Вицове » Образованието

Вицове за образованието

В тази категория има 368 вица, разпределени в 25 под-страници.

Оценка: 4 от възможни 10 - общо: 11459

Бащата хванал Иванчо да гледа п*рно и му се кара:
- Ти що гледаш тази п*рнография, а не учиш?
А Иванчо:
- Ми нали образованието ни било п*рнография!

Добавен преди 10 години 2 Преглед

Връща се първолак от училището след първия учебен ден и минава покрай детската градина. В двора децата играят в пясъчника, приближил се към тях, въздухнал и казал:
- С удоволствие бих си поиграл с вас, но образованието не ми го позволява.

Добавен преди 10 години 1 Преглед

Младо момиче на 25 години от интелигентно семейство с две висши образования желае да се запознае с млад мъж, обичащ изкуството, запознат с философията на Кант и Ницше, несъгласен с теорията на Дарвин и намиращ грешки в теорията на относителността на Айнщайн.

P.S. Пишете по-бързо, защото много ми се иска да се чукам!

Добавен преди 10 години 1 Преглед

Глупакът има голямо предимство пред образования човек: той винаги е доволен от себе си.
Наполеон

Добавен преди 10 години 1 Преглед

Студентка се явява на изпит по биология. На въпроса за устройството на мъжките полови органи тя отговаря следното:
- Пенисът е хрущялно образование, дълго около 30см.
- Колежке, за първото не сте права, а за второто явно сте имала повечко късмет. - замислено казва професорът

Добавен преди 10 години 1 Преглед

Един мъж забелязъл, че жена му твърде често ходи на гинеколог. Решил да провери. Влиза в кабинета на лекаря и гледа докторът чука жена му.
- Какво правите с жена ми!?
- Извършвам пряк масаж на матката - спокойно отговорил докторът.
- Ако не беше висшето ми образование, щях да си помисля, че я чукате.

Добавен преди 10 години 0 Преглед

Вождът на людоедско племе уведомява на съвършен английски език племенния мисионер, че е завършил висше образование в Оксфорд.
- И при това положение вие искате да ме изядете? - учудва се пленникът.
- Да, обаче не с пръсти, а с нож и вилица.

Добавен преди 10 години 1 Преглед

Един човек кандидатства за работа, но има един недостатък - постоянно мига с лявото око. Шефът на фирмата го пита:
- Добре, вие кандидатствате за поста специалист по маркетинга. Имате ли висше образование в тази област?
- Да, точно маркетинг на промишлеността.
- Добре, а имате ли опит?
- Да, точно 10 години съм работил на този пост в една друга компания.
- Добре, а владеете ли чужди езици?
- Английски, френски, руски, и до известна степен испански.
- Имате ли препоръки?
- Ето тук в тази папка имам 4 препоръчителни писма.
- Ами... Как да Ви кажа. Всичко е наред. Само че това, дето примигвате постоянно с окото, може да се окаже проблем...
- А,не е проблем. Ей сега ще го оправя.
Човекът си отваря дипломатическото куфарче, и започва да вади - презервативи, презервативи, още презервативи - розови, черни, бели, фосфоресциращи, въобще всякакви. По едно време на дъното намира едно аспиринче, глътва го и изведнъж спира да мига с окото. Шефа му казва:
- Това е добре. Нает сте. Само че може ли да Ви питам нещо?
- Да, кажете?
- Щом се оправяте от 1 аспирин, за какво сте накупили толкова много презервативи?
- Ох... А Вие, кажете ми, опитвали ли сте се да влезете в аптека, и да си поискате аспирин от аптекарката, постоянно смигайки?

Добавен преди 10 години 2 Преглед

Младеж кандидатства за работа. Посреща го шефът:
- Седни, брато, как се казваш?
- Николай.
- Е, Коко, идваш значи, в понеделник по-ранко. Така към обяд. И действаш.
- А какво ще работя? Аз имам две висши образования, работя на компютър, карам кола...
- Ти това го заеби, важното е в четири да си тука за планьорка. Събираме се в моя кабинет - уиски, водка, коняк, мезета - до сутринта.
- Извинете, но аз не пия.
- Ясно. Тогава в понеделник не идваш. Почваш от вторник и в четири да си на планьорката. Ще се съберем, ще си поприказваме, момчетата ще донесат наркотици, ще понюхаме, ще се боцнем.
- Моля да ме извините, но аз съм спортист.
- Тогава не идвай и във вторник, ще почнеш от сряда. В четири е планьорката, ще докараме мадами, ще си направим групов с*кс.
Не мога. Женен съм. Имам две деца.
- Слушай, Коко, ти да не би да си педал?
- Не, защо?
- Е, тогава не идвай и в четвъртък. Няма да ти хареса.

