При шефа на голяма фирма отива кандидат за ръката на дъщеря му. Седнали, пийнали и тъста пита кандидат зетя:
- Хубаво сте решили да се жените, ама с какви пари ще направите сватбата?
- Господ ще ни помогне...
След час бащата отново:
- А ти, как смяташ да издържаш дъщеря ми?
- Господ няма да ни остави...
Тръгнал да си ходи зетя и тъста пак разпитва:
- За деца мислили ли сте?
- Господ ще каже...
На другия ден бащата отива в офиса си и секретарката се интересува:
- Шефе, как беше снощи с момчето?
- А бе, загубеняк от класа е, но ми хареса, че ме нарича господ...

Добавен преди 9 години 58

Баба Гина чистачката, намери върху бюрото на шефа едно бонбонче и го хапна. До вечерта беше почистила цялата сграда, квартала, а вечерта я видях да мете пред Била...

Добавен преди 9 години 47

По телевизията казват, че в сряда ще дойде Краят на Света.
Шефа събира работниците:
– Така, значи, в понеделник бачкаме, вторник бачкаме, сряда е потопа, четвъртък и петък бачкаме, а събота отработваме сряда...

Добавен преди 9 години 41

Директорът на компания съобщава на секретарката си:
- Този уикенд заминаваме на задгранична командировка. Стягай си багажа!
Секретарката казва на мъжа си:
- Скъпи заминавам със шефа в командировка. Оправяй се сам!
Мъжът звъни на любовницата си:
- Жена ми няма да я има, хайде да се видим!
Любовницата се обажда на частния си ученик по математика:
- Затрупана съм с работа и уроците се отменят!
Доволният ученик търси дядо си:
- Дядо, за уикенда нямам уроци, да идем за риба!
Дядото /директорът/ вика секретарката:
- Внукът иска да прекара почивните дни с мен. Отлагам пътуването!
Секретарката се обажда на мъжа си, той на любовницата, а тя на ученика. Последният с неохота съобщава на дядо си, че ще има уроци.
Директорът отново вика секретарката:
- За уикенда съм свободен. Стягай багажа!...

Добавен преди 9 години 49

Влиза клиент в зоомагазин и пита продавача, защо папагалите са с различна цена. Продавачът му обяснява:
- Онзи струва 50 евро, защото говори един език. Този до него струва 70 евро, защото може да работи с компютър.
- А онзи опърпаният в ъгъла, какво може, че цената му и 500 евро? - пита клиентът.
- И аз не знам какво може, но чувам останалите да му викат "ШЕФЕ".

Добавен преди 9 години 18

Момента, в който трябва да напуснеш фирмата, в която работиш, е когато видиш шефа си да търка билетчета от националната лотария.

Добавен преди 9 години 36

Мутра кара шефа си със служебната кола. На пътя настигат монахиня, която се прибирала пеш към манастира. Мутрата спрял колата, слязъл, разпапурил монахинята от бой и се върнал в колата. Шефът с недоумение го попитал:
- К'во направи бе човек?
- Хааа... Кой е казал, че Батман е непобедим!

Добавен преди 9 години 28

Планове по години:

3-годишен. Да порасна голям и да цапардосам Гошко от моята група. Защо лъже, че неговият татко е по-силен от моя?

4-годишен. Да намеря пет лева на улицата и да си купя сладолед, LEGO и кола с педали като на Ангел. Ще си я карам цял ден пред блока, та всички да ми завиждат.

5-годишен. До порасна голям, по-голям от татко. Да си пусна мустаци, да се науча да пуша и да стрелям на стрелбището, да се оженя за мама.

6-годишен. Да не ходя повече на детска градина. Искам да ходя на училище. Там няма да ме карат да спя следобяд и да ям мляко с грис на закуска.

7-годишен. Да не ходя повече на училище. Да не са луди, 10 години да търпя този ужас? Та 10 години са повече от целия ми живот до този момент!

8-годишен. Да стана войник. Със сабя, кон, пистолет и всичко, дето си трябва.

9-годишен. Да се преместя да живея във Варна или Бургас. На морето. Много по-добре е отколкото всяка година за по десетина дни да ходим там. Е, може и в София да отида, там също не е зле. Ако искам в ЦУМ ще отида, ако искам — в НДК. Може и на ескалатора в метрото да се повозя.

