Вицове за обяд
В тази категория има 632 вица, разпределени в 43 под-страници.
Мъж пържи яйца за обяд Изведнъж в кухнята се втурва жена му:
- Внимателно!!! Внимателно!!! Сложи повече олио!!! Боже мой! Пържиш прекалено много яйца наведнъж! ПРЕКАЛЕНО МНОГО!!! Обърни ги! ОБЪРНИ ГИ ВЕДНАГА!!! Трябва им повече олио! Божичко! ОТКЪДЕ да вземем ОЩЕ ОЛИО? Сега ще залепнат!!! Внимателно! ВНИМАТЕЛНО! Казах ВНИМАТЕЛНО!!! НИКОГА не ме слушаш когато пържиш яйца!!! НИКОГА!!! Обърни ги! БЪРЗО!!! Ти да не си малоумен?!!! Съвсем ги развали?!!! Не забравяй да посолиш! Винаги забравяш да посолиш! Използвай СОЛ! С-О-О-О-О-Л!!!
Мъжът учудено я поглежда:
- Какво ти става днес?! Смяташ, че не мога да спържа едни яйца ли?
Жената спокойно обяснява:
- Исках да ти покажа какво ми е, когато карам колата и ти си до мен с твоите напътствия...
Попитах сърцето си:
- Защо не мога да спя вечер? Толкова ли е специален?
А то ми отговори:
- 'Щото спа на обяд, ма, не се прави на влюбена!
В седем часа сутринта една жена казала нежно на мъжа си:
- Скъпи, искаш ли нещо за закуска: палачинки, мекици, пържени яйца?
Той и отговорил:
- Благодаря ти, мила! Ама тая виагра съвсем ми уби апетита.
По пладне тя изчуруликала любезно:
- Скъпи, искаш ли нещо за обяд: мусака, лозови сарми, пълнени чушки?
Той пак:
- Благодаря ти, мила! Ама тая виагра съвсем ми уби апетита.
Към шест вечерта тя рекла с меден глас:
- Скъпи, искаш ли нещо за вечеря: пиле с грах, пържени тиквички, телешко варено?
Той отново:
- Благодаря ти, мила! Ама тая виагра съвсем ми уби апетита.
Тогава вече съпругата му избухнала:
- Виж какво, господинчо! На теб тая виагра може и да ти е убила апетита! Обаче би ли слязъл за малко от мен? Защото аз пък цял ден умирам от глад!
Отишла една жена в службата на мъжа си и попитала прекия му началник нейният изобщо работи ли нещо.
- Да, много добре си работи човекът, защо?
- Ами защото като ме подхване вечерта - с*ксссс... два-три пъти. Сутрин - още веднъж вместо добрутро. Към 10 ч. идва, праска и бяга. На обяд, вместо да яде - прескача до къщи и пак. Следобед - също. И това - всеки ден! Седем дни в седмицата, 365 дни в годината...
- Ами, дай Боже всекиму!
- Позасмял се началникът - какво искате всъщност?
- Дайте му повече работа, натоварете го така, че да се умори малко! Къщата ми в прах потъна, децата скъсани ходят, нямам време да сготвя...
- Аха, ще помогнем - съобразил човекът.
На другия ден жената ошетала къщата, изпрала, изгладила, позакърпила това-онова. В 10 ч. нейният не се прибрал, както обикновено, което и дало възможност да отиде на фризьор, козметик и епилация. На обяд мъжът не се появил и тя сготвила любимото му ядене. Следобедът отминал без обичайното бързо. Госпожата опнала чисто нова, бяла ленена покривка на масата, наредила я, запалила свещи. Настанала вечер, децата били приспани и подновената женица трепетно очаквала своя съпруг, за да се поглези като хората и тя веднъж.
Малко преди полунощ чула ключа в бравата и усмихнато посрещнала видимо изморения си спътник в живота с покана да сподели прекрасната вечеря.
- Немам време, е*ем и легам!
- Пунчо, какво прави днес до обяд, бе?
- Пих кафе и пуших цигари, шефе... с две думи работя, та пушек се вдига...
- Хайде бе Петре, колко пъти ще те викам, обяд стана!!! Хайде ставай вече!
- Хубавите неща стават бавно, ма...
Една сутрин не започне ли от обяд, не ми я хвали...
Директорът излиза от работа по обяд... Отива на вилата със секретарката... Коняк. Бонбони. Заедно душ... И после безумие... Жестоко... Вечерта се връща вкъщи. Уморен поглед. Обичайна целувка. И молба към съпругата:
- Моля те сложи вечерята, днес много се изморих.
Жената отива в кухнята. Наденички. Бира. Десерт. Лягат си в спалнята, свети само телевизора.
