Вицове за морето
В тази категория има 1344 вица, разпределени в 90 под-страници.
Много тактично се опитвам да намекна на моичкият, че е време да ме заведе на море... Пети ден си лягам с плавници и шнорхел...
Ееех, помня едно време, колко чисто беше морето. Даже рибите излизаха да акат на брега!
В кафенето две блондинки си говорят за тяхна приятелка /също блондинка/.
- Чу ли, бе, муцка? Миналата седмица Деската се удавила в морето. Ходила на пристанището и паднала от кея във водата.
- Ами, тя нали можеше да плува?!
- Можеше, ама някой сложил табела "Плуването забранено"!
Щом във Варна ще има леко метро, редно е в София да направят леко море.
Хората отиват на море и се влюбват. Аз като отида и все съм гладен и жаден.
Една жена почне ли рязко диета, почне ли да прави коремни преси по никое време... значи най-късно на другата сутрин ѝ започва резервацията за хотела на морето.
Между приятелки:
- Днес се скарах с моя мъж за отпуската. Аз искам на море!
- А той?
- А той иска с мен...
ЩЕ ОТИДА ВМЕСТО ВАС НА МОРЕ. Ако вече сте планирали своя отпуск, направили сте резервации и сте платили почивката; и внезапно се появят бизнес дела или здравословни проблеми; и пътуването ви пропада? Не е беда! Аз ще отида вместо вас! И нищо няма да пропадне! Пишете ми.
Всички на море и харчат пари, а аз съм тарикат, работя и печеля!
– Ало, Жоре, къде си, брат?
– На морето с едни чехкини! Отмъщавам на ЧЕЗ.
Преди години отидохме на море, на бунгала в Созопол. Яка компания, пиене, никакъв контрол. Една вечер след як запой с домашна ракия, незнайно защо ни се дояде мед. От другата страна на пътя имаше пчелин. Оформихме здрава група и потеглихме. От петимата в групата, никой хал хабер си нямаше къде точно се крие медът и ха-ха да се върнем, но другите щяха да ни скъсат от бъзик.
– Вижте, пичове! - предложи Ванката.
- Да вдигнем кошерчето и право в бунгалото, там на светло ще решим какво да правим.
А нощта тъмна, като в кучешки г*з. Но кошерите боядисани в жълто, бързо се ориентирахме.
– Ей този! - спря се Ванката.
– Що? - питам аз.
– Щото е най-голям! Като крадем, поне да е най-големият.
Правилно. Грабнахме го. И в този момент ни се нахвърли един дребен, но трътлест помияр. Лае та се къса и току налита към краката ни. Разстоянието до бунгалото го взехме само на заден. Четирима носехме кошера, а петият се занимаваше с песа. Щом кучето го ухапеше три пъти, се прехвърляше при носачите и друг го сменяше. Пропадахме в някакви канали, спъвахме се в коренища и най-накрая изподрани и нахапани, стигнахме бунгалото. Всички наддадоха тържествуващ рев и млъкнаха.
Ванката се плесна по челото и рече:
– Копелета, донесли сме къщичката на кучето!
В тая жега, снахата на нивата си е добре... Там, все пак вятър полъхва, ама дъщерята горката, на морето изгоря.
- Комшо, да не ти е болно кучето? От три дена вие.
- Не е кучето, жена ми е... Иска да я водя на море.
- Скъпи, сетих се как ще спестим за морето.
- Как?
- Ти няма да идваш.
Някои се радват, че има слънце, щото са на морето! А пък аз се радвам, щото бързо ми съхне прането!