Вицове за обири
В тази категория има 381 вица, разпределени в 26 под-страници.
Така... Дъщеря ми е абитуриентка тази година. Добре. Ще наема градският стадион, изчислих че побира точно 9 симфонични оркестъра, 170 пилона с танцьорки и мис Тигрова, 12 бара и 30 маси за по 30 души. Ще наема хеликоптери, които да кръжат и да хвърлят салфетки... А да, по средата на стадиона ще изкопая ров, в който да плуват делфини, лебеди и два малки катера на бреговата охрана... естествено дъщеря ми ще влезе в стадиона на трибуна, носена от слонове, а до нея ще маршируват 40 джуджета облечени в бяло, които ще пеят и танцуват "Мама мия" на АББА, докато жонглират с футболни топки, облепени със “Сваровски”. (Бележка: да видя кой е Сваровски и дали не може и той да жонглира). После... Мегз ще помоля да ушие рокля от коприна, бетон и стъклена вата, която ще покрием с гирлянди и късове от Берлинската стена. Сега - трябва и да се яде, да види светът, че не сме кои да е. Ще напълним кит с яребици, пъдпъдъци, трюфели и камъни “Сваровски”. За десерт може да довлачим глетчер от Норвегия и да го полеем с нещо скъпо, примерно гориво за ракети. Не сме случайни, я!
Бележка: Зарята ми е важна, една дъщеря имам. Може да купя няколко ракети Томахоук и земя-въздух... искам да се вижда, какво има̀не имаме. Извънземните да се пукнат от яд. Така де, веднъж се живее YOLO, демек... една дъщеря имам, ще и го татуирам на новите цици за бала...
Влиза един с маска в автобус и вика:
- Горе ръцете всички! Това е обир!
Един студент се обажда:
- Ееее, майка ти да е*а, изкара ми акъла! Помислих, че си контрольор!
В ресторанта:
- Исках една голяма маса!
- На тази се побират 8 човека без проблеми.
- Да видим, откъде да намеря 8 човека, които нямат проблеми!
Народна мъдрост:
- Ако, при сутрешният махмурлук, четката за зъби не се побира в устата, то четката е за обувки.
Не се притеснявайте, че не се побирате в банските си. Важното е да се побирате в басейна...
- Обир! Слагай бързо парите в торбичка!
- Торбичката се заплаща, господине!
Български лафове преведени на английски:
How do you drive her? - Как я караш?
Everything is electricity and cable! - Всичко е ток и жица!
She became one! - Тя стана еднааа...
She became, what she became! - Стана тя, каквато стана!
I'm pushing oil! - Бутам масло!
Remove, remove! - Мани-мани...
Lets rob our pears - Да си обираме крушите!
From a famous weather nobody shaves me for a plum! - От известно време никой не ме бръсне за слива...
Village stick - селска пръчка.
Тo hit the cross-eyed! - Да удариш кьоравото!
I'll fuck your numbers! - Ще ти е*а номерата.
The fast bitch gives birth to blind puppies! - Бързата кучка, слепи ги ражда!
Guilty unchased runs! - Гузен, негонен бяга!
Let`s lift the pigeons! - Да вдигаме гълъбите!
It doesn't fuck me at all! - Не ме е*е въобще!
Sleeping on my d*ck! - Дреме ми на к*ра!
I made myself very much! - Много се напрайх!
My lighthouse hurts! - Боли ме фара!
Work is his mother! - Работа му е майката!
Drive to go! - Карай да върви!
This work doesn't get up! - Не става тая работа!
They are giving it to rain! - Дават го да вали!
I've thrown him an eye! - Хвърлил съм му око!
What knocked, such called! - Каквото почукало, такова се обадило!
Be careful in the picture! - Внимавай в картинката!
Only, don't make yourself to me! - Само няма да ми се прайш!
Don`t throw me on the willow! - Не ме хвърляй на върбата!
Your grandmother's kite! - На баба ти хвърчилото!
He baked his work! - Опекъл си е работата!
Еxcuse me, do you have connections for shoes? - Извинете, имате ли връзки за обувки?
