Вицове за Москва
В тази категория има 240 вица, разпределени в 16 под-страници.
Пиян опитва да влезе в метрото в Москва. Спира го милиционер:
– Не може! Пияни не пускаме!
– Добре де, поне ми кажи – вярно ли е, че всички спирки били облицовани с мрамор, че било чудно красиво…
– Ама ти не си ли от Москва, не си ли влизал досега?
– От Москва съм. Ама ето – все не ме пускате!
11
Москва, 2020-та година. Шофьор набива рязко спирачки пред пешеходец, който се кани да пресича. Показва глава през прозореца и любезно му казва:
- Уважаеми, пресичайте, а аз ще запаля цигара и ще Ви изчакам.
Пешеходецът също така любезно му отвръща:
- Ооо уважаеми, не се притеснявайте, аз съвсем не бързам!
На близка пейка две бабички си говорят:
- Виж, Марфа, колко любезни станаха всички, след въвеждането на свободната продажба на оръжие!
11
Москва. Комисията по туризма обсъжда въпроса - дали да има стриптийз в хотел Русия.
- Има го по цяла Eвропа, трябва да го предложим и ние! - казва млад служител.
- Доообре, но на кого да възложим тази задача? - пита полковник Судаев.
- Да я възложим на Зина Ивановна! - предлага Никанор.
- Млада е, нека се развива!
- Не, не! Баща и е с неясно минало...
- Тогава Полина Фьодоровна!
- Луди ли сте? Чичо и е бил в Сибир! Такава задача трябва да се възложи на много отговорен човек и аз предлагам - Марфа, чистачката! Три пъти ранявана във войната, носител на два ордена "Ленин." Тя е нашият човек!
Речено-сторено. Ден преди откриване на стриптийз бара, комисията присъствала на репетицията. Тръгнала песен на Джо Кокър, Марфа със замечтан поглед свалила забрадката си, после с вперен поглед в бъдещето, бавно разкопчавала синята си престилка и накрая с омерзение към капитализма я захвърлила на земята и останала само по розови ватирани килоти! Пълна тишина в залата.
Накрая полковник Судаев въздъхва и казва:
- Аз не разбирам - какво му харесват на това американците...
14
Щирлиц получи шифрограма, че в Москва му се е родил син. Мъжки сълзи потекоха по страните му. Щирлиц не беше ходил в Родината от цели седем години...
11
В Москва, гостувал делегат от развиваща се африканска страна. Отишъл със свой приятел в един бар, и наблюдавал игра на руска рулетка. След това руснакът гостувал в Африка.
- Бихме искали, да ти покажем нашата африканска рулетка! - казал любезно домакинът и посочил шест хубави африкански момичета, седнали в кръг.
- Всяка от тях може да прави свирка.
- А къде е рискът? - попитал руснакът.
- Една от тях е канибал!
15
След 73 години, Германия най-накрая стигна до Москва.
18
Тръгвайки за работа жена помолила мъжа си да запише рецептата за Киевска торта. Съпругът включил радиото и се приготвил да запише рецептата, но го настроил между две станции. В това време от Москва предавали урок по гимнастика, а от Киев - рецептата за тази торта. Мъжът едва успявал да записва:
- Повдигнете и двата крака нагоре, посипете между тях брашно и добре разтрийте, налейте половин чаша мляко, поставете краката на ширината на раменете, наклонете се напред и измийте яйцата в купа, това повторете 7-8 пъти, след което легнете на земята и бийте яйцата докато не се появи гъста пяна. Дишането през това време трябва да е много спокойно. Направете няколко скока на място и проверете да не са останали черупки от яйцата. След 10 минути извадете и разтрийте с мокра кърпа. Вече можете да се облечете и да поднесете на масата.
9
Само жена може да се вкара в такъв филм...
- Сутринта получих съобщение на телефона: 48М.4040. Викам си – Това е само Митко! Той е едно старо гадже, което живее в Монтана. Мерцедесът му е с регистрационен номер 4040. Звъннах веднага – Мите, как се сети за мен? И аз си мисля за… таковата, пък той ми отговаря някак си отчуждено – "имате грешка, кого търсите, моля!" Затворих веднага, не съм толкова тъпа. Седя и аз и си мисля:
- Леле, сетих се… това е тате – ул. Морска 48 тел. 40-40.
Случило се е нещо! Я кръвното, я нещо друго… Знаех си! Казвах му – "смени си личния лекар, много завеян ми се вижда, не ти гледа диагнозата, ами само ЕГН-то" – той не, та не! Докато набера номера, сърцето ми щеше да изхвръкне… Тате, питам, как си? Работата върви на зле, вика… Едва го чувам… Кой е зле, бе тате? Пък той ми вика – половината разсад не ще да никне, а чесъна го изядоха охлювите. Да, ама аз като съм притеснена и емоционална… докато се разберем, че не ми е писал, доста се навикахме. Затварям и си мисля… леле, колко съм тъпа! От ясно, по-ясно – това е код, сбъркали са телефона и го пращат на мен. Марихуана. 40 пакетчета по 40 грама, до 48 часа… А може и да са терористи, 48М – туй е Москва… или Маями. Тука вече изгорях! По мобилния, по шифъра, колко му е да ме издирят. Чакай, викам си, да взема да звънна в полицията. Отсреща някакъв приятен мъжки глас ми каза – дежурният шесто РПУ слуша. Започвам подробно да обяснявам от началото и тъкмо стигнах до голите охлюви и той ме прекъсва – момент, ще ви дам телефона на специалния отдел. Набирам аз номера и чувам Добър ден. Диспансера за психично здраве… и биииип – записват разговора значи. Веднага затворих, не съм толкова тъпа. В този момент мъжът ми се прибра ухилен и с цвете в ръка. Хайде, вика, муцка – честит празник! Чочо, лягай си, пил си. Знаем се много добре, какви празници, какви глупости ти бръмчат из главата? Бутнах го в кревата и чак тогава ми светна. Отворих отново съобщението и каквато съм емоционална, държа телефона и плача. Никакви шифри, никакви терористи нямало, ами било – „Честит осми март – Чочо“."
