Бисери и лафове за неделя
В тази категория има 550 вица, разпределени в 37 под-страници.
- Написах сценарий за българско п*рно.
- Какъв е?
- Тя вика водопроводчик. Той казва че макар да е неделя ще дойде в сряда сутринта. В сряда сле д обяд се обажда, че му е излязло нещо спешно и отлага за петък. В петък тръгва, чупи му се колата, праща при нея приятел плочкаджия. Плочкаджията пристига в неделя!
9
Аз съм много толерантен човек. В неделя не работя защото съм християнин, в събота се придържам към юдеизма а в петък уважавам чувствата на мюсюлманите!
1
Уикендът го дават да е 30 градуса. 15 в събота и 15 в неделя.
15
В неделя, след финала на световното, предстои официалната церемония по предаване на дистанционното в ръцете на съпругата.
7
Французин пита англичанин:
- Защо си тъжен?
- И ти ще си тъжен в неделя...
10
Отишъл попа при кмета и му се оплакал:
- Някой ми е откраднал колелото. Какво да правя?
Кмета го посъветвал:
- В неделя извърти проповедта към десетте божи заповеди. Когато стигнеш седмо "не кради" се спри за малко и огледай хората. Който си наведе главата той го е откраднал.
В понеделник кмета вижда попа си кара колелото.
- Е, как е попе? Кой го беше откраднал?
- Не бе! Аз като стигнах до шесто "не пожелавай жената на ближния", и се сетих къде съм го забравил…
16
Възрастна двойка (70+) отива на гости на техни приятели (70+). Докато бабките си клюкарят нещо в кухнята, дядковците седят в хола и зяпат ТВ.
Единият:
– Миналата седмица ходихме на един ресторант, обаче не ми хареса.
– Как се казва?
– Мамка му, изхвъркна ми от акъла. Как се казваше онова цвете, което подаряваш когато си влюбен?
– Лале?
– Не, дай друго!
– Карамфил?
– Не, друго!
– Роза?
– Да бе!
Обръща се към вратата на кухнята и се провиква:
– Розичка, скъпа, как се казваше онзи скапан ресторант, дето ходихме миналата неделя!?
8
Обичам да работя!
- Понеделник - след отмор!
- Вторник - подготовка за работа!
- Сряда - малко работа!
- Четвъртък - отмор, след работа!
- Петък - подготовка за отмор!
- Събота и неделя отмор!
3
Ужас! Шок! Потрес! В неделя времето се разваля! Дават слънчева прогноза и то през юли...
15
Неделя следобед, семейство Петрови се прибират от вилата към града. Шофира Жоро, 32-годишния им син. Висшист, неосъждан, неженен, запален по "Игра на тронове" и други фентъзита. Фроска Петрова дудне от задната седалка:
- И какво не му харесваш на момичето? Две висши, не пуши, не се мъкне по клубове, чистница, помага на майка си, а?
- Добре, де, мамче, успокой се, не съм казал, че не я харесвам!
- Ми ти, бе! - обръща се тя към баща му.
- К'во мълчиш кат' пукал, кажи му! Иначе няма да се ожени!
- К'во да му кажа, Фросче... и аз цици не видях!
11
Писмо на пенсионерка до телевизионно кулинарно предаване!
- Моята майка е пенсионерка и живее на вилата, за да е по-близо до природата. Да се разбира: има възможност да поддържа домашно стопанство – зеленчукова градина и кокошарник, с които практически изхранва цялата фамилия. Извън градинарството и животновъдството всяка сутрин тя чинно гледа кулинарно предаване по телевизията. Там млад, красив, професионален готвач показва различни екзотични рецепти. Учи я как да избира на пазара свеж омар, да маринова артишок, да чисти лангуста. И един ден моята майка реши да му напише писмо.
