Вицове за началници
В тази категория има 2091 вица, разпределени в 140 под-страници.
Шефа:
- Уволнен си!
Аз оставям значката и оръжието си.
Шефа:
- Ти си сервитьор, от къде ги взе тези работи?
9
Мъж отива в общината. Влиза в кабинета на данъчния началник. На бюрото стоят две табелки - “НЕ ПУШЕТЕ” и “НЕ ВЗИМАМ ПОДКУПИ”.
Мъжът:
- Добър ден. Искам да купя един от общинските апартаменти, обаче дължа много данъци и нямам право на това. Посъветвайте ме, моля, как да заобиколя закона...
Началникът прибира табелката “НЕ ПУШЕТЕ” и казва:
- Ами за начало да запалим по една цигара...
13
– Какво е политкоректност?
– Какво ли?… Ами като те ядоса шефа, не можеш просто така да кажеш, че е пед*раст… Само казваш “А моят шеф сигурно си има приятел”…
10
Пикае ми се и ми се пикае още от слизането към центъра, което беше в три часа, а сега минава шест. Междувременно се изви виелица и от студа, който набрах напъна стана жесток.
Чакам асансьора. Както е по инструкция съм натиснал около хиляда пъти копчето, а тая мърда се движи като още непроходил охлюв и за келешлъка някоя гад го е качила чак на 14-ия етаж.
13, 12, аха 11 и закове на място. 10, 9 - я да спра да се насладя на гледката! 8, 7...пауза - ше си набера китка здравец от тука и ше си почина минутка.
Две високосни години сякаш минаха докато пак тръгне, мамка мо!
6,5...пак пауза (умирам!)...4, 3, 2, 2, 2, 2......(не, сега умирам!!!)
Вече съм го хванал и го стискам като в менгеме, но то е все едно да гепиш разярен мечок за муцуната, да я стиснеш и да се надяваш, че ше издържиш повече, пък на мечо междувременно ше му омръзне да ръмжи и ш'са откаже да та яде. Всеки момент ше се изпусна и Бога ми - ше го направя, ако ще и със свинска опашка да го стегна! Все отнякъде ше избие, се пак туй е тръбопровод на над трийсе години.
...2, 2, 2, 1, 0!
Вратите се отварят, но го правят толкова бавно, че добавям още половин сантиметър уретерно разкритие.
Скачам вътре и аха да кажа - "Дииииий към десетия, брат ми, и ако вземеш разстоянието за три секунди ти прехвърлям нивите от дядо ми!", когато някой вика отчаяно - "Задръжте, моляяяяя".
"Коееее!?", ще ми се да изкрещя още по-отчаяно, щото не може и двете - или асансьора или мехура!
Знам, че рискувам да стопля единият от двата си крака преди другия, но задържам вратата - са еба у джентълмена!
Запъхтяно маце и дваж по-запъхтяната й приятелка се усмихват благодарно, без да допускат, че за такъв жест като моя трябва питка да ми омесят и като остарея да ми сменят подлогата всяка сутрин и вечер. Вмъкват се при мен и хал хабер си нямат за опасността да им наквася обущенцата съвсем скоро. Чаровни момичета, но на мен вече така ми се пикае и ми се мре едновременно, че дори и голи да бяха, най-много да им направя бърз комплимент за циците от любезност. А имаха цици мацките, но това го осъзнах в ретроспекция по-късно. Натискат си копчето за 12-ия, аз моето за 10-ия и тръгваме да се возим. След като асансьора тъкмо тръгнал решава да спре на първия, после на втория и след това на третия етаж, без никой да го е молил изрично за това, ами ей така, може би щото в предишен живот е бил пътническия влак Варна-Карнобат през Комунари, аз разбирам, че от това пътуване или ще стана герой устискал победата си буквално или обикновен посрамен пикльо, който ще се опита да изглежда също толкова изненадан от жълтата локвичка събрала се в краката му. Виж, как ще обясня жълто-моравия оттенък на течността с повишено съдържание на билирубин вече ще бъде висш пилотаж, който не съм сигурен, че ще ми се отдаде.
Решавам, че ако започна да обикалям около себе си, както обикновено се прави преди напикаване, ще успея да отложа неизбежното с малко и започвам танца на шамана. Мацетата започват да се приближават едно към друго леко притеснени, но аз изпадам в така необходимия ми транс и сякаш плувайки в плътна мъгла се чувам да ги информирам, че няма страшно и в момента изпълнявам молитва за спиране на пословичния варненски вятър и утре ще видят колко спокоен ще бъде климата в града заради тези ми усилия. Точно в този момент обаче ми звъни телефона и ме изважда от опиянението, в което се рея. Баща ми. Не, не - баща ми!!!!!
