Вицове за обувки
В тази категория има 685 вица, разпределени в 46 под-страници.
Двама приятели се срещнали. Единият се похвалил:
- Купих си нови кожени обувки.
- Аз също. - отговорил другия.
- Ама моите са от кожа на украинска п**ка!
- Ехее, те твоите нямат скъсване, ве!
Другоселец си купил обувки от един габровски майстор. След време минава през Габрово, влиза в магазина и се обръща към майстора:
- Абе тия твоите обувки, дет' толкова ги хвалеше и един месец не можаха да изтраят!
- Мислиш, че твоите пари много траяха ли, бе?
Семеен скандал:
- Маро, ти си като последния чифт обувки на витрината!
- Янко, обиждаш ме ама не мога да разбера точно как.
- Сто човека преди мен са ги пробвали, а аз глупака съм ги взел точно тях.
- Божее, женен съм за стоножка! - въздъхна той, прескачайки новият чифт обувки на жена си...
Зима. Студ. Сняг. Късно вечерта мъж и жена вървят по улицата, жената е пияна, мъжът я придържа докато залита, жената едва говори:
- Аз съм без...
- Да, да, ти си безпардонната чума, за която се ожених!
- Аз съм без...
- Да, да, ти си безметежната гадина, която ме трови!
- Аз съм без...
- Да, да, ти си безумницата, която ми изпива мозъка!
- Аз съм БЕЗ ОБУВКИ, БЕ!!!
- Имате ли зимни обувки 43-и номер?
- Господине, това е магазин за тютюневи изделия!
- Ако нямате 43-и, може да пробвам 42-и...
- Господине, Вие погледнахте ли изобщо какво е изложено на витрината?
- Добре, де, спокойно! Нямате зимни обувки, разбрах.... А маратонки или кецове?
- Господине, как да Ви го обясня, така, че да ме разберете... Нашата стока е предназначена само и единствено за пушачи!
- Може ли такова безобразие!!! Аз, като съм непушач - бос да ходя, така ли?
Зима. Детска градина. Следобед. Децата се подготвят за тръгване и възпитателките и лелките помагат при обличането. Четиригодишния Ради нещо се бави с обувките и една от лелките идва на помощ. Високите обувки на хлапето влизат с мъка, сякаш са с поне два номера по-малки, но накрая, потънала в пот жената се справя, само за да чуе:
- Ама те са на обратно!...
Поглежда и се вцепенява - наистина дясната и лявата са разменени. Оказва се, че процесът на сваляне е почти толкова трудоемък, колкото и слагането. В края на краищата, обувките заемат полагаемите им се места, а Ради съобщава:
- А това не са моите обувки!...
Лелката буквално се изприщва, нервно (но далеч по-бързо, благодарение на натрупания опит) ги сваля и пита:
- А къде са твоите?
- Вкъщи. Татко ги залепи, а аз днес съм със старите обувки на батко Влади.
Едва сдържайки се да не закрещи, лелката подновява усилията по поставянето на зимното снаряжение. Когато най-после приключва, оглежда детето, после разравя и шкафчето му и със смес от надежда и отчаяние пита:
- А къде ти са ръкавичките?
- Като дойдох сутринта, ги сложих в обувките...
Решили Германците да покажат - що е то, нация техническа! Направили болтче, тънко като косъм и го пратили на Японците.
След, има-няма една седмица им го върнали пробито през средата.
Германците се засуетили, събрали екип инженери и нарязана вътрешна резба на отвора. Пратили го пак на Японците. За да се отсрамят, Самураите направили винт по вътрешната резба, навили го и го върнали на Швабите.
Зачесали се по главите и рекли:
- Японците явно ни се подиграват - я, дайте да го пратим на Българите да ги видим - те и връзки за обувки не могат да направят.
След една седмица получили пратка с голяма бележка, която гласяла:
- Установихме, че между болта и резбата има хлабина и сме навили калчища...
Отишъл Петров на лекар.
- Докторе, постоянно ме боли глава. Ама много ме боли.
След редица прегледи, изследвания и тестове доктора казал:
- Имам добра и лоша новина за Вас. Мога да излекувам главобола Ви. Това е добрата новина. Лошата е, че за това трябва за отстраня яйцата Ви.
- Ама, докторе...
- Вижте сега. Яйцата Ви опъват един нерв, който чрез гръбначния стълб предава болката в главния Ви мозък, и заради това Ви боли глава постоянно.
