Вицове за обяд
В тази категория има 632 вица, разпределени в 43 под-страници.
Събудих се тази сутрин, изпих си кафето и си помислих:
- "Тоя живот трябва да се изживее! Е*ал съм ти и работата, е*ал съм ти и кредитите и банките, е*ал съм ти и данъците и държавата, майната му и на имоти и обзавеждане! Взимам си всички спестявания и тръгвам да обикалям по света".
И по обяд си бях вече вкъщи.
Седи си един в кръчмата още от обяд и пие. Към вечерта се опитва да стане, но краката не го слушат.
- Келнер, кафе!
Келнерът носи кафето, пияният го изпива и пак опитва да стане, но не може...
- Келнер, още две кафета!
Келнерът донася кафетата, пияният ги изпива и едвам-едвам става и с влачещи крака тръгва за вкъщи, прибира се и пада на леглото и заспива. Сутринта звъни телефона:
- Какво?
- Обажда се келнера от кръчмата, в която бяхте вчера.
- За какво?
- Ами не знам какво да правя с инвалидната ви количка...
Случвало ми се е, да обичам. Случвало ми се е, да ме обичат. Но най - ми харесва, да спя до обяд.
Обява: Турист предлага да нощува в българска къща за гости построена с европари. Иска 50 лв. кеш + закуска и обяд.
- Ужасно се притеснявам за мъжът си.
- Защо така?
- Сутринта отиде към любовницата си, а по обяд тя се обади и ми вдигна скандал, защо още го няма.
Интервю с овчар:
- Чичо, как минава един твой ден?
- Рано извеждам овцете, вадя шише ракия и пия...
- Чичо, този очерк ще го четат и деца. Вместо шише казвай книга.
- Добре. Рано извеждам овцете, вадя си книгата и чета. По обяд идва Генко с неговата книга и заедно я четем. Следобед отиваме до книжарницата и си взимаме две книги за до вечерта. А вечер отиваме при Ванката и там четем негови ръкописи.
Женски гняв...
Жените силно обичат да ни крещят за щяло и нещяло. Вярно, мъжете не сме от най-умните хора, но дори и невинните ни постъпки предизвикват тежки форми на бяс в нашите половинки. В събота любимата си легна по-рано, аз останах да си допия. След като приключих с това важно дело, съвестно си подредих използваните чинии и чаши в мивката, пуснах им вода да се накиснат и легнах. На другият ден тя - жена ми е силно раздразнена – оставил съм бил свинщина след себе си. Ама как така… аз, братче, съм се потрудил за нея, подготвил съм ѝ съдовете за миене, погрижил съм се, отменил съм я, въртял съм домакинството, докато я няма, че добрина да ѝ сторя… не заслужавам ли просто едно възхищение?! Приготвя обяд – таратор, пиле с картофи, салата от патладжан и чесън. Наливам аперитива, а тя ми проговаря.
- Наздраве.
Отива за нещо до хладилника, а аз без да искам наклепвам масата. Първосигнално си събувам чорапа и забърсвам блажнотията. Мамка му, видяла ме е – стои вкаменена в центъра на стаята. Обувам си чорапа. Още не е мръднала – сякаш виждам вените под косата ѝ как пулсират, очите ѝ са се разширили като на бухал с настъпани топки – не може да повярва, но тихо сяда. След малко се окапвам с таратора. За жалост съм облечен с черната тениска „Найк”, дето майка ѝ ми подари за Нова година. Събличам я и почвам да лижа петното… после бозая от него. Всичко е наред и се обличам. Жената ме гледа с искрено съжаление. Казвам, че искам да поговорим за нуждата ѝ от това да ми направи яйчена салата. Поглежда ме злокобно, но става и вари яйцата. Олио, оцет, черен, бял, червен пипер, сол. Отпивам от ракията и лакомо тъпча две половинки в устата си. Тогава свирепо кихвам. Отвореният пред мен лаптоп е целият в едра каша от жълтъко-белтък, но и стената е отнесла един откос (има шрапнели с разнообразна форма). Поглеждам извинително жена си, мисля, че кръвното ѝ е двеста на триста. Облизвам клавиатурата (по-големите парчета са се заклещили между копчетата и ги изравям с език). Тя е пребледняла – явно губи съзнание. Така силно е стиснала зъбите си, докато чисти стената, сякаш ги чувам как пукат. Ще отворя гумената бира, че ми се появи сухота в устата. Превъртам капачката, но се получава фонтан – явно е била разклатена. Яко фъщи, но добре че съм остроумен и ползвам кожухчето на преминаващата котка за пачавричка. Е, тук нервите на жената се пръсват (съвсем необосновано според мен). Последва крещене, първични клетви, вулкан от нечисти слова, изхвърлени като дузина развалени гангрени. Толкова отрова от малкото, младо, красиво същество. Какво съм виновен, че се развивам бавно – невъзможно ли е, човек да се окапе или да му прелее бирата? Докато се мъча да избегна озверялата си годеница, ритвам по невнимание крачето на дивана – пръстите на десния ми крак сочат във всички посоки на света, а един гледа в Космоса. Аз вия, тя сатанински врещи. Тогава ми скочи отгоре като пума. Паднахме на земята… ръцете започнаха да търсят… За вечеря има шопска салата, печени ребра и кюфтета – трябва да ям всичко с лъжица. Облечен съм в сив потник (с който бърше пода), гащи в непознат за мен цвят (парцал за прозорци) и чорапи на кратери – приличам на клошар, водил неравен бой с бобър-лопатар. Пием си мирни и кротки, даже ми се усмихва. Знам какво мислят жените, но не разбирам, защо го мислят.
