- А п*рно може ли да се гледа?
- Разбира се, че може.
- А какво не може да се гледа?
- Не може да гледаш как заваряват!
24
- За повишаване качеството на обслужване, разговорът ще бъде записан.
- Отче... Аз друг път ще се изповядам...
18
Евреин иска аудиенция при папата в Рим. След дълги увещания го пускат при Светия отец. Евреинът вади картина и я показва на папата:
- Това какво е?
- Тайната вечеря.
- Тези тука кои са?
- Христос и апостолите.
- Ти ли си им представител на Земята?
- Аз съм.
- А знаеш ли, че за тая вечеря още никой не е платил сметката?
27
- Боже мили! Отче, от къде тази синина под окото Ви?
- В началото бе словото, чадо мое!
11
Искам сухо мартини! По-сухо от монахиня в пустиня.
5
Край едно далечно планинско село горно Вършило имало 2 - манастира. Единият мъжки, другия женски. По принцип монасите и монахините не си говорели и рядко се засичали един друг. Да обаче, случило се така, че в една ранна мъглива утрин на края на селото се срещнали - монах и монахиня. Просто било петък и те били изпратени до града на пазар и нямало просто как да не се видят. Все пак от селото се излизало само от един път. Монахът брат Евгени и сестра Красимира се видели, спогледали се, кимнали си и без да промълвят и дума поели към града. Сестра Красимира вървяла пеша, а брат Евгени яздел магаре. Евгени може да е монах, но все пак бил мъж, който малко от малко бил кавалер. След 30 мин. бавен ход по планинските пътеки, той спрял магарето и нарушил почти всички забрани само с едно изречение:
- Сестро, знам че не бива да ти говоря, но ми е жал да те гледам как се мъчиш така пешачката из тия камънаци. Защо не вземеш, така с божията помощ, да се метнеш при мене на магарето и без това няма кой да ни види. Сестра Красимира нямала желание да си троши краката по чукарите и се съгласила. След което с помощта на Евгени се метнали на добичето и тръгнали надолу. Магарето било старо и уморено и на следващия баир се срутило, приритало 2-3 пъти и умряло. Изведнъж брат Евгени и сестра Красимира се видели в приключение - сами, природа, далеч от всякакво село и град, и те точно сред някаква горичка, в която слънце не прониква. В главата на брат Евгени се родили мисли и идеи, коя от коя по греховна. Изведнъж изрекъл изненадващо дори за себе си:
- Сестро да ти кажа така кът гледам тук ще останем за съжаление и тук ще умрем да знаеш.
- Ми, добре! - казала Красимира.
- Ми, то щом тъй ще умрем да го караме направо, все едно вече сме умрели и сме в рая.
- Как така в рая?
- Ми така събличаме се голи...
- Ми, добре! - казала Красимира.
Съблекли се те чисто голи и Евгени нямало как да скрие, че сестра Красимира много го вълнува. Тя пък нямало как да не забележи онова нещо, което се опитвала да не забележи и попитала:
- Какво е туй нещо между краката ти и сочи нагоре?
- Това сестро е дар от Бога!
- И какво прави този Божи дар? - попитала засрамено и любопитно Красимира.
- Амиии... създава живот. Ако да речем сега го пъхна в теб, ще усетиш прилив на Божествена енергия и ще създам нов живот.
- Тъй лииииииииии? - изведнъж се зарадвала Красимира.
- ЖИВОТ, а?????? Мииии... че хайде де, пъхни го в магарето и да си ходим тогава.
11