Вицове за морето
В тази категория има 1357 вица, разпределени в 91 под-страници.
Семейство на плаж. Родителите се пекат на слънце, а тъпото им синче си рови пясък. По едно време дебилчето пита баща си:
- Тате, тате, къде е морето?
- Ей онова там - и посочил.
- Къде?
- Абе, ей онова, синичкото, с лодките в него.
- Къде? - пак пита дебилчето.
Бащата вкарал сина си до колене във водата.
- Ето, това е морето !
- Къде??? - недоумяващо попитало дебилчето.
Бащата вече наистина се ядосал, хванал за врата сина си и потопил главата му във водата.
- ЕТО ТОВА Е ВОДАТА, СИНЪТ МИ!!!
След дълго плюене и давене дебилчето успяло да каже:
- Но къде?!
0
Айде и още едно полседно
Сиганската спяща красавица
Ся, Мемет, некогаси на един ного тъпо кралица му са ражда един, ама
псилютно грозен дащеря. Ма токлу грозен - смрът. Като го погледнеш и
напрао ти спира чесовника. И затва кат дошли феите на кърщенето, и
сичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста, сичкото повръщал.
Обачи, имало един добро фея, и той каза:
- Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай шеснаесе годин, ша са
наръга сас един шило в гъзъ и ше баялдиса, за радос на родата.
- Анджък, ашколсун, мерси! - казал кралицата. Щот са, то верно майка
му, ама гледа реално на нещтата.
- Ше баялдиса - мъди! - викнало Злото фея. (То ного са ядосал че са го
туриле най-близо при креватчето, и не мое си напрай джамбурето - кво
апне или пийне - венага връща) - Ич нема а пукяса, ми кат са избуши
сас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснуту принц да го цуне,
тогаа ши става.
И аман-заман, нема кво да прайш. Кото - такова. Минава бая годин и
малкото принцеса пурасва и стана най-грозния девойка ф Млечното път.
Толко грозен, че даже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин,
некаф обущар толко са сплашва като го видя, че почва да бега и спуснал
шилото. И нали са сещаш, Мемет? Тва кат вижда шилото и давай, да си го
завре у гъзо. Щот не само грозен, ми и прос. И ляга и почна да хърка.
Ама хърка ти казвам - бичи. И хорат не може заспива от хъркане, и
фащат, и го затварат на една кофчег, и го носат на гората, и го
затрупали там ф един дупка, и даже неколко народ ударили една кючек
отгорето. То даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те казали
че нали, тва друго прикаска и така.
И отива майка му при Злото фея, и са моли и вика:
- Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто щерка ма, кажи, та
да знам, та ф същата мумент да са знасям ф чужбина. - Толку ного и бил
мъка за щерката.
- Кат са намери принц, тогава ше са збужда, дее*а и киликанзера истръпнал.
- А! Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойто щерка,ма?
- Любоф кьораво, ма. То по-чапрашък от дрисня, ма. И по-кьораф от
Стиви Вондар. Ши са намери.
Такъф вест, направо сасипва горкото кралица. Не могло да преживява тва
майчинската сарце и издъхва от мачителен смърт след осемдесе и седем
годин.
И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минава една принц. Не било
баш такъво, кво казал феята. Било алкохолик и коцкар - да си е*е
мамата. Еб*ло какво добара - живо и умряло. И некои му викали
"Некрофил", ама него му било през...нали, щот и без тва не са родило
ного умен, апа и сас времето, по-прос станало.
Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе. А де! Слиза от
транспорта, свалил каската - слуша : "Рррррръъъъмх - хъъъъъърф!". Ай
сиктир. Първо си помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после са
усеща - тва под земята нещо хърка.
- Абе кой заспал тука бе? -вика, и веднага са сети че само женско мое
така яко да бичи. И го фанал яко некро...тва, любофта. И са фарлило на
земята и копа. И изкопва кофчега. И таман продупчило един дупка на
необходимия место, и аха, таман сваля гащите, и слуша отвътре:
- Ааа, давай първо да са цалувами!
Абе кой тука хухавели,бе? Фаща и расковава целото капак, и кат
поглежда - веднага пада ф несвяс. От ужас очите му исфръкна и той -
долу. Комоцио.
