Вицове за началници
В тази категория има 2091 вица, разпределени в 140 под-страници.
Един луд седи на една маса и драска нещо. Шефа на лудницата идва и го пита:
- Какво драскаш?
- Пишем писмо.
- До кой?
- До мене си.
- И какво пишеш?
- Не знам, след три дни ще разбереме.
1
Събрали се ченгетата, ще ходят на излет. Шефа към подчинените:
- Автобуса тръгва утре точно в 8, не искам да закъснявате. Понеже сме доста хора, ще има и ремарке. Някакви въпроси!
- Шефе, всичко е ясно, автобуса тръгва в 8, да не закъсняваме, но не казахте в колко потегля ремаркето?
0
- Един студент си кара по магистралата и по едно време го спира полицай:
- Дай си книжката за проверка!
- Студентът казал:
- Нямам, господине - аз съм беден студент и уча...
- Какво учиш?
- Логика, господине.
- Какво е това бе?
- Ами ще ви дам един пример: Имате ли кибрит?
- Да.
- Значи пушите?
- Да.
- Значи пиете?
- Да.
- Значи ходите по заведения?
- Да.
- Значи обичате жените?
- Да.
- Значи не сте обратен?
- Не!
- Ами ето това е логика... мога ли да си ходя?
- Да!
На следващия ден отива полицая на работа да се похвали на шефа си:
- Шефе, шефе да знаете вчера ме научиха на логика!
- Я, покажи ми какво е т'ва!
- Ами значи... имате ли кибрит?
- Не.
- Значи сте обратен.
1
Началник се връща от командировка. Секретарката му казва:
- Имам няколко лоши новини и една добра.
- Кажи лошите.
- Ами данъчните ни направиха проверка и блокираха сметките на фирмата. Шофьора удари служебната кола. Пропаднаха ни две продажби...
- А добрата новина?
- Ще си имаме дете, скъпи!
1
Секретарка пита шефа си:
- Скъпи, а защо така ме гледа жена ти?
- Защото някога самата тя ми беше секретарка!
4
Наско Сираков и Владимир Грашнов (шефа на "Мобилтел") сключват договора за спонсорство на "Левски". Сираков пита:
- Абе, Грашнов, я си кажи GSM-a. Нали вече си ми спонсор и трябва да ти се обаждам ако ми потрябва нещо.
- Нали съм шеф, моя GSM е първи - 00-00-01.
- Ей, ти за малко да останеш без телефон, бе!
0
Един човек кандидатства за работа, но има един недостатък - постоянно мига с лявото око. Шефът на фирмата го пита:
- Добре, вие кандидатствате за поста специалист по маркетинга. Имате ли висше образование в тази област?
- Да, точно маркетинг на промишлеността.
- Добре, а имате ли опит?
- Да, точно 10 години съм работил на този пост в една друга компания.
- Добре, а владеете ли чужди езици?
- Английски, френски, руски, и до известна степен испански.
- Имате ли препоръки?
- Ето тук в тази папка имам 4 препоръчителни писма.
- Ами... Как да Ви кажа. Всичко е наред. Само че това, дето примигвате постоянно с окото, може да се окаже проблем...
- А,не е проблем. Ей сега ще го оправя.
Човекът си отваря дипломатическото куфарче, и започва да вади - презервативи, презервативи, още презервативи - розови, черни, бели, фосфоресциращи, въобще всякакви. По едно време на дъното намира едно аспиринче, глътва го и изведнъж спира да мига с окото. Шефа му казва:
- Това е добре. Нает сте. Само че може ли да Ви питам нещо?
- Да, кажете?
- Щом се оправяте от 1 аспирин, за какво сте накупили толкова много презервативи?
- Ох... А Вие, кажете ми, опитвали ли сте се да влезете в аптека, и да си поискате аспирин от аптекарката, постоянно смигайки?
2
Тайният Дневник на Архангел Михаил
Ден 1
Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.
Ден 2
Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.
Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа..
Ден 3
Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжангел може да срази врага си само с поглед!
Ден 1460000
Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.
Ден 1460001
Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход еб*си. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.
Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.
Ден 1460020.
Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.
Ден 1460021
Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.
Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.
Ден 1460036
Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.
Ден 1460039
През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.
Ден 1460050
Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.
Ден 1460051
Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.
Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми еб*си, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.
Ден 1460058
Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския тригълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.
Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.
Ден 146070
Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.
Ден 1460071
Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.
Ден 1460080
Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи папа се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог.
Вземам Ицо и отиваме на риба.
Ден 1460087
Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.
На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско!
0
10 правила за имитация на бурна дейност:
1. Никога не ходете без документи в ръцете.
Хората с документи в ръцете изглеждат като усилено работещи, които са се запътили за важна работна среща. Хората с празни ръце изглеждат сякаш отиват да си пият кафето. Хората с вестник в ръцете изглеждат сякаш отиват до тоалетната. Освен това задължително носете със себе си всякакви документации и хартии за вкъщи, за да оставите впечатление, че работите повече.
2. Използвайте компютъра за да изглеждате зает. Когато ползвате компютъра ще изглежда сякаш "работите" за случайния наблюдател. Можете да изпращате или получавате лична електронна поща и какво ли не, което не е свързано с работата ви. Ако ви хване шефа, а той задължително ще го направи - можете да кажете, че изучавате нови програми, за да спести фирмата от обучение ви.
3. Бардак на бюрото.
Висшето ръководство истава бюрата си празни. За всички други това изглежда сякаш не се работи достатъчно. Обкръжете се с всякакви документи на работното си място. За наблюдателят миналогодишната работа изглежда, като сегашната, значение има само обема. Засипете с всякакви документи бюрото си. Ако дойде някой при вас за някакъв документ, започнете да ровите в купчините...
4. Телефонен секретар.
Никога не отговаряйте на телефонните обаждания, ако имате телефонен секретар. Хората ви звънят не за да ви дадат нещо, а за да ИМ свършите някаква РАБОТА. Така не може да се живее. Пропускайте обажданията с телефонния си секретар. Ако някой ви остави съобщение и то е заплаха за работа, отговорете в обедната почивка, като знаете, че човека не е там - така ще създадете впечатление за оговорност и съвестност.
5. Изглеждайте нервен и раздразнен.
Необходимо е да се стараете да изглеждате нервен и раздразнен, за да създадете впечатление в шефовете, че сте непрекъснато зает.
6. Тръгвайте си от работата късно.
Винаги си тръгвайте от работа късно, особено ако шефът е още там. Можете да четете списания и книги, за които никога не ви е стигало времето, но само ако не ви видят. Ако се налага подгответе си неща за четене в електронен вариант и си ги пратете от къщи до служебата поща ако интернета по някаква причина е спрян или го няма. Изпращайте важни съобщения в неработно време(21:19, 07:12 и т.н.) и по време на национални празници.
7. Творческо въздишане.
Шумно въздишайте, когато има хора около вас, за да създадете впечатление, че се намирате под огромно напрежение.
8. Отбранителна стратегия.
Недостатъчно е само да качите на бюрото документи и прочие. Сложете на пода около вас големи книги ( най-добре е да со дебели компютърни ръководства)
9. Организиране на речника.
Прегледайте няколко компютърни списания и заучете малко компютърни жаргони и имена на нови продукти. Свободно използвайте тези изрази при разговри с началството. Запомнете: не е задължително да ви разбират, но ще звучи впечатляващо.
10. НЕ ПРАЩАЙТЕ ТОВА НА ШЕФА СИ ПО ГРЕШКА!!!!
0
Войник се уволнява и тръгва да се прибира у дома. По стечение на обстоятелствата в купето му настаняват и една млада девойка. Началника на влака я предупреждава:
- Девойче, в купето има войник. Нали разбираш, две години не е виждал жена, сигурно се е разгонил яко, затова, ако почне да налита - викай силно!
Тръгва влака и след два часа от купето се чува див рев.
Началник влака нахълтва там с думите:"Какво се случи?"
Девойката седи на седалката, реве неудържимо и обяснява през сълзи:
- Когато този войник изяде запасите ми от храна за два дни, аз мълчах и търпях. Когато скъса покривката от масата и я направи на партенки, а старите си партенки постла на масата, аз мълчах и търпях. Но когато ми свали очилата, надяна ги на оная си работа и каза: "Гледай, пич, какъв крокодил ще чукаме сега..." - е тогава не можах да издържах
0
Шефът на борците им казал:
- Утре ще ходим на "Сватбата на Фигаро", така че се пригответе, както трябва!