Ако не му вдигна на секундата, той тутакси ще реши, че се намирам в шестнайсет метрова пряспа и примирено очаквам бялата смърт, ако пък му вдигна и спра заниманието си, което ми позволява да задържа телесните си течности далеч от хорски очи, ще убия и малкото си останало достойнство, още повече, че гарантирано опикан ще се и разрева, а тогава обезателно и ще се наакам. Абе, в този блок съм им взел страха и твърдо решавам да продължа с танците (пък и така затвърждавам всеобщото мнение, че съм луд за връзване). Баща ми сигурно паралелно вече набира 112 от телефона на майка ми и се кани да изпраща колите на всички спешни помощи във всички възможни посоки на Варна. Жиесема дъни руска революционна песен на "Любе", аз се опитвам да следвам ритъма въртейки се около оста си, за да има поне някаква минимална логика в действията ми, мацетата се канят да изпаднат в истерия, изобщо - ако някой следи записите от камерата в асансьора, дано да има пуканки на корем.
След около половин година, или поне на мен ми се струва толкова, шибания асансьор пристига на моята спирка (баща ми е спрял да звъни и навярно вече говори с колцентровете на планинската спасителна служба, интерпол, европол и съюза на командосите ветерани), аз изхвърчам от него и летейки към моята врата, уведомявам момичетата, че вятърът ще утихне до сутринта, а Емо Чолаков е само един шарлатанин и да вярват на мен, само на мееееееен...
Отключвам с треперещи ръце, а всъщност си мисля, че го правя, защото ключа от колата едва ли ще пасне на ключалката на входната врата. Събирайки всичките си свръхестествени сили, премятам и дрънча ключове търсейки правилния и се самоуспокоявам в същото време, щото пред собствената си врата мога да изчистя със стирка и почти никой няма разбере какво се е случило, а ако успея да вляза, преди да ме напуснат съпротивителните сили - ми, апартамента си е мой и където аз искам, там ми е тоалетната! Кой тука е шефа в крайна сметка, м!?
Следващите секунди или часове или дни ми се губят. Свестявам се с полусвалени дънки и полуразкрачен над тоалетната чиния, като дори съм успял да го изтръскам. Някои неща не можеш да ги пропуснеш и в амок да си - природа.
Опипвам за поражения по крачолите - всичко е наред. Пострадала е само дъската на тоалетната чиния, но тя е свикнала.
В приповдигнато и новопридобито самочувствие се събувам, разсъбличам и набирам баща ми, за да отменя създалото се бедствено положение у нас.
Убеден съм, че не бях натиснал бутона "набери" и той вече вдигнал питаше ледено и с прдварително недоверие - "КЪДЕ СИ?!?!"
Интонацията му ясно показваше, че след като сам звъня, то вече не вярва, че мра някъде, но сто процента върша някаква невъобразима глупост, за да не му отговоря преди малко - като да съм излязъл по шорти и фанелка с къс ръкав на вълнолома да вадя миди например.
"Тъкмо се прибирам, преобличам се и не успях да си изровя телефона..." - не успявам да довърша, защото следващите сто въпроса обединени в един вече ме помитаха.
"ИМАШ ЛИ КАКВО ДА ЯДЕШ, ТОПЛО ЛИ Е, ВСИЧКО НАРЕД ЛИ Е, ТУК Е МАМАТА СИ ЕБАЛО ОТ СНЯГ И СТУД, ТАМ КАК Е???"
Отговарям - "Тъй вярно, сър! Всичко е наред, сър! Само ще сляза до магазина, че нямам хляб, сър!"
"МА НАЛИ ТЪКМО ВЛИЗАШ!? ЩО НЕ МИНА ПРЕДИ ДА СЕ КАЧИШ?"
"Виноват, сър! Тъп съм - забравих, сър!" - връщам незабавен отговор.
"СЛОЖИШАПКАШАЛЧОРАПОГАЩНИКЯКЕЮРГАНОЩЕЕДНОЯКЕВТОРАИТРЕТАШАПКАШЕСТЧИФТАРЪКАВИЦИИДАНЕСИПОСМЯЛДАМРЪДНЕШПОДАЛЕЧЕОТДВАЙСЕТМЕТРАОТБЛОКА! НЕ, ПЕТНАЙСЕТ МЕТРА ТИ ОТПУСКАМ! НИЕ ТУК СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ ЗА ТЕБ, ОБЯВЕН Е ЖЪЛТ КОД, ЧЕРВЕН КОД, ВСИЧКИ КОДОВЕ! ЧУВАШ ЛИ???"
"Да, сър! Тъй вярно, сър! Сутринта ще доложа за състоянието си, сър!" - рапортувах аз, но той вече беше затворил - хем успокоен, че се е свързал, хем нервен, че не е успял от първия път.
Така и не усетих, кога отново ми се е припикало от преживения втори ужас, а първите капки вече се процеждаха и се стичаха тихичко по дясното ми бедро...
3
Бръснарят на Путин го бръсне и пита:
- Владимир Владимирович, какво стана в Сирия?
Путин мълчи.
- Владимир Владимирович, какво стана с Украйна?
Мълчи.
- Какво стана със санкциите?
Мълчи.
Свършил. На излизане личния бодигард го "натиснал":
- Ти к'во си заразпитвал шефа? Много си любопитен!
- Въобще не съм! Шефът, като чуе въпроса и му се опъва кожата. По-лесно се бръсне!
