Ако изгледаш "Матрицата" наобратно, можеш да видиш как Киану Рийвс се отказва от наркотиците и си намира стабилна работа в офис.

Добавен преди 7 години 10

Средностатистически, човек ходи по 1500 км на година. Също така, статистиката за изпит алкохол в България твърди, че човек изпива по средно 90 литра твърд алкохол на година. Или ако трябва да бъдем обективни, човек харчи по около 6 литра на 100 км.
Също така, според последните изследвания:
- 10% от жените са правили с*кс с непознат, когото са срещнали преди по-малко от час.
- 20% от жените са правили с*кс на неочаквани места.
- 36% от жените обичат да се разхождат голи.
- 45% от жените обичат тъмни мъже със сини очи.
- 46% от жените са пробвали анален с*кс.
- 70% от жените предпочитат да правят с*кс и сутрин.
- 80% от жените не са правили с*кс със друга жена.
- 90% от жените мечтаят да правят с*кс в гора.
- 99% от жените никога не са правили с*кс в офиса.
Какъв е изводът? От гледна точка на статистиката, е много по-вероятно да правиш анален с*кс с гола непозната, която си срещнал да се разхожда рано сутринта в някоя гора, отколкото в края на работния ден в офиса. В такъв случай, защо висиш толкова до късно в офиса? Така или иначе, от това нищо добро няма да излезе?

Добавен преди 7 години 15

Ставам сутринта и ми е едно хубаво. Измивам си косата с най-новия шампоан. Стана мека като коприна. Обличам си най-секси роклята, която имам (пазя я за специални случаи). Лакирах се с розов лак, сложих лек грим, но все пак такъв, който да подчертае сините ми очи. Извадих любимата ми огърлица и си я сложих. Като се погледнах в огледалото осъзнах, че днес в офиса ще съм номер 1. Излязох от нас, вървях и виждах, че определено цялото ми старание има ефект. Стигнах до офиса, качих се в асансьора, а заедно с мен влезе и шефът ми. Но той успя да развали хубавото ми настроение само с едно изречение:
- Какво си облякъл бе, Иване?