И принцесата вика:
- Адеее, раздават принцове! - и му са фърля отгоре, и докат още не са
опраил го......така. И, чудо! Грозното принцеса са превръща на още по
грозно жаба. Крастаф. По едно време пича са осеферил така леко и гледа
- некаф кофчег и един жаба. " Ебагомайката, колко пих фчера бе?" И си
мисли, че на друго прикаска, и фаща и цалува жабата. Обачи жабата
стана мнооого красиф принцеса, и вика: Давай да са женим! -И тоа вика
убаво, и фаща и го надупва. И после тръгна да си отива, и красивото
принцеса казал: Ами каде, бе ко стана сас жененето? - и тоа като са
ядосва , и траааас - набримчи го един тукат. И красивото принцеса са
превъртял двама пъти фаф въздуха, и са избуфтя на земята и пак станал
жаба. Тва гледа и не верва. Аре пак цалува - пак красиф принцеса - аре
пак го напънал, после пак -траааас тукатите - пак жаба. А! Аре трето
път - пак така.
И принца мисли, мисли и вика:
- Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан. - и прибра
жабата ф джоба. И оттогава са опрай.
И така.
0
Един нашенец на морето свалил една французойка. Случило се, че
отишли на плажа късно през нощта и започнали да правят с*кс.
Към кулминационния момент французойката почнала:
- C`est tres joli! ("се тре жули" - много ми е хубаво)
А нашенеца:
- Е па как нема да жули, он целия е у песък!
0
Въпрос: Какво разделя хората от маймуните?
Отговор: Средиземно море.
0
На плажа дете се обръща към баща си:
- Тате, тате виж баба маха с ръце навътре в морето! Не се ли дави?
- Мълчи, и помахай за сбогом!
0
Влак пътува към морето. В едно купе пътуват грузинец и девойка. Девойката мълчи през цялото време.
- Девойче, - не издържа по едно време грузинецът - защо мълчиш непрекъснато?
- Иска ми се, мълча си! - отговаря девойката.
- Иска ти се, а си мълчиш? - удивява се грузинецът.
1
Мъж към жена си:
- Скъпа, не трябва да ходим на море тази година.
- Защо?
- Вкъщи имаме отлив на приходи и прилив на сметки.
1
Заглеждам се днес в колежките си в офиса - прави ми впечатление, че от ден на ден растат неудържимо, предимно диференциално. Седят си пред компютрите, плюскат чипс, Сникърс и бисквитки с количка и се оплакват че
нищо не ядат а непрекъснато пълнеят.
Най обичам да си вдигна ризката, да си стегна пресата и да кажа: “Глей кво стаа а, кво ше кажеш?” и тя почва веднага да циври - “Ама аз не съм закусвала почти, само две банички със средна боза, не съм обядвала и съм качила 11 килограма само този месец“…
Циврят и набиват чипс. За месец изяждат захар, колкото половината износ на Куба. Набиват захар, мазнини и консерванти, от които са постоянно изприщени и с хроничен запек и заради това смучат Активия, поради която пък имат постоянни газове. Очичките им са потънали в лицата като стафидки в козунак.
И все ме питат - кажи как се поддържаш такъв стегнат?
Ми с липосукция, ботокс и хероин - как иначе? Зор видях докато се заразя със СПИН, само и само да съм слабичък. Да не съм луд да пазя диета и да ходя на фитнес три пъти седмично, плюс изкачване на Витоша пеша всяка неделя.
Казвам им - “Хайде да ви водя на Витоша в неделя“, а те: “Ама пеша ли ще ходим?“ Не бе - аз и колегата от вноса ще ви направим столче и ще ви качим на ръце до Бай Кръстьо.
Животът им се състои от чипс, бисквитки, “Море от любов” и “Един срещу всички”. Как пък един път не ми пуснаха разпределение без да го объркат?!? При разговор с тях автоматично започвам да крещя - като кучето на Павлов съм
станал. Като вляза в офиса и подскачат около мен като нервноболни пингвини. Вика ми “Добро утро”, а аз ръмжа “Че кое му е доброто” - и тя се лепи за стената, и не мога да разбера усмихва ли ми се или има тик…
Питат ме: “Кажи каква диета да си направя?“. Викам им - “Ескимоска диета - сурово месо и китова мас - много добре е за стриите и перисталтиката“.
