Вицове за обяд
В тази категория има 637 вица, разпределени в 43 под-страници.
Инфекциозна болница. В един от изолаторите звъни телефонът.
- Ало, аз съм вашият лекуващ лекар.
- Здрасти, докторе, какво става?
- Изследванията ви показват, че сте болен от чума, хепатит, СПИН и още няколко заразни болести.
- Ох, ще ме излекувате ли скоро?
- Да, току що ви предписах диета с палачинки.
- Диета с палачинки, това пък какво е?
- Ами, за закуска - палачинки, за обяд - палачинки, за вечеря - палачинки...
- И това ще ми помогне ли?
- Не знам, дали ще ви помогне или не, но това е единствената храна, която можем да ви пъхнем под вратата...
Старшина Велков:
- Бегом, от тук до обяд и обратно!
- Какво ще ми препоръчате да си взема за обяд? - обръща се клиент към сервитьора.
- Как да ви кажа? Днес най-малко се оплакват от шишчетата.
Веднъж на един аристократичен обяд поручик Ржевски обърка лъжичката за хайвер с тази за чай и старата графиня казала "Въйййй" по този повод! От тогава за поручика се разказват разни гадни истории!
Спъруг и съпруга. Той чете книга, тя весник.
- Представяш ли си, тук пише, че един мъж се е запознал с една жена на обяд, оженил се е вечерта, а на сутринта я убил!
- Нормално. Утрото е по-мъдро от вечерта.
Направили в гората яма-капан. Вървял си таралежа и без да иска паднал в нея. Паднал, ударил се и загубил съзнание. Същият ден до обяд паднали лисицата и вълка, а надвечер тъкмо паднала и баба Меца в безсъзнание, се събудил Ежко-Бежко, огледал се, почесал се по главата и си рекъл:
- Бре, какви ги върша докато съм в безсъзнание!
Главният герой в тази история се казвал Паскал Арнаудов и работел в няколко големи вестника като автор на кръстословици, главоблъсканици и други занимателни задачи. Тази дейност, естествено, му коствала огромно психическо напрежение и поради тази причина, всяка вечер, след работа, Паскал отивал с неколцина верни другари да удави умората си в алкохол. Една сутрин, след някакво такова подобно изпълнение, Паскал Арнаудов се събудил и въпреки все още усещащото се леко главоболие, веднага разбрал, че около него нещо не е наред. Всъщност, не че не било наред, по-скоро било обратното - всичко било твърде, даже прекалено наред. Паскал започнал да се оглежда и изведнъж, с огромна изненада забелязал, че е облечен в копринена пижама. Това определено го шашнало, понеже обикновено той спял по потник, гащи и къси чорапи с отдавна неопределен цвят. С все по-нарастващо учудване, Паскал продължил да оглежда обстановката в спалнята - на леглото били постлани нежни сатенени чаршафи, завесите - както никога - били спуснати, за да не го събудят слънчевите лъчи, а на всичкото отгоре на нощното шкафче, точно до главата си, Паскал видял клетка с канарче, което нежно чуруликало. -Бе кво става тука бе, да му се и не види макар! - изсумтял Паскал Арнаудов, надигнал се от леглото и точно в този миг забелязал, че до възглавницата му имало бележка, изписана със ситния почерк на жена му. -Майкооу - простенал Паскал и зачел бележката. А там пишело следното: "Миличко Паскалченце! Мишльончо мой ненагледен! Добро утро, надявам се да си ми се наспинкал хубавичко! Аз отивам на работа, но съм ти приготвила закусчица - палачинки и кексче, а в термосчето има от любимото ти кафенце. Ако те боли главичката, в аптечката има аспиринче, а в хладилника - биричка. Ако не ти се папка закусчица и си спинкал чак до обяд, да знаеш, че в печката има мусакичка за тебе. А пък ако не ти се яде вкъщи, в джоба на панталона съм ти оставила петдесет лева - ако искаш да идеш някъде да се почерпиш след работа с колегите. Ако искаш да закъсняваш, закъснявай - аз ще те чакам, когато и да се върнеш! Ако пък искаш да пийнеш вкъщи, взела съм ти едно уиски - черен етикет, само за тебе. Подпис: твоя любяща съпруга Султанка". Сега вече Паскал Арнаудов изпаднал в истински потрес. Той нахлузил чехлите си и тръгнал да обикаля из апартамента с цел да си припомни поне нещичко от изминалата нощ. Докато шляпал из коридора, от детската стая се чул бодрия глас на сина му: -Ооо, баща ми! Стана ли вече бе? Паскал се приближил до сина си, тупнал го по рамото и леко гузно запитал: -Абе мойто момче, кво става тука бе? Щото аз малко така нали... Кво е ставало снощи, а? -Ъ, ми кво - небрежно казал синът му - Нищо кой знае какво не е ставало. Ти, както винаги, се прибра пиян към три часът. Докато звънеше и блъскаше на вратата, успя да събудиш целия вход. После, като влезе, повърна още в коридора. Мама ти се скара, ти я напсува, удари я, тя се разрева, а ти падна на пода и заспа като заклан. След туй мама те замъкна в спалнята, да те слага да спиш и почна да те съблича. Ти се чудиш защо мама е толкова мила към теб?! Ами защото точно като взе да ти сваля панталона, ти почна да крещиш: "Махни са, ма, пачарво! Не ме барай, аз съм женен!".
- Жул, къде беше вчера преди обяд?
- Лових шарани.
- И колко хвана?
- Нито един.
- Тогава откъде знаеш, че си ловил шарани?