I'm going to bed cause I can`t see two! - Лягам си, че две не виждам!
След обир:
- Ще броим или ще чакаме по телевизията...
Влиза един с качулка в аптека:
Аптекарката:
- Обир ли е това?
- Не, бе! Презервативи искам, ама ме е срам...
Скъпи мъже, в месеца на любовта не забравяйте, че и вие трябва да следите за стройната си линия. Ми нали трябва да се побирате в гардероба?
РПУ - Габрово.
Разпитват потърпевш за обир:
- И наистина ли им дадохте всичките пари и злато?
- Да, г-н следовател... навряха ми поялник отзад и на топките ми сложиха ютия и ги включиха в тока!
- И Вие веднага се предадохте?
- Ми, да чакам да се навърти сметка на електромера ли?
Сутрин. Студено. Лежа под юргана и се чудя как да излъжа любимата за с*кс. Ако почна да пипам, ще получа ритник, ако се моля, ще чуя трогателни оправдания. Дали да я прегърна... не, това е педалско. Размишлявам. Мога да я целуна, но и това отпада, защото дъхът ми е като на овчарско куче яло наденица стояла на слънце. Нищо не мога да измисля. Ставам. В кухнята котката Ивелина е хванала огромна хлебарка – тъкмо я убива с движения на леопард. Носи ми я в краката, та да е сигурна, че съм видял какъв ловец е. Исус си знае работата – хрумна ми нещо. Грабвам хлебарката под изненадания поглед на Ивето и влизам в спалнята. Шмугвам се под завивките като крадец на плъхове, притаявам се за малко, а после с порива на тролей убивам мъртвата хлебарка връз шкафчето на Нора. Вдигам джапанката, а любимата виждайки какво се е случило, ме обявява за неин герой. Много мъже твърдят, че правят любов по един час – аз онождам за десет минути. Същите люде при с*кс били вадели душите на половинките си с памук, а аз просто блъсвам товарния влак (с всичките му вагони пълни с тежки въглища) в мозъка на жената. След диващината ми Нора изглежда с разклатено здраве и кривогледство. Ще обядваме спагети – ммм много способно момиче. С последната хапка окапвам черната си тениска. Любимата ме наблюдава. Бяло леке от майонеза. Наслюнчвам си пръстите и търкам. Мамка му, явно и в устата си съм имал от майонезата, защото петното расте. Сега годеницата ми ще извади глас на военен хеликоптер. Това обаче не се случва. Преобличам се, а после цял следобед гледаме мачове. Привечер се звъни – отварям вратата. Две комшийки с бутилка джин. Четиримата сядаме на масата, а аз ще се правя на интересен – колко хубаво. Пак се звъни – четиринайсет годишната щерка на едната. Жените като по сигнал си обират чашите, грабват джина и изчезват на петия да си бърборят на спокойствие. Това е бил преднамерен и добре обмислен план – каква подлост само. С Джулия-Вероника се гледаме прави – прекараха ни. Тя сяда на дивана, пъха слушалки в ушите и безмълвно си рови в телефона. Оставили са ме да я пазя, защото я хванали да пуши марихуана зад блока, а после се целувала с друго момиче. Наливам бира, пиша си малко с читатели, сетне пускам телевизора да чуя новините. Девойката все към чашата ми гледа. Сипвам и. Това е човешко – нима едно време не бях същия (в пети клас на село пиех ракия наравно с големите от седми клас). Трябва да се яде нещо. Слагам в две чинии картофена яхния със свинско от вчера. Тийнеджърката не иска. Днес младите обичат само сандвичи, бургери, чипсове и не щат манджи (според тях те са глупави и само за балъците). Питам я дали да опържа картофи. Надменно одобрява с глава (още не ми е казала една дума). Беля картофите, като съсредоточено лъжа съдбата, че ги правя за салата, та да не се порежа. По дяволите – олиото е свършило. Мързи ме да слизам до долу и ги нареждам в парти грила. Всеки има моменти в живота си, които не може да обясни. Нямам идея за действията си, просто