За обяд съм приготвила пиле в сметанов сос.
Малката ми дъщеря казва:
– Мамо, днес месото е вĸуcнo…
След кратка пауза добавя:
- И тази бяла ĸocмичecĸa слуз също.
Ровя се из Нета след обяд и попадам на статия:
- Да включим трети човек в с*кса.
Седя и си мисля:
- А бе аз първо да включа втори.
УКАЗАНИЯ НА ОТДЕЛ " ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ"
До всички служители!
Облекло:
1. Желателно е да идвате на работа в облекло според заплатата ви. Ако носите обувки "Прада" и чанта "Гучи", ще приемем, че сте добре финансово и не се нуждаете от повишаване на заплатата.
2. Ако се обличате бедно, значи, не умеете да управлявате добре вашите пари и затова е безполезно да ви се повишава заплатата.
3. Ако се обличате точно както трябва, значи, сте точно там, където трябва да бъдете и следователно няма защо да ви се повишава заплатата.
Болнични:
Болничният лист вече не е доказателство, че сте болни. Щом можете да отидете на лекар, значи, можете да дойдете и на работа.
Почивни дни:
Всеки служител ще почива 103 дни в годината. Те се наричат събота и неделя.
Използване на тоалетната:
1. Поради това, че твърде много време се престоява в тоалетната, се въвежда ограничение от 3 минути за ползване на кабинките.
2. В края на третата минута ще звучи аларма, тоалетната хартия ще се прибира, вратата на кабинката ще се отваря и ще бъдете заснемани.
3. При повторно нарушение снимката ще бъде окачена на таблото за съобщения в раздела "Многократни нарушители".
Обедна почивка:
1. Служителите с тегло под нормата имат 30 минути за обяд, тъй като трябва да ядат повече, за да изглеждат добре.
2. Служителите с физика в нормата имат 15 минути за обяд, за да получат балансирана храна, с която да поддържат нормална фигура.
3. Служителите с наднормено тегло имат 5 минути за обяд, тъй като това е цялото време, от което се нуждаят, за да изпият едно хапче за отслабване.
Убедени сме, че както и досега ще проявите високо съзнание и лоялност, които са отличителна черта на служителите в нашата администрация.
С поздрави от ръководството!
Днес на обяд се задавих с един морков и си казах:
- Една торта не би ми причинила това...!
По времето на бай Тошо в един завод работниците сядали в една обща битовка да обядват. Всеки си вади от торбичката по нещо /сандвич, месце, кутийка с домашно приготвена храна/. Само бай Иван вади цаца /цацата по негово време е 30-40 ст. евтинийка/. Всеки ден едно и също - цаца. Даже го нарекли Иван цацата. Един ден директорът го извикал и му казал:
- Бай Иване, утре в завода ще идва японска делегация, вероятно, ще минат и през битовката, донеси за ядене нещо по-така да не се излагаме моля те! На следващия ден по обяд минават директора и японците. Всеки извадил по нещо за хапване. Бай Иван сложил пред себе си буркан с черен хайвер. Заминали си японците, директора вика Бай Иван.
- Браво бе човек! Откъде го намери тоя черен хайвер!
- Оххх мани, мани!! Цяла нощ аз, жената и децата не сме спали да вадим очите на цацата!
Здравейте. Искам да кажа на всички който търсят работа, и все не намират ще ви кажа че сте мързеливи. Работа колкото искаш. Ето давам пример със себе си. Скоро започнах работа в склад. Работата не е тежка, и не се изисква много от мен. Ето моите задължения накратко. В 6:00 трябва да съм почнал да правя заявките за деня, не са много около 150 броя. Като ги направя трябва да ги изкарам от склада и да ги натоваря, после идват два, три тира със стока които трябва да разтоваря, и подредя в склада. Не обядвам защото не ми стига времето, и съм страшно благодарен на шефа си, че ме засипва с работа. Така пестя от пари за обяд. След обед паля служебния бус, и започвам да разнасям допълнителни поръчки. После като се прибера в склада почиствам, измивам навсякъде, и подреждам склада. Към 18:00 шефа ми дава колата му, и отивам да взема децата му, от училище, и детска градина. Като ги прибера, отивам да му напазарувам от близкия супермаркет на връщане взимам и жена му от козметичния салон, и я прибирам вкъщи. Разбира се качвам и покупките, все пак съм джентълмен. После се връщам до склада, заключвам към 21:00 и си тръгвам щастлив и доволен. Шефа ме осигурява на минималната заплата, а ми дава 200 повече от нея. Какво благородство от този човек. Ще съм му верен до гроб. Дори в Събота ме освобождава в 17:00 часа. В Неделя в 14:00 часа. Благодарение на него вече не близвам алкохол, защото често ходя да го прибирам през нощта от кръчми с колата. Свят човек ви казвам. Какъв късмет извадих с този човек. А вие не се оплаквайте че няма работа. Има просто вие сте мързеливи.
П.П. - Дори шефа обеща да ме води на вилата му да леем бетон, като съм почивка. Каква чест, какво доверие. А вие мързелувайте.
Двама държавни служители се засичат след обяд в коридора на службата!
- А... и ти ли не можеш да заспиш?!
- Ужасно се притеснявам за мъжа си.
- Защо така?
- Сутринта отиде към любовницата, а по обяд тя се обади и ми вдигна скандал, защо още го няма!