9
Следвоенна СССР, Москва. Другаря Сергей влиза в ЦК на КПСС.
- Добър ден другарко, искам да се запиша в КП.
- Добър ден... искате да кажете КПСС?
- Не само КП... в СС вече бях.
14
Майор Михов дошъл в класа на Иванчо и като почетен гост учителката предложила учениците да измислят стих, в който всички думи да започват с "М" от инициалите.
Става Марийка:
- Москва, манифестация, майор Михов минава с много медали.
Всички ръкопляскат. Става Петърчо.
- Милано, мафия. Мафията моли "Милост майор Михов, милост".
Пак ръкопляскания... и идва ред на Иванчо. Вдига ръка момчето, та се къса, учителката не го вдига щото знае кво си мисли. Видял майор Михов и казва на учителката, че има един голям мераклия, да му даде ред. Става Иванчо.
- Мараня! Много мухи. Морен манаф мърка на миндер. Майор Михов мляска мазен минет. Морен манаф мръщолеви "Машалла майор Mихов, машалла!"
18
Чукча спира пред прост*тутка на улицата в Москва.
- Колко е за една нощ?
- 150 долара, умнико!
Онзи я товари в колата и изчезват... нСлед 6 месеца я оставя на същото място, облечена в кожи и миришеща на тюленска мас... Тя беше слаба ученичка... откъде да знае, че нощта в Чукотка е полярна.
10
Един чукча искал да отиде до Москва. Отишъл при Вожда да попита дали си заслужава и Вожда:
- Мдаааа! Само аз съм ходил в Москва. Голям град, с огромни улици, площади... Значииии, тръгваш на юг, след една седмица завиваш на дясно, след още една седмица, завиваш на ляво и след още една седмица ще видиш нещо като стълба на земята. Това са релси, а по тях върви влака - сядаш и чакаш. Като мине влака се качваш и отиваш в Москва. После по обратния ред. Тръгнал чукчата, вървял 3 седмици и стигнал до релсите, но пообъркал нещата и седнал на самите релси да чака влака. Влакът наближил и "Туууу, тууу" (свирил му да се махне) и го ударил. Ама чукчата корав. Шест месеца лежал в болница в Москва и се оправил съвсем. После разгледал де що има и се прибрал. Събрали се в голямата землянка, а той с осанка на естествоизпитател сред аборигени им заразказвал за Москва. Точно тогава на печката засвирил самовара (варили чай). "Туууу, тууу" свирил самовара. Чукчата скочил, грабнал един огромен тиган и... пата-кюта - направил самовара на ваденка. Направо го размазал. Всички го зяпали учудено, той изтрил потта от челото си и казал:
- Такива (и посочил остатъците от самовара) трябва да се убиват докато са малки!!! Защото после "Тууу, тууу" и 6 месеца си в болница в Москва...
6
През същата 1967 г. Русия закупува лиценза и технологията от ФИАТ за производство на бракмата Жигули, поради което на България е забранено да произвежда автомобили и заводът в Пловдив е разтурен. През същата година Нефтохим купува руския петрол на цена от 25 долара за барел при международна цена от 18 долара. Само през тази година щетите за българската икономика са милиарди. Междувременно продължаваме да изнасяме за СССР селскостопанската си продукция ПОД СЕБЕСТОЙНОСТ, на пълна загуба, след като до 1964 г. на Москва е предаден и целия златен резерв на БНБ, общо 32 000 кг. злато на кюлчета и златни изделия. Впрочем по време на социализма дори тоалетната хартия беше дефицитна, а в селските нужници комунистите си бършеха задниците с "Работническо дело" и "Правда", на първа страница с портретите на Живков, Брежнев и Ленин.
14
30-те години. Сурова съветска действителност. В тясно дворче банда дечурлига ритат футбол. Хряссс! Топката се врязва в мръсен прозорец. От къщата изскача небръснато мъжище; дочените панталони се държат на протрито въженце, жилави черни косми пронизват кирливия потник, кървясалите очи святкат злобно, в ръката размахва отчупен крак от маса. Той хуква напосоки след първото попаднало му хлапе. Момчето, бледен юноша с интелигентни меланхолични очи под високото чело, бяга колкото му крака държат и си мисли:
- Ех, защо ли ми трябваше да ритам топка тука, можеше да си седя вкъщи и да чета любимия Хемингуей.
В това време в Куба, в разкошна вила с изглед към океана се е разположил Хемингуей. Той пие отлежал ром, пуши хавански пури, беседва със знойна мулатка и си мисли:
- За кой дявол си губя времето с тая тъпоумница, можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Мороа.
В това време в Париж, в треторазрядно бистро, скрит зад гъста мъгла от лютив дим, се е разплул Андре Мороа. Пиян от гадно кисело вино, той пуши поредната безфилтърна цигара. На коленете му хърка прост*тутка, грозна като смъртта, а той си мисли:
- Защо са ми тия запои, сега можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Набоков.
В това време в Москва Набоков се носи по улицата, стиснал крак от маса като бейзболна бухалка и си мисли:
-Ей, хулиганче гадно! Само да те гепна и мамицата ти ще е*а!
20
Пътува старият Абрамович, в метрото в Москва. Някой написал със спрей на стената:
- "Бийте еврейте и пощальоните".
- Пощальоните пък за какво? - си мисли старият Абрамович.
11