Офис вицове
В тази категория има 771 вица, разпределени в 52 под-страници.
Съобщение до пейджър (от един борец на друг):
- Картоф, върни се в офиса, забравил си си пейджъра!
Борец пожелал да се включи в Интернет. Отива при един провайдър, плаща си и пита служителя:
- А как се прави… всичко това?
- Само трябва да направите в Windows тези и тези настройки. Ето ви телефона за достъп на провайдъра, звъните и… напред. На следващият ден мутрата разярен нахлува в офиса:
- Що за шеги, вие да не си мислите, че можете да се подигравате с мен?
- Защо, какво се е случило? - пита изплашено служителя.
- Ето вашите инструкции, всичко настроихме с братото, звъним на този, ваш… как се казваше… провайдър…, а той идиота: шшшииииииии… ббббббззззззз… ффииииуууууу…
Две мутри се качват по стълбите към офиса… Отгоре се чува стрелба и тупурдия, покрай тях се изтъркулва една отрязана глава. И двамата се спират и я проследяват с поглед. Единия казва:
- Абе Картоф, тва май беше боса, а?
Другия продължава да следи падащата глава и отговаря:
- Стига бе Буца, шефа не се ли сещаш колко е по-висок…
Борче си купува GSM. Продавачът му обяснява:
- Този модел има специални функции. Ето можеш да си настройваш силата на звънене: "в офиса", "на съвещание", "в стаята", "на улицата"…
Борчето:
- А в "Текила бар" има ли?
Заглеждам се днес в колежките си в офиса - прави ми впечатление, че от ден на ден растат неудържимо, предимно диференциално. Седят си пред компютрите, плюскат чипс, Сникърс и бисквитки с количка и се оплакват че
нищо не ядат а непрекъснато пълнеят.
Най обичам да си вдигна ризката, да си стегна пресата и да кажа: “Глей кво стаа а, кво ше кажеш?” и тя почва веднага да циври - “Ама аз не съм закусвала почти, само две банички със средна боза, не съм обядвала и съм качила 11 килограма само този месец“…
Циврят и набиват чипс. За месец изяждат захар, колкото половината износ на Куба. Набиват захар, мазнини и консерванти, от които са постоянно изприщени и с хроничен запек и заради това смучат Активия, поради която пък имат постоянни газове. Очичките им са потънали в лицата като стафидки в козунак.
И все ме питат - кажи как се поддържаш такъв стегнат?
Ми с липосукция, ботокс и хероин - как иначе? Зор видях докато се заразя със СПИН, само и само да съм слабичък. Да не съм луд да пазя диета и да ходя на фитнес три пъти седмично, плюс изкачване на Витоша пеша всяка неделя.
Казвам им - “Хайде да ви водя на Витоша в неделя“, а те: “Ама пеша ли ще ходим?“ Не бе - аз и колегата от вноса ще ви направим столче и ще ви качим на ръце до Бай Кръстьо.
Животът им се състои от чипс, бисквитки, “Море от любов” и “Един срещу всички”. Как пък един път не ми пуснаха разпределение без да го объркат?!? При разговор с тях автоматично започвам да крещя - като кучето на Павлов съм
станал. Като вляза в офиса и подскачат около мен като нервноболни пингвини. Вика ми “Добро утро”, а аз ръмжа “Че кое му е доброто” - и тя се лепи за стената, и не мога да разбера усмихва ли ми се или има тик…
Питат ме: “Кажи каква диета да си направя?“. Викам им - “Ескимоска диета - сурово месо и китова мас - много добре е за стриите и перисталтиката“.
Цепелинът от складовият отчет ме пита: “Защо постоянно ми крещиш, нещо против мен ли имаш?” Не бе пухчето ми, как можа да си го помислиш, ти си ми малкото зайче, крещя ти щото те обичам. ОБИЧАМ ТЕ МА!!!! Как не разбираш?!? Нали заради теб имам към две хиляди лева липси по документи.
Преди колежките ходеха с дънки, после ги зарязаха, защото няма вече техния размер и сега ходят с едни басмени рокли с широки поли - стил “Таборът отива към небето”. Като минат покрай мен все едно съм в магазин за пердета. Скоро ще тръгнат с рокли с долна арматура стил “Мария Антоанета” и тогава ще им монтираме светофарчета между бюрата да се разминават.
Отивам в кухненският бокс да си сглобя едно кафенце и неволно се заслушвам в разговора им. Вече ми е съвестно, че нямам хемороиди. Иначе аз си ги харесвам малките ми мъхчета, даже си фантазирам за тях.