10-годишен. Да стана мускетар. “Един за всички..” и така натататък. Пробвах сламената шапка на баба, маминия шал вместо мускетарски плащ и пръчка с предпазител от капачка за буркан вместо шпага. Добре е.

11-годишен. Да стана най-силния в училище или в класа. Първото, което ще направя, е да цападорсам Гошо, защото ми хвърли раницата в локвата и ми наплю новото яке. Майка ще ме убие.

12-годишен. Да стана пират. Реи и брамсели, луидори и пиастри, дървени крака и папагали. Жалко, че не мога да плувам.

13-годишен. Да стана известен, много известен. Стихотворението, дето казах на тържеството, разплака класната и майка ми.

14-годишен. Да стана каратист. Разбрах, че взимали всички, независимо от ръста им.

15-годишен. Да порасна. По физическо съм трети в редицата отзад напред. Даже след момичетата.

16-годишен. Да започна да се бръсна. Ники има ей така брада, Сашо почти от година вече се бръсне, а аз.. нито косъм.

17-годишен. Да вляза висше някъде. Където и да е. Иначе ще ме вземат в казармата, ще се върна като десантчик-герой и ще изпопребия всички, на които съм им набрал. Гошо, чу ли? Ти си първи в списъка.

18-годишен. Да спя с някоя. С която и да е. Ако вярвам на състудентите — те вече са спали с половината град. Единствената ми надежда е разпивката по случай края на първи курс. Ако не ми провърви… как ще се покажа пред очите на приятелите ми?

19-годишен. Добре би било да стана рокаджия. Шантава прическа, в светлината на прожекторите, в ръка държа бас китара, възбудени момичета крещят пред сцената… Спокойно, девойки, с всяка ще се видя. За да ми направите свирка — запишете се в списъка на чакащите, дето го води мениджърът ми.

20-годишен. Да стана някой. Започнах третото си десетилетие, а още не съм написал романа на века, нито съм командвал армия, нито с Мис Вселена съм спал.

21-годишен. Само да не се стигне до сватба! Сама си е виновна, само говореше “сметнала съм дните, спокойно”. А сега реве и не знае какво да прави. И въобще не ме занимавайте с разни държавни изпити и дипломи, моля!

22-годишен. Да спечеля сто милиона лева, да си изплатя дълговете, да купя нормално детско креватче за сина, на жената ново кожено яке да подаря, да си взема най-накрая трите томчета Борхес, нов компютър и джинси.

23-годишен. Да си купя къща. Или гарсониера. Каквото и да е, ама да е мое. Да избягам от тези квартири под наем с неизмиваеми бани, капещи тавани, разкъсани тапети.

24-годишен. Да отвоювам шефското място в отдела. какъв шеф може да ми е Иван, бе? Този некадърник компютъра си не може да включи без мен. На миналото новогодишно парти на компанията така се напи, че счупи с главата си мивката в тоалетната.

25-годишен. Да отида на море. Или на планина. Или в тундрата. Където и да е, само да я няма работата, жената, родителите.

26-годишен. Да сваля новата в офиса. 23-годишна, разведена, боядисана блондинка, с крака и гърди като за световно. Бих си дал годишната премия и три пръста от лявата ръка, само да се озова насаме с нея в заседнал асансьор.

27-годишен. Да завърша най-накрая второ висше — мениджмънт или право. И този път ще уча сериозно, ще се явявам подготвен на изпитите, ще чета в библиотеката, ще познавам всичките си преподаватели по име и по физиономия.

28-годишен. Да спечеля, да нарисувам, да намеря на улицата или да открадна отнякъде 432 хиляди евро. Две хиляди за жената — да си купи там каквото си иска и да ме остави за малко на мира, 20 хиляди да си взема една малка гарсониерка с мебелите направо, 10 хиляди да ремонтирам къщата на село за майка ми и баща ми. А останалите ще си ги ползвам за ежедневни разходи.

29-годишен. Да убия всички в офиса и да не ме осъдят. Най-много глоба да ми тръшнат, но да не е много голяма. Гадове! Не мога да ви понасям, нищожества такива!

30-годишен. Да посадя дърво, например вишна или круша. Или пък да сложа малко фонтанче пред вилата? Беседка? Да си седим вечерно време и да се любуваме на залеза. По дяволите, колко е буренясало тука.