Петров оклюмал. Мислил, мислил и решил да му отрежат яйцата. Все пак главата го мъчила от много дълго време.
Минали 20 години от операцията и през тези години главата нито веднъж не го заболяла.
Веднъж ходейки си по улицата, Петров видял на една витрина страхотен костюм. Ама то плат, то кройка... направо мечта. Влязъл в магазина.
- Искам да купя този костюм - казал Петров.
Продавачът, възрастен мъж веднага се отзовал.
- Разбира се - номер 44.
- Как разбрахте?
- 60 годишен опит - отговорил продавачът.
Петров пробвал костюма - направо като да е шит за него.
- Може би ще го вземете с една подходяща риза. Ето тази разцветка много ще върви с костюма.
Петров се съгласил.
- Ръкав 42, врат 38 - казал продавачът.
- Как разбрахте?
- 60 годишен опит - отговорил продавачът.
И ризата лепнала на Петров идеално.
- С тези дрехи трябва да вземете и едни подходящи официални обувки. Номер 43 - предложил продавача.
- Как разбрахте?
- 60 годишен опит - отговорил продавачът.
Петров заприличал на манекен.- За да сте докрай стилен, Ви трябва и фино бельо.
Едни слипове номер 36 ще са идеални за Вас.
- Еее, те тук вече сгрешихте - ехидно се захилил Петров. Нося 34 номер бельо.
- Ааа, не господине!!! - възразил продавача.
- Ако носите номер 34, ластика ще притиска един нерв при яйцата Ви, и ще Ви боли постоянно глава. Казах Ви - 60 годишен опит, господине...
Когато заминава на хубава почивка, мъжът носи със себе си най-стилните си панталони и обувки. Ако почивката наистина е хубава обаче, той почти не ги слага.
- Г-жо, свети зелено?! Защо не преминавате?
- Г-н полицай, как си представяте, аз - с червена чанта, с червени обувки и в червена кола, да мина на ЗЕЛЕН светофар?!? Абсурд!
По случай 80 годишния му юбилей софийска баба подарила на дядото билет да види родния си град.
Дядото супер се накефил, че ще може да види родната си къща след толкова години.
Пристигнал и гледа къщата си стои, даже орнаментите по фасадата същите, само малко овехтeли, гледа и ореха в двора, натежал от годините, станало му милно, отронил сълза и га се сетил погледнал от другата страна на улицата обущарницата от младостта му, пресякъл и почукал на стъклото:
- Има ли някой?
Отвътре един старчески глас:
- Имаа, кажете
- Помня я тая обущарница още отпреди 50 години! Даже веднъж оставих едни обувки, кафяви мокасини...
Отвътре се чуло:
- Ааа вярно бе, с червен кант
- А така! Точно!
- И бяха за подлепване на лявата подметка!
- Да!
- В сряда ще са готови!
В магазин за обувки влязъл някакъв огромен мъж. Той попитал младата и красива продавачка:
- Имате ли обувки 49 номер?
Онази се усмихнала:
- Разбира се, господине! При нас изборът е огромен и предлагаме и нестандартни номера! Ето, заповядайте!
Гигантът премерил обувките, благодарил, платил и понечил да излезе.
Тогава, хубавицата се прокашляла леко и подхвърлила:
- Господине, може ли да Ви задам един личен въпрос?
Онзи се спрял на изхода:
- Разбира се!
Продавачката леко се изчервила:
- Дано не ставам нахална... Но съм чувала, че ако един мъж носи голям номер обувки има също и голям... нали... пенис.
Дали е удобно да попитам какъв е по размер Вашият член?
Клиентът свил рамене:
- Ами, честно казано - не съм го мерил. Но така, като гледам - не е повече от десет сантиметра...
Мацката го прекъснала:
- А, стига, бе! Ами, не се обиждайте, но никак не съм впечатлена! Ами, че то приятелят ми носи обувки 43 номер. А пък неговият пенис е по-дълъг от Вашия!
Гигантът отговорил:
- Госпожице, не ме оставихте да се изкажа докрай! Имах предвид - не повече от десет сантиметра... до земята!
Мъж и жена се карат:
- Маро, ти си като последния чифт обувки на витрината!
- Янаки, обиждаш ма, ама не мога да та разбера точно как?
- Сто човека преди мен са ги пробвали, а аз глупака съм ги взел!
Тайната на женското щастие - грижовен съпруг, нови обувки и преди всичко добра приятелка... ДЕБЕЛА добра приятелка...