- Здравей, мили синко,
аз съм баба Станка, живея на село и реших да приготвя манджа по рецепта, която ти показа в своето предаване. Когато в нашия селски магазин попитах за корен от новозеландски картоф, продавачът ме нарече „изкукуригала” и счупи очилата ми преди да ме изгони на улицата. Тогава отидох в града на пазар да купя, както ти ме научи в своето предаване, пресен морски дявол. Продавачите ме пратиха по дяволите, счупиха вторият ми чифточила и ме изгониха от пазара. Ама аз да не съм вчерашна, все пак успях да приготвя нещо по твоя рецепта. Вечерта, когато моят мъж, дядо ти Иван, седна на масата да вечеря, аз му поднесох печен охлюв, върху свежо листо от лозата на двора. Предположих, че с това той няма да се нахрани, затова сложих в чинията му два охлюва. Мъжът ми счупи моя трети чифт очила, на мястото на стъклата втъкна двата охлюва, а лозовото листо го залепи на челото ми. И написа върху него „за нищо не ставаш”. Моят най-голям внук, Николай един ден ми се обади по телефона, че служебният стол бил затворен и ще дойде да обядва при мен. Доведе със себе си и неколцина колеги. Когато момчетата седнаха на масата, Никито вика „Е, бабо, всичко, което имаш в печката и хладилника, вади и трупай тук, че умираме от глад!” Аз им поднесох канапе – върху малки парченца хляб с клечка за зъби набучени фини резенчета гъбки. Всичките 45 клечки за зъби, момчетата ми ги забучиха в едно място, за което се знае, че не може да се види без помощта на огледало. Ама аз да не съм вчерашна?! Продължих да обогатявам кулинарната култура на моето семейство. Една неделя при минусови температури моят мъж, с внуците заедно, нацепиха пет кубика дърва. И когато на обяд мъжете, премръзнали и уморени, влязоха кухнята да се сгреят, веднага се отправиха към печката, където аз винаги имам поне една петлитрова тенджера с вкусна супа от домашна кокошка. Но… тук ги очакваше голяма изненада – нежна портокалова крем супа, в изящна купичка с размера на половин яйце от гълъб, украсена с парченца марципан. Предвкусвайки възторга на моите любими мъже, аз затворих очи. Когато ги отворих, очилата ми вече нямаха стъкла. Аз, кой знае защо, лежах в снега, по косите ми се стичаше портокалов мус, от носа ми стърчаха парченца марципан. Ама аз не съм вчерашна, реших да изуча тайландската кухня. Защото много хубави хора са тези тайландци, ядат всичко, което мърда: хлебарки, червеи, паяци. Поглеждам към левия ъгъл над мивката и си мисля „Господи, колко много продукти се похабяват тук!” И тогава си спомних, че в твоето предаване ти спомена, че ястията с насекоми са много ефектни. Истина е. Ефектът от поднасянето им беше невероятен – три пукнати ребра, две насинени колена и една огнестрелна рана в тялото. Всичко се случи така. Ден за жътва. Пратиха ме да нахраня жътварите. Те бяха станали в четири сутринта, бяха ожънали и вършели около 250 тона зърно. При това някъде към 9 часа ескалаторът се счупил и се наложило ръчно да товарят камионите, с лопати. Та, бригадирът ми вика „Бабо Станке, толкова сме гладни, че стомасите ни са се свили на топка, сякаш сто мравки лазят вътре в нас.” Той даже и не се досещаше колко е близо до истината. За обяд приготвих първо – супа от пържени мравки, за основно – панирани скакалци, а за десерт – руло от бръмбари, колорадски, защото съдържат повече захар. Опънах бяла покривка, наредих блюдата и пожелах приятен апетит. После нищо не помня. Хората ми разказваха, че жътварите ме вързали за браната и овършали с мен 18 хектара. Освен това ме закарали до мелницата и искали да ме направят на брашно, но главата ми не минавала през бункера. Виж, очилата ми станали на сол. А пъдарят стрелял в мен с винтовка, заредена с английска сол. Мисля, че в едно от твоите предавания чух, че няма нищо по-неприятно от пресолен бут. Сега вече съм сигурна, че е така. Но това всичко са детски приказки в сравнение с това, което се случи на 24 май. Този ден винаги събира много гости у нас и разбира се, цялата подготовка за празненството ляга върху мен. А аз искам всичко да е цивилизовано, не като друга година – гостите хапнат, пийнат и се метнат да играят кючеци под звуци на чалга. Миналата година реших да поканя от града струнен квартет, за академична музика… Мир на праха им… А аз… аз вече почти се оправям, смених патериците с бастун и мястото на гърба, където бе втъкнат един лък от цигулка, почти заздравя. Единствено нещо, което все още ме тормози – не могат да измъкнат от главата ми контрабаса, защото не бива да го режат, бил много скъп… И ето ме сега, седя с контрабас на главата и гледам предаването ти. Чакам нови рецепти. И даже не се сърдя на никого. Как да очаквам висока кулинарна култура от хора, чиято тоалетна е на двора, а асфалт виждат само по телевизията…?!
Прегръщам те с любов! Баба Станка.
21
Набожният футболист Джизеса се изповядва пред местния свещеник:
- Отче, съгреших. Играх в неделя.
- Синко, гледах мача. Мисля, че е грях да играеш и през останалите дни от седмицата!
23
Мъж се прибира от работа и сяда да вечеря. Жена му го пита:
- Скъпи, имаш ли някакви планове за Великден?
- Да, имам! Смятам да направя като Исус - ще изчезна петък и ще се върна в неделя!
8
Миналата неделя смениха часа, а тази неделя смениха и месеца! На маймуни ни направиха с тези смени!
10
Всяка година през пролетта часовниците минават с един час напред. И всяка година всички са недоволни. А е толкова лесно всички да са щастливи! Достатъчно е някой да се сети да сменя часа не в събота срещу неделя, а в петък по обед!
7