31-годишен. Да започна да пиша отново. При пренасянето намерих черновата на романа, дето го почнах преди 6-7 години. Уфф, нима това аз съм го писал? Свежо, ярко, наивно и като цяло не е добро. Роман от този материал няма да се получи, по-скоро 3-4 разказа мога да обособя. Ще ги почна скоро, може би по време на отпуската…

32-годишен. Да порасна. Да се науча да слизам стъпало по стъпало, а не да подскачам по стълбището. Да отговарям само когато се обръщат по фамилия към мен. Да си си поръчам визитка с “Началник отдел”. Какво като имам само един подчинен, че и той е стажант по разпределение за лятна практика? Да си купя нормален телефон, а не да се червя с тази евтина ‘слушалка’, дето за нищо не става. Да взема мерки по отношение на фигурата си. От края на април си взимам карта за фитнес. Хем да сваля излишните кила, хем девойките да погледам.

33-годишен. Бързо да направя равосметка на живота си, да внеса необходимите корекции и да заживея пълноценно и творчески. Да стана уверен в себе си и да преуспея. От утре започвам…

Добавен преди 9 години 29

Ако препратиш това съобщение на още 10 човека…

1. Ако препратиш това съобщение на още 10 човека - до 24 часа ще те огрее такова щастие, че ще спреш да крадеш от Диазепама на баба си.

2. Ако препратиш това съобщение на още 10 човека - злият пес на гадния ти съсед ще бъде сгазен от пиян шофьор на трамвай.

3. Ако препратиш това съобщение на още 10 човека - този, в който си влюбен(а) ще ти почука на вратата и ще те помоли да правите с*кс… или поне да се ожените.

4. Ако препратиш това съобщение на още 10 човека - до 48 часа баща ти ще те попита дали искаш да ти купи БМВ или Порше за следващия рожден ден.

5. Ако препратиш това съобщение на още 10 човека - цицорестата секретарка на шефа ще дойде в офиса ти и ще ти направи свирка.

6. Ако препратиш това съобщение на още 10 човека - ще спечелиш от Тотото. Ако никога не си купуваш фишове, ще ти подарят един и пак ще спечелиш!

7. Ако препратиш това съобщение на още 10 човека - полицая, дето те спря онзи ден, само за да те рекетира някой лев, до 24 часа ще бъде уволнен за неприлично поведение - с*кс с полицейско куче на оживена улица в 5 следобед.

8. Ако препратиш това съобщение на още 10 човека - жена ти никога вече няма да те кара да изхвърляш боклука. Ако си жена - мъжа ти никога вече няма да предпочете да гледа мач, когато дават любимия ти сериал - “Отчаяни съпруги”.

9. Ако препратиш това съобщение на още 10 човека - светът ще се превърне в толкова щастливо място, че всички ще са екзалтирани като Волен Сидеров на демонстрация срещу Кондолиза Райз, след като е пребил 10 поддръжници на царя и е правил с*кс с Албена Вулева, докато смърка Extazy.

10. Ако препратиш това съобщение на още 10 човека - колегите ти никога вече няма да ти дават да вършиш тяхната работа, а вместо това ще идват всяка сутрин да те питат дали нямаш работа за тях.

11. Ако препратиш това съобщение на още 10 човека - никога вече няма да бъдеш отебаван от таксиметров шофьор, защото разстоянието, което искаш да пътуваш е прекалено кратко.

12. Ако препратиш това съобщение на още 10 човека - никога съседната опашка няма да се движи по-бързо от твоята.

13. Ако препратиш това съобщение на още 10 човека - никога няма да бъдеш изнудван в сутрешните задръствания в 7:30 да си отстъпиш мястото в препълнения автобус на бабичка, която мъкне 3 дамаджани с вода и 4 пазарски чанти.

14. Ако препратиш това съобщение на още 10 човека - бодигардовете в любимата ти дискотека винаги ще отварят VIP входа за теб и ще ти целуват краката пред гаджето ти.

15. Ако препратиш това съобщение на още 10 човека - паницата на съседа винаги ще ти изглежда по-празна.

16. Ако препратиш това съобщение на още 10 човека - никога няма да хванеш жена си да ти изневерява (нито пък тя теб!).