Жената вика:
- Цял ден го чакам този момент... Едвам дочаках да си дойдеш...
И изведнъж - SMS. Той скача бос, бързо грабва телефона от масата и тича в тоалетната. Затваря се вътре за да прочете съобщението на спокойствие:
"Обичам те. Мислиш ли за мен? Колко яко беше днес. Колко чувства имаше! А този фантастичен орг*зъм... Такава сласт и удоволствие... Не е ли това Рая?"
Той бързо изтрива съобщението. Оправя си пижамата, излиза и си мисли: "Трябва да бъда по-внимателен в бъдеще. В душата ми е пролет, но не дай Боже жена ми да разбере."
А жена му със студен поглед го чака пред вратата и сърдито му вика:
- Защо ми взе телефона...?
Българин на работа:
До обяд ми се яде, след обяд ми се спи, а през цялото време знам, че не ми плащат достатъчно!
На една уличка късно вечерта пристигнала линейка. Парамедиците видели някакъв мъж, който ги посрещнал с притеснена усмивка. Те го попитали:
- Господине, получихме сигнал за припаднал човек! Знаете ли нещо по въпроса?
Оня махнал с ръка:
- Това бях аз! Но вече се свестих! Извинявайте за разкарването! Вече съм по-добре!
Екипът на линейката настоял:
- Ама на какво се дължи припадъкът? Да не страдате от някаква болест!
Мъжът се впуснал в обяснения:
- Не, вижте сега! Всичко дойде от внезапен психически шок!
Всъщност и аз съм медик! Лекар - гинеколог! Та, значи днес започнах първа смяна в поликлиниката. И до обяд все - ваг*ни, ваг*ни, ваг*ни...
По някое време се обади колегата и ме помоли да взема и неговата смяна. И до вечерта все - ваг*ни, ваг*ни, ваг*ни...
И тъкмо се прибирах скапан от умора, една мацка ми препречи пътя. И ми каза:
"Бате, дай 50 лева да ти показвам п*тка!"
И аз вече - не издържах и припаднах!
Отиват мечо Пух и Прасчо на първия учебен ден. Учителката им дава за домашно да напишат как са прекарали лятото. Прасчо притеснен пита мечо Пух:
- А бе, Пух, ние какво ще пишем? Цяло лято пиехме пушехме въобще не изтрезняхме.
Мечо Пух казва спокойно:
- Прасчо, вместо да пишеш "пил" ще пишеш "чел".
И Прасчо пише:
"Станах рано. Веднага започнах да чета, след малко дойде мечо Пух. Личеше му, че вече е чел и носеше още неща за четене. До обяд вече бяхме чели много. Решихме да подремнем. Когато се събудих с радост, видях че не сме прочели всичко и има още за четене. Късния следобед дойде магарето, попита ни дали имаме нещо за четене. Видимо беше много начетен. От джоба му се показваше половин буквар. Така тримата четохме до късно през нощта."
Ако сутрин е декември, на обяд е юли, а вечерта октомври, значи е април!
Младо семейство седяло в хола пред телевизора. По едно време, на вратата се позвънило. Когато отворили, видели на прага захилен чичка с два големи куфара:
- Ооо, ха, добър вечер, де! Що мълчите? Така ли се посреща любим чичо от Америка?
И така, неочакваният гост бил поканен да влезе. Младите съпрузи потърсили в хладилника нещо по-така, за да се отстрамят. А после, поради късния час настанили чичото в една свободна стая да преспи.
На другата сутрин, обаче, въпросният човек не си тръгнал. Нямало как, от кумова срама - получил и закуска, и обяд, и вечеря. Същото се повторило и на следващия ден, и на по-следващия...
Най-сетне, след една седмица - гостът си стегнал куфарите и казал:
- Е, хайде - със здраве! Някой път ще дойда пак да ви видя!
И си заминал по живо, по здраво! Когато външната врата се затворила зад гърба му, жената казала на съпруга си:
- Иване, не се сърди, ама ще бъда откровена. Тоя твой чичо от Америка е голям нахалник и муфтаджия! Ние цяла седмица го хранихме и поихме царски! А пък той - нито някакъв подарък ни донесе, нито някой долар ни даде!
Мъжът я погледнал с пълно недоумение и отговорил:
- Извинявай много... МОЯТ чичо ли каза?! Аз, през цялото време си мислех, че това е ТВОЯТ чичо!
Днес един германец ме пита:
- Вие българите, всяка вечер ли пиете алкохол?
Позачудих се... как да му кажа, че и на обяд пием...
- Извинете! Водата в басейна сладка ли е?
- До към обяд е сладка, а след това става солена.