Вицове за началници
В тази категория има 2062 вица, разпределени в 138 под-страници.
Началникът на едно предприятие отишъл при подчинения си Бай Иван и му казал:
- Бай Иване, другата седмица ще идва на посещение президента Радев, искам всичко да е на ред.
Бай Иван го уверил, че всичко ще бъде както трябва и няма да има проблеми. Така и станало. Президентът пристигнал и като видял Бай Иван още от портала се за прегръщали - станало ясно, че са приятели. Сложили големите софри - ядене пиене, минала срещата...
След месец началника отива по същия повод при Бай Иван със заръката всичко да бъде както трябва, ще идва на посещение президентът на Русия - не може да допуснат да се изложат. Срещата протича по същия начин, Путин се оказва в много добри приятелски отношения с Бай Иван, отново големите софри - всичко минало безпроблемно.
След още два месеца, началника пак отива при Бай Иван и му казва:
- Бай Иване, много допринесе за това предприятие, много помогнаха приятелските ти отношения с тези влиятелни хора, като възнаграждение искам да дойдеш с мен във Белия дом - за речта на Байдън.
Така и станало - отишли на речта, а там много народ. Бай Иван и началника му застанали в центъра на тълпата и речта му започнала. По едно време Байдън казал по микрофона:
- Бай Иване, ти тук ли си бил? Ела при мен горе.
Отишъл Бай Иван, речта свършила, а когато се върнал началника му бил припаднал и се опитвали с вода и шамари да го свестят. Когато дошъл на себе си Бай Иван го попитал:
- Началник, какво ти стана, защо припадна?
А началника отговорил:
- Добре... че си приятел с Радев го приех, че сте близки с Путин пак го преживях, че Байдън те познава - как да е, но не можах да издържа когато един японски журналист дойде при мен, посочи към трибуната и попита: "Абе, кой е оня там горе до Бай Иван"?
Шефът към една от подчинените си:
- Петрова, вярно ли е, че си казала, че съм отвратителен шеф и ти се гади от мен?!
- Не, шефе! Само споменах, че вие сте понеделникът на моя живот!
Шеф към служител:
- Къде ми се губиш??? Цял ден те търся и не мога да те намеря...
- Шефе те добрите работници трудно се намират...
Магазин за строителство и ремонт. Отпред спира як Мерцедес. От него слиза представителен мъж, влиза в магазина и пита продавача:
- Имате ли от кръстчетата, които се използват при поставяне на плочки?
- Да, господине.
- Дайте ми 40-50 000 парчета!
- Толкова много?!
- Пчелите на шефа умряха и нареди да ги погребем по християнски.
- Шефе, аз работя на непълен работен ден! Моля, да ми крещите с непълен глас!
Един адвокат се оженил за жена, която е имала четери брака преди това.
Първа брачна нощ.
- Скъпи, моля те бъди внимателен, девс*вена съм!
- Стига бе! Нали вече си имала толкова съпрузи?
- Всичко ще ти обясня.
Първият ми мъж беше психиатър. Той само говореше за с*кс. Теоретично. Към практика не пристъпи.
Вторият ми мъж бе гинеколог. Той само ме гледаше.
Третият бе мениджър. Казваше, че знае що за товар е това, ама не знаеше как се ползва.
Четвъртият бе държавен служител. Казваше, че знае как се ползва, но не е в неговата компетенция.
Та затова се омъжих за теб. Ти си адвокат. Знаеш как да го начукаш на човек!
- Ало, Пешев, дойде ли бригадата за саниране, бе?
- Дойде, шефе, ама от таа бригада само транзистора работи...
Шефа:
- Абе ти защо трети ден закъсняваш?
Аз:
- Шефе, като свърши отпуската ще почна да идвам навреме!
Зима. Сняг. Излиза някакъв баровец на балкона на вилата си и гледа, върху пряспата отсреща с урина е написано: "Кольо е педал". Викнал охраната си и му наредил да разбере кой е написал това за него.
Идва охраната след няколко часа и казва:
- Шефе, имам две новини за вас - лоша и много лоша...
- Така ли? И коя е лошата новина?
- Урината е на вашия добър приятел Иван...
- Ах, Иване, ах мръснико! Майка му... А коя е много лошата новина?