Вчера след обяд гръмна парния котел на родилния дом. В резултат на взирва са ранени трима, загина един и се родиха 15 човека.
Ученически и учителски бисери:
- Какво се хилиш като наръпана от мамут кисела краставичка?!
- Ей, момчета, толкова години не ме научихте да работя на компютър, поне на принтер ме научете!(директорка на техникум по електротехника)
- Рамбо Силек (второкласник) (тва ми напомни за един мой бивш (слава Богу!) съученик и неговото култово "Донки Хот"... за жалост момчето беше 12ти клас)
- Деца, моля стойте малко по-далеч от компютрите, че нали знаете какви вируси има...
- Една камила може да върви по 30-40 часа на ден.
- И Аспарух извадил меча си, забил го между краката си и казал: "Тук ще бъде България" (Учителка по история)
- Ако това е изомер на пропана, аз съм изомер на Мадона. (Учителка по химия)
- B Tурция жените ходят облечени като нинджи. (ученик)
- И ако искате да знаете, господа студенти, aз съм изпратен тук от Софийския университет, а там глупаци не държат... (лектор)
Военни:
- Имате на разположение 5 минути... Остават ви още 4 мин. и 99 сек.
- Представете си, че сте насред полето и изведнъж зад ъгъла излиза танк. Какво ще направите...
- Гората се счита за непроходима за танкове, ако дебелината на дърветата е три пъти по-голяма от теглото на танка...
- Не е необходимо да се мият коридорите ежедневно. Достатъчно е всяка сутрин...
- Копай от мен до другото дърво... Смееш се, а? Тогава ще копаеш от оградата до обяд!!!
Други:
- Блага сума, железни врати отваря!
- Децата на предните седалки създават произшествия, произшествия на задните седалки създават деца.
- Корупцията е като диарията - трудно може да бъде устискана
- И най-железните мъже имат кожени топки.
- В любовния триъгълник винаги един от ъглите е тъп.
- Ама Интернет работи ли в събота и неделя? (блондинка)
- Хемороидите са големи гъзари! (надпис върху блок в Студентски град - София)
- Не плачи, момченце мило, ето - давам ти лепило. (детска книжка ) - шах...
- Когато държиш чук, всичко ти изглежда като гвоздей.
Имало едно време три сестри, които си обещали като се оженят да си казват всичко, както досега. Задомили се в различни градове.Като си пишели, паролата за с*кса им била, дали ядат пържени картофи. Най-голямата се оплакала, че яде един път месечно пъжени картофи. Втората - един път седмично. А най-малката писала:"Ядем пъжени картофи на закуска, на обяд и на вечеря, като свършат картофите - той ближе тигана, а аз хапя дръжката...."
Собственик на магазин за облекла се връща в магазина след обяд и забелязва, че дясната ръка на един от продавачите е превързана. Преди да успее да го попита нещо, той радостно съобщава:
- Шефе, току що продадох онзи изродски костюм, който висеше в ъгъла!
- Имаш предвид онзи розовият, с кривите тегели, който ставаше само за обличане на бостански плашила?
- Точно, точно него продадох!
- Еб*си, аз си мислех, че никога няма да успеем да го прададем. Та това беше най-уродливия костюм на света! А впрочем, какво ти има на ръката?
- Аааа, това е друга работа. След като продадох костюма, кучето-водач на човека ме ухапа по ръката...
Иванчо счупил поредния прозорец в училище и директорът решил да го накаже:
- Ето ти една четка и една кофа боя, заминавай да боядисваш - до обяд да си боядисал всичките прозорци на първия етаж!
По обед Иванчо влиза в кабинета на директора и казва:
- Шефе, остана още малко боя. Да взема ли да боядисам и рамките?
Военни бисери:
Имате на разположение 5 минути... Остават ви още 4 мин. и 99 сек.
Може да нема ред, ама требе да се спазва.
Представете си, че сте насред полето и изведнъж зад ъгъла излиза танк. Какво ще направите...
Гората се счита за непроходима за танкове, ако дебелината на дърветата е три пъти по-голяма от теглото на танка...
Не е необходимо да се мият коридорите ежедневно. Достатъчно е всяка сутрин...
Копай от мен до другото дърво... Смееш се, а? Тогава ще копаеш от оградата до обяд!!!
Гледам там - нищо. Гледам тук - нищо. Пак кам гледам - пак нищо... Абе като се замисля, тука има нещо...
Вчера в детската градина... ( на компютърен език )
Вчера в детската градина
спам-а тръшна двама-трима.
Две дечица пък от снощи
нямат лични пощи.
Оня ден пък CIH намина,
тръшна май че двайсетина.
Дисковете като нови -
празни до основи.
На Иванчо за играчка
Дядо Мраз дарил търсачка:
бързо диска тя му рови,
файлчетата трови.
Днес пък сървъра пострада,
няма си той веч преграда,
sysadmin-a до обяд
оптиката ряза с яд.
Гаден хакер се промъкна,
всичките пароли смъкна.
А сега, деца, кажете,
де са часовете?
На admin-a му се спи,
файл копирал в ftp
кредитните карти всички.
На ви с'я парички!
Над смълчаните полета
пеят траурни звънчета.
Младо хакерче намина,
сървъра съвсем почина.
Две дечица с бодри песни
в къщи хъб-а си отнесли.
Т'ва админ-а го не схвана,
свърши кабела от LAN-a.
Кабела го гръм удари,
всички в нет-а ни завари,
дъно няма, платки, RAM:
всичко свърши се дотам.