Добавен преди 7 години 5

Бай Пешо бил личен чистач на директора на един завод някъде в провинцията. Били стари познайници, така че не си взимал много работата присърце. Един ден директора видимо притеснен се помолил на бай Пешо:
- Бай Пешо, утре ще трябва да изчистиш защото очаквам голяма проверка!
- Кой ще дойде?
- Председателя на борда на директорите и още двама от акционерите.
- Няма проблем ще изчистя.
На другия ден дошла делегацията, разходили се из завода, гледали какво гледали и влезнали в офиса на директора да обсъдят видяното. А вътре царял пълен безпорядък, не било чистено бог знай от кога.
- Хм. Тук не работеше ли бай Пешо? - попитал големия шеф.
- Да, тук е. Ето там е неговата стая.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо, а председателя така му се зарадвал, че скочил да го прегръща, да го целува, пили по една ракия, поговорили си и доволен от видяното, шефа поел обратно към София. Вече успокоен директора се обърнал към бай Пешо:
- Ти, ти откъде го познаваш тоя? Въобще знаеш ли кой е той?
- Как да не го знам, директоре, навремето на един чин заедно сме седели.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големият връзкар в целия консорциум. Един ден пак притеснен господина почнал да се моли на бай Пешо, да изчисти защото такава проверка щяла да дойде, че ако не е изчистено и председателят на борда на директорите няма да му помогне.
- Защо така бе, г-н директоре, кой ще дойде? - попитал бай Пешо.
- Бойко Борисов ще дойде, така че мисли му!
Дошъл на другия ден Бат Бойко, разходил се нагоре-надолу из завода, влезнал в канцеларията на директора, а вътре боклуци, не било чистено бог знай от кога. Пребледнял директора, ни жив - ни умрял, а Бойко Борисов съвсем спокойно го попитал:
- А бе тук при тебе не работеше ли бай Пешо?
- Да, тук е.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо.
- О, бай Пешо какво става с теб, жив ли си, здрав ли си? - зарадвал се Бойко Борисов, прегръщал го, целувал го, пили по едно уиски и си тръгнал. А директора не вярващ на очите си промълвил:
- Тоя пък от къде го познаваш. С ония на един чин си седял заедно, а това е министър - председателя на България.
- А, Бойко ли? На него му бях преподавател в пожарникарското училище.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големия връзкар в държавата. Не минало много време и директора пак взел да се шашка:
- Сега вече, бай Пешо, наистина трябва да изчистиш защото чакам голяма делегация от Русия начело с Владимир Путин. Искам да бъде перфектно изчистено и подредено!
- ОК, директоре, както кажеш.
Пристигнал Путин, обиколил завода, разгледал това-онова и ни в клин, ни в ръкав попитал директора:
- Где находится бай Пешо?
Извикали бай Пешо. Путин като го видял подскочил от радост:
- Здравствуй бай Пешо. Братушка мой. Как тъй. Что тъй делаеш?
Прегръщали се, целували се, пили по една водка и Путин си заминал. Директора онемял, ни говор, ни картина. Когато се осъзнал попитал:
- Бай Пешо, не знам какво става тук. Някак си приех, че с един на един чин заедно си седял, на друг си му преподавал в училище, ама това не мога да го приема. Този от къде го познаваш, та той не е от България?
- А, Путин ли. На него му бях инструктор по бойни изкуства в школата на К.Г.Б.
Чрез бай Пешо директора се превърнал в най-големия връзкар в Европа. Но един ден в завода дошло писмо, директора и още един инженер - млад и надежден - да отидат на обмена на опит в сходно предприятие в Италия. Чудил се директора кой да вземе и накрая си рекъл - "Ще взема бай Пешо, толкова народ познава, че няма начин и в Италия да не познае някой."
Отишли в Италия, обменили опит, останал им един свободен ден и решили да разгледат Рим. Тръгнали по един булевард, но изведнъж отнякъде се появили много хора. Многобройната тълпа повлякла със себе си и нашите хора. По едно време директора се огледал и се оказало, че бай Пешо го няма. Тук бай Пешо, там бай Пешо, бай Пешо го няма никъде. Вървял така с навалицата докато не излезли на един голям площад. В края на площада сцена, а на сцената бай Пешо и папата прегърнати говорят нещо на хората. В същото време от сцената пък бай Пешо постоянно се взирал в тълпата за да открие директора. Тъкмо го фиксирал и видял как директора припада. На бегом се изнесъл при него, започнал да му бие шамари, да го ръси с вода не може да го свести. След десетина минути отворил очи.
- Директоре, директоре какво стана? - запитал бай Пешо.
- Ох, бай Пешо, това аз няма да го преживея.
- Защо бе директоре, какво стана?
- Заради това, че с един на един чин си седял заедно, на друг си бил преподавател, на трети си бил инструктор по бойни изкуства приех за нещо нормално да се прегръщаш с папата там на сцената, но следващото няма да го преживея.
- Кое е това следващото?
- Стоите си вие там на сцената, а мене по едно време ме чука някой по рамото. Обръщам се гледам един китаец и тоя китаец ме пита - "А бе кой е тоя с бай Пешо на сцената?"

Добавен преди 7 години 49

Вратата в офиса се отваря с трясък:
- Добре де, колеги, да му се не види, кой последно беше в тоалетната!?
- Аз!
- А, Вие ли, шефе?! Колко хубаво мирише само!

Добавен преди 7 години 9

Някакъв:
- Седя си в офиса и си работя... В един момент от съседната стая се чува зверски рев - "И върви на п*тка си лелина!" След миг се чува почукване на моята врата и се подава някаква глава:
- Добър ден... Ами току що ме изпратиха при вас...

Добавен преди 8 години 9

– Шефе, може ли да сложим нещо в офиса, за да се чувстваме по-комфортно на работа?
– Какво, бе, Иванов?
– Примерно... казан за ракия...

