Вицове за некрофили
В тази категория има 59 вица, разпределени в 4 под-страници.
Мъж казва на уморената си жена:
- Скъпа, искам с*кс!
- Добре, но хайде така да го направим, аз ще съм труп, а ти - некрофил!
- От какво се страхуват зомбитата?
- От некрофилите...
Срещнали се некрофил и некрофилка. Харесали се. Оженили се. И зачакали...
- "Мило списание, много съм притеснен!
Случайно научих, че повърхностния слой на човешката кожа се състои от напълно мъртви клетки, ама наистина мъртви. Сега съм в драма.
Когато докосваш човек, ти докосваш мъртвите му клетки. Аз обичам да галя женските гърди. Значи ли това, че съм некрофил?"
Мило списание, много съм притеснен. Случайно научих, че повърхностния слой на човешката кожа се състои от напълно мъртви клетки. Ама наистина мъртви. Сега съм в драма. Когато докосваш човек, ти докосваш мъртвите му клетки. Аз обичам да галя женски гърди, значи ли че съм некрофил?
- Как се казва любимото ястие на некрофилите?
- Гроб сърма.
Запознали се двама некрофили. Влюбили се един в друг, оженили се и зачакали...
Събрали се в клиника за психично болни зоофил, садист, убиец, некрофил, пироман и мазохист.
Зоофилът казал:
- Хайде да спим с котка.
Садистът:
- Хайде да спим с котка и после да я измъчваме.
Убиецът:
- Хайде да спим с котка, да я измъчваме и да я убием.
Некрофилът:
- Хайде да спим с котка, да я измъчваме, да я убием и пак да спим с нея.
Пироманът:
- Хайде да спим с котка, да я измъчваме, да я убием, пак да спим с нея и да я запалим.
Минават няколко минути в тишина...
Мазохистът:
- Мяу!
– А моята баба я ухажва някакъв некрофил.
– И какво прави?
– Нищо, чака...
Най-големият враг на зомбитата са некрофилите!
Пед*фил и некрофил си говорят.
Пед*филът:
- После отивам до детската градина!
Некрофилът:
- Защо, да не е паднала бомба?
Двама некрофили си говорят:
- Как си бе, приятел?
- Екстра! Сега си чукам една двудневна..., ама да знаеш - тя е малко вкочанена, все едно чукам девственица! Ами ти как си, брато?
- Ами аз се позадържах малко с една 30-дневна..., ама не мога да се оплача - къде ръгна, там влиза!
Министерството на здравеопазването предупреждава:
Невнимателната геронтофилия може да доведе до некрофилия.
Една приказка по цигански:
"Ся, Мемет, некогаси на един ного тъпо кралица му са ражда един, ама псилютно грозен дащеря. Ма токлу грозен - смрът. Като го погледнеш и напрао ти спира чесовника. И затва кат дошли феите на кърщенето, и сичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста, сичкото повръщал.
Обачи, имало един добро фея, и той каза:
- Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай шеснаесе годин, ша са наръга сас един шило в гъзъ и ше баялдиса, за радос на родата.
- Анджък, ашколсун, мерси! - казал кралицата. Щот са, то верно майка му, ама гледа реално на нещтата.
- Ше баялдиса - мъди! - викнало Злото фея. (То ного са ядосал че са го туриле най-близо при креватчето, и не мое си напрай джамбурето - кво апне или пийне - венага връща) - Ич нема а пукяса, ми кат са избуши сас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснуту принц да го цуне, тогаа ши става.
И аман-заман, нема кво да прайш. Кото - такова. Минава бая годин и малкото принцеса пурасва и стана най-грозния девойка ф Млечното път. Толко грозен, че даже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин, некаф обущар толко са сплашва като го видя, че почва да бега и спуснал шилото. И нали са сещаш, Мемет? Тва кат вижда шилото и давай, да си го завре у гъзо. Щот не само грозен, ми и прос. И ляга и почна да хърка. Ама хърка ти казвам - бичи. И хорат не може заспива от хъркане, и фащат, и го затварат на една кофчег, и го носат на гората, и го затрупали там ф един дупка, и даже неколко народ ударили една кючек отгорето. То даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те казали че нали, тва друго прикаска и така.
И отива майка му при Злото фея, и са моли и вика:
- Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто щерка ма, кажи, та да знам, та ф същата мумент да са знасям ф чужбина. - Толку ного и бил мъка за щерката.
- Кат са намери принц, тогава ше са збужда, дее*а и киликанзера истръпнал.
- А! Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойто щерка, ма?
- Любоф кьораво, ма. То по-чапрашък от дрисня, ма. И по-кьораф от Стиви Вондар. Ши са намери. Такъф вест, направо сасипва горкото кралица. Не могло да преживява тва майчинската сарце и издъхва от мачителен смърт след осемдесе и седем годин.
И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минава една принц. Не било баш такъво, кво казал феята. Било алкохолик и коцкар - да си е*е мамата. Еб*ло какво добара - живо и умряло. И некои му викали "Некрофил", ама него му било през... нали, щот и без тва не са родило ного умен, апа и сас времето, по-прос станало.
Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе. А де! Слиза от транспорта, свалил каската - слуша: "Рррррръъъъмх - хъъъъъърф!". Ай сиктир. Първо си помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после са усеща - тва под земята нещо хърка.
- Абе кой заспал тука бе? - вика, и веднага са сети че само женско мое така яко да бичи. И го фанал яко некро... тва, любофта. И са фарлило на земята и копа. И изкопва кофчега. И таман продупчило един дупка на необходимия место, и аха, таман сваля гащите, и слуша отвътре:
- Ааа, давай първо да са цалувами!
Абе кой тука хухавели, бе? Фаща и расковава целото капак, и кат поглежда - веднага пада ф несвяс. От ужас очите му исфръкна и той - долу. Комоцио.
И принцесата вика:
- Адеее, раздават принцове! - и му са фърля отгоре, и докат още не са опраил го... така. И, чудо! Грозното принцеса са превръща на още по-грозно жаба. Крастаф. По едно време пича са осеферил така леко и гледа - некаф кофчег и един жаба. "Ебагомайката, колко пих фчера бе?" И си мисли, че на друго прикаска, и фаща и цалува жабата. Обачи жабата стана мнооого красиф принцеса, и вика: Давай да са женим! И тоа вика убаво, и фаща и го надупва. И после тръгна да си отива, и красивото принцеса казал: Ами каде, бе ко стана сас жененето? - и тоа като са ядосва, и траааас - набримчи го един тукат. И красивото принцеса са превъртял двама пъти фаф въздуха, и са избуфтя на земята и пак станал жаба. Тва гледа и не верва. Аре пак цалува - пак красиф принцеса - аре пак го напънал, после пак - траааас тукатите - пак жаба. А! Аре трето път - пак така.
И принца мисли, мисли и вика:
- Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан. - и прибра жабата ф джоба. И оттогава са опрай.
И така..."
Зайо Байо бил некрофил. Извикал го един ден лъва и му казал:
- Зайо Байо, повече в гората да не си барнал нищо мъртво, само да си оправил още веднъж мъртво животно ще те изям.
К'во да прави Зайо Байо - съгласил се. Но не щеш ли срещнал той на една поляна един умрял слон. Огледал се той и като не видял никой започнал да го клеца. По едно време от храстите изскочил лъва и му казал:
- Абе Зайо, нали се разбрахме, к'во правиш?
Зайо Байо отвърнал:
- Ами какво да правя - на х*я ми умря.