17. Ако препратиш това съобщение на още 10 човека - до 24 часа ще ти предложат нова, по-интересна и добре платена работа; депутата, за който си гласувал(а), ще изпълни предизборните си обещания; а Джордж Буш ще си подаде оставката като президент на САЩ.

18. Ако препратиш това съобщение на още 10 човека - ще живееш щастливо во век и веков!

19. Ако обаче не препратиш това съобщение на още 10 човека, те очаква една година нещастие, 6 месеца лош с*кс и 3 месеца запек!

20. Ако препратиш това съобщение на още 10 човека - и всички тези 10 човека го препратят на още 10… и така 20 пъти (което прави точно 100 000 000 000 000 000 000 съобщения), толкова много пари ще бъдат загубени за техническото обслужване на това съобщение, че с тях ще можеш да изхраниш Африка за идните 100 години! …а ако добавя и малка снимка (което ще увеличи размера на съобщението в килобайти) - ще можеш да изхраниш целия свят!

21. За щастие, не всеки има време да се държи глупаво и подобен вид съобщения се предават от всички 10 човека не повече от 2-3 пъти.

22. Но ако все пак препратиш това съобщение на още 10 човека - може би те ще схванат, колко е нелепо просто да препращаш съобщения. И може би това ще е последният спам, който тези 10 човека някога ще препратят на теб и на други хора… и от всички 22 причини, тази всъщност е причината, заради която наистина си струва да препратиш това съобщение на още 10 човека!

Добавен преди 9 години 43

В затвора: Прекарвате по-голямата част от времето си в килия с площ 8 на 10.
На работа: Прекарвате по-голямата част от деня си в офис с площ 6 на 8.
***
В затвора: Ядеш три пъти на ден.
На работа: Имаш време само за едно ядене и трябва да си платиш за него.
***
В затвора: Освобождават се за добро поведение.
На работа: Награждават те с допълнително работа за добро поведение.
***
В затвора: Пазач отваря и затваря всички врати за теб.
На работа: Трябва да носиш със себе си карта и сам да отваряш всички врати.
***
В затвора: Можеш да гледаш телевизия и да играеш игри.
На работа: Уволняват те за това че гледаш телевизия или играеш игри.
***
В затвора: Позволяват на семейството и приятелите ти да те посещават.
На работа: Не можеш дори да говориш със семейството или приятелите си.
***
В затвора: Имаш началници, които често са садистично настроени.
На работа: Те се наричат мениджъри.
Къде ще ти е по-добре?!

Добавен преди 9 години 9

Тайният Дневник на Архангел Михаил

Ден 1
Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.

Ден 2
Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.
Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа..

Ден 3
Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжангел може да срази врага си само с поглед!

Ден 1460000
Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.

Ден 1460001
Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход еб*си. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.
Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.

Ден 1460020
Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.

Ден 1460021
Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.
Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.

Ден 1460036
Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.

Ден 1460039
През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.

Ден 1460050
Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.

Ден 1460051
Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.
Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми еб*си, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.

Ден 1460058
Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския тригълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.
Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.

Ден 146070
Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.

Ден 1460071
Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.

Ден 1460080
Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи пап се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог. Вземам Ицо и отиваме на риба.

Ден 1460087
Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.
На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско.

Добавен преди 9 години 44

Сутрин. Понеделник.
Шефа ме пита:
- Очите ти са зачервени. Пил ли си, какво ли?
- Не! Плаках, беше ми мъчно за работа...

Добавен преди 9 години 20

Малка провинциална ЖП гара някъде в Североизточна България. Началник-гарата отива при единствения пътник, чакащ на перона:
- Няма смисъл да чакате. Влакът в 15:30 ч. няма да спре на нашата гара...
- Така ли? Пак ли са сменили разписанието?
- Не, дадох на машиниста 100 лева назаем...

Добавен преди 9 години 26

Шеф наблюдава, как АЙШЕТО се подпира на метлата в коридора и непрекъснато се прозява.
- АЙШЕ, АЙШЕ, трябва да намалиш с*кса!
- Шефе, с*кса ми е таман, спането ми е малко.

Добавен преди 9 години 47

- Шефе, има ли Wi-Fi?
- Има!
- Каква е паролатa?
- nqmazaplata

Добавен преди 9 години 11