25
И шофьорът на таксито ми се хвали:
- Обичам си работата. Сам съм си началник. Никой не ме командва!
А, аз му викам:
- Ето, точно тук: завийте, наляво!
13
- Тя казваше, че парите не са най-важни, а после се хвана със сина на шефа на болницата.
Извод:
- Здравето е най-важно.
11
- Жена, гледах те от терасата 20 минути как паркираш! Направо си мисля, дали изобщо да ти давам колата?! Та ти и на пътя си неадекватна!
- Оооо, я стига... и днес ли шефа ти те е юркал, та на мен си го изкарваш? Заяждаш са за глупости!
- Не са глупости! Утре катастрофа можеш да направиш! Хайде да те видя сега: представи си следната ситуация - караш... изневиделица пред теб пресичат баба с внуче! Кое удряш?
- Ми Бабата!
- СПИРАЧКИ УДРЯШ МА, СПИРАЧКИ!!!
14
На директора на един завод му направило впечатление, че личният му шофьор разполага с много пари и го попитал защо?
- Ми шефе хващам се на басове!
- И винаги ли печелиш?
- В повечето случаи!
- Айде да се хванеш на бас с мене!
- Добре, а на бас, че утре сутринта ще имам 2 к*ра!
Шефът предвидил лесната печалба и се съгласил. На другия ден колата паркира в двора, двамата слизат и шефа пита:
- Е, имаш ли два к*ра?
- Пипни да видиш.
Шефът пипа, и радостен казва:
- Загуби, давай 50-те кинта!!!
- Готово шефе, ето твоите пари. Я сега погледни прозорците на администрацията. С всичките тия хора, дето гледат, съм се хванал на по 50 кинта, че сутрин като слезеш от колата, първата ти работа е да ме хванеш за к*ра!
22
- Жена, гледах те от терасата 20 минути как паркираш, направо си мисля дали изобщо да ти давам колата, та ти и на пътя си неадекватна!
- О, я стига, и днес ли шефа ти те е юркал, та на мен си го изкарваш? Заяждаш се за глупости!
- Не са глупости, утре катастрофа можеш да направиш! Айде да те видя сега: представи си следната ситуация, караш, и изневиделица пред теб пресичат баба с внуче, кое удряш?
- Бабата!
- СПИРАЧКИ, УДРЯШ СПИРАЧКИТЕ...
10
Управляващият компанията вика при себе си млад подчинен.
- Справяте се чудесно! - казва му той.
- Съветът на директорите реши да ви назначи за мениджър на компанията в Торонто...
- Не зная дали е възможно да откажа, сър. Виждате ли, цялото канадско население според мен се дели на две - хокеисти и прост*тутки.
- Млади човече, бих ви помолил да вземете думите си назад. Моята жена е канадка!
- Наистина ли? А за кой отбор играе?
7
К’во нещо е кармата, значи? Днес хванах двама тийнейджъри да пушат зад офиса. След 10 минути, шефа ме хвана да пуша зад офиса с двама тийнейджъри...
11
Жена влиза в магазин за антики и пита:
- Извинете, колко струва онзи дебеличкият Буда?
- Шшшшш, тихо, това е шефа!
6
Нане отива на интервю за началник гара.
Задават му въпрос:
- Два влака са се насочили един към друг! Какво ще направиш?
- Ще отклоня единият влак по други релси.
- А, ако електрониката не работи?
- Ще отклоня с ръчният лост!
- А, ако той е счупен?
- Ще се върна в офиса и ще се обадя на следващият сигнален пост!
- Ако телефонът дава заето?
- Ще потърся обществен телефон и ще се обадя от там!
- А ,ако вандали са го разбили?
- Е, тогава отивам да докарам съседа Вуте!
Изпитващият инспектор ококорва очи в недоумение.
- И защо ти е Вуте?
- Той си пада по бири и големи сеири!
14
Интензивното. Лежат трима... двама с инфаркт, един с инсулт. Завързва се разговор, единият с инфаркт пита другия:
- Вие, защо?
- Ами, какво да Ви кажа - склададжия съм, тъкмо свих едни стоки, идват данъчните и ето ти - инфаркт!!!
- А Вие, как? - пита на свой ред.
- Ами какво да кажа... аз съм началник - база, и аз така... приготвих един контейнер за прибиране и дойдоха митничарите - и опс! Инфаркт!!!
Мълчание... поглеждат въпросително към онзи с инсулта и той обяснява:
- Аз съм гробар... преди седмица носят ковчег, ама лукс, лукс и вътре баровец... целите му ръце в златни пръстени, по врата - ланци и 32 златни зъба.
- Е? И какво?
- А бе, направо си загубих съня - толкоз злато нахалост! Един ден, втори ден... на третият ден се реших... разравям гроба, отварям капака и онзи отвътре ми се ухилва с 32 златни зъба и ми вика "Инспектор ФИЛЕВ, Бюро ОБРЕДИ! КОНТРОЛНО ПОГРЕБЕНИЕ!"
18