Hа другия ден борците се появили в офиса костюмирани и всички носели кой торта, кой някакво пакетче. Като ги видял шефът им се развикал:
- Как може да сте толкова тъпи?! Hе отиваме на никаква сватба.
"Сватбата на Фигаро" е опера! Къде сте ги помъкнали тия торти и подаръци!?
- Айде, не бъди строг шефе! - помолил счетоводителят. - Миналата година като ходихме на "Лебедово езеро", ти що си беше взел въдицата?
0
Две мутри се разхождат из Лувъра и си говорят.
- Братче стига сме се мотали бе. Нали требваше подарък за шефа да купуваме.
- Сега бе, сега, чакай малко. Я виж тая картина харесва ли ти? - казва другия и посочва една картина на Ван Гог.
- Ми става бе! - отговаря другия.
Викат те шефа на музея и го питат за цената.
- Не се продава! - отсича той.
- Аре не се прай на девственица бе. Сичко се продава, казвай колко!
Шефа назовал една страхотна сума, като мислел, че ще се откажат. Мутрите обаче вадят и плащат в кеш. Изрязали картината от рамката, навили я на руло, сложили и една панделка и първият казва:
- А така брато, картичка купихме, давай сега да ходиме да избираме подаръка, че стана утре!
0
Умрял Джордж Буш.Отишъл в рая.Стоял там известно време и един ден отишъл да говори с Господ.
- Шефе, пусни ме един уикенд да отида до Ада да видя малко и друг свят, как е там, как се живее...
- Няма проблем. Този уикенд слизай долу, щом искаш.
Отишъл Буш в Ада. Посрещнали го от портите с шампанско. Влиза и гледа текат навсякъде реки от уиски, шампансо, вино, ракия, бира..., наоколо само готини мацки се разхождат голи...
Прекарал страхотен уикенд.Върнал се пак в Рая.
- Шефе, изнасям се в Ада за постоянно - казал на Господ
Взел си куфара и заминал.Стига до портите на Ада.Отваря му Дявола. Влиза Буш и кво да види... навсякъде огнени клади, писъци, стенания, бягащи в ужасение хора...
- А,бе, Дяволе, кво е станало тука, бе? Миналата седмица бях тука... то едни фиести и купони, то едни реки от алкохол, то градини с марихуана... а пък ся...?
- Ами то едно нещо е да си на почивка и друго да си резидент.
1
Управител на обувен магазин приближава продавачка и й прошепва:
- Какво става? Защо не помагате на клиента? Вече избира два часа!
- Много труден случай е, шефе! - казва продавачката. - Този човек е музикант, и се опитва да намери две обувки, които да скърцат в една и съща тоналност!
8
Един дължал на борчески шеф DM 5000. Шефът звъни по мобифона на Пешо Борчето и му казва:
- Иди и го доведи тоя в офиса и аз идвам - ще реша какво да го правим.
Отива Пешо, открива въпросния, хваща го като агне, мята го на задната седалка на мерцедеса и го кара в офиса. Закопчава го за радиатора и чакат шефа. Той идва и казва:
- Омръзна ми тоя да ме мотае и да се разправям с него. Пешо, карай го на Витоша, хвърли му едно хубаво еб*не и го зарежи там.
Пешо не умува ами грабва нашия човек, мята го отново в мерцедеса и отпрашва към Витоша. От задната седалка онзи го удря на молба:
- Не бива така бе Пешо, знаеш ме не съм лош човек.
- К`вото каже шефа т`ва ще бъде.
- Имам жена, деца, ако обърна резбата ще избягат...
- Не ме интересува.
- ...ако се разчуе ще трябва да се самоубия...
- Твой проблем.
Звъни мобифона - отново шефа:
- Пешо, обръщай колата, чакам те пред офиса с още двама дето ми висят с пари!
Връщат се Пешо и нашия човек, а шефа вика:
- Тия двамата ги закарай и тях на Витоша и ги застреляй като кучета!!
Мята ги и тях Пешо на задната седалка и пак към планината. А след малко нашият човек (първия) пак неспокоен вика на Пешо:
- Пешо, нали знаеш аз съм тоя дето ще го еб*ш, да не забравиш!
1