Цепелинът от складовият отчет ме пита: “Защо постоянно ми крещиш, нещо против мен ли имаш?” Не бе пухчето ми, как можа да си го помислиш, ти си ми малкото зайче, крещя ти щото те обичам. ОБИЧАМ ТЕ МА!!!! Как не разбираш?!? Нали заради теб имам към две хиляди лева липси по документи.
Преди колежките ходеха с дънки, после ги зарязаха, защото няма вече техния размер и сега ходят с едни басмени рокли с широки поли - стил “Таборът отива към небето”. Като минат покрай мен все едно съм в магазин за пердета. Скоро ще тръгнат с рокли с долна арматура стил “Мария Антоанета” и тогава ще им монтираме светофарчета между бюрата да се разминават.
Отивам в кухненският бокс да си сглобя едно кафенце и неволно се заслушвам в разговора им. Вече ми е съвестно, че нямам хемороиди. Иначе аз си ги харесвам малките ми мъхчета, даже си фантазирам за тях.
Ето любимата ми фантазия:
Седя в коридора пред стаята, леко запотен предвкусващ удоволствието. Напрегнат съм, но това е напрежение на очакване на нещо красиво. Слушам тихото им жужене - вероятно ми правят складовата наличност (яко сбъркана, естествено). Или по-скоро си коментират снощния Биг Брадър.
Айсикютата им пищят непрекъснато. Аз притварям очи, концентрирам се за да усетя мига в неговата изпълваща цялост - светът около мен замира.
Време е.
Вадя гранатата, дърпам шплента, отварям вратата, хвърлям гранатата в стаята, затварям вратата и клякам в коридора със запушени уши. Екстаз.
Та така си фантазирам аз, петък следобед е, позволено ми е, нали?
6
Двама приятели се срещат и се разпитват за семействата:
- Какво прави дъщеря ти?
- Дъщеря ми работи наистина много, издигна се в работата, стана зам. директор, купи си две коли, апартамент, вила на морето. Твоята какво прави?
- Абе и моята к*рва стана, обаче аз не мога да го разкажа така хубаво като тебе.
0
Двама приятели се срещат и се разпитват за семействата:
- Какво прави дъщеря ти?
- Дъщеря ми работи наистина много, издигна се в работата, стана зам.-директор, купи си две коли, апартамент, вила на морето. Твоята какво прави?
- Абе и моята ку*ва стана, обаче аз не мога да го разкажа така хубаво като тебе.
0
Върви си човек по брега на морето и намира запечатана бутилка.
- Иииии, тва сигурно е вълшебна бутилка. Вътре сигурно има някой дух. Кво се правеше в такъв случай?! Ахаа, трябваше да се търка бутилката.
Почнал той да търка бутилката, търкал час, търкал два… уморил се и тръгнал да хвърля бутилката. Точно замахнал и отвътре се чул скучаещ глас:
- Извади тапата бе, тъпак…
0
Червената шапчица, Дан Симънс
- Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора.
- Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва.
- Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е?
- Да.
- Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори?
- Клонките на кленовете те поеха в последния момент.
- Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах?
- Погрижих се за това.
- Какво е това място?
- Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп.
Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…
0
На морето. Мъж вика на жена си:
- Идвай бързо, станал ми е!
- Не ти е станал, а е изплувал.
1
Омъжена софиянка отива сама на море в Бургас. Запознава се там с един бизнесмен и то любов, то с*кс... Връща се в София и още на 5-тия ден получава телеграма: "Леля ти умря. Погребението - утре в Бургас."
Мъжът се чудил, чудил - не е чувал за такава леля, ама пуснал жена си, но заедно със свекървата. Слизат двете на бургаската гара и ги чакат два мерцедеса - в единия мадамата, във вторият свекървата.
Минават три дни и двата мерцедеса ги откарват обратно на гарата.
Двете гузно се гледат в купето на влака и мълчат. По едно време мадамата пита:
- Мамче, а сега какво ще говорим в къщи?
- Аз не знам какво ти ще говориш, ама давай да дойдем пак и за 9-тия и 40-тия ден!
3
Жена се връща със синчето си от море. Разправя на мъжа си:
- Там се запознах с много хора, единият беше герой от войната...
Синчето я прекъсва:
- Герой, герой, пък се страхува да спи сам...
4