- Почеркът е на вашата жена...
Един театрален актьор бил много разсеян.
На режисьора - най-сетне му писнало и казал:
- Виж какво! Ще ти дам съвсем малка роля с една-единствена реплика! Надявам се да не оплескаш нещата пак! Значи, излизаш бавно на сцената. В ръката си държиш разкошна червена роза. Вдигаш ръката към лицето си, помирисваш цветето и въздъхваш:
" Ах, сладкия аромат на моята любовница!"
Имай предвид, че това е финала на пиесата. Надявам се, публиката да се разплаче от вълнение! И представлението да има не*ивал успех! Ще се справиш, нали?
Оня кимнал:
- Няма проблеми! Ще се справя, естествено!
И така, дошла вечерта на премиерата. Залата била претъпкана. Всички актьори се раздали на макс - диалози, монолози, жестове и т. н.
Зрителите подсмърчали на тази любовна драма и - аха-аха да се разплачат!
Най-сетне дошъл редът на нашия човек. Той излязъл бавно на сцената. Вдигнал ръка към лицето си и въздъхнал:
- Ах! Сладкият аромат на моята любовница!
Но тук се случило нещо изключително странно!
Вместо да се разплачат - зрителите започнали да се смеят като побъркани!
Когато завесата се спуснала, режисьорът дръпнал актьора настрани и просъскал:
- Ей, заплес! Заради тебе - целият спектакъл се провали!
Оня замигал на парцали:
- Ама, какъв е проблема, бе, шефе! Нали изпълних всичко както ми беше поръчал! Нали излязох бавно на сцената. Помирисах си ръката и въздъхнах:
"Ах! Сладкият аромат на моята любовница!
Режисьорът се озъбил:
- Как така какъв е проблема? А къде отиде розата, бе, идиот?
Началник пускащ подчинените си по рано от работа, е разбил не едно семейство!
Директор пътувал със секретарката си. По пътя им се повредила колата. Директорът си мисли:
- Аз сега, като директор, мога да извикам пътна помощ и набързо да ми оправят колата. Но като мъж трябва да се покажа пред секретарката колко съм добър и сам да си оправя повредата.
Слязъл той и легнал под колата да я поправя. Секретарката седи и си мисли:
- Аз, като жена, мога да му гледам сеира на тоя, но като негова секретарка трябва да отида и да му помогна.
И тя слязла и легнала под колата при шефа си. След 2 часа наблизо минава полицай. И той си мисли:
- Сега, аз като един обикновен гражданин, не ме интересува какво правят тия двамата. Но като полицай съм длъжен да им кажа, че още преди един час им откраднаха колата...
- Иванов, какъв е тоя лъскав костюм, бе? И златен часовник си си купил! Откъде пари за тия благини? С мизерната заплата, която ти плащам? Да не въртиш някакви далавери зад гърба ми, ей?
- Няма такива неща, шефе! Всичко е въпрос на проста аритметика! Ти чукаш моята млада и красива жена. И и даваш една трета от твоята заплата. А аз чукам старата ти и грозна жена. И тя ми дава още една трета от твоята заплата. Та, като теглим чертата - какво излиза?... Аз получавам много ниска заплата. Обаче, цялата остава в моето семейство. А ти получаваш много висока заплата. Обаче, две трети от нея отиват пак в моето семейство!
- Шефе, може ли да изляза по-рано, че ще ходим с жената по магазините?
- Не може Петров.
- Много ти благодаря шефе.
Мутри празнуват Нова година в ресторант. Музиката - просто караоке. Кифлите им роптаят. Мутрите викат администратора:
- Слушай, началник, намери отнякъде музиканти.
- Откъде да ви намеря! Нова година е - всички са заети!
- Ти не разбра - жените молят...
- Ами... аз имам едни приятели, мога да им звънна. Но те свирят джаз! Може би по-добре...
- Давай го тоя джаз.
Идват джазмените. Разопаковат, включват и започват да свирят. Едно парче, две, три... В залата става все по-тихо. Компанията очевидно започва да изтрезнява.
Една от мутрите се доближава до подиума, изчаква да спрат да свирят, навежда се към пианиста и пита шепнешком:
- Квo, момчета, нещо не се получава ли?!