Ето любимата ми фантазия:
Седя в коридора пред стаята, леко запотен предвкусващ удоволствието. Напрегнат съм, но това е напрежение на очакване на нещо красиво. Слушам тихото им жужене - вероятно ми правят складовата наличност (яко сбъркана, естествено). Или по-скоро си коментират снощния Биг Брадър.
Айсикютата им пищят непрекъснато. Аз притварям очи, концентрирам се за да усетя мига в неговата изпълваща цялост - светът около мен замира.
Време е.
Вадя гранатата, дърпам шплента, отварям вратата, хвърлям гранатата в стаята, затварям вратата и клякам в коридора със запушени уши. Екстаз.
Та така си фантазирам аз, петък следобед е, позволено ми е, нали?
Реплики за стресови ситуации
1. Добре, добре, вземам си думите обратно. Да ти го отчукам!
2. И ти се появи като един шибан слънчев лъч...
3. Това не е офис. Това е адът но с луминисцентно осветление...
4. Терапията е скъпа. Да пукаш опаковъчно фолио е евтино. Сам си избери!
5. Не съм луд, просто съм в лошо настроение от 30 год. насам...
6. Сарказмът е една от услугите, които предлагам...
7. На твоята планета млъквате ли понякога?
8. Назад, мамка ти! Стъпил си ми в аурата!
9. Не се притеснявай, и аз твоето име го забравих...
10. Не всички мъже са досадни, някои са мъртви...
11. Момент, опитвам се да си те представя като личност...
12. Изглеждаш свински, това ли е модата в момента?
13. Земята е пренаселена, върви си вкъщи...
14. Надървянето не се брои като личностно израстване...
15. По-полека де, кой ти запали фитила на тампона?
Директива на Европейския съюз !!!
Както знаете, грях е за един Талибан да види гола друга жена, освен
собствената. Неговата вяра му налага да се самоубие, ако това му се случи.
Поради тази причина, изисква се от всички жени да се съблекат напълно голи
и така да се разхождат в офиса в петък от 16 ч. За да бъдат елиминирани
всички терористи във фирмата, от особена важност е те да се разхождат
минимум 1 час. От друга страна, наложително е всички мъже да прекъснат
работа, като се разположат удобно, за да докажат, че не са Талибани и
поддържат своите колежки в тяхната важна мисия. Нещо повече, забранено е на
Талибаните да консумират алкохол, ето защо една добре изстудена бира,
поставена отстрани стола на всеки мъж, ще бъде най-доброто доказателство,
че не е терорист Талибан.
Европейската Общност оценява по достойнство Вашата съпричастност и Ви
благодари за Вашите усилия!
Мъж стои самотен в офиса си една вечер, когато от пепелника внезапно се появява един дух и му казва:
- Е, какво ще бъде третото ти желание?
Мъжът погледнал към духа и казал:
- Ха?! Как бих могъл да кажа "третото" си желание, щом не съм имал първо или второ?
- Ти имаше вече две желания - казал духът - но твоето второ желание беше да върна нещата назад по такъв начин, че да станат каквито бяха, преди да кажеш пъвото си желание. Така че, ти не помниш нищо, защото всичко е такова, каквото беше преди първото ти желание! Сега имаш право на едно последно желание!
- Е, добре! - казал мъжът - Не ти вярвам, но какво значение има?! Пожелавам си да бъда неустоим за жените!
- Колко забавно - възкликнал духът, след като му гарантирал, че желанието му вече е изпълнено и добавил, изчезвайки завинаги:
- Съвсем същото си поиска и при първото желание.
1 февруари
Ура! Получи се. Вече имам BLOG! Ще пиша тук всякакви умни мисли и ще качвам красиви фотографии. (100 коментара за час, най-вече „привет сладурче”, „как се казваш хубавице” и тук-таме „здравей, как си”)
2 февруари.
Ура! Взех си шофьорска книжка! Отивам да си избирам кола. Мисля да е розов “Hammer”. (230 коментара за час, най-вече „още един убиец на пътя”, „купи си танк”, тук-таме „поздравления”.)
3 февруари.
Моят котаран не поиска да ми купи розов “Hammer”. Е, добре, ще карам черен „Land Cruiser”. На огледалото ще закача розовото плюшено слонче, което си купих специално вчера. И тапицерията искам да е розова. (270 коментара за час, най-вече „бу ха,ха”, „ега ти и колата” и тук-таме „колата трябва да се харесва на собственика си”)
4 февруари.
