Когато маркетинг-мениджър попадне в ада, дяволите го набиват на кол с дължина "САМО 99,99 см."

Добавен преди 5 години 19

Шефа разправя тъп виц, всички се смеят угоднически, само аз не.
Пита ме:
- На теб не ти ли е смешно?
- Не, аз ще напускам.

Добавен преди 5 години 18

Секретарка иска назаем пари от шефа си:
– Е, ще ти ги върна, когато можеш…

Добавен преди 5 години 18

- Една лъжа повторена 1000 пъти се превръща в истина! - мърмореше си шефа, побарвайки малката си п*шка.

Добавен преди 5 години 2

Поп пътува в самолет. До него отива стюардесата:
- Да ви донеса минерална вода?
- Не, ако може сто грама гроздова.
На пет километра от земята:
- Да ви предложа нещо?
- Сто грама гроздова.
На седем километра:
- Да ви донеса гроздова?
- Не, искам чаша минерална вода.
- Защо? Нали досега все на ракия я карахте...
- Близо съм до шефа.

Добавен преди 5 години 9

Вчера на оперативката шефа вика:
- Струва ми се, че чувам някакви гласове отзад....
Аз му отвърнах:
- Споко шефе, и аз понякога съм така, ама се лекувам!

Добавен преди 5 години 9

Късен Август, някъде в някой офис по света, шефа минава мимоходом по джапанки и къси гащи забързано. Чистачката на офиса си мърмори:
- Шефе, всички излязохте в лятна ваканция, само аз се скъсвам от бачкане, всеки Божи ден.
- А бе, лельо Минке, всички излязоха, ама да си знаеш, че само ти си най-умната тук... Ето, сега всички умници се скъсват да харчат, а ти СПЕСТЯВАШ!

Добавен преди 5 години 13

- Шефе, заплатата ми е, като възбудена жена...
- Що бе, Петров?
- А я пипна, а е свършила!

Добавен преди 5 години 16

Преди седем дена варих ракия. Вчера звъни шефа.
- А бе, ти няма ли да идваш на работа?
- Спокооойно шефе, още десетина литра и идвам!

Добавен преди 5 години 3

- Господин началник, може ли да си взема отпуск?
- За какво ти е бе, Петров? И без това бюрото ти е точно до прозореца?

Добавен преди 5 години 11

Младеж поканил девойка на разходка. Вървят двамата из парка и виждат количка за сладолед.
- Искаш ли сладолед?
- Искам.
Младежът подвикнал на продавача:
- Два сладоледа от 50 стотинки!
Взели си сладоледите и продължили да вървят нататък. След малко като си ги изяли наближили друга количка.
- Искаш ли още сладолед?
- Искам.
- Два сладоледа от 50 стотинки!
Продължават да се разхождат... и стигнали до трета количка със сладолед.
- Още по един?
- Ааа, не, благодаря! Вече не мога да хапна нищо...
Младежът се приближава до количката и поръчва:
- Шефе, дай един сладолед от два лева!

Добавен преди 5 години 9

Ако на шефа му хрумне гениална мисъл, значи някой цял ден ще се занимава с глупости.

Добавен преди 5 години 23

Днес бях на събеседване във фирма. Мениджър човешки ресурси ми даде един лаптоп и ми каза:
– Опитайте се да ми го продадете!
Взех лаптопа и излязох с него от стаята, а след това и от сградата. След няколко минути, когато бях на две пресечки от сградата, ми звънна телефона и ония от човешки ресурси истерично закрещя:
– Веднага ми върни лаптопа обратно. Ясен ли съм?!?
Викам:
– Спокойно, бе! 500 лева и е твой!

Добавен преди 5 години 19

Моше е, естествено, евреин и освен това – студент в Оксфорд. Явява се на изпит, който трябва да продължи цели шест часа (!) Но след като изминават първите два, той вдига ръка и квесторът се приближава към него.
- На мен – казва Моше – ми се полагат парче сушено телешко месо и чаша бира. Искам да си ги получа сега.
Квесторът го гледа недоумяващо.
- Правилно ли ви разбрах, че искате парче сушено телешко и чаша бира?
- Да, точно така. Те ми се полагат, така че си ги искам
- Но защо решихте, че ви се полага такова нещо?
Моше измъква някакъв том с размерите на тухла четворка.
- Това – казва той – е сборник с всички закони на Оксфорд от неговото основаване до сега. Ето вижте тук. Съгласно един закон от 1530 г. на всеки студент, който се явява на изпит, продължаващ повече от четири часа, му се полагат парче сушено телешко и чаша бира. Този закон не е отменен и до ден-днешен и е напълно в сила. Затова ви моля да ми донесете полагащото ми се.
Квесторът се опитва да възрази с аргумента, че ще е трудно в момента да изпълни такова желание, а освен това неотдавна е приет закон, с който се забранява алкохола на територията на университета. Но Моше е упорит и държи на своето, а Англия е една правова страна, затова квесторът вика своя началник и накрая, след дълги преговори, се стига до компромис – сандвич и една кока-кола. Моше е страшно доволен, че е прецакал тия тъпи закостенели британци и то със собствените им оръжия. Но след няколко дни получава призовка да се яви пред Университетския съд. Моше е убеден, че всичко ще се размине с малко мъмрене от страна на няколко благообразни старчоци и с едно обещание, че повече няма да прави така. Действителността се оказва друга. Въведен е в огромна зала с безкрайни редици колони, цветни витражи по стъклата и необятна маса, зад която седят стотина професори, ректори, декани плюс разни лордове и перове, възпитаници на Оксфордския университет. Всичките в перуки и тоги и с изражение на инквизитори. Те единодушно изключват Моше от университета и той губи всички свои студентски права на основание на закон от 1415 г., който никой не е отменял и който и до днес е в сила.
За явяване на изпит без меч.

Добавен преди 5 години 41

- Не можах да дойда на работа, шефе. Болна бях!
- Аха. А тенът, който си хванала?
- Вдигнах температура, затова съм изгоряла...

Добавен преди 5 години 12