Вицове за обири
В тази категория има 384 вица, разпределени в 26 под-страници.
Вуте е заподозрян в обир на съседа си Нане. Съдията пита:
-Къде бяхте между 4 и 6?
-Ти сигурен ли си че имаш висше образование, бе!… в детската градина… къде!
6
Мъж с маска и автомат влиза в сграда с надпис "Банка":
- Горе ръцете, това е обир!
Жена с бяла престилка навдига глава смутено зад гишето:
- Но моля ви господине това е Спермална Банка, тук нямаме пари:
- Тогава взимай епруветките зад теб и пиииииииий…
Жената леко сконфузена надига една, втора, трета и до дъноооо ги изпива.
Обирджията доволен сваля маската и с нежен глас:
- Видя ли че няма нищо страшно бе, Гинче а в къщи не искашшш.
4
Ако на сутринта четката за зъби не се побира в устата ви, то вие имате як махмурлук, а четката е за обувки!
10
Как е правилно написано - "На по бира или НАП обира?"
12
Влиза някакъв в автобуса и вика:
- Горе ръцете всички! Това е обир!
Един студент се обажда:
- Еее, изкара ми акъла. Помислих, че си контрольор.
9
Обир на влак. Главатарят на бандата вика:
- Това е обир! Никой да не мърда!
Ей сега ще оберем жените и ще изнасилим мъжете.
Една пътничка се обажда:
- Ама не се ли объркахте? Може би искахте да кажете, че ще оберете мъжете и ще изнасилите жените?
А тъничък мъжки гласец се намесва:
- Я не учете човека как се обират влакове!
14
Влизат въоръжени престъпници в една банка и крещят:
- Горе ръцете! Никой да не мърда! А сега всички да легнат на пода!
Всички лягат. Старши касиерът шепне на секретарката:
- Заеми прилична поза. Това е обир, а не купон у шефа… легни по корем поне!
6
Влиза маскиран мъж с голяма пушка в ръка в банка за сперма.
- Всички на земята с ръце на тила! Това е обир!
- Но господине това е банка за сперма, не е истинска банка!
- Не ме интересува! Веднага да дойде главната лаборантка с всичкия материал!
Идва главната лаборантка и носи поискания материал.
- Пий!
- Ама господине…
- КАЗАХ ПИЙ!
Насилила се тя и изпила колкото поискал мъжа. Тогава той свалил маската и казал:
- Видя ли бе Гинче! Няма нищо страшно! А пък в къщи не искаш!
4
Крадец влиза в къща, бавно върви по коридора и обира, след малко чува:
- И аз те гледам и Исус те гледа!
Той се ослушал и продължил да краде, но по-внимателно.
След малко пак чул:
- И аз те гледам и Исус те гледа!
Той пак се ослушал, и пак продължил да краде, но още по-внимателно.
След няколко минути пак чул:
- И аз те гледам и Исус те гледа!
Крадецът се ядосал и казал:
- Абе, кой си ти бе?!
- Ами, аз съм папагала Гошо.
- Гошо… Странно име за папагал…
- Абе, то и Исус е странно име за питбул, ама виж как те гледа!
9
Вуте дава инструкции на Нане да му дойде на гости. До сега двамата са се виждали само по кръчмите.
- Добираш се до входната врата на блока. Аз съм в апартамент 54. Има панел със звънци. С лакът натискаш 54, аз ще ти отворя по домофона. Асансьорът вътре е от дясната ти страна. Влизаш вътре и с лакът натискаш 14 етаж. Когато излезеш – вратата ми е от ляво. Има звънец, натискаш го с лакът и аз ти отварям. Нане е в умисъл:
- Разбирам всичко… ама у наше село натискаме бутоните с пръсти…
- Ти с празни ръце ли ще ми се изтърсиш?
2
Арестуват чужденец, че е ограбил бижутериен магазин. Разпитват го, но нищо не се разбира и викат преводач. Казали му:
- Знаем, че ти си обрал магазина. Казвай къде са бижутата!