Добавен преди 8 години 9

Прибира се един ден Асан и вика на Айшето:
– Айше, ща сменям!
– Що бе, Асане, ш’ма сменяш?
– Ща сменям… няма начин… днешните младите на по 15-16 години…
ем по-млади… ем по-убави… ем чужди езици по 2-3 знаят… ща сменям!
Амбицирала се Айшето записала курс в ИЧС-то… за 6 месеца научила 3 езика. Прибира се пак една вечер Асан и пак почва:
– Айше, ща сменям!.
– Що бе, Асане, ш’ма сменяш?
– Ща сменям… няма начин… днешните младите на по 15-16 години…
ем по-млади… ем по-убави… ем чужди езици по 2-3 знаят…
ем с више образование тва Икономика тва Математика… няма начин, ща сменям!
Амбицирала се Айшето, записала УНСС, изкарала 4 години
икономика, счетоводство, висша математика и всичко.Прибира се след няколко дни Айшето и от вратата:
– Асане, ща сменям!.
– Що ма, Айше, ш’ма сменяш?
– Днес как си седя в офиса и се ровя в Интернет и чета статия
Средностатистическия европеец е с 2 см по-надарен от теб
Вкарвам данните в екселската таблица, задавам формулата
и какво излезе? Цели 62 километра съм недое*ана…

Добавен преди 8 години 9

Един мъж разказва:
- Съпругата ми заяви, че е болна и остава вкъщи. Веднага след пристигане в офиса си, аз включих монитора, който показваше образи от петте камери, които охраняваха дома ни. В 14:27 ч. камерите изключиха и аз хладнокръвно превключих към втория комплект камери, които предвидливо и дискретно бях инсталирал и които бяха свързани чрез друг, независим интернет-доставчик. Когато в 14:32 и тези камери изключиха, аз спокойно и без паника, се свързах с двете ми съседки пенсионерки, на които плащам ежемесечно скромна сума, за да следят кой влиза и кой излиза от входа ни. Когато установих, че не е имало подозрителни лица, позвъних в офисите на двамата интернет-доставчици, които ме увериха, че има авария в района. Поисках официално удостоверение от ръководствата им за твърденията им. Точно в 14:52 сигналът и от двете видео системи бе възстановен. Без излишни емоции, потеглих към дома си, където поздравих нежно съпругата ми и влязох в кабинета ми, в който се намираше пулта за управление на третия сет камери, които записват всичко 24 часа и работят офлайн. Внимателният преглед на записания материал доказа, че няма нищо съмнително през този половин час. Вечеряхме, поговорихме си и когато усетих, че съпругата ми тръгва да заспива, тоест е по уязвима, я включих в устройството, което и купих за рождения ден, за рутинния едночасов разпит. Устройството, което някои неправилно наричат "детектор на лъжата", не показа отклонение и ние спокойно легнахме да спим. Представете си, ако на мое място беше някой ревнив и подозрителен съпруг, какви панаири, какви скандали щяха да се случат. При мен такива работи няма.

Добавен преди 8 години 17

А тя го пои три дена, след това го завлече в ритуалната зала и му казва:
– В офис на Еконт сме, разпиши се тука...

Добавен преди 8 години 11

Влиза шефът в офиса и вика:
- Днес е страшна жега! Искате ли по една студена биричка?
Всички крещят въодушевено:
- Ехааа, шефе! И питаш?!
- Не питам бе, гавря се...