вместо щепсела включих в контакта щипката на парти грила... Падам на земята с грацията на стар бойлер. Малко се гърча като скумрия на пода, но после се вдигам. Под глезена ми шурти кръв, все едно съм човешки шадраван – явно съм гътнал чашата си и сега съм добил теч от порязване. Джулия-Вeроника ме гледа ужасена. Набързо осмислям ситуацията – силният ми ум работи. Изпитвам копнеж да се превържа с тостера и някак успявам. Пил съм – не бива да карам. Ако се обадя на Нора, ще ми се кара. Викам бърза помощ. По телефона ми казват, че щом си доиграят белота, може и да дойдат (осведомяват ме, че лекарката имала терца до вале). Омотавам раната с малко перде, махам превръзката от тостер, взимам малката и надолу с асансьора. Чакаме линейката половин час (били спрели за дюнери), а кръвта ми се лее по асфалта. Докторката заявява, че нямат бинт, но ми прави превръзка с листа от близкото дърво и един вестник от пътя с който някой е бърсал областта под гърба си. Качваме се в разнебитения автомобил (пълен с лук от пазара). Ускоряваме. Вътре всичко трещи, бучи, скърца, минаваме през дупки (бъбреците ми се шляят из организма), но поне може да се пуши. Викам си „Край, тука ще загинем.” Няколко пъти ни блъскат БМВ-та, слизаме и местим колите, сменям задна лява гума на линейката, а катаджиите ме питат, дали случайно не съм взел слънчоглед със себе си. Пристигаме в болницата, но тя е затворена, защото в неделя работела до обяд. Тръгваме към друга – тя пък през уикендите, четвъртък и в петък не работела с пациенти. В третата дежурният ми казва, че нямали превързочни средства, но имал материали да ми направи операция на панкреаса, ако искам. Така не може повече – викам такси. Давам на бакшиша 20 лева и рецепта за бинт да иде до някоя аптека. Лекарят ме зашива съвестно и се извинява – такава била действителността. С добре омотан крак се прибираме. Почистваме кървищата в кухнята. „Благодаря ти Джулия-Вероника, като пораснеш, обещавам да те опъна.” Разбира се, че не бих го направил (трябваше просто да я зарадвам с нещо), любимата няма да разреши, а и аз онождам само нея. Нора се прибира, девойката тръгва. Бързо се покривам в спалнята да не я тревожа с раната. Идва. Пила е. Ще иска с*кс. Тъмно е. Протяжно сваля дрехите си, а очертанията на тялото ѝ парят. Боже, дай ми кръв да го напълня...
Звъни се... Отваря тъщата...
– Здрасти мамо, идвам ти на гости за час-два...
– А бе ненормалник, ти луд ли си, що ли си?! Не те дишам, я си обирай крушите и да те няма...
– А бе Норче, стига вече с тая "война"... аман... Ей на ти 20 лв. сипи по една ракия, направи една салата и да живеем като хората...
Оная сипала ракийка взела 20 лв.
– А бе мамо, я направи една хубава вечеря, така... ето ти 40 лв. ако няма нещо в хладилника, вземи и тия 50 лв. иди долу до магазина и купи...
Тъщата вече се усмихнала и се разтичала... слязла до магазина накупила каквото трябва, омесила баница, направила вечеря както си му е редът...
– Еее, я вземи сега тия 40 лв. иди купи студена биричка, малко сладолед, някоя и друга пура...
Оная тича надолу... В тоя момент звъни мобилния на нашият човек:
– Алоооо, милоооо... даде ли пенсията на мама?
– Таман и преведох последните 40 лв. слънце, и тръгвам към нас... Недей да готвиш - вечерял съм...
Потоп. Плава Ной с ковчега седмица, две, три. Дъждът спира, Ной пуска гълъба. Гълъбът се връща с клонка. Суша! Ной се добира до сушата, радост, ръкопляскания, подскачания. Всички животни са пуснати на свобода, слиза и самият Ной със семейството си, а отнякъде изкача един македонец, крещейки:
- Женаааа, децааа, бързо елате! Циркът дойде...
- Стой! Не мърдай!
- Това обир ли е?
- Не! Селфи...