Преводачът му превел, а затворникът казал:
- Не съм обирал никакъв магазин.
Преводачът превел. Тогава полицаят извадил пистолета си, наврял го в лицето на затворника и казал:
- Казвай къде са бижутата, иначе ти пръскам мозъка!
Преводачът му превел и затворникът веднага казал:
- Скрих ги в парка, заровени са в корените на най-големия бор.
Преводачът превежда:
- По-добре ме гръмнете, защото никога нищо няма да ви кажа!
4
Как реагират жената и мъжът при грип
ТЯ:
08.00: Събуждане: Силно главоболие и болки в крайниците.
08.07: Чай с лимон и два аспирина.
08.13: Гореща вана с евкалиптов екстракт.
08.45: Звъни на колежка, за да предупреди, че ще закъснее.
08.55: Отива в аптеката, купува си ехинацея, фервекс и витамин С.
09.17: Закъснява със 17 минути за работа, прави си каничка чай с мед.
18.30: Отива, както винаги, на фитнес.
Седмица по-късно: Заради неизлекуваната настинка я тръшва грипът.
ТОЙ:
08.00: Събуждане: Силно главоболие и болки в крайниците
08.03: Опитва се да си спомни, дали предната вечер не е препил и установява, че не е махмурлук.
08.04: Скимти тихо, обръща се и потъва в уж трескава дрямка.
09.44: Добира се със сетни сили до телефона, за да съобщи в службата за тежкото заболяване със следните думи: Мисля, че умирам…
09.48: Преравя аптечката за болкоуспокояващи, които да намалят страданията му.
09.50: Звъни на приятелката си и я моли, на връщане от работа да мине през аптеката.
09.55: Звъни на майка си и я моли, да отиде да му напазарува.
10.00: Домъква със сетни сили лаптопа в спалнята и започва да си играе.
11.55: Когато майка му се появява с прясно сготвена пилешка супа, скрива лаптопа под завивката.
15.55: Майката остава 4 часа, грижи се за синчето като избърсва прозорците, паркета и приготвя лека вечеря. В това време недоволства гласно от безпорядъка и липсата на загриженост от потенциалната си снаха.
15.58: Посвещава се отново на игрите и фейсбука.
18.25: Отнася навреме лаптопа във всекидневната и посреща приятелката си охкайки в леглото.
18.30: Оставя се отново на майчините грижи на приятелката му.
И правилно, защото на третия ден е кукуряк, а освен това има и почистен дом.
5
Съдия пита подсъдимия:
- И не се ли страхувате когато обирате някоя каса?
- Разбира се, че се страхувам. Ами ако е празна...
0
Двама полицаи партньори са повикани по сигнал за банков обир. В бързането си забравили сирената и буркана. По пътя имало голямо задръстване и за да могат да преминат по бързо единият започнал да вика:
- Тииууууу - тииууу - тииууу…
Другият взел пример от колегата си, показал се през прозореца и завикал:
- Синьо… синьо… синьо… синьо…!
3
… И така, представете си 2028 г. Обикновено българско жилище.
— Тате, може ли да смъкна от сметката ни 99 долара? Трябва да купя една книга.
— Така ли? Коя книга?
— Ами, на тоя… Вазов. Под игото.
— Че защо ще я купуваш? Имаме я.
— Супер! В кой файл е?
— Какъв файл? Ей я на рафта, третата отляво.
— Пфу! Та тя е на хартия!
— И какво от това? На твоята възраст четох от нея.
— На твоята възраст, значи. Че тук няма търсене! Как да си намеря нужните ми цитати, а? И аудио-съпровод няма. Нито анимирани картинки. Тъп текст, не може даже шрифта му да смениш. Луд ли си? На училище ще ме скъсат от подигравки. Чети си я ти!
— Добре де, ето ти я тук на DVD. Преди петнайсетина години го купих…
— Какво?! DVD?! И с какво ще я разчета тая антика, според теб? Че тя е за музея на технологиите. Още малко и на перфолента ще ми го предложиш тоя Вазов!