Добавен преди 8 години 8

Един мъж влиза в магазин за обувки и любезният продавач се приближава до него:
— Мога ли да ви помогна, господине?
— Искам чифт черни обувки като онези на витрината.
— Разбира се, господине. Да видим, сигурно търсите номер… четирийсе и първи. Нали?
— Не. Искам трийсе и девети, моля.
— Извинете, господине. От двайсе години работя като продавач и съм сигурен, че вашият номер трябва да е четирийсе и първи. Може би четирийсети, но не и трийсе и девети.
— Искам трийсе и девети, моля.
— Извинете, ще позволите ли да ви измеря ходилото?
— Мерете каквото искате, но на мен ми трябва чифт обувки номер трийсе и девет.
Продавачът изважда от чекмеджето онзи странен инструмент, с който продавачите на обувки мерят стъпалото, и възкликва доволно:
— Виждате ли? Нали ви казах - носите четирийсе и първи номер.
— Я ми кажете кой ще плати обувките — вие или аз?
— Вие.
— Добре. Тогава ще ми дадете ли трийсе и девети номер?
Изненадан, но и примирен, продавачът отива да донесе чифт обувки номер трийсе и девет. Пътьом разбира каква е работата - обувките сигурно не са за този мъж, а за подарък.
— Ето ги, господине, номер трийсе и девети, черни.
— Ще ми дадете ли обувалка?
— Ще ги обуете ли?
— Да, разбира се.
— За вас ли са?
— Да! Ще ми донесете ли обувалка?
Този крак не може да влезе в тази обувка без обувалка. След дълги напъни и всевъзможни опити клиентът успява да напъха цялото си стъпало в обувката.
Прави няколко крачки по килима, но все по-трудно, охкайки и пъшкайки.
— Добре. Ще ги взема.
Като си представя как тези обувки трийсе и девети номер убиват пръстите на клиента, самият продавач усеща болки в краката.
— Да ви ги увия ли?
— Не, благодаря. Ще остана с тях.
Клиентът излиза от магазина и изминава криво-ляво трите преки до офиса си. Той работи като касиер в банка. В четири следобед, след като престоява повече от шест часа прав с тези обувки, лицето му се разкривява, очите му се зачервяват и той вече рони сълзи.
Колегата му от съседната каса, който го наблюдава цял следобед, се тревожи за него.
— Какво става с теб? Зле ли ти е?
— Не. От обувките е.
— Какво им е на обувките?
— Стягат ме.
— Какво е станало? Намокри ли ги?
— Не. По-малки са с два номера.
— Чии са?
— Мои.
— Не разбирам. Не те ли болят краката?
— Страшно ми убиват.
— Ами тогава?
— Ще ти обясня! — казва той и преглъща.
— Малко са удоволствията в живота ми. Всъщност в последно време почти нямам приятни моменти.
— И какво?
— Обувките страшно ми убиват. Боли ужасно, така е… Но представяш ли си какво удоволствие ще изпитам след няколко часа, като се прибера у дома и ги събуя? Какво удоволствие, човече! Какво удоволствие!

Добавен преди 8 години 9

Дебел, мазен адвокат се качва в асансьора на небостъргача и натиска бутона за офиса си на 64 етаж. Точно преди да се затвори вратата на асансьора, в него се шмугва красива, секси и оскъдно облечена мацка... Гледа го жадно и м/у 48 и 49 етаж, натиска стопа на возилото с думите:
- Господине, изпитвам ужасно желание да ви направя една св*рка, бихте ли се съгласили, много ви моля...
Мазният адвокат се замислил и попитал:
- А каква ще е моята далавера от това?

Добавен преди 8 години 13

Клиент в офис на фирма:
- А предлагате ли лазарно рязане?
- Да, разбира се. Лазаре, я ела тука, че един човек иска да му отрежеш нещо...

Добавен преди 8 години 7

Шефът излиза от офиса си, крещейки:
- Петров, Иванов, Минев, Киров... Всички сте уволнени!
Вървейки из фирмата продължава да крещи:
- И ти си уволнен!... И ти!... И ти!
- Мен не можете!
- И защо?
- Аз не работя тук... Аз съм куриер... Пица доставих...
- Искаш ли да станеш мой заместник?
- Интересно... Защо не?
- Как се казваш?
- Георгиев.
- Назначен си!
- !!!
- А... Да не забравя... Георгиев?
- Да?
- Уволнен си!

Добавен преди 8 години 8