Вицове за обувки
В тази категория има 691 вица, разпределени в 47 под-страници.
Двама пият. Единият става, излиза и се връща с мокри обувки.
- Дъжд?
- Не, вятър.
Сподели
- Цял месец ми пилиш на главата за обувки кат' на Ванчето! Взех ти ги. Са що не ги носиш?
- Щото Ванчето има същите...
Иначе, добре си изкарах празниците... Прибрал съм се с чужди обувки, непозната жена и дистанционно, което не е моят телефон.
Казват, че да ходиш бос е здравословно. И наистина е така - сутрин като се събудя с обувки, винаги ме боли глава.
Младите булки приличат на последен чифт обувки от витрината. Много са ги пробвали и накрая се намира един... и я(ги) взима!
В Перник, звъни телефонът в районното:
- Полицай Петров, докладвам за битов инцидент, жена измила пода, а мъжът ѝ влязъл с кални обувки.
- Е, и?
- Убила го на място с пет удара в главата!
- Трупът заснет ли е, отпечатъци?
- Не, чакаме в коридора да изсъхне пода...
Баба ми викаше:
- Преди да обидиш човек, обуй неговите обувки и мини един-два километра... пък после го обиждай колкото си искаш - хем си далече, хем обувките му са в теб!
Петте основни мъжки проблема:
1. Гладен съм...
2. Пие ми се...
3. Тая, ако ми падне, ше я скъсам...
4. Девет мача фанах от Еврофутбол, ама десетият ми избяга. Двеста лева съм назад...
5. Остави ме на мира...
Петте основни женски проблема:
1. Дебела съм...
2. Циците ми са малки...
3. Нямам какво да облека...
4. Приятелката ми си е купила нови обувки...
5. Ти не ме обичаш...
Мъж се прибира, а жена му го посреща на вратата:
- Какво е това бе? Целите ти обувки са в червило, пак си ходил по жени!
Мъж готви палачинки! Жените винаги имат високи очаквания. Днес се навършват четири години, откакто любимата ми се отдаде за пръв път. Искам да я изненадам с тържество. Тя е на работа. Изчистих (счупеното носи късмет), изпрах каквото ми падне (не намерих праха и сложих препарат за нужник – сякаш има разлика), прострях (терасата изглежда, все едно у нас има циганска сватба), обирах паяжина (ще купя нов полилей), измих една чаша (превързах се) и пих бира. Интересно защо, когато леем плоча в къщата на някой приятел или поправям колата, се измъквам без драскотина, а реша ли да помогна в домакинството, съм целият в рани. Оправям леглото, но без да разбера, заспивам връз него. Следобед продължавам. Ще готвя палачинки за вечеря. Поради горчивият ми опит с баницата (ползваме я за дъска да си режем мезета) съм много предпазлив. Осъзнавам, че ако си правя салата за ракията, никога няма да се порежа, но тръгна ли да кълцам зеленчуци за нещо друго, кръвта ми ще се лее по плота. Котката Ивелина вижда, че влизам в кухнята и моментално спринтира в най-далечния край на апартамента. В бързината се пребива в някои от мебелите, но макар и натъртена, успешно излиза в нелегалност. Всичко е толкова чисто. Грижливо подреждам продуктите и сечивата. Не мога да ползвам миксера, защото е скрит. Отварям лаптопа на работната маса. Чета рецепти. Струва ми се, че дори произволно избран умствено изостанал бобър ще се справи с палачинките – толкова е лесно. Сипвам нужното количество брашно в голямата купа. Помирисвам го да не е развалено... и тогава... кихвам. Целият съм бял, а в края на очите ми се образува тесто. Измивам се. Още брашно. Вода. Прясното мляко пада на бучки, но сигурно такъв му е моделът (някакво здравословно). Яйцата чупя на мивката и в шепа пренасям до масата – подът не се цапа много. Има и черупки, но те са полезни при болка от обувки и други болести. Разбърквам. Слагам олиото да се загрее... чудя се дали е готово. Това се проверява, като му ливнеш малко вода отгоре... Майкоо... Гейзер – всичко фъщи, а моя милост крещи. В огледалото лицето ми изглежда сварено. Не се отказвам. Първата ми палачинка прилича на голям хляб. Втората е по-добре. Сега ще я обърна във въздуха като кулинарите. Оооопп... мятам и тигана. Същия издрънча в тавана и право върху лаптопа, гледам как последният се пържи. Трудно се предавам – олио, подгряване, гейзер, нова смес, подхвърляне... сега пък я няма. Оглеждам се наляво-надясно, палачинката изчезнала. Проверявам горе... да, залепнала е на тавана. Той вече съвсем на нищо не прилича. Забърквам гипс и майсторски го измазвам. Четвърти последен опит. Бог ми е свидетел – от тук палачинка ще излезе. Много бавно става... и тоя тиган що натежа така... след малко разбирам – объркал съм съдовете и сега пека гипсовата смес. Сготвил съм плочка. Ключалката превърта. Тухлите на вината ме затрупват. Годеницата ми стои пред кухнята, а Ивелина я гледа като Христос спасител. Стълба, разсипано олио, черупки, кално брашно, пържен лаптоп, посуда, бинтове и катастрофа. Нора се промъква през отломките. Целуна ме с божествените си устни (даже малко език ми пусна) и рече „Не се безпокой, Кольо, знам, че си искал да ме изненадаш. Отиди да погледаш мач на телевизора, бира ще ти донеса, а аз ще оправя тук. Почини си, нали помниш, че утре идват шефовете ми от Германия и сме канени на вечеря в ония ресторант – най-сетне ще облека красивата бяла рокля „Версаче”, дето ми я прати вуйна от Щатите. Сложила съм я в пералнята, до утре вечер ще изсъхне. Толкова съм щастлива.” Мъжка сълза тупва на пода... Сещам се, че тая рокля излезе в крайно непознат за мен цвят. Казвам, че съм свършил тая работа, а на терасата има мишка, та да не излиза. Тази нощ в леглото раздадох всичко от себе си...
Била съм и на запад, и по скандинавието, ама как пък никъде не видях да носят плетени мъжки обувки с бели чорапи... Не разбирам, нямат ли гЪзари там?
Днес за рождения ден, на татко му подариха пари. Утре с мама ще ходим да си купим обувки.
Ако за вашият рожден ден съпругата ви си е купила обувки, рокля и бижута... Проявете разбиране - тя не може да ви подари себе си без празнична опаковка.
Един мъж си купил нови обувки, които обул още в магазина.
Прибрал се вкъщи щастлив и още от вратата вика на жена си:
- Нещо ново виждаш ли в мен?
- Не! - отговорила, без да го погледне тя.
- Е, как? Я виж по-хубаво!
- Какво ме занимаваш с глупости? Нищо не виждам.
Мъжът се нервирал, излязъл от стаята, съблякъл се чисто гол и останал само по обувки.
- А сега? Виждаш ли нещо ново?
- Кое ти е новото? Пак си ти виси...
- Не виси, а гледа към новите обувки!
- Да си беше купил нова шапка!
- А бе брат, скоро правим годишнина с гаджето и се чудя какво да и взема за подарък. Обувки или кубичен цирконий?
- Ми тя все още спи с теб, купи и обувки!