— Като си толкова умен, защо не потърсиш в мрежата и не си я смъкнеш безплатно?
— Да смъкна безплатно книга?!
— Естествено. На Вазов авторските права са изтекли отдавна. Все ще да се търкаля някъде.
— Тате, абе ти…? Като ти си бил малък, в началото на века, може и да е можело да смъкнеш всичко безплатно. Не си ли чул, че вече от пет години авторските права върху книгите са продадени за вечни времена на Американската асоциация на книгоиздателите? Или искаш и мен да напъхат в затвора доживотно като ония от сектата за свобода на информацията?
— Че Вазов е българин! Какво общо имат тук американските издатели?
— На кой му пука? Ти случайно да не си антиглобалист, а?
— А, не, не, разбира се!… Виж, сине, грехота е почти сто долара да дадем за някакъв файл. Защо не помолиш някой съученик да ти го даде, да го прочетеш? Все някой ще го има. После пък ти ще му дадеш някой твой.
— Да, бе! И като ми дадат техния Вазов, къде ще го чета?
— Как къде? Те тяхното си копие у тях си, ти тук, на компютъра…
— Абе ти си съвсем изостанал. Книга може да се чете само на този компютър, от който е купена. Пък и поляризацията ще е различна… Накратко, тате, давай парите. Ще си купя нормална книга.
— Добре де, ето ти еднократна парола за теглене на 99 долара от сметката ни. По наше време това бяха бая пари…
— Платих я. Thanks.
— Дай и аз да я видя тая книга… Какви са тия картинки? В оригинала нещо май ги нямаше.
— Реклами, как какви. Без тях книжката струва 699 долара.
Екранът пъстрееше от мигащи обяви: Дърводелски услуги — Марко и син. Истинските юнаци ползват нашите хранителни добавки!. Рекламна служба «Метоха» — моментална известност навсякъде!. Кредити изгодно, ниски лихви. RADA-LESSONS.COM — всичко, на което може да ви научи разкрепостена млада учителка!…
— А текста защо го няма? Трябва да се изчака да изчезнат рекламите ли?
— Ти от Луната ли си паднал? Има да си чааааакаш… Текстът трябва да се чете през поляризационни очила. Без тях се виждат само рекламите.
— Това пък от кой зор?!
— Как от кой? За да не може книгата да се чете незаконно, естествено. Купил съм си аз примерно книгата, платил съм си, а пък някой стои зад мен и я чете над рамото ми, без да си плаща — как я виждаш тая…
— Пълни глупости. Ако и аз си сложа очила?
— Голям смешник си. Текстът се вижда само през моите очила. Твоите ще имат друг код на поляризацията.
— Добре де, дай ми твоите, да я видя тая книга…
— Как ще я видиш? Нали очилата няма да ти разпознаят ретината. Ще видиш само съобщение, че си сложил чужди очила… Тате, стига си ми пречил с твоите глупости! Трябва бързо да чета, докато не е изтекъл лицензът на книгата. Иначе, ако не искам да се самоунищожи, трябва да доплащам за свръхвреме. Не ми пречи, чета…
… След 2 часа:
— Уфф. Привърших я най-сетне.
— Какво? За два часа си изчел Под игото?
— Естествено. И за един щях да го прочета, ако не бяха рекламните паузи.
— Тая не я вярвам. Я ми кажи, кой е Заманов?
— Кой?!
— Яснооо. Кой е тогава Боримечката?… Кириак Стефчов?… Чорбаджи Марко поне?!…
— Откъде да знам бе, тате! Четох Home Edition. Там е само това, дето Огнянов и Рада се харесаха, и после башибозуците ги убиха. За останалото трябва да се купува Professional, или може би даже Enterprise Edition. Всичките ни пари няма да стигнат…
— Уфф… Ум не ми побира накъде е тръгнал тоя свят!
— Тръгнал ли?! Стигнал е вече! Тръгнал е бил по твое време, тогава е можело да го спрете…
9