Сломена съм. Счупих си нокът. Моят суперски красив нокът, който вчера ми залепиха и изрисуваха в студиото! Какво да правя? (312 коментара за час, най-вече „счупи си останалите”, „отрежи си пръста”, „изрежи си нов нокът от капачка на буркан” и тук-таме „съчувствам ти. И аз знам колко е неприятно”)
5 февруари.
Черен ден ми е! Днес си купих страшно красива чантичка от Balenciaga за 300 евро. Но цветът и малко се различава от тапицерията на колата! Ужас! (340 коментара за час, най-вече „ходи пеш с тази чантичка”, „купи си раница” и тук-таме „имам същият проблем. Искаш ли да си разменим чантичките?”)
6 февруари.
Вчера с приятелките ходихме по клубовете. Обиколихме всички и накрая завършихме в „Escape”. Странно – не видях много коли по пътя. Ето ви и малко снимки. (456 коментара за 10 минути, най-вече „не можа ли да намалиш ц*ците малко с фотошопа”, „на джипа гумите му са колкото трабантче” и тук-таме „колко весело сте си изкарали! Ще вземете ли и мен другият път?”)
10 февруари.
Котаранчо ми обеща ново кожено палто. Старото ми е вече на три месеца! От радост му направих празничен…. не, не това, което си мислите, а обяд. (560 коментара за 10 минути, най-вече „по добре да му беше направила това, за което си помислихме” и тук-таме „колко си готина! Можеш и да готвиш! Завиждам ти”)
11 февруари.
Умните мисли често ме преследват, но аз бягам по-бързо от тях. (530 коментара за 5 минути, най-вече „вижда се”, „и на снимките е така” и тук-таме „красивата жена не е задължително да е като Питагор”)
13 февруари.
Днес се счупи колата ми. Извиках механик. Дълго се рови в двигателя, после ме погледна странно и отиде нанякъде. След малко се върна с туба и наля нещо в колата и тя запали. Откъде да знам аз, че бензинът можел да свършва?! (720 коментара за час, основно „всички в офиса плачем”, „сложи си слънчеви батерии” и тук-таме „я опиши къде точно се налива, че може и моята за това да не пали”)
14 февруари.
Денят на влюбените. Много съм щастлива, защото имам ново палто. Опитах се да направя на котаранчо празничен… това, което миналият път си помислихте, но той бързаше за съвещание. (960 коментара за час, основно „постарай се повече вечерта” „дай на мъжа удоволствие” „опиши как го правиш” и тук-таме „честито ти ново палто”)
15 февруари.
Вчера вечерта направих торта. С ягоди и парфе. Как може да се ядат токова калории?! А вие вчера и миналият път какво си помислихте, че ще му правя? (1012 коментара за час. Всички са заменени с „************”)
ПС: Защо сте толкова груби?
20 февруари.
С котаранчо отиваме в Швейцария на зимна почивка и да пием глинтвайн. Целувки на всички и довиждане! (1800 коментара за час, основно „да уцелиш по-хлъзгави ски” „оглеждай добре борчетата преди да спреш в тях” „в офиса пак плачем” и тук-таме „щастлива почивка приятелко”)
Връща се шефът в офиса, петък следобед е, и вижда, че подчинените му си пийват биричка и си лафят.
- Нали съм казал, че по време на работа не може да се пие.
Един от подчинените:
- Че кой ти работи?! Петък следобед е!
Връща се шефът в офиса петък следобед и вижда, че подчинените му си пийват биричка и си лафят.
- Нали съм казал, че по време на работа не може да се пие.
Един от подчинените:
- Че кой ти работи?! Петък следобед е!!!
Мома от село постъпила на работа като секретарка. На първия работен ден идва тя в офиса ма там освен другата секретарка на шефа няма никой. Минал един час в чакане и понеже и било скучно решила да завърже лаф с колежката си:
- Амор шефа дей бе?
- Амииии мен на бюрото, а за теб не знам.
Нареждане на шефа:
Всеки служител в офиса да получи дистанционно с два надписа:
- кафе
- свирка
При добрите служители - това са бутони, при лошите - лампички.
Седи си един пред комппютъра в офиса, чете нещо и коментира:
- Стига бе! Идея си нямах! Не може да бъде! Стига бе! Ако ми бяха казали, нямаше да повярвам! Не може да бъде!
Колега и го пита:
- Какво четеш?
- Правилата на форума, в който вече трета година пиша!
- Защо държиш тоя аквариум в офиса? - питат бизнесмен.
- Знаете ли колко е приятно да видиш някого, който си отваря устата и не иска пари?