Добавен преди 10 години 2 Преглед

Circullium Vitae (Автобиография)

1. Лични данни
Име: Дуцко Дудев Каракочев
Дата и място на раждане: не знам, около 40-50 годишен съм.
Постоянен адрес: София, ж.к. “Факултето” на втория етаж
Семейно положение: женен с 18 деца и 26 внуци

2. Образование
3-ти клас до голямото междучасие

3. Трудов стаж
- Пазарджишки окръжен затвор – 1985 – 1990
- Бобовдолски окръжен затвор – 1992 – 1999
- Поправителен дом – Кремиковци – 2001-2003

Назначенията в тези предприятия бяха в следствие на това, че често намирах парите на хората още преди да са ги загубили.
В Бобовдолския затвор съм завършил курсове по макраме, а в Пазарджишкия се научих да свиря на акордеон. Там свикнах и на работа в екип.

4. Чужди езици
- Есперанто
- Ромски - майчин

5. Допълнителни курсове, обучения и интереси
- 15.11.2004 – Столипиново, Семинарно обучение на тема “По жицата”. Анализ на творбата от Йордан Йовков и обучение как да не ни хваща тока, когато крадем кабели
- обичам черната музика – Кондьо, Софи Маринова, Бони (но не Бони М) и др.

6. Личностни качества
- Тих, скромен и мързелив
- Рядко идвам на работа, но не закъснявам
- Работя малко, но с желание

Желая да се кандидатирам при вас за длъжността “SAP консултант” или в краен случай "Transfer специалист". Много съм добър и се надявам да се видим скоро, ако не почна работа преди това в Софийския централен затвор, щото и оттам яко ме канят.

Добавен преди 10 години 3 Преглед

Никога не съм позволявал на училищните занятия да пречат на образованието ми.

Добавен преди 10 години 0 Преглед

Учителката проверява контролните, стига до тази на Иванчо и чете:
- На г-жа Иванова много й мирише гъза.
Бясна отива при директора, а саответно той вика Иванчо и почва да му вика:
- Кви са тия глупости, кви са тия простотии. Викай баща ти да ти взима отпусното и да те мести в друго училище.
- Ама той е на работа и ми е казал да не го търся.
- Дай ми телефона му и аз ще му се обадя - казал директорът и набрал телефона казан му от Иванчо.
След няколко позванявания чул отсреща:
- Тук е телефонния секретар на заместник министъра на образованието г-н Петров след сигнала оставете съобщение...
Директора моментално тряснал слушалката и казал:
- Абе Иванова, мийте ги малко тия гъзове!

Добавен преди 10 години 2 Преглед

"има много на витрината, но малко в склада"

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по­вече, но научаваме по-малко. Планираме по­вече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

Джордж Гарлин

Добавен преди 10 години 1 Преглед

Английски лорд се обръща към сина си:
- Млади господине, Вие получихте добро образование, имате завидно положение в обществото, време е да помислите за семейство. Какво ще кажете за брак с лейди Маргарет? Тя също е от старинен род като нашия, красива е...
- Не я искам!
- Добре, а какво ще кажете за лейди Емили? Тя не е от знатен род, но родителите й са крупни индустриалци, тя е образована...
- Не я искам!
- А лейди Дороти? Тя не е богата, но е мила, симпатична, спортистка...
- Не я искам!
- Добре, кажете какво искате?
- Искам Джон камериера...
- Но той е католик!

Добавен преди 10 години 0 Преглед

Автобиография на ...
(подадена при кандидатстване за работа)
Роден съм на 8 февруари 1965 година в 8 без 15 сутринта в град Симитли, махала Горната. Зодията ми е Водолей с изгряващ знак Стрелец.
От малък съм закърмен с народни песни и майчина кърма. Баща ми Стефан е шофьор на автобус. Два пъти е награждаван със значка "Отличник" (1963 и 1972г.) При посещението си в Симитли през 1978 година тогавашният министър на транспорта го похвалил, което е документирано и имаме снимка. Майка ми е доячка с няколко окръжни рекорда по млеконадой (1965 г. - 8769 литра, 1976 г. - 10318 литра и 1984 г. - 12652 литра). За това е удостоена със званието Герой на ... (задраскано)... труд. Брат ми Цоко тренираше борба и на юношеското първенство през 1975 год. зае 14-то място в категорията си (прилагам снимка).
През 1972 година постъпих в първи клас на училище "Бачо Киро". Класна ми беше другарката Христова. Не бях отличник, но не съм повтарял годината нито веднъж.
През 1976 година станах пионер и бях избран за отговорник по трудовата дейност. Колективът ме уважаваше.
Основното си образование завърших в гореизложеното училище през 1980 год. Средно и висше такова нямам.
Оттогава работя. Сменил съм девет професии: шофьор, носач, продавач, хигиенист и други. Сега съм на свободна практика.
Не съм осъждан освен за кражби. Характерът ми е кротък. Не пия много.
С първата ми жена Верка се разведохме през 1987 година по взаимно съгласие. Голямо животно беше (прилагам снимка). Тя взе децата - Сашко и Дилайла. Последната си е чиста българка, ама по него време много слушахме Том Жонс.
С втората жена Сия сме в развод. Деца засега нямаме.
Подпис.
Дата.

Добавен преди 10 